Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 30.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав в открито заседание на седми юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №309 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление
№20-0906-000234 от 17.03.2020 г. на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ
№8121з-515 от 14.05.2018 г., е наложена на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, на основание
чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 200,00 лева, за това, че на 02.03.2020 г., в 21.54 часа в Община Ловеч на път втори клас №35,
като водач на т.а. – с рег. №…. при обстоятелства: Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510
с фабр. №ARDN – 0032, като уреда отчита 0 промила
алкохол. На 02.03.2020 г. в 20.00 часа на път втори клас 35 км. 54+000 с посока
на движение към гр. Ловеч, управлява т.а. Форд Рейнджър с рег. № …… собственост
на трети лица като водача Д. извършва следните нарушения поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътя на прав участък излиза в дясно от
пътното платно и самокатастрофира
в еластична ограда мантинела и реализира ПТП с
материални щети по автомобила и мантинелата, с което
е извършил:
1.
Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивн. на движение и др. обстоятелства, за да спрат
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление
останал жалбоподателят Д.И.Д., който го обжалва в срок чрез адв.
Ц. и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, като
излага, че не е извършил посоченото в АУАН и НП нарушение. Излага, че от една
страна са допуснати редица съществени процесуални нарушения от категорията на
съществените, а от друга страна неправилно бил приложен материалния закон.
Сочи, че както актосъставителят, така и АНО не били
положили усилия да изследват причината за настъпване на ПТП, а съвсем бланкетно били изписали нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Сочи, че не отговаряли на истината описаните твърдения в обстоятелствената част
на съставения АУАН и издаденото НП, и че описаната фактическа обстановка не
била такава, каквато е описана в НП
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него
се явява адв. Ц. от ЛАК, който моли съда да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалваното НП. Излага, че според АНО жалбоподателят Д. бил извършил движение с
несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя на прав пътен участък, като
излязъл в дясно от пътното платно поради което самокатасрофирал.
Сочи, че малко по-надолу бил изписан целият текст на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, но в
тези обстоятелства липсвало движение с несъобразена скорост спрямо състоянието
на пътя. Излага, че в хода на делото се било установило, че ПТП е възникнало на
прав пътен участък, на асфалтов път, без неравности, сух при това, от което
следвало, че състоянието на пътя е било отлично за управление на МПС, и че не е
имало обстоятелства, които да налагат водача да избере по - ниска скорост на
движение от допустимата, за да предотврати настъпването на ПТП. Счита, че било
установено по безспорен начин, че административното обвинение не е доказано тъй
като не била доказана причинна връзка между състоянието на пътя, скоростта на
движение и настъпилото ПТП. Сочи, че допълнително объркване внасяло и
цитирането на два различни часа в НП, като първия бил 21.54 часа на 02.03.2020
год., а втория на същата дата около 20.00
часа. Сочи, че не ставало ясно защо са посочени два различни часа, предвид на
това, че нарушението следвало да е посочено еднозначно по време, място и
обстоятелства. Предвид изложеното, счита, че нарушението не е доказано по
безспорен начин, с оглед на което моли съда да отмени НП.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч, Сектор
ПП, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: Ц.В.Б. и Г.Ц.Г., от
становището на процесуалният представител на жалбоподателя, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 02.03.2020 год. бил съставен Акт
серия GA с бл. №126622 за установяване на административно нарушение от св. Ц.В.Б.,
в присъствието на св. Г.Ц.Г. срещу Д.И.Д., ЕГН ********** ***, за това, че на
02.03.2020 г., в 21.54 часа в Община
Ловеч на път /Гара Бяла – Плевен/ Гривица – Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре -
/Розино – Карлово/ , при обстоятелства: Водачът е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. №ARDN – 0032, като уреда отчита 0 промила алкохол. На
02.03.2020 г. около 20.00 часа на път втори клас 35 км. 54+000 с посока на
движение към гр. Ловеч, управлява т.а. Ф. Р. с рег. №….собственост на трети
лица като водача Д. извършва следните нарушения поради движение с несъобразена
скорост със състоянието на пътя на прав участък излиза в дясно от пътното
платно и самокатастрофира
в еластична ограда мантинела и реализира ПТП с
материални щети по автомобила и мантинелата, с което
е нарушил:
2.
Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивн. на движение и др. обстоятелства, за да спрат
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с
което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В акта е вписано, че от нарушението са настъпили имуществени
вреди. С акта не са иззети доказателства. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
От
показанията на св. Б. се установява, че е актосъставител
и поддържа написаното в акта. Установява се, че на посочената в акта дата
получили сигнал за ПТП от ОДЧ при ОД на МВР Ловеч, което с колегата му Г.
посетили. Установява се, че при пристигането им на място процесното
МПС било преместено от мястото на ПТП до портала на МТС с. Абланица. Установява
се, че на място установили огъната мантинела на
еластична ограда посока гр. Ловеч към гр. Троян в дясната част на пътното
платно, като други щети по пътната инфраструктура нямало. Установява се, че процесното ПТП било с материални щети, както и че
покритието на пътя бил асфалт, като по пътя имало неравности, но колко същите
са значителни не можел да каже. В тази насока са и показанията на св. Г.
Настоящата
инстанция намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на
чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.
Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление №
10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да
събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината,
т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да
издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил
това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до
категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съдът
намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното
ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят Б.
се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по
акта св. Г., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели
– очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се
отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта
не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в
акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН,
като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се
отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа
обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение
на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитаните по делото
свидетели Б. и Г., които не са очевидци на нарушението, не опровергаха
възраженията на жалбоподателят.
На следващо място
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
В настоящия случай в
обстоятелствената част на АУАН и оспореното НП е посочено, че жалбоподателят е
извършил нарушението поради движение с несъобразена скорост със състоянието на
пътя. Той обаче не фигурира сред хаотично
изброените фактори в НП, сред които присъстват: атмосферни условия, релеф,
условията на видимост, интензивността на движение. Не може да се приеме, че
позоваване в най-общ смисъл и на „други обстоятелства“ в НП санира
този пропуск на АНО. Напротив факторът, с който жалбоподателят не се е
съобразил следва да присъства изрично, както в АУАН, така и в НП, за да
гарантира в пълнота правото на защита на жалбоподателя. Той е елемент от
изпълнителното деяние, чиято липса представлява съществено процесуално
нарушение – непълно описание на административното нарушение, което не може да
бъде санирано в хода на съдебното производство.
Действително всяка скорост, която не позволява на водача да
намали и да спре МПС и по този начин е станал причина за
осъществяване на пътнотранспортно произшествие с несъобразена
скорост. ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.
Съдебната практика приема, че при възникнала на пътя
опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължение да избира
правилно скоростта си, за да може при възникване на опасността да намали
скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед
избягване на аварийната ситуация. Когато обаче не е изрично посочено с кой
елемент на пътната обстановка, преставляващ фактор на
движението не е съобразил той скоростта си, нарушителят се поставя в състояние
на неяснота и липса на възможност за защита по отношение именно на конкретния
фактор,
в каквато насока са и направените от
процесуалния представител на жалбоподателят възражения.
На
следващо място от обективна страна административното нарушение се характеризира
с часа, респективно период на осъществяването си, който следва да бъде посочена
в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, г.5 от ЗАНН, като е
абсолютно необходимо часовете отразени в АУАН и НП да са идентични. Посочването
на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от
значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право
да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, така също и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на
акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от
елементите ( от обективна и от субективна страна) на твърдяното нарушение.
Часът на нарушението е част от главния факт в административно - наказателното
производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е
меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на
дееца. Посочването на различни часове на извършване на нарушението от наказаното
лице в съдържанието на АУАН ( 21.54 ч и 20.00), което е пренесено и в
обжалваното НП е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно
основание за отмяна на последното. Посочената нередовност обуславя нередовност
от формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание
за неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид
нарушаване правото на защита, и невъзможността тази по вида си нередовност да
бъде санирана в хода на проведеното съдебно следствие.
Съдът
намира, че в случая АУАН е съставен от св. Б. за когото не се спори, че е служител в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП
също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков
Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В
случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-000234 от 17.03.2020 г. на
Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД
на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., с което е наложена
на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00
лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: