МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 84/26.06.2019 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 513/2019 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против П.И.Ч. *** за престъпление по чл.201 от НК.
Преди започване на разпоредителното заседание по делото, ощетеното юридическо лице „***” АД – гр. Я., чрез редовно упълномощен
адвокат предяви против подсъдимата граждански иск за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 191,14 лева, която сума претендира
ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането, до окончателното
й изплащане. И тъй като претенцията бе своевременно заявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, което
е активно легитимирано да претендира обезщетение
за обевреда, и е с цена, под на
размера на имуществените вреди, посочен в обвинителния акт, съдът я намери
за допустима и я прие за
съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като съответно конституира дружеството в качеството
на граждански ищец.
В съдебна
фаза по искане на подсъдимата производството протече по диференцираната
процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимата така, както е
предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за
безспорно установена, с оглед направеното от подсъдимата признание на фактите в
обстоятелствената част на същия, а самопризнанието й намира за подкрепено в
пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова
счита, че същата следва да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение
и предлага, с оглед чистото й съдебно минало, признанието на вината и
възстановяването на по-голяма част от присвоените пари, да й се наложи
наказание към минималния размер - от девет месеца лишаване от свобода, което да
се намали с 1/3, и да се постанови отложено изтърпяване на същото за минимален
изпитателен срот от три години. Гражданският иск прокурорът намира за
основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер.
Чрез
повереника си гражданският ищец също застъпва становище за доказаност на
обвинението и пледира за уважаване на иска в пълен размер.
Подсъдимата, редовно
призована, участва лично в с.з. Признава вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, подробно обяснява начина и причините за извършване на деянието, изразява искрено съжаление за стореното и готовност в най-кратък срок да
възстанови вредите в пълен размер. Моли да й се наложи по-леко
наказание.
Служебният
защитник на подсъдимата пледира за определяне на наказанието под законовия
минимум, като в подкрепа на искането си изтъква наличието на смекчаващи
отговорността й обстоятелства – чистото съдебно минало, оказаното съдействие за
разкриване обективната истина по делото, признанието на вината и проявената
критичност към извършеното.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
С трудов договор № 339/01.06.2018 г. подсъдимата била
назначена на длъжност „*** в „***“ АД - гр. Я. във фирмения магазин на
дружеството, находящ се на ул. „*** № 189 в гр. Я.. Задълженията й като *** се изразявали в извършване на продажби на стоки,
произведени от дружеството, чрез маркирането им на електронен четец на касата в
магазина и издаване на касов бон от фискално устройство за извършените
продажби, както и в отчитане парите от продажбите в касата на магазина. Подсъдимата
носела материална отговорност във връзка с опазване на поверените й стоки и
парите от продажбата на стоките.
Подсъдимата имала просрочени заеми и се нуждаела от
пари. Затова
решила да вземе парите от касата в магазина, в който работела. В изпълнение на
решението, на 14.07.2018 г. /събота/ около 13.00 ч. отишла
в магазина, собственост на дружеството, взела оттам 456,86 лв., които били
собственост на „***“ АД - гр. Я. и с парите напуснала обекта без да го заключи.
На следващия ден – неделя, около обяд охранителят на предприятието - св. Д.,
забелязал, че в магазина има хора, които чакали продавача, обяснил им, че в
неделя магазинът не работи и уведомил ръководството на дружеството за случилото
се. Час по-късно на мястото пристигнала подсъдимата, заявила че са обрали
оборота, оставила ключовете за магазина и си тръгнала. На място пристигнал и зам.
изпълнителният директор на дружеството - св. И.Г., който след разговор със св. Д.
сигнализирал органите на полицията. След пристигане полицаите на място се
установило, че оборотът от магазина липсва. В последователност, на 16.07.2018г.
била извършена инвентаризация, при която се установило, че от обекта липсва
сума в общ размер на 456,80 лева, от които 356,80 лева оборот за 14.07.2018 г. и
100 лева служебни оборотни пари.
На 16.07.2018г. подсъдимата предала доброволно на
органите на полицията две банкноти с номинал 10 лева всяка, които били върнати
на зам. ИД на дружеството срещу разписка от 01.10.2018г.
На 26.02.2019
г. и на 01.04.2019г. подсъдимата внесла в касата на дружеството сумите от
205,72 лв. и от 40 лева, като по този начин върнала лева от присвоените пари.
Към момента на извършване на горното деяние подсъдимата е неосъждана и не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Направеното от подсъдимата признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от
обясненията й, от показанията на свидетелите Д., М., К. и Г., от заключението
на вещото лице, изготвило назначената счетоводна експертиза, както и от
писмените доказателства по делото – разписки, протоколи за доброволно
предаване, квитанции и др., които преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
са последователни, безпротиворечиви и се кредитират изцяло.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна
страна, подсъдимата Ч. е осъществила престъпния състав на чл.201 от НК, тъй като на 14.07.2018 г. около 13.00 ч.
в гр. Я., в магазин, собственост на „***“ АД, находящ се в гр. Я., ул. „***“ №
189, в качеството си на длъжностно лице - ***, е присвоила чужди пари - сумата
от 456.86 лв., собственост на „***“ АД, гр. Я., връчени й в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява.
Фактическият състав на чл.201 от НК визира присвояване
на чужди пари, вещи или други
ценности от длъжностно лице, връчени в това му качество или поверени му да ги
пази или управлява. Характерно за обективната страна на престъплението е
длъжностното качество на субекта. От писмените и от гласните доказателства по
делото, в т.ч. и от обясненията на подсъдимата Ч., безспорно се установява, че
по силата на трудов договор№ 339/01.06.2018 г. й е било
възложено, и фактически същата е изпълнявала трудовите функции на длъжността ***
във фирмения магазин на „***” АД – гр. Я., в чиито задължения влиза и
извършването на дейност, свързана със събиране, съхраняване, разходване и
отчитане на парични и материални ценности. Т.е., безспорно, към момента на
извършване на деянието подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б. „б” от НК, тъй като й е била възложена работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в „друго юридическо лице” по
смисъла на НК.
Обективно, предмет на
престьпно посегателство са чужди пари в размер на 456,86 лева, собственост на „***”
АД – гр. Я., които подсъдимата е получила вьв връзка с изпълнението на
трудовите си функции на „***” в магазина на дружеството, и с които същата не е
имала право да се разпорежда по свое усмотрение, а е следвало единствено да
съхранява и отчита. Деянието подсъдимата е осъществила чрез разпореждане с
парите като със свои, изнасяйки ги от магазина и разходвайки ги за лични нужди, който факт е безспорно установен, както
от обясненията й и от показанията на свидетелите, участвали в инвентаризацията,
така и от писмените доказателства и от заключението и показанията на вещото
лице, изготвило назначената съдебно-счетоводна експертиза.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вина, тъй като подсъдимата ясно е съзнавала, че с оглед
естеството на възложената й работа, следва да отчете в касата на предприятието
парите, получени от продажбата на продадените стоки и да съхранява поверените и
служебни оборотни средства, и няма никакви права върху тях, но въпреки това ги
е взела за себе си, като по този начин се е разпоредила с тях в свой интерес. Т.е.,
разбирала е противоправния характер на извършеното, тъй като е знаела, че действията
й излизат извън рамките на позволеното, предвиждала е настъпването на
престъпния резултат – неправомерното си личното си обогатяване и
нанасянето на щета на тьрговското дружество в размер на присвоените пари, и пряко
е целяла именно това – противоправното си облагодетелстване.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМАТА НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимата престъпление законът
предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, както и възможност за
постановяване на конфискация до една втора от имуществото на виновния и
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. При това положение, с оглед
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието й беше определено
при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55,
ал.1, т.2, б. „б” от НК, чрез замяна на наказанието лишаване от свобода с
наказание пробация, при следните пробационни мерки : 1. задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност на срещите
с пробационен служител два пъти седмично, и 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. За да определи вида на наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, съдът отчете многобройните
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – чистото съдебно
минало, признанието на вината, дадените по време на ДП подробни обяснения,
приносът й за разкриване на
обективната истина по делото, сравнително невисоката стойност
на присвоените пари в размер на 456,86 лева, своевременното връщане на
по-голяма част от присвоените пари на техния събственик, обстоятелството, че признава и осъзнава вината си и проявява
критичност към извършеното, както и причината за извършване на деянието – нуждата от
пари за изплащане вноски по просрочени кредити. Поради това съдът намери, че
спрямо нея и най-лекото предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от
свобода би се оказало несъразмерно тежко и несъотнетно на степента на
обществена опасност на личността й. От друга страна, имайки предвид завишената степен
на обществена опасност на извършеното, обуславяща се от комплексния характер на
засегнатите обществени отношения, свързани не само с нормалното упражняване
правото на собственост, но и с нормалното осъществяване на служебните
отношения, съдът намери, че спрямо подсъдимата не е оправдано определане
размера на наказанието пробация в законовия минимум от шест месеца, както и че
така определено по вид и размер, наложеното й наказание е необходимо и
достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие както
върху личността на подсъдимата, така и върхи останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ „***” АД – ГР. Я..
Основанието за
ангажиране гражданската отговорност на подсъдимата е в разпоредбите на чл.45 и
следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.201 от НК представлява противоправно деяние, което е извършено
виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения, подсъдимата беше призната
за виновна по това обвинение, съдът намери предявения граждански иск за доказан
по основание и размер. По категоричен начин е доказано както наличието на
вредоносен резултат – нанасянето на щета на тьрговското дружество в
размер на присвоените пари, така и наличието на причинна връзка с поведението на подсъдимата. Затова и
тъй като от писмените доказателства по делото (протокол за доброволно предаване
от 16.7.2018г. и 2 бр. квитанции към ПКО от 26.02.2019 г. и
01.04.2019г.) се установява, че подсъдимата е върнала част от
присвоените пари в размер на 265,72 лева, съдът намери, че в случая действително са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската й отговорност и уважи предявения
против нея иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
пълния претендиран размер от 191,14 лева, съставляващ неплатения остатък от
привоената сума общо в размер на 456,86 лева. Съобразно направеното искане,
присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането –14.07.2018г., до
окончателното й изплащане.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимата беше призната за виновна по предявеното и
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в нейна тежест бяха присъдени направените
по делото разноски общо в размер на 150 лева, от които 130 лева вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я., и 20 лева,
вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. На същото основание, с оглед позитивното произнасяне по претенцията
на гражданския ищец, подсъдимата беше
осъдена да заплати в приход на бюджена
на съдебната власт и по сметката
на ЯРС ДТ върху уважения граждански иск
в размер на 50 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: