РЕШЕНИЕ
№ 4333
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330102384 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Т. М. И. се твърди, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.04.2018
г. – 30.09.2021 г., имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 932,23 лева. За потребените
количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с
посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
лихва върху главницата, в размер на 124,08 лева, за периода 30.06.2018 г. – 30.09.2021
г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни
общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния
период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия - при
условията на неизправно измервателно устройство, като същото не било преминало
задължителна метрологична проверка. Поради това съгласно ОУ се начислявали по 5
куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки
един обитател, като било връчено известие за нередовен водомер №***.
Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените
суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело
№20215330117720/2021 г. на ПдРС, III бр. състав, била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена по реда на чл. 45 ГПК,
поради което, в срока чл. 414, ал. 2 ГПК длъжника е подал възражение по издадената
заповед за изпълнение и за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите
искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.
1
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението, а именно 09.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по издадената заповед за
изпълнение, като в същото е заявил, че не дължи посочените в заповедта суми, като се
позовава на изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111 б. Б и б. В ЗЗД.
С оглед формулираното възражение за изтекла давност съдът намира, че следва да се
произнесе с решение по общия ред, а не с неприсъствено решение, както бе обявено в
проведеното по делото съдебно заседание на 23.11.2022г., доколкото по отношение на
част от исковите претенции не се установява вероятната им основателност.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 17720 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
№ 9632 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.11.2021г., с която е
разпоредено Т. М. И. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумата от 932.23
лв. главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 30.06.2018г. до 30.09.2021г., лихва в размер на 124.08 лв. за
периода от 30.06.2018г. до 30.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 09.11.2021г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото – 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени заверени копия от справка за неплатени задължения за
периода от 30.04.2018г. до 30.09.2021г. за клиент Т. М. И., аб. № ***, както следва – 932.23
лв. главница и 124.08 лв. лихва.
Представена е справка за водомерите на абонат № ***, опис на фактури по делото, издадени
за периода от 30.04.2018г. – 30.09.2021г., известие за нередовен водомер № *** от
30.11.2021г., с отразяване, че абонатът отказва да получи, карнети, справка за задълженията
за периода 29.11.2018г. – 30.09.2021г.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. С депозираното от ответника
възражение в заповедното производство не се възразява длъжникът да е потребител на
услугите, предоставяни от дружеството – ищец, а е формулирано единствено възражение за
погасяването им по давност. Поради това съдът намира, че за него е възникнало
задължението за заплащане на потребената и отведена вода. От събрания по делото
доказателствен материал е видно, че до Т. М. И. е изпратено от страна на дружеството –
ищец известие за нередовен водомер, което същият е отказал да получи. Ето защо съдът
намира, че исковете са установени по основание. По отношение на размера, от страна на
ищеца и във връзка с формулираното възражение за погасяване на задълженията по давност
е представена справка за непогасените по давност задължения, видно от която същите
възлизат на сумата от 778.23 лв. главница и 84.92 лв. мораторна лихва за периода от
29.11.2018г. до 30.09.2021г., като за разликата до пълните претендирани размери от 932.23
лв. за главницата и 124.08 лв. за мораторната лихва и за съответните периоди исковете
2
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото на страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената и
отхвърлената част от исковите претенции. От ищеца са претендирани направените по делото
разноски в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в
размер на 75 лв. държавна такса. Поради частичното уважаване на предявените искове на
страната ще се присъдят по 61.28 лв. за заповедното и за исковото производство. От страна
на ответника разноски не са претендирани, поради което и не се присъждат.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. И., ЕГН ********** от *** дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, със законен представител ***
сумата от 778.23 лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и 23 ст./ главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода
за периода от 30.10.2018г. до 30.09.2021г. за обект, намиращ се в ***, сумата от 84.92 лв.
/осемдесет и четири лева и 92 ст./ мораторна лихва за периода от 29.11.2018г. до
30.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 09.11.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 9632 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.11.2021г., издадена по ч.гр.дело №
17720 по описа на ПРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и
мораторна лихва над уважените до пълните претендирани размери съответно от 932.23 лв. за
главница и за периода от 30.04.2018г. до 29.10.2018г. и 124.08 лв. за мораторна лихва и за
периода от 30.06.2018г. до 28.11.2018г.
ОСЪЖДА Т. М. И., ЕГН ********** от *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, със законен представител *** сумата от 61.28 лв. /шестдесет и един лева
и 28 ст./ направени разноски по заповедното производство и сумата от 61.28 лв. /шестдесет
и един лева и 28 ст./ направени разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3