Р Е Ш Е Н И Е
№ 260253/27.5.2021г. 27.05.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 18.05.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 600
по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, предявена от К.К.К., Т.К.К., С.К.П.
и Н. К.С. против НББАЗ, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 25
000 лв./частични искове от искове всеки на стойност по 30 000 лв., от които суми от по 5 000 лв.,
уважени с влязло в сила решение на ЯОС/, представляваща претърпени неимуществени вреди от всеки един
от ищците в качеството им на роднини – сестри в следствие смъртта на брат им П.
К. Т., загинал при ПТП от 03.08.2018 год. ,
ведно със законната лихва от 06.05.2019 г. до окончателното изплащане на
главниците.
В исковата молба се посочва, че на 03.08.2018 год. на
територията на общ. Т.е настъпило ПТП, при което водачът П. С. по
непредпазливост причинил смъртта на П. К. Т.от гр. Я. По случая било образувано
НОХД № ***/2018 год. на ЯОС, приключило с влязла в сила присъда, с която
водачът бил признат за виновен. Загиналият бил брат на ищците. Виновният водач
имал валидно сключена застраховка ГО по системата „зелена карта“ със
застраховател, намиращ се на територията на Република М.. Ето защо отговорен по
иска бил ответника.С влязло в сила решение на ОС – Я. предявени от ищците
частични искове, всеки за сумата от по 5 000 лв. били уважени. Съгласно ТР
№ 3/2019 год. на ОСГТКВКС при уважаване
на частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващали
основанието на иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието му
до признатия размер.Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на
разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете.
Оспорват се последиците в нематериалната сфера на ищците в следствие смъртта на
брат им П. Т., както и твърдението за силна емоционална връзка, включително
обема и продължителността на търпените неимуществени вреди. Ответникът се
позовава и на Пар. 96,ал.1 от ЗИД на КЗ, според която размерът на обезщетението
е ограничен до 5 000 лв. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултата, за което се излагат подробни съображения.Иска се
отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски за производството
В с.з. ищците чрез упълномощен адвокат поддържат
претенциите си.
Ответникът , чрез упълномощен представител оспорва
претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
присъда № ***/08.11.2018 год. на ЯОС по
НОХД № ***/2018 г., влязла в сила на 24.11.2018 год., подсъдимият П. С.,
гражданин на Р М. е признат за виновен в
това, че на 03.08.2018 год. , на път 1-7, между с. К. и с. О., при управление
на МПС е нарушил правилата на ЗДвП, с
което по непредпазливост е причинил смъртта на П. К. Т.от гр. Я. Със същата
присъда подсъдимият е осъден да заплати на всяка една от четирите ищци в настоящото производство сумата от по
30 000 лв. – неимуществени вреди , в едно със законната лихва от датата на
увредата.
По
делото е приложено в цялост гр. дело № ***/2019 год. на ЯРС и в.гр.д. № ***/2020
год. на ЯОС. С постановеното по делото въззивно решение са уважени до
предявения размер от по 5 000 лв./частични искове от по 30 000 лв./,
предявените от ищците против ответника НББАЗ искове за неимуществени вреди в
следствие смъртта на брат им П. К. Т., настъпила при ПТП на 03.08.2018 год., в
едно със законната лихва , считано от 06.05.2019 год. до окончателното плащане
на претенцията.
В
мотивите си ЯОС е приел за безспорно установен механизма на настъпване на ПТП,
вината на водача на МПС, предвид задължителността на влязлата в сила присъда
относно това извършено ли е деяние, неговата противоправност и вината на дееца.
За безспорно е прието и, че ищците са наследници по закон на починалия П. К. ,
както и че същите попадат в разширения кръг на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на техен близък. Освен
това и позовавайки се на задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2014 год.
по ТД № 1/2014 год. , според което обемът на отговорността на застрахователя по
пряк иск с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ отм. е ограничен до размера на
присъденото обезщетение по уважен срещу
застрахования делинквент пряк иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет същите
вреди, вземайки предвид размерът на обезщетението присъдено на ищците по НОХД,
съобразено с установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, и наличието на идентитет между претендираните в наказателното
производство вреди и тези претендирани от ответника НББАЗ, съдът е приел, че
присъдата в гражданската й част обвързва ответника НББАЗ, чиято отговорност е гаранционно-
обезпечителна относно размера на причинените вреди и справедливото им
обезщетяване. Ето защо въззивният съд е приел, че НБААЗ следва да отговаря в
размер на от по 30 000 лв. за всяка от ищците, тъй като за този размер
отговаря виновния водач. Частичните
искове са уважени в пълния им предявен размер от по 5 000 лв., като е
присъдена лихва за забава върху обезщетенията , считано от 06.05.2019 год.,
имайки предвид изтичане на срока по чл.
496, ал.1 от КЗ
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са ОСИ с правно основание чл. 511,ал.3 вр. с чл. 511,
ал.1, т. 2 от КЗ , във вр. с чл. 45 от ЗЗД, всеки от които за сумата от
25 000 лв. частични искове от искове всеки
на стойност по 30 000 лв., от които
частични искове от по 5 000 лв., уважени с влязло в сила решение на ОС – Я.
По смисъла на т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016
г. на ОСГТК на ВКС вече постановеното и влязло в сила положително решение по
предходния предявен и уважен частичен иск /какъвто е настоящия слуай/ има сила
на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти /юридическите факти,от
които правоотношението произтича/,т.е. СПН обхваща основанието на иска;по
отношение на активната и пасивната материалноправна легитимация на страните
/кои са страните по материалното правоотношение/ и по отношение съдържанието на
правоотношението до съдебно признатия размер на спорното субективно материално
право.Поради това,че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи,както за частичния иск,така и за иска за останалата част от вземането,те
се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за остатъка от
вземането.Следователно е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието му и правната му
квалификация.Формираната СПН относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти,относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение,от което произтича спорното право.
С Решение №89/28.01.2020 по
дело №2741/2015 на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че силата на пресъдено нещо на решението в производството
по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се
разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването, поради
което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не
може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и
размера на съпричиняването.
Предвид горното разрешение следва да се приеме по настоящия спор,че със
сила на пресъдено нещо вече е установено по предходното дело между страните,че
ответникът НБААЗ е отговорен за
обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди /болки и страдания/
вследствие смъртта на брат им П. К. , настъпила при ПТП на 03.08.2018 год.,
причинено от виновния водач П. С., гражданин на Р М..
С
Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК
на ВКС, е прието, че в производството по
пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на
застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен
срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет
обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена
в застрахователния договор.
В т. 1 от посоченото Тълкувателно решение е
прието, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие. Застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на застрахователя отговаря при осъществен деликт,
извършен от застрахования, в рамките на обема на гражданската отговорност на
делинквента, чиито граници са определени в разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.
Обхватът и размерът на вредите, установени с решението, с което е уважен искът
по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, имат обвързващо за застрахователя действие в
материалноправно отношение, когато са едни и същи с претендираните вреди по
прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./. Прекият иск срещу застрахователя е обществено
оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увреденото лице
при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване на
имуществото му, до който резултат би се стигнало ако застрахователят отговаря в
по-голям размер за същите имуществени и неимуществени вреди от делинквента. В
мотивите на посоченото Тълкувателно решение е изразено становище, че
разбирането, че по прекия иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на
основание чл. 45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но
само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума,
е в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/ ЕО,
чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и Директива 90/232/Е., според което гражданската
отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между
делинквента и увреденото лице.
Отговорността
на ответника НБААЗ е аналогична на отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „ГО“.
С оглед характера на неимуществените вреди, чието
обезщетение се претендира с настоящата искова молба, и предвид заявените в
исковата молба факти и обстоятелства, ЯРС приема, че не се касае до настъпили нови обстоятелства и ексцес, а е налице
идентичност на заявените претенции за обезщетение на причинените на всяка от ищците неимуществени вреди в гражданския и наказателния процес. Решението на наказателния съд по предявения
граждански иск по чл. 45 от ЗЗД е
задължително за страните по него и съдилищата на Република България. Дори и да
са допуснати нарушения при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при уважаване на иска
по чл. 45 ЗЗД, тези нарушения на
наказателния съд не могат да бъдат отстранени чрез предявяване на прекия иск по чл.
226,ал.1 от КЗ (отм.), така РЕШЕНИЕ № 140 ОТ 05.10.2016 Г. ПО Т. Д. № 1302/2015 Г.,
Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
При изложените
по-горе мотиви и имайки предвид, че наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия е взето предвид от наказателния съд при
определяне на размера на обезщетенията, включително факта, че не се твърди или
доказва в настоящия процес причинените вреди да са репарирани от осъдения по
реда на чл. 45 от ЗЗД пряк причинител, съдът приема, че заявените претенции са
основателни и доказани в пълния си предявен размер.
Основателна
е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава считано от 06.05.2019
год. върху всяка една от главниците, предвид обстоятелството, че срокът по чл.
496,ал.1 от КЗ е изтекъл на 05.05.2019 год.
По
разноските:
На осн. чл. 38,ал.1 от ЗА и предвид своевременно
релевираното искане, следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение
в полза на адвокатa на ищците,
което следва да бъде определено в съответствие с уважения размер на всеки иск и чл. 7,ал.2, т.4 от Наредбата
№ 1 от 09.07.2004 г. , а именно – сумата от 6144 лв. общо, с вкл. ДДС или по 1536 лв. с вкл.
ДДС за всяка една от ищците. Адвокатското възнаграждение е определено в размер
на минимума, предвиден в цитираната разпоредба на Наредбата и се присъжда с
ДДС, т.к. трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на
адвокат регистриран по ЗДДС /каквито доказателства са представени в настоящия
процес/ дължимото възнаграждение следва да включва ДДС.
На осн чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на
общо 4 000 лв. или по 1 000 лв.
за всеки един от тях.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА НББАЗ, ЕИК ********* да заплати на К.К.К., ЕГН
********** сумата от 25 000
лв./частичен иск от 30 000 лв./ , представляващи неимуществени вреди в
следствие смъртта на брат й П. К. Т. при ПТП на 03.08.2018 год., в едно със
законната лихва от 06.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА НББАЗ, ЕИК ********* да заплати на Т.К.К., ЕГН ********** сумата от 25 000 лв./частичен иск от
30 000 лв./ , представляващи неимуществени вреди в следствие смъртта на
брат й П. К. Т. при ПТП на 03.08.2018 год., в едно със законната лихва от 06.05.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА НББАЗ, ЕИК ********* да заплати на С.К.П.,
ЕГН ********** сумата от 25 000 лв./частичен иск от 30 000 лв./ , представляващи
неимуществени вреди в следствие смъртта на брат й П. К. Т.при ПТП на 03.08.2018
год., в едно със законната лихва от 06.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА НББАЗ, ЕИК ********* да заплати на Н.К.С.,
ЕГН ********** сумата от 25 000
лв./частичен иск от 30 000 лв./ , представляващи неимуществени вреди в
следствие смъртта на брат й П. К. Т.при ПТП на 03.08.2018 год., в едно със
законната лихва от 06.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА НББАЗ, ЕИК ********* да заплати на
адв. Щ.Щ. от АК – Х., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от общо 6144 лв. с вкл.
ДДС – разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА НББАЗ, ЕИК ********* да заплати по
сметка на РС – Ямбол държавна такса в размер на 4 000 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: