№ 1039
гр. Бургас, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203754 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на И. Е. Г. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Б. К. – САК, с посочен съдебен адрес: *, първи надпартерен етаж,
вдясно, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 7165338 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че нарушението е
неправилно квалифицирано, както и че е налице неяснота относно приложимата правна
норма. Счита се, че липсват задължителни реквизити на ЕФ, както и че не става ясно в какво
качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Застъпва се, че не е уточнено дали
използваното техническо средство е стационарно или мобилно, както и дали спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. оспорва се техническата годност на
използваното средство, както и че изначално АНО не е следвало да издава ЕФ. Коментира се
липсата на посочване на това, дали нарушението е извършено виновно, както и липсата на
указания по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище жалбата се поддържа изцяло по изложените в
нея доводи. Иска се отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
1
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са
развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска
неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Това е така доколкото АНО,
който носи тежестта за установяване на датата на връчване не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока (л. 22). При това положение съдът е длъжен да приеме, че
подадената на 04.09.2023 г. жалба е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.02.2023 г. в 16:16 часа в гр. Бургас, път Е-773, км. 491, до бензиностанция
„РомПетрол” в посока от кв. Ветрен, към КПП-1 стационарно техническо средство – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9,
засякла и заснела, движещ със скорост от 102 км/ч. автомобил - „Волво ХЦ90” с рег. № *. На
мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24”.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка 023”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил „Волво ХЦ90” с рег. № * е собственост на „*“ ЕООД, с представляващ
- жалбоподателят Г., както и че скоростта следва да се счита на 98 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7165338 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на физическото лице, представляващо дружеството-собственик
на автомобила, било наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л.11).
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват и твърдения в тази насока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Няма
и твърдения в тази насока.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
2
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от
АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост –
18 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Съдът счита, че в ЕФ по достатъчно описателен начин е посочено мястото на
извършване на нарушението (чрез неговото описание и посочване на координати в
придружаващата снимка), обстоятелствата по неговото извършване и всички останали
факти, относими към отговорността на нарушителя. Видно от приложената снимка в зоната
на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които евентуално да са
повлияли на уреда.
По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен
фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
- електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
3
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е
посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов
подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от
очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателя в срок да сезира
компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото
реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС
на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай – стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с № 00209D32D4F9 е автоматизирано техническо средство по смисъла на
закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се
извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за
визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Измерването и регистрирането
на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се
4
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в
случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и
практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д.
№ 110/2017г. на АДмС-Бургас.
Мястото за контрол е било обозначено с пътен знак „Е24”, но дори това да не беше
така - с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 28.02.2023 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че в ЕФ е дадена коректна
цифрова квалификация на извършеното нарушение. Внимателния прочит на сочи, че
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а превръзката с ал. 1 на
същата разпоредба е направена с оглед пълнота и по никакъв начин не възпрепятства
жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Тъй като, както се
посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго
лице, то правилно именно законният представител на юридическото лице - собственик,
следва да бъде адресат на административното наказание. Ако не Г., а друго лице е ползвало
автомобила него ден, то е следвало жалбоподателят да подаде съответната декларация в
Сектор „ПП“. Само по този начин би могла да отпадне отговорността му. В случая това не е
сторено, поради което и съдът счита, че съвсем правилно именно той е била санкционирана.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, да избира определена
скорост и спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче
в настоящия случай съзнателно не е спазил. Вярно е, че в ЕФ не е посочена формата на
вина, но това е така, доколкото такова изискване (реквизит) не е предвидено в закона.
Жалбоподателят може спокойно да изложи възраженията си в тази насока пред съда, който
да ги обсъди и да се произнесе по тяхната основателност, поради което и правото му на
защита не е накърнено по никакъв начин от липсата на посочване на формата на фина в ЕФ.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Наложеното му
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „Глоба”
в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен.
5
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, но
той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се
произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7165338 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на И. Е. Г. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6