Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Тополовград, 19.11.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен
съд в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря: К.П.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 81 по
описа за 2020
год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Я.Н.М.
*** и И.Н.Ч. *** твърдят, че заедно с ответниците са наследници на Г.Г. Б. б.ж.
на с.Хлябово, общ.Тополовград, починал на 17.09.1979 г. и на неговите
наследници е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти в
землището на с.Хлябово и с.Орлов дол. Ответниците са се снабдили с нотариален
акт от 2015 г. за собственост по наследство с равни квоти на процесните имоти.
Поради което се претендира да бъде признато за установено, че ищците са
собственици по наследство на по ¼ ид.част на всеки един от поземлените
имоти и да бъдат осъдени ответниците С.Г.Й. и Г.Г.Г. да предадат владението
върху процесните имоти съгласно притежаваните от всяка една от тях идеални
части, а именно владението на по ¼ ид.част. Претендира се съгласно
разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № 32, том VI,
рег.№ 1466 по нот.дело № 708/2015 г. на Съдията по вписвания при РС –
Тополовград по отношение на притежаваните от всяка една от тях идеални части, а
именно по ¼ ид.част.
Исковата молба се поддържа
изцяло в съдебно заседание от процесуалния представител на ищците и се
претендира нейното уважаване.
В писмена защита след
приключване на съдебното заседание, пълномощника на ищците подробно доразвива
изложените в исковата молба доводи, като посочва, че действително е налице
съвпадение в имената на общия наследодател на страните и на бащата на
ответниците. Но възстановените с решенията на ПК земи се твърди, че са на общия
наследодател на страните, а не на бащата на ответниците и това е видно от приложените
към преписката на ПК договори за покупка и удостоверения. От тези документи се
прави извода, че имотите са възстановени на общия наследодател на страните и
ответниците незаконосъобразно са се снабдили с констативния нотариален акт
чиято отмяна се иска.
Ответниците в писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорват
основателността на исковете, като твърдят че те притежават валиден нотариален
акт и са придобили собствеността върху процесните имоти по наследство от баща
си Г.Г. Б. и от майка си М. П. Б.. Твърди се, че има съвпадение на имената на
бащата на ответниците и неговия баща, но
съществуват доказателства, че имотите са възстановени на наследниците на сина,
а не на неговия баща. Освен това, твърди се, че заявлението за възстановяване е
подадено от съпругата на сина, майка на ответниците и затова е абсурдно да се
твърди, че имотите са били на свекъра й. Още повече, че въз основа на решение
на ПК е издаден констативен нотариален акт по дело № 1113/1998 г. на РС –
Тополовград, с който е признато правото на собственост на наследниците на сина Г.
Б. – двамата ответници и тяхната майка, която тогава е била жива. Единствено за
четиринадесетият имот от исковата молба не е издаден констативен нотариален
акт. Поради което се претендира в отговора, че ответниците са единствени
наследници на процесните имоти и няма никакво основание нотариалният акт от
2015 г. да бъде отменян, затова се иска отхвърляне на исковете изцяло.
В с.з. и в писмена защита след приключване на
съдебното дирене, процесуалния представител на ответниците доразвива доводите
си, с оглед приложените към делото преписки на ПК – Тополовград и моли да бъде
постановено решение по съществото на спора като се отхвърлят изцяло предявените
искове и се присъдят направените по делото разноски, съгласно приложен списък
на разноските.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са
наследници на Г.Г. Б. с ЕГН **********, починал на 17.09.1979 г., видно от
удостоверение за наследници № 11/10.02.2020 г. на Община Тополовград.
Ответниците по делото са деца на Г.Г. Б. с ЕГН **********, починал на
20.04.1987 г., респ.внуци на общия наследодател на страните със същото име.
Съпругата на сина Г.Г. Б. – М. П. Б. с ЕГН **********, починала на 27.03.2007
г., е подала приживе заявления за възстановяване правото на собственост върху
земеделски имоти в землището на с.Хлябово, по които са образувани преписки с №№
101 и 401 на ПК – Тополовград от 1992 г. По първата преписка № 101, към
заявлението на Б. са приложени: удостоверение за наследници № 20/02.12.1991 г.
на Г.Г. Б. – баща на ответниците, договори от 18.11.1945 г. и от 24.03.1951 г.
за покупка на две ниви посочени в заявлението, както и удостоверение №
31/02.12.1991 г. на ТКЗС с.Хлябово, от което е видно, че през 1958 г. с
протокол № 9, бащата на ответниците е внесъл в ТКЗС с.Хлябово ниви и ливади
общо в размер на 42 декара, като част от нивите са описани и по местности. Също
така към преписка № 101 е приложено удостоверение от 22.11.1943 г., в което е
посочено, че Г.Г. Б. / без да е посочено ЕГН,
но по-долу е посочена възраст „на 46 навършени години“/ притежава недвижими имоти ниви, ливади и
лозя, като са посочени общо декарите съответно: 22,8 дка – ниви, 3,1 дка –
ливади и 0,6 дка – лозя. Не са посочени конкретно имотите по местности. Това
удостоверение е издадено за да послужи за искане на заем от Българска земеделска
и кооперативна банка. Към преписка 101 на ПК Тополовград е приложена и декларация
по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ на М. П. Б., в която тя декларира, че наследодателя й е
бил собственик на 10 броя земеделски имоти, подробно описани в декларацията,
като подписа на декларатора е заверен от Кмета на с.Хлябово. По преписка № 101
са издадени първоначално две решения на ПК – № ХЛ 101/24.02.1993 г. в стари
реални граници и с план за земеразделяне, общо за 12 броя земеделски имоти,
като в решението в стари реални граници е посочен и договор от 18.11.1945 г. В
последствие е издадено решение № ХЛ 101/06.01.1997 г. на ПК Тополовград с което
е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Г. Б. върху 13 броя
земеделски имоти, подробно описани по местности и декари, като това решение е
издадено в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решенията
от 24.02.1993 г. Тринадесетте земеделски имота описани в това решение съвпадат
напълно с претендираните в исковата молба имоти в землището на с.Хлябово. Въз
основа на това решение е издаден нотариален акт приложен към писмения отговор
на ответниците с № 55, том VI, нот.дело 1113/1998 г.
на Нотариус при ТгРС, с който на основание чл.483, ал.1 от ГПК и чл.34а от
ЗСПЗЗ са признати за собственици по наследство на процесните 13 земеделски
имота М. П. Б. – майка на ответниците, която тогава е била жива и съответно
ответниците С. Б.и Г.Г.. След смъртта на майката, ответниците по делото са се
снабдили с констативен нотариален акт № 32, том VI,
рег.№ 1466 по нот.дело № 708/2015 г. на Съдията по вписвания при РС –
Тополовград, с който на основание чл.587, ал.1 от ГПК са признати за
собственици с равни права по наследство на 14 земеделски имота, като първите 13
са идентични с тези посочени в нотариалния акт от 1998 г., а 14-ия е нива в
друго землище, а именно в землището на с.Орлов дол, която е възстановена на
наследниците на Г.Г. Б. по преписка 401/1992 г. на ПК Тополовград с решение №
ОРД/27.09.1999 г. Тази преписка отново е образувана по заявление на М. П. Б. и
към нея е приложена единствено декларация на заявителката.
По делото е приложено
копие от нотариално дело № 708/2015 г., към което в заверен препис са
представени горепосочените решения на ПК по преписка № 101 и 401, скици на
имотите и удостоверение за наследниците на Бозанов.
По делото, по искане на
ищцовата страна е разпитан един свидетел – св.Златева, в родствени връзки със
страните, която посочва, че ответницата Й. е давала земите под наем и лицата
които са наематели на тези земи са казали на св.Златева, че „земите са на С. и
друг няма право над тях“/стр.3 от протокол от с.з. от 04.11.2020 г./, „тези,
които работят земите ми казаха, че всичко е на С.. Аз го казах това на Я. и И.“/стр.4
от протокол от с.з. от 04.11.2020 г./. Тази свидетелка посочва също какви са
били отношенията между страните по делото във връзка с тези земи.
Така установената
фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред
и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от свидетелските
показания на св.Златева на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви
и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното и
като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са предявени искове с правно
основание чл.124, ал.1, във вр. чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК.
За да бъде уважен собственически иск с горепосоченото
правно основание, следва ищците да докажат, че са собственици на процесните
имоти и че ответниците ги владеят без да имат правно основание за това. В
случая и двете предпоставки на закона не са установени и доказани по безспорен
начин,поради което иска се явява неоснователен и недоказан.
Ищците по никакъв начин не са установили и доказали,
че са собственици на процесните имоти.Напротив от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин ,че
ответниците са единствени наследници на имотите предмет на делото и като такива
са признати за собственици именно на това придобивно основание.
По делото действително е установено, че страните са
имали общ наследодател Г.Г. Б. и името на общия им наследодател съвпада с името
на бащата на ответниците, който е син на общия наследодател на страните. От
това съвпадение на имената, ищцовата страна извежда извод, че процесните
земеделски имоти по приписки с №№ 101 и 401 от 1992 г. на ПК Тополовград, са
възстановени не само на ответниците като наследници на Г.Г. Б., а са
възстановени на всички наследници на общия наследодател на страните. И този
извод се прави на база на предположения изведени от документите, приложени към
преписка № 101/1992 г. на ПК Тополовград, като се твърди, че всъщност М. Б. –
майката на ответниците е заявила за възстановяване земи, които са били
собственост на общия наследодател на страните, а не на нейния съпруг. В
писмената защита, в подкрепа на това твърдение се правят математически
изчисления за възрастта на Б./общия наследодател на страните/, която е записана
в удостоверение от 22.11.1943 г. и в това удостоверение е записано, че лицето е
на 46 годишна възраст, а наследодателя на ответниците роден през 1920 г.,
тогава е бил едва на 23 г. възраст. От това изчисление се прави извода, че този
документ удостоверява правото на собственост на общия наследодател, а не на
бащата на ответниците. Тези изводи, направени в писмената защита на ищцовата
страна са изцяло несъстоятелни и неподкрепени от доказателствата по делото.
Въпросното удостоверение от 22.11.1943 г. не може да
бъде документ удостоверяващ правото на собственост върху процесните земи и на
това основание да се твърди,че те са възстановени на всички наследници след
като всички други доказателства по делото опровергават този факт. Първо:Това
удостоверение датира от 1943 г.,не е ясно кой е издателя му,издадено е на Г.Г.
Бозанов без да е посочено ЕГН, а само е записана възраст – 46 години, и това действително
е възрастта на общия наследодател на
страните ,като се има предвид посоченото му ЕГН в удостоверението за наследници,приложено
към исковата молба.Но то е за да му послужи по искане за заем от Банка и в него
са описани общо притежаваните от него недвижими имоти ниви, ливади и лозя, като
са посочени общо декарите съответно: 22,8 дка – ниви, 3,1 дка – ливади и 0,6
дка – лозя, без да са посочени конкретно имотите по местности. За това от този
документ не може да се направи безспорен и категоричен извод, че земеделските
имоти са точно тези, които са предмет на настоящото дело. След като не са
описани по местонахождение - по землище и местности,т.е.след като не са
индивидуализирани не може да се прави извода, че това са същите имоти, които са
възстановени на ответниците и които са описани в приложените по делото решения
на ПК и нотариални актове. Дори общия сбор на декарите, посочени в това
удостоверение не съвпада с общо сумираните декари на земеделските имоти по
настоящото производство които са над 60 декара.Второ: Още повече, че към
преписка № 101 на ПК Тополовград е приложено удостоверение датиращо от 1958 г. издадено
на името на бащата на ответниците, за притежаваните от него земеделски имоти, с
които той е влязъл в ТКЗС през 1958 г., като в това удостоверение е записан
протокола с който е приет за член на ТКЗС, записани са подробно вида на
земеделските имоти и за повечето от тях са посочени местностите, които съвпадат
с тези възстановени с решенията на ПК Тополовград. А от 1943 г. до 1958 г. –
годината на внасяне на земите в ТКЗС е изминал период от 15 години, през който
е възможно да са настъпили трансформации във владението и собствеността на
имотите, а и несъмнено факта на внасяне на земите в ТКЗС е правнорелевантния
факт за възстановяване на собствеността.По ЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост именно върху внесените в ТКЗС земи и то на вносителите или на
техните наследници. Следователно удостоверението издадено на името на бащата на
ответниците за притежаваните от него и внесени в ТКЗС земи през 1958 г. е
противопоставимо на цитираното в писмената защита на ищцовата страна
удостоверение от 1943 г.
С оглед на изложеното съдът счита, че извода който се
прави от ищцовата страна на база удостоверението от 1943 г. е изцяло
несъстоятелен и се опровергава от събраните и приложени по делото писмени
доказателства, а именно: решенията на ПК Тополовград по приложените преписки
издадени на база писмените доказателства
по тези преписки и декларацията по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ/която нотариално
заверена съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ е била самостоятелно основание за
възстановяване на собственост/,както и издадените в последствие нотариални
актове за собственост от 1998 г. и от 2015 г., които по несъмнен начин доказват
правото на собственост на ответниците върху процесните имоти, и чиято
доказателствена сила по никакъв начин не е оборена от ищцовата страна.
По безспорен начин по делото е установено кой е
инициирал административното производство пред ПК Тополовград, кои са страните
по него, като ищците въобще не са надлежна страна в това производство и няма
как да претендират да са били уведомени за резултата му. Надлежната страна е
уведомена и има обратна разписка. По безспорен начин е установено също в чий
патримониум е възстановена собствеността върху процесните имоти и то на
основание на официално удостоверение № 31/02.12.1991 г. на ТКЗС с.Хлябово в
което изрично е посочено, че именно бащата на ответниците, роден на *** г. е
внесъл в ТКЗС земеделските имоти предмет на административното производство,
общо с площ от 42 декара и това е станало с протокол № 9/1958 г. Също така към
преписката са приложени и 2 броя писмени договори за покупка на част от земите
въз основа на които ПК се е произнесла с решенията си. И тук следва да се
отбележи, че отново в писмената си защита ищцовата страна извежда несъстоятелни
и неподкрепени с доказателства изводи, че тъй като договорите са от 1945 г. и
1951 г., а бащата на ответниците тогава е бил на много млада възраст, той не е
могъл да придобие собственост на толкова млада възраст и понеже е положен
пръстов отпечатък се оказва, че същия е неграмотен. Това са несъстоятелни и
нелогични твърдения,които също не се
възприемат от съда , тъй като няма законова пречка едно пълнолетно лице на
възраст над 25 години/на каквато тогава е бил бащата на ответниците/, дори и
неграмотно да придобие собственост върху земеделски земи.
По делото са налице и неоспорени влезли в сила
административни актове – решенията на ПК, които имат силата на присъдено нещо,
още повече, че въз основа на тях са издадени два броя констативни нотариални
акта, които по безспорен и категоричен начин легитимират ответниците като
собственици на процесните имоти, след като тяхната обвързваща доказателствена
сила по никакъв начин не е оборена от ищцовата страна. Напротив, констатираните
в тях факти са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства,
приложени към преписките на ПК, а дори и косвено от свидетелските показания на
св.Златева, която посочва в с.з. „земите са на С. и друг няма право над
тях“/стр.3 от протокол от с.з. от 04.11.2020 г./, „тези, които работят земите
ми казаха, че всичко е на С.. Аз го казах това на Я. и И.“/стр.4 от протокол от
с.з. от 04.11.2020 г./, т.е. това което са
й заявили наемателите на земите, съвпада с отразеното в нотариалните
актове, а не ги опровергава.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че искът
по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан след
като се установи по безспорен начин, че ответниците са собственици на
процесните имоти и ги владеят на абсолютно правно основание.
При това положение следва да се приеме, че е
неоснователен и недоказан и предявения иск на основание чл.537, ал.2 от ГПК и
не следва да бъде отменен нотариалния акт от 2015 г. с който ответниците са
признати за собственици по наследство с равни права на процесните имоти.
При този изход на делото
следва да се присъдят направените от ответниците разноски, които са в размер на
650 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният
иск от Я.Н.М. с ЕГН ********** *** и И.Н.Ч. с ЕГН **********,***, двете чрез
адв.Ирина С. *** със съдебен адрес:*** против
С.Г.Й. с ЕГН ********** *** и Г.Г.Г.
с ЕГН ********** ***, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр.чл.108 от ЗС за признаване право на собственост по
наследство на по ¼ идеална част върху земеделски имоти, находящи се в
землището на с.Хлябово и в землището на с.Орлов дол и за предаване владението им
както следва: 1.нива от 5,009 дка, седма категория, в местността „Папазов
кладенец“, имот № 118047 по КВСЗ; 2.нива от 3,321 дка, седма категория, в
местността „Старите лозя“, имот № 122004 по КВСЗ; 3.Ливада от 7,954 дка, седма
категория, в местността „Старите лозя“, имот № 122007 по КВСЗ; 4.Нива от 8,588
дка, седма категория, в местността „Старите лозя“, имот № 122008 по КВСЗ;
5.нива от 2,002 дка, седма категория, в местността „Старите лозя“, имот №
122026 по КВСЗ; 6.ливада от 1,621 дка, десета категория, в местността
„Кабранова върба“, имот № 129034 по КВСЗ; 7.нива от 10,289 дка, десета
категория, в местността „Кабранова върба“, имот № 129035 по КВСЗ; 8.нива от
6,061 дка, десета категория, в местността „Манчева бахча“, имот № 130039 по
КВСЗ; 9.нива от 2,123 дка, десета категория, в местността „Източни лозя“, имот
№131027 по КВСЗ; 10. Изоставена нива от 2,133 дка, десета категория, в
местността „Иринков чеир“, имот № 134037 по КВСЗ; 11.ливада от 3,199 дка,
десета категория, в местността „Панайотов чеир“о, имот № 139018 по КВСЗ; 12.
Ливада от 3,169 дка, десета категория, в местността „Панайотов чеир“, имот №
139026 по КВСЗ; 13. Залесена територия от 4,995 дка, десета категория, в
местността „Франково дърво“, имот № 145015 по КВСЗ и 14. Нива от 5,000 дка,
седма категория, в местността „Белите камъни“, имот № 142018 по КВСЗ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният
иск по чл. 537, ал.2 от ГПК от Я.Н.М. и И.Н.Ч., чрез адв.Ирина С. *** против С.Г.Й. и Г.Г.Г. за отмяна на нотариален акт № 32,
том VI, рег.№ 1466 по нот.дело № 708/2015 г. на
Съдията по вписвания при РС – Тополовград по отношение на по ¼ идеална
част от гореизброените недвижими имоти.
ОСЪЖДА Я.Н.М. и И.Н.Ч. ДА
ЗАПЛАТЯТ на ответниците С.Г.Й. и Г.Г.Г.
направените по делото разноски в размер на 650
лв./шестстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: