Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 09.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 11.01.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 683/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя М.М.М.против НП № 29 от 13.04.2020 год. на директора
на РИОСВ-Пазарджик, с което на основание и за нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена санкция в размер на 7000лв. /седем хиляди лева/.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмЯ..
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и иска отмЯ. на НП. В
допълнително писмено становище излага подробни съображения за основателност на
въззивната жалба, навеждайки доводи за маловажност на деянието по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Иска отмЯ. на НП и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна – АНО, редовно призован, не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата. В хода по същество не се явява
представител на АНО и не се взема становище по съществото на спора.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподателят
е санкционирано при следната възприета от страна на АНО фактическа обстановка:
На 22.10.2019 год.
от служители на РИОСВ-Пазарджик – свидетелите С.А. и П.П., била извършена извънредна проверка на обект на дружеството
жалбоподател, находящ се в с.Ковачево, обл.Пазарджишка, м. „Гермето“, кв.23,
представляващ площадката за извършване на дейности по третиране на отпадъци.
В хода на тази
проверка било установено, че дружеството извършва предварително съхраняване (§
1, т. 27 от ДР на ЗУО) на отпадъци от дънна пепел и шлака, класифицирани с код
19 01 12 по реда на Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците (обн. ДВ,
бр. 66/2014г.) на площадка, която не отговаря на поставените изисквания, а
именно в биг-бегове на открито, пред входа на производствената част, на гърба
на склад за арпа, както и отпадък от оризова люспа, класифициран с код 02 03 04
по реда на Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците - също на площадка
неотговаряща на поставените изисквания, в количество около 3-4 тона, на
открито, в съседен имот - общинска собственост, пред входа на производствената
площадка. Описаните отпадъци са били образувани от дейността на дружеството. С
тези действия дружеството „Б.” ООД не било изпълнило условие 1.1. от Решение №
07-РД-347-00/29.08.2017г. на директора на РИОСВ-Пазарджик, а именно:
„Площадката за предварително съхраняване да е оградена, охраняема,
пожарообезопасена, с изградени комуникации и инфраструктура. Да има обособени
зони за разделно събиране на отпадъците, като всеки отпадък се съхранява в
отделна зона, която е обозначена и маркирана със стикер със съответния код на
отпадъка. Съхраняването да се извършва по начин, предотвратяващ замърсяване на
компонентите на околната среда в района на площадката до оползотворяване”.
Резултатите от тази
проверка били обективирани първоначално в Констативен протокол № 13-22/22.10.2019
год., съставен на мястото на проверката.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО, поради което на 12.11.2019г.
против дружеството бил съставен АУАН № 29 от същата дата. Въз основа на акта
било издадено атакуваното НП, което било връчено на дружеството жалбоподател
по пощата на 22.04.20 г., видно от отбелязването в известие за пощенска
доставка /лист 16/, а жалбата против него била подадена чрез наказващия орган
на 28.04.20 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства, приети по
делото, както и от показанията на свидетелите
Е.С., Г.Б., С.А. и П.П.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, т.к. те са еднопосочни и непротиворечиви.
Тук веднага следва
да се каже, че от начина на депозиране на показания от страна на
актосъставителя Е.С., съдът остана с впечатление, че тя е присъствал лично и е
извършила проверката на инкриминираната дата – 22.10.2019г., в обекта на
дружеството. След като бяха разпитани колеги на актосъставителя, вписани и като
свидетели по акта, а именно свидетелите С.А. и П.П., стана ясно, че само те
двете са извършили лично проверката на 22.10.2019г. на процесната площадка за
съхранение на отпадъците и са съставили на място констативен протокол за
извършената проверка. След това предоставили този протокол на св.С., т.к. в
нейния ресор били именно проверките по начина на съхранение на отпадъци, която
пак преценила, че е извършено административно нарушение и пристъпила към
съставянето на АУАН. Тези уточнения бяха направени, защото по-долу ще бъдат
анализирани причините, поради които въпросните отпадъци са били съхранявани по
описания по-горе начин, а св.С. твърдеше в показанията си, че не била получила
обяснение от представители на дружеството защо се е наложил този начин на
съхранение. Очевидно тя не го е получила, защото не е присъствала физически по
време на проверката, а по време на документалната проверка и при съставянето на
акта е получила такова обяснение от пълномощника на дружеството, на когото е
връчила акта /св.Б./ и го е отразила в самия акт – „отпадъците са подготвени за
товарене“.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място следва
да се каже, че не спорно по делото, че спрямо дружеството е било издадено Решение
№ 07-РД-347-00/29.08.2017г. на директора на РИОСВ-Пазарджик, с което е бил
регистриран и издаден регистрационен документ по чл.35 ал.3 от ЗУО, като му е
било разрешено да извършва дейности по третиране на отпадъци на гореописаната
площадка. Не се спори и по това, че съобразно разписаното в т.1.1 от цитираното
решение, площадката за отпадъци следва да отговаря на конкретни изисквания, а
именно: „Площадката за предварително съхраняване да е оградена, охраняема,
пожарообезопасена, с изградени комуникации и инфраструктура. Да има обособени
зони за разделно събиране на отпадъците, като всеки отпадък се съхранява в
отделна зона, която е обозначена и маркирана със стикер със съответния код на
отпадъка. Съхраняването да се извършва по начин, предотвратяващ замърсяване на
компонентите на околната среда в района на площадката до оползотворяване”.
На следващо място
не е спорно и това, доколкото не се отрича от страна на обжалващия, че на
инкриминираната в АУАН и НП дата дружеството е извършвало предварително
съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗУО на отпадъци от дънна пепел и
шлака, класифицирани е код 19 01 12 по реда на горепосочената Наредба №
2/2014г. за класификация на отпадъците, която дънна пепел и шлака е била в
биг-бегове на открито пред входа на производствената част, на гърба на склад за
арпа, както и отпадък от оризова люспа, класифициран с код 02 03 04 по реда на същата
наредба, която била в количество около 3-4 тона и се намирала на открито, в
съседен имот - общинска собственост, пред входа на производствената площадка.
Не може да има
съмнение и за факта, че този начин на съхранение на процесните отпадъци е бил в
нарушение на условията на горецитирания регистрационен документ и в частност на
тези по т.1.1.
От неопроверганите
показания на св.Г.Б. обаче стана ясно какви са били причините за съхранението
на описаните по-горе отпадъци по този начин. Установи се, че към момента на
проверката на площадката на дружеството са били извършвани строително-монтажни
работи, като били изграждани два броя силози. СМР били извършвани от строителни
работници на едно пазарджишко и едно старозагорско дружество, с което
дружеството – жалбоподател било сключило договор за СМР. Именно струпването на
работници и техника на самата площадка на дружеството затруднявало нормалното й
функциониране. В същото време в този период дружеството било извършвало жътва
на оризовата реколта и на площадката постоянно пристигала оризова арпа
предназначена за горене, за което дружеството имало съответното разрешение. От
горенето на арпата се формирал отпадък от дънна пепел и шлака. Въпросната пепел
и шлака в този период дружеството събирало в биг-бегове и връщало обратно в
оризовите ниви, като по този начин регулирало киселинността на почвата. Именно
по тази причина заварените по време на проверката биг-бегове с дънна пепел и
шлака били позиционирани на открито, пред входа на производствената част на
оризарната, на гърба на склад за арпа, като се очаквало да бъдат натоварени на
камион и извозени до съответните оризови ниви. Извозването започнало още на
следващия ден, което пък категорично се установява от приетите като писмени
доказателства по делото кантарни бележки /виж л.63 – 69 от делото/.
Относно заварения
по време на проверката отпадък от оризова люспа, който бил с количество около
3-4 тона се установи, че същият бил струпан на открито пред входа на
производствената площадка. Той бил предназначен за предаване на друго
дружество, което имало разрешение за неговото оползотворяване. Установи се, че
дружеството жалбоподател в този период имало договор /л.44-48 от делото/ и продавало
люспата на дружеството „Ф.“, което пък я транспортирало към „Топлофикация
Сливен“, където тя бивала изгарЯ.. Освен с посоченото дружество, жалбоподателят
имал договори и с други дружества – „И.“ ОО№-Белослав /л.26 от делото/, „Я.“
АД-Бургас /л.56-58 от делото/, „И.“ ЕООД-Пазарджик /л.59-62 от делото/, на
които също продавало оризова люспа, а те я оползотворявали.
Процесната оризова
люспа от 3-4 тона в деня на проверката била струпана на открито пред входа на
производствената площадка на оризарната, защото се очаквало пристигането на
камион, който да я натовари, а това не било възможно да стане в района на
площадката за съхранение на отпадъци, именно поради извършващите се там СМР. От
неопроверганите показания на св.Б. стана ясно, че тази люспа, която в деня на
проверката била 3-4 тона, следвало да се събере в количество около 11 тона,
което ставало за 2-3 дни производствена дейност на оризарната, след което да се
уведоми съответното дружество, на което ще бъде продадена, за да изпрати то транспорт
за натоварването й. Установи се също така категорично, че заварената по време
на проверката оризова люспа от 3-4 тона е бил асъбрана до количество малко над 11 тона, след което
на 30.10.2019г., т.е. осем дни след проверката е била продадена на дружеството
„И.“ ЕООД, което я транспортирало /виж фактура и стокова разписка на л.61-62 от
делото/. Вярно е, че в своите първоначални показания св.Б. заяви, че това
количество било транспортирано за „Топлофикация Сливен“, а в допълнителния
разпит посочи, че било продадено на „Я.“ АД, но за съда не остана съмнение, че
той неволно греши на кой правен субект е била продадена. Това е така, защото фактурата
от 30.10.2019г. и стоковата разписка от същата дата, касаещи оризова люспа от
11 160 кг., за която говори Б., видно от цитираните два документа е било
продадена именно на дружеството „И.“ ЕООД, което я е транспортирало за
собствена сметка от там на посочената дата.
При това положение
няма никакво съмнение, че от формална страна поведението на дружеството
формално запълва състава на вмененото му административно нарушение. В същото
време обаче, според настоящия съдебен състав, обществената опасност на деянието
е явно незначителна поради което то съставлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Това е така, защото
категорично се изясни, че неправилното съхранение на процесните отпадъци не е
било целенасочено и тенденциозно от страна на дружеството. То е било
провокирано от това, че на неговата площадка са били извършвани СМР, което е
затруднявало нормалното й функциониране. Струпаните на площадката работници и
техника, необходими за извършване на СМР, не позволявали към момента на
проверката в нея да влизат големи транспортни камиони и отвътре да товарят
процесните биг-бегове и оризова люспа, а това било наложително, т.к. те били
предназначени за натоварване и продажба /люспата/ и за извозване до оризовите
ниви на дружеството /биг-беговете с дънна пепел и шлака/. Между другото, за
факта, че към деня на проверката на площадката на дружеството са били
извършвани СМР не говори само св.Б., но и едно от длъжностните лица, извършили
на място проверката – св. С.А.. Макар и не с подробности тя си спомни, че в
момента на проверката се извършвал монтаж на силози. Това допълнително затвърди
убеждението на съда, че няма причина да не се довери на заявеното по делото от св.
Б.. В този смисъл не може да се повярва
на заявеното от актосъставителя - св. С., че към деня на проверката на
площадката за третиране на отпадъци имало достатъчно свободно място за влизане
и маневриране на товарни камиони, т.к. както бе изяснено и по-горе, тя не е
присъствала физически на самата проверка, макар че с показанията си се опита да
внуши именно това.
Ето защо и ако бе
отчел причините за неправилното съхранение на отпадъците, т.е. не според
изискването на т.1.1 от Решение № 07-РД-347-00/29.08.2017г., директорът на
РИОСВ-Пазарджик би стигнал до извод, че поведението на дружеството не е било
типичното поведение на административен нарушител по чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО,
доколкото е било провокирано от конкретни извинителни обстоятелства, изяснени
подробно по-горе. Отделно от това следваше да се отчете и фактът, че не се
касае за драстично голямо количество неправилно съхранявани отпадъци към деня
на проверката. От страна на АНО не са ангажирани доказателства и няма данни с
тях да са извършвани дейности в голям период от време. Установено е
категорично, че веднага след проверката, т.е. на следващия ден са били
натоварени и извозени дънната пепел и шлака в биг-беговете, а на осмия ден след
проверката това е станало и с оризовата люспа. Отделно от това няма данни да са настъпили
някакви реални вредни последици от нарушението, доколкото такива констатации не
са били описани нито в КП, нито в акта и в НП, а според показанията на
актосъставителя, по време на проверката не е било констатирано замърсяване на
околната среда. Вярно е, че нарушението е формално и за извършването му не се
изисква настъпването на реални вреди, но липсата на такива всякога следва да се
преценява с оглед наличие, липса или незначителност на обществена опасност на
деянието. Не е без значение и това, че въпросното административно нарушение е
извършено за първи път, доколкото няма данни за противното. Налице са и други
смекчаващи обстоятелства – жалбоподателят е оказал пълно съдействие по повод
извършената проверка.
Всичко тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, обосновават извод, че в настоящия казус е налице маловажен случай на горецитираното административно нарушение. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл. 93, т.9 от НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като дори и формално да е бил осъществен съставът на вмененото административно нарушение, с оглед посочените по-горе обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмЯ. на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че
обществените отношения регулирани от ЗУО са от особена обществена важност, но
това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения
и очевидно е маловажен случай на нарушение. Като не го е квалифицирал като
такова, административнонаказващия орган е приложили неправилно материалния
закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на всичко
казано до тук настоящият състав намира, че НП е незаконосъобразно и следва да
се отмени.
При този изход от
делото – отмЯ. на НП, който е благоприятен за санкционираното дружество,
направеното искане от неговия процесуален представител, преди последното
съдебно заседание, за присъждане на разноски, се явява основателно и следва да
бъде уважено. От приложения по делото списък на разноските /л.73/ и договор за
правна защита и съдействие /л.23/, се установява, че е било договорено и
изплатено от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. (осемстотин лева).
При това положение
РИОСВ-Пазарджик, което според чл.2 ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите е юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра на околната среда и водите, следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе
съдебни разноски.
С оглед на
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 29 от 13.04.2020 год. на
директора на РИОСВ-Пазарджик, с което на „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя М.М.М., на основание и за нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО е
наложена имуществена санкция в размер на
7000лв. /седем хиляди лева/.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пазарджик с административен адрес гр.Пазарджик, ***, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя М.М.М.разноски в размер на 800 лв. (осемстотин лева) - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: