№ 299
гр. София, 11.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600407 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от защитника на подсъдимия Г. С. Т.
срещу определение от 28.01.2022 г., постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 14425/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 108
състав, с което съдът е преценил, че на досъдебното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на обвиняемия и е насрочил делото в
открито съдебно заседание.
В жалбата се излагат доводи за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че на обвиняемия не е било предоставено
правото на защитник от момента на задържането му на 28.03.2021 г. до
момента на назначаване на такъв на 23.06.2021 г. Защитникът твърди
необоснованост на изводите на първата инстанция за липса на извършени
процесуално-следствени действия с подсъдимия в нарушение на чл. 97 от
НПК в посочения период. Моли въззивният съд да постанови прекратяване на
съдебното производство на осн. чл. 249, ал. 1 и ал. 2 НПК и да върне делото
на прокуратурата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба
и провери изцяло правилността на атакуваното определение,
констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от активно
легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7 дневен
срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да прецени, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, районният съд е посочил, че
1
от датата на задържане на подсъдимия със заповед по чл. 72 от ЗМВР до
привличането му като обвиняем, с Г.Т. не са извършвани никакви
процесуално-следствени действия. На Т. е назначен служебен защитник на
осн. чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК и същият е присъствал при привличането му в
качеството на обвиняем и разпита му след това.
Въззивният съд споделя изложените от СРС при обсъждане на въпроса
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съображения.
Наказателното производство по ДП № 226 ЗМК 525/2021 г. по описа на
02 РУ-СДВР е образувано на 28.03.2021 г. на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК с
първото действие по разследването – разпит на свидетел очевидец, и е водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343б от НК.
От материалите по делото се установява, че на същата дата на
подсъдимия Г.Т. са съставени АУАН № 383628/28.03.2021 г. за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и ЗППАМ № 757/28.03.2021 г. и същият е задържан
на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа поради наличие на данни за
извършено престъпление. Видно от издадената заповед, в нея са разяснени
правата на задържаното лице, а отказът му да я подпише, съответно да получи
препис от нея, е удостоверен с подписа на един свидетел. Същевременно по
делото липсват данни задържаният да е изявил желание да ползва адвокатска
защита. Поради това правилно районният съд е преценил, че в случая правото
на защита на задържаното лице не е било накърнено.
Тук е моментът да бъде отбелязано, че по своята правна същност,
мярката „задържане за срок до 24 часа“ на осн. чл. 72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка по смисъла на ЗАНН, която има за цел
да се предотврати от възможността лицето да извърши престъпление или да
се укрие. За разлика от регламентираните в НПК мерки за процесуална
принуда, чието налагане е допустимо единствено по отношение на фигурата
на обвиняемия във воденото наказателно производство, административното
задържане може да се осъществи спрямо всеки гражданин, за когото са
налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. Налагането се
осъществява от полицейски, а не от съдебен орган, като е без значение дали
след задържането срещу лицето е образувано досъдебно производство или не
- достатъчно е към момента на издаване на заповедта по чл. 72 от ЗМВР да са
били налице данни за престъпление. Според константната практика на ВАС
приложението на тази принудителна административна мярка е в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за
наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление.
При тези принципни положения, настоящият състав е категоричен, че
наложената на осн. чл. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР мярка не може да се тълкува като
извършено действие по разследването и не е от естество да окаже влияние на
законосъобразността на воденото досъдебно производство.
Не биха могли да бъдат споделени и доводите на защитата касаещи
допуснати нарушения на чл. 97 от НПК. В хода на разследването до
23.06.2021 г. са били извършени множество процесуално-следствени действия
– разпити на свидетели, извършване на експертна справка, приобщени са
2
писмени доказателства, вкл. посочените по-горе, но в нито един момент не е
извършвано такова с участието на Т..
С постановление на мл. разследващ полицай от 23.06.2021 г. адв. Л.М. е
назначен за служебен защитник на Г.Т. на осн. чл. чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК.
Едва след това, Г. С. Т. е привлечен в качеството на обвиняем с
постановление за привличане на обвиняем от 01.06.2021 г., което му е
предявено в присъствието на назначения служебен защитник, след което е
проведен разпит на обвиняем, отново в пристъствието на защитника му.
Именно това е първото процесуално-следствено действие, което е било
извършено с участието на обвиняемия Т., а възраженията на защитника за
множество извършени в периода от образуване на наказателното
производство до предоставяне на правна помощ процесуално-следствени
действия с обвиняемия не намират опора в събраните доказателства и следва
да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението въззивният съд намира за необходимо да
посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК съдебното
производство се прекратява и делото се връща на прокуратурата при наличие
на съществено нарушение на процесуалните правила, което обаче следва да е
отстранимо. В конкретния случай дори и да се приеме, че е допуснато
нарушение на твърдените процесуални права на обвиняемия, същото е
неотстранимо, доколкото липсва възможност да бъде повторено опороченото
действие. Това би могло да се стори единствено, ако подсъдимият бъде
задържан отново със заповед по ЗМВР за срок от 24 ч., за да му се назначи
служебен защитник още към този момент, което е правен и житейски абсурд.
Това обуславя извод за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебното производство, които препятстват
упражняване в пълна степен правата на обвиняемото лице, съответно за
правилност на обжалваното определение, с което е насрочено делото.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.01.2022 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 14425/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 108 състав, с което съдът е преценил, че на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия и е
насрочил делото в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4