Номер 34523.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600795 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение от 30.06.2020г. по НЧД №1628/2020г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 15-ти състав е оставил без уважение молбата на осъденият А. Ж. А.
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
общо наказание от 5 /пет/ години лишаване от свобода, определено му по чнд №109/2020г.
по описа на СРС, с остатък от 1 /една/ година, 9 /девет/ месеца и 16 дни.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият А. А. чрез служебния
му защитник адв.Г.Л.. В нея се посочва, че актът, постановен от СГС е неправилен и
незаконосъобразен. Прави се разбор на правната уредба на условното предсрочно
освобождаване съобразно чл.70-73 от НК. Акцентира се на здравословното състояние на
осъденото лице А., както и на наличието на първата предпоставка, визирана в закона за
постановяване на условно предсрочно освобождаване. По отношение на втората
предпоставка, изискуема от закона се изразява становище, че не е било ясно на какви
конкретни факти се базира съдът, за да направи извод, че А. не се е поправил. Обръща се
внимание, че влошеното здравословно състояние следва да се разглежда в съвкупност с
възрастта на осъдения, прекараното време в затвора, липсата на доказателства, че не се е
поправил и че условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има важно
възпитателно и превантивно значение. Моли се да бъдат изискани всички документи,
установяващи твърдените от осъдения А. заболявания от началника на затвора.
Моли да бъде уважена жалбата, да бъде отменено определението на СГС и да бъде
постановено по отношение на А. А. условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с
материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение от 30.06.2020г. по НЧД №1628/2020г., Софийски градски съд,
наказателно отделение, 15-ти състав е оставил без уважение молбата на осъденият А. Ж. А.
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
общо наказание от 5 /пет/ години лишаване от свобода, определено му по чнд №109/2020г.
по описа на СРС, с остатък от 1 /една/ година, 9 /девет/ месеца и 16 дни.
Най-напред съдът установил, че осъденото лице А. А. е многократно осъждан с
отделни влезли в сила присъди, като с определение, постановено по нчд №109/2020г. на
СРС, НО, 11-ти състав по реда на чл.25 ал.1 вр.чл.23 от НК е било определено общо най-
тежко наказание от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което е било
увеличено на осн.чл.24 от НК с още 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, което А. изтърпява
към настоящия момент.
Към 30.06.2020г. осъденото лице А. фактически е изтърпял от общото наказание от 5
/пет/ години лишаване от свобода – 2 /две/ години, 10 /десет/ месеца и 7 дни, от работа – 4
месеца и 7 дни, с остатък от 1 /една/ година, 9 /девет/ месеца и 16 дни. Правилен е извода на
първият съд, че А. е изтърпял павучу от половината от наложеното му наказание, съобразно
разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първия съд извод, че не е налице
втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне. А. е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления, за което са му били
налагани наказания „лишаване от свобода“ преди настоящето, които е търпял ефективно. От
приложените по делото доклади се установява, че при него се цели постигане в максимална
степен на поправяне и превъзпитание, така че максимално да бъде елиминирана възможност
за бъдещо противоправно поведение, тоест да бъдат постигнати целите, визирани в чл.36 от
НК. От приложеният доклад, изготвен от инспектор „СДВР“ при ЗО“Казичене“, при А. към
момента оценката на риска възлиза на 63 точки, рискът от вреди за обществото продължава
да е висок. Оценката на рискът от рецидив е със стойностите, отчетени и при постъпването
на А. в пенитенциарното заведение, което е в подкрепа на извода, че липсват доказателства
за коригиране на поведението и съзнанието на осъденото лице в насока поправяне и
превъзпитание.
Отразени са дефицитни зони при осъденият А., изразяващи се във формално приемане
на отговорността за инкриминираните прояви, не приема присъдата за справедлива, не
разпознава факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението, не
признава правата на другите, не разпознава проблемите си, което рефлектира върху
възможността за тяхното разрешаване. А. не осъзнава последствията от собствените си
действия, а освен това при него липсва трудова история, като доходите му са били
единствено от престъпна дейност.
Правилен е изводът на първия съд, че на осъденото лице е давана възможност за
поправяне и превъзпитание, но не е получен очаквания резултат. По делото липсват
доказателства за промяна на отношението на А. към извършеното от него. В доклада
изготвен от администрацията е посочено, че целите, заложени в плана на присъдата не са
изпълнени и с лишеният от свобода следва да бъде продължена поправителната работа.
Първостепенният съд е обсъдил и доводите, касаещи здравословното състояние на
осъденото лице и е установил, че при наличие на такива при А., то администрацията на
затвора е задължена при необходимост да вземе необходимите мерки. Следва да се добави,
че в Глава Х от ЗИНЗС законодателят е изготвил подробна регламентация относно
здравословното състояние на задържаните лица и тези, изтърпяващи наказание „Лишаване
от свобода“. Гарантирано е, че в случай на необходимост и ако медицинската помощ в
местата за лишаване от свобода не е достатъчна, то лишените от свобода могат да бъдат
извеждани от затвора и настанявани в медицински заведения извън него, поради което и не
се налага и не е мястото в настоящото съдебно производство изискване на медицинска
документация относно здравословното състояние на А. А., каквото е направеното от
защитата искане.
При така установените факти и от контролната съдебна инстанция, безспорно се
достига до извод, че не е налице втората изискуема предпоставка в закона за постановяване
на условно предсрочно освобождаване – осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. Първостепенният съд е анализирал данните за А. А. и е съобразил изискванията
на чл.439а ал.2 от НПК, при което е достигнал до извод, че не са предоставени доказателства
за поправянето му. Въззивната съдебна инстанция споделя извода на решаващия съд, като
изложи и своите съображения за това.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и
намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.06.2020г. по НЧД №1628/2020г., на Софийски
градски съд, наказателно отделение, 15-ти състав, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения А. Ж. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното общо наказание от 5 /пет/ години лишаване от свобода,
определено му по чнд №109/2020г. по описа на СРС, с остатък от 1 /една/ година, 9 /девет/
месеца и 16 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________