РЕШЕНИЕ

 

Номер     3315                       24.07.2013   Година              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                   IІІ брачен състав

На двадесет и  четвърти  юли        две   хиляди   и   тринадесета  година

В публично заседание  на втори юли               две хиляди и тринадесета  година в следния състав:

 

           Председател: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

Секретар: Иванка Боева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 2389                                                     по описа за   2013  година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск предявен от М.  Ж.  К. против М.  М.М.. Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на ********* г. От брака си нямали деца. Според  ищцата  ответникът  психически и  физически я  тормозел, нанесъл й морални и материални  щети за над 18 000 лева. Ответникът страдал от психично заболяване и понеже не провеждал лечението си ставал на моменти  избухлив, наричал ищцата с  обидни  думи,  хвърлял предмети по нея,  удрял я. Започнал да  излиза с други жени, след което  се  хвалел пред общи познати на съпрузите и пред съпругата си за  своите  изневери.  На 19.01.2013г. ответникът  избягал от психодиспансера и се прибрал в дома на страните с друга  жена  като настоял съпругата му да ги  остави насаме. Това негово поведение довело до  окончателното разстройство на брака на страните. Ищцата твърди да  има здравословен проблем- психично заболяване, което не й позволява да реализира  доходи от които да се  издържа.

Направено е  искане съдът да прекрати брака на страните  като дълбоко  и непоправимо разстроен  по вина на  ответника. Не претендира ползването на семейното жилище. Претендира ответника да бъде  осъден да й заплаща  издръжка в размер на 100 лева месечно, доколкото  от  22.01.2013г. ищцата  живеела на свободен наем. Претендират се разноски.

Предявения  иск е с правна  квалификация чл. 49 ал.3 от СК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника  е депозирал  отговор на  исковата молба на  ищеца.

Оспорва твърдения на ищеца, като заявява, че не отговарят на истината и  ги  оспорва  изцяло.

Изрично заявява, че бракът му с ищцата  е дълбоко  и непоправимо разстроен, но по вина на  ищцата , доколкото същата страдала  от психично заболяване и пребивавала почети целогодишно в различни  институции за  лечение на психичното й  здраве. Противопоставя се на  искането той да заплаща  издръжка на съпругата си, доколкото  същата  имала  решение от  ТЕЛК с което й била дадена  издръжка в размер на 292 лева.

 

            В съдебно заседание, проведено на 02.07.2013г. страните представиха споразумение за прекратяване на брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се изследва въпроса за вината /приложено по делото/, с което са уредили всички лични  отношения помежду им, поради което молят съда да прекрати брака им и да утвърди споразумението относно последиците от развода.

 

            След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

            Страните са сключили граждански брак в  гр. Пловдив, обл. Пловдивска на ********* г. за което е издаден Акт за граждански брак № ****/*******г. на  Община  Пловдив, обл. Пловдив. От брака си  страните  нямат родени  деца.

Изложеното в исковата молба   и отговора на същата е достатъчно, за да обоснове извод, че предвид настъпилото отчуждение, както и настъпилата фактическа  раздяла бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди се страните по делото  да не са правили опити да заживеят отново заедно като семейство. В тази насока са и  показанията на разпитания по делото свидетел И. З.Д.. Според свидетелката страните  от януари месец на 2013 година не живеят заедно, като от брака нямат деца. През това време  не били правили  опити да се събират и да  живеят заедно. Докато били заедно съпрузите се карали, разделяли се, после пак се събирали. Според  свидетелката няма шанс да бъдат отново семейство, като намира, че и заболяванията  и на двамата съпрузи  им пречат за това.

 На това основание бракът между страните следва да се прекрати. Споразумението досежно последиците от развода изцяло урежда личните отношения между съпрузите по повод прекратяването на брака, не противоречи на закона и морала, и следва да бъде утвърдено с настоящия съдебен акт.   

Съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., бул. „Х.Б.” № **, ет.*, ап.**, собственост на сестрата на М.М.М., се предоставя на М.М.М., а М.Ж.К. заявява, че няма никакви претенции относно ползването на семейното жилище.

При сключването на брака съпругата М.Ж.К. не е приемала фамилното име на съпруга си, поради което и след прекратяване на брака тя ще продължава да носи същото фамилно име - К.

Режимът на имуществените отношения между съпрузите е: законов режим на общност, като същият не е променян през време на брака. В този смисъл, съпрузите декларират:

Съпрузите заявяват, че през време на брака им не са придобили в резултат на съвместен принос никакви вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, нямат открити влогове, които да им принадлежат общо, и нямат претенции един към друг относно такива.

С постигнатото споразумение съпрузите заявяват, че заедно или поотделно като физически лица не са поемали задължения и теглили кредити за задоволяване на нужди на семейството и нямат претенции един към друг във връзка с изплащането и погасяването на такива. Ако след прекратяване на брака се окаже, че има такива, същите ще се погасяват еднолично от съпруга, който ги е поел.

Всички държавни такси по настоящото дело са за сметка на страните по равно.

Подписвайки настоящото споразумение, страните заявяват, че уреждат напълно последиците, свързани с прекратяването на брака - фамилното име, ползването на семейното жилище, всички имуществени отношения, и за в бъдеще страните няма да имат никакви претенции един към друг, а задължения към трети лица всеки от съпрузите урежда самостоятелно така, както ги е поел.

 

            Окончателната държавна такса за производството съдът определя в размер на 30 лв., която следва да бъде  заплатена  по равно  от съпрузите. Останалите, направени в хода на производството разноски, по аргумент от чл. 329 от ГПК следва да се поемат от всяка от страните, както са направени.

    По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

   ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Ж.К., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********,  сключен  в  гр. Пловдив, обл. Пловдивска на ********* г. за което е издаден Акт за граждански брак № ****/*******г. на  Община  Пловдив, обл. Пловдив,  като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

 

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49 ал.4 от СК за следното:

Съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., бул. „Х.Б.” № **, ет.*, ап.**, собственост на сестрата на М.М.М., се предоставя на М.М.М., а М.Ж.К. заявява, че няма никакви претенции относно ползването на семейното жилище.

При сключването на брака съпругата М.Ж.К. не е приемала фамилното име на съпруга си, поради което и след прекратяване на брака тя ще продължава да носи същото фамилно име - К..

Режимът на имуществените отношения между съпрузите е: законов режим на общност, като същият не е променян през време на брака. В този смисъл, съпрузите декларират:

Съпрузите заявяват, че през време на брака им не са придобили в резултат на съвместен принос никакви вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, нямат открити влогове, които да им принадлежат общо, и нямат претенции един към друг относно такива.

С постигнатото споразумение съпрузите заявяват, че заедно или поотделно като физически лица не са поемали задължения и теглили кредити за задоволяване на нужди на семейството и нямат претенции един към друг във връзка с изплащането и погасяването на такива. Ако след прекратяване на брака се окаже, че има такива, същите ще се погасяват еднолично от съпруга, който ги е поел.

Всички държавни такси по настоящото дело са за сметка на страните по равно.

Подписвайки настоящото споразумение, страните заявяват, че уреждат напълно последиците, свързани с прекратяването на брака - фамилното име, ползването на семейното жилище, всички имуществени отношения, и за в бъдеще страните няма да имат никакви претенции един към друг, а задължения към трети лица всеки от съпрузите урежда самостоятелно така, както ги е поел.

 

 ОСЪЖДА М.Ж.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Костадинова

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Ц.Б.