Р Е Ш Е Н И Е
№ 1608
гр. Русе, 18.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на десети октомври, две хиляди и осемнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 1300 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
К.В. - М– юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, заявява, че на 05.11.2015г.между „Вива кредит“ ООД и М.Д.Х. е сключен
договор за паричен заем №5224244,
по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер 800
лева. Кредитополучателят се задължил да възстанови сумата, ведно с 122.86 лева
договорна лихва, в периода 19.11.2015г. – 14.07.2016г., на 18 месечни вноски,
всяка в размер на 51.27 лева. С подписване на договора, М.Х. удостоверила, че е
получила заемната сума и приела да се прилагат Общите условия към договорите за
паричен заем Viva Express, сключени с „Вива кредит“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 и ал.4 от контракта,
при забавено изпълнение, кредитополучателят се задължил да заплати направените
от кредитора разходи за провеждане на телефонни разговори, писмени покани и
електронни съобщения за събиране на просрочените вземания, а именно: по 12.50
лева на всеки четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150 лева. При
забава плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни
дни, на петдесет и осмия ден, заемателят следвало да заплати еднократно 100
лева – разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на служител, което осъществява и администрира дейността по събиране
на вземането.
Тъй като заемателят не предоставил на заемодателя
предвидените в договора обезпечения, на основание чл.11, ал.1 дължал неустойка
за неизпълнение в размер на 659.34 лева, разсрочена на 18 равни вноски, всяка в
размер на 36.63 лева.
Съобразно условията, при които бил предоставен кредита,
ответникът следвало да заплаща законна лихва, за всеки ден забава.
Ищецът твърди, че въпреки отправените покани за доброволно
изпълнение и разсрочване на задължението, ответникът не погасил задължението
си. Пояснява, че до датата на предявяване на иска внесъл 88 лева, от които:
36.73 лева – неустойка; 12.40 лева – договорна лихва и 38.87 лева – главница.
Поддържа, че задължението на М.Д.Х., основано на посочения
договор възлиза на: 761.13 лева – главница; 110.46 лева – договорна лихва;
622.61 лева – неустойка; 150 лева – такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 100 лева – такса разходи за дейност на служител и 93.61 лева –
мораторна лихва.
На 05.08.2016г. „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД подписали Приложение №1 към Рамков договор за продажба на
вземания от 22.01.2013г., съгласно което, вземанията по процесния договор за
кредит били прехвърлени на ищцовото дружество. Цедентът упълномощил цесионера
да уведоми, от негово име, длъжниците за извършената цесия. Въз основа предоставените
му пълномощия, ищцовото дружество
уведомило ответника за извършената продажба на вземането. Писмото се върнало в
цялост с отбелязване „непотърсена пратка“. На 08.02.2018г. кредиторът изпратил
повторно уведомление до длъжника, върнато с отбелязване в товарителницата „няма
никой на адреса“.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №6878/2017г. по описа на РРС срещу М.Д.Х. за претендираните
суми. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск
за установяване на вземането си.
По изложените съображения, К.В. - Ммоли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че М.Д.Х., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
– гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина
Тодорова Станчева сумите: 761.13 лева – неизплатена главница по договор за
паричен заем №5224244/05.11.2015г.; 110.46 лева – договорна лихва за периода
03.12.2015г. – 14.07.2016г.; 622.61 лева – неустойка за периода 03.12.2015г. –
14.07.2016г.; 150 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100
лева – такса разходи за дейност на служител и 93.61 лева – мораторна лихва за
периода 04.12.2015г. – 28.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира
доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
На 05.11.2015г.между „Вива кредит“ ООД и М.Д.Х. е сключен
договор за паричен заем №5224244,
по силата на който дружеството предоставило на ответника кредит в размер 800
лева. Кредитополучателят се задължил да възстанови сумата, ведно с 122.86 лева
договорна лихва, в периода 19.11.2015г. – 14.07.2016г., на 18 месечни вноски,
всяка в размер на 51.27 лева и падеж, конкретизиран в чл.3 от договора. С
подписване на договора, М.Х. удостоверила, че е получила заемната сума и приела
да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VivsExpress, сключени с „Вива кредит“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 и ал.4 от контракта,
при забавено изпълнение, кредитополучателят се задължил да заплати направените
от кредитора разходи за провеждане на телефонни разговори, писмени покани и
електронни съобщения за събиране на просрочените вземания, а именно: по 12.50
лева на всеки четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150 лева. При
забава плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни
дни, на петдесет и осмия ден, заемателят следвало да заплати еднократно 100
лева – разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на служител, което осъществява и администрира дейността по събиране
на вземането.
Съобразно условията, при които е предоставен кредита,
ответникът следва да заплати законна лихва за всеки ден забава, както и
неустойка в размер на 659.34 лева, в случай, че не предостави, визираните в
чл.4 обезпечения.
Между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
№Д-13-00010-1/22.01.2013г. с предмет: ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от продавача – „Вива
кредит“ ООД с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания са индивидуализирани в Приложение №1, съставляващо неразделна част от
договора.
С нарочно писмо №Д-13-00010-1/03.08.2016г., цедентът
потвърдил сключената цесия и упълномощил цесионера да уведоми от негово име
всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за заем и договори за потребителски кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.01.2013г.
Предвид предоставените пълномощия, с писмо
изх.№УПЦ-П-ВИВ/5224244/08.09.2016г., ищцовото дружество уведомило ответника за
извършената продажба на вземането. Писмото е върнато в цялост с отбелязване
„непотърсена пратка“. На 08.02.2018г. кредиторът изпратил повторно уведомление
до длъжника, като в товарителницата е отбелязано: „няма никой на адреса,
изключен телефон“.
Въз основа заявление, депозирано от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, в РРС е образувано ЧГД №6878/2017г. и издадена
заповед №4188/03.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу М.Д.Х. за сумите: 761.13 лева – неизплатена главница по договор за
паричен заем №5224244/05.11.2015г.; 110.46 лева – договорна лихва за периода
03.12.2015г. – 14.07.2016г.; 622.61 лева – неустойка за периода 03.12.2015г. –
14.07.2016г.; 150 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100
лева – такса разходи за дейност на служител и 93.61 лева – мораторна лихва за
периода 04.12.2015г. – 28.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.09.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски по
делото в размер на 36.76 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване вземането си срещу длъжника.
Съобразявайки изложените в исковата
молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 22.03.2018г.
са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице
са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по
делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №6878/2017г.
по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за
недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната
основателност на установителния иск.
По
изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 600 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 86.76 лева –
разноски по ЧГД №6878/2017г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че М.Д.Х.,
ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева сумите:761.13 лева – неизплатена главница по договор за паричен заем
№5224244/05.11.2015г.; 110.46 лева –
договорна лихва за периода 03.12.2015г. – 14.07.2016г.; 622.61 лева – неустойка за периода 03.12.2015г. – 14.07.2016г.; 150 лева – такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 100 лева –
такса разходи за дейност на служител и 93.61
лева – мораторна лихва за периода 04.12.2015г. – 28.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното й
изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №4188/03.10.2017г., издадена по
гражданско дело №6878/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Д.Х., ЕГН **********
да заплати на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 600 лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА
М. Д.Х., ЕГН ********** да заплати на„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 86.76 лева – разноски по ЧГД
№6878/2017г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: