Р Е Ш Е Н И
Е № 2
гр. Сливен, 05.02.2018
г.
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
МАРТИН САНДУЛОВ
при участието на секретар Мария Тодорова
и прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, като разгледа ЧНД № 57 по описа за 2018 г., докладвано
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
наказателна присъда № 2747, произнесена на 04.12.2015 г. от Районен съд – Арад,
Република Румъния, по дело № 7268/55/2015, окончателна на 10.03.2016 г. чрез
наказателно постановление № 304А, произнесено от Апелативен съд – Тимишоара,
Република Румъния, с което българският гражданин К.П.С., роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, е осъден за деяния по чл. 335 и
чл. 323 от НК на Република Румъния на една година и един месец лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години и е
постановено в този изпитателен срок същият да спазва следните мерки за надзор:
а) Да се явява в пробационнната служба
в Арад на датите, посочени от нея;
б) Да приема посещения от пробационния
служител, определен за надзора му;
в) Да съобщи на пробационната служба в
Арад предварително за смяна на жилището и всяко излизане, което превишава 5
дни, както и за завръщането;
г) Да уведоми пробационната служба в
Арад за промяна на работното място;
д) Да предоставя на пробационната
служба в Арад информация и документи, които да позволят контрола върху неговите
средства за препитание.
ПОСТАНОВЯВА
изпълнение на наказателна присъда № 2747, произнесена на 04.12.2015 г. от
Районен съд – Арад, Република Румъния, по дело № 7268/55/2015, окончателна на 10.03.2016
г. чрез наказателно постановление № 304А, произнесено от Апелативен съд –
Тимишоара, Република Румъния, в частта относно наложените спрямо К.П.С. мерки
за надзор, като ОПРЕДЕЛЯ, чрез адаптирането им към чл. 42а и сл.
от НК на Република България, следните пробационни мерки:
а) Задължителна регистрация по настоящ
адрес ***, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично;
б) Задължителна периодични срещи с
пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Настоящото решение подлежи на обжалване
и протестиране пред Бургаски апелативен съд в 5-дневен срок, считан от днес.
ДА
СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава – Република
Румъния, както и Министерството на правосъдието на Република България за
настоящото решение, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
М
О Т И
В И
към решение №
2/05.02.2018г. по чнд № 57/2018г. на СлОС
Производството пред окръжния съд е по реда на ЗПИИСРРПУНПМАС, наричан по-нататък за краткост в мотивите на настоящото решение „специалния закон“ и е образувано по повод на постъпило удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /съответстващ на чл.6 от специалния закон/, издадено от Районен съд гр.Арад, Република Румъния на 05.12.2017г. Иска се признаване и изпълнение по реда на цитираното рамково решение на влязла в сила присъда постановена от Районен съд гр.Арад и изменена с постановление на Апелативен съд гр.Тимишоара, Република Румъния, с която на българския гражданин К.П.С. е наложено наказание една година и един месец лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от две години, през който следва да се спазват определени мерки за надзор /пробационни мерки/. Към удостоверението са приложени вкл. в превод на български език копие от наказателна присъда № 2747, произнесена на 04.12.2015г. от Районен съд гр.Арад по дело № 7268/55/2015 и копие от наказателно постановление № 304А от 10.03.2016г. на Аппелативен съд гр.Тимишоара, Република Румъния.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен изразява становище, че са налице основанията визирани в специалния закон за признаване на присъдата на съдебните власти на Румъния в частта относно изпълнението на определените пробационни мерки чрез адаптирането им към българския закон, като счита, че съдът следва да постанови осъденото лице да изтърпи за срок от две години двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а по отношение на останалите мерки, наложени от съда на издаващата държава, счита, същите не са съвместими с българското законодателство и не следва бъдат привеждане в изпълнение чрез адаптиране.
Осъденото лице, лично и чрез процесуалния си представител, заявява, че са налице основанията за признаване на присъдата на румънския съд по отношение на наложените мерки за надзор, като моли да бъде постановено изпълнението на двете задължителни пробационни мерки според българското законодателство и по начин, че това да не пречи на упражняваната от него трудова дейност.
Окръжният съд, съобразявайки се с искането, събраните доказателства, изразените становища на страните, от фактическа и правна страна приема следното:
С наказателна присъда № 2747, произнесена на 04.12.2015г. от Районен съд гр.Арад, Република Румъния по дело № 7268/55/2915, окончателна на 10.03.2016г. чрез наказателно постановление № 304А, произнесено от Апелативен съд гр.Тимишоара, Република Румъния, българският гражданин К.П.С., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, е осъден за деяния по чл. 335 и чл. 323 от НК на Република Румъния на една година и един месец лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години и е постановено в този изпитателен срок същият да спазва следните мерки за надзор:
а) Да се явява в пробационнната служба в Арад на датите, посочени от нея;
б) Да приема посещения от пробационния служител, определен за надзора му;
в) Да съобщи на пробационната служба в Арад предварително за смяна на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни, както и за завръщането;
г) Да уведоми пробационната служба в Арад за промяна на работното място;
д) Да предоставя на пробационната служба в Арад информация и документи, които да позволят контрола върху неговите средства за препитание.
Осъждането е за това, че на 06.04.2014г., около 04.00 часа е управлявал на обществените пътища /Граничен пропускателен пункт Надлак/ автомобил марка Фолксваген, с полски регистрационен номер DLU 23929, представяйки на контролните органи фалшифицирано удостоверение за управление на МПС от български модел, с № *********, издаден на неговото име и с неговата снимка. Извършеното е квалифицирано като деяния по чл.335 от НК на Република Румъния /управление на МПС без удостоверение за управление на МПС/ и по чл.323 от НК на Република Румъния /измама – използване на неистински официален документ/, наказуеми съответно с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от свобода от три месеца до три години. От описаното става ясно, че се касае за, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища.
По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на наказателно решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на наложените с коментирания по-горе съдебен акт пробационни мерки.
Удостоверението по чл.6 от Рамковото решение е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.6 от българския закон. То съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложените съдебни решения, постановени от румънските съдилища, чието признаване се иска - наказателна присъда № 2747, произнесена на 04.12.2015г. от Районен съд гр.Арад, Република Румъния по дело № 7268/55/2915, окончателна на 10.03.2016г. чрез наказателно постановление № 304А, произнесено от Апелативен съд гр.Тимишоара, Република Румъния.
Касае се за окончателен съдебен акт на съд на издаващата държава, с който се установява, че българския гражданин К.П.С. е извършил престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение, съпроводено с определени пробационни мерки т.е съдебно решение за налагане на пробационни мерки по смисъла на чл.3 ал.1 б."б" от ЗПИИСРРПУНПМАС.
В удостоверението и съдебните актове са описани извършените деяния, а именно - управление на МПС по националните пътища на издаващата държава от лице, което не притежава свидетелство за управление и използване на неистински официален документ, наказуеми съответно по чл.335 и по чл.323 НК на Република Румъния
Посочените деяния се явяват наказуеми съответно по чл. 343в ал.2 и по чл.316 вр.чл.308 от българския наказателен закон и следователно е налице и изискването за двойната наказуемост по смисъла на чл.14 ал.1 от специалния закон.
В нормата на чл.15 ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от признаване и изпълнение. С оглед данните в удостоверението и приложените съдебни актове, вкл. и другите събрани доказателства, настояшият съд приема, че не е налице нито една от предвидените предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението на румънските съдебни власти.
С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, съдът приема, че следва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателното решение пробационни мерки с приложението на чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС т.е. чрез адаптирането им към българското законодателство към чл.42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им.
Съобразявайки се с нормата на чл.5 от специалния закон адаптирането следва да бъде в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство.
Наложените с посочения по-горе съдебен акт на румънския съд мерки за надзор /пробационни мерки/ "Да се явява в пробационната служба на датите, посочени от нея" и „Да приема посещения от пробационен служител, определен за надзора му“ по същество съответстват на пробационните мерки, предвидени в нормата на чл.42а ал.2 т.1 и 2 вр.чл.42б ал.1 и ал.2 от българския наказателен закон, а именно: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител".
В този смисъл следва чрез адаптиране към съответните норми от българския закон, на осъденото лице да се наложат следните пробационни мерки:
а) Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от две години, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два седмично;
б) Задължителна периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.
Мярката за надзор "Да съобщи на пробационната служба предварително за смяната на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни, както и за завръщането“ не съответства на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.3 вр.чл.42б ал.3 от българския наказателен закон - "Ограничения в свободното предвижване". Последната включва забрана за посещение на точно определение места, райони и заведения; за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен служител или прокурора и за напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Очевидно е, че наложената пробационна мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по 42а ал.2 т.3 от българския наказателен закон има характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка. Поради това не следва да се допусне адаптиране на наложената мярка за надзор Да съобщи на пробационната служба предварително за смяната на жилището и всяко излизане, което превишава 5 дни, както и за завръщането“, тъй като това би довело до влошаване на положението на осъденото лице.
По отношение на останалите мерки за надзор, наложени от румънския съд, не следва да бъде допуснато адаптиране, тъй като същите не съответстват на пробационните мерки, визирани в чл. 42а ал.2 от българския наказателен закон.
С оглед на изложените фактически и правни изводи настоящият съд приема, че следва на основание чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС да се уважи искането като се постанови признаване и изпълнение на наказателното решение на румънските съдебни власти с посоченото по-горе адаптиране на пробационните мерки по отношение на осъденото лице.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: