Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 03.12.2015 Град
КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На девети ноември две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №1374 по описа за 2013 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 54 ал.2 от ЗКИР/към датата
на образуване на производството чл.53 ал.2 от ЗКИР/, вр. с член 124, ал. 1 ГПК.
Ищците Т.Г.Т. ЕГН **********,***; П.Г.Т. ЕГН
**********,***; Д.Б.З. ЕГН **********,***; Л.Б.К. ЕГН **********,***; П.Н.П. ЕГН
**********,***, с исковата си молба молят съда, да признае по отношение на “Ю.Д.П.”***,
ТП”ТП Д. Г. С. К. - гр. К. , обл.. П., ул. К. в. №.,
представлявано от директора М.П., че по Плана за земеразделяне обявен в ДВ бр.29 от 05.04.1996 г., за
местността „ Щ. „ / бивша местност „ Д.Д. /,били собственици на следните недвижими
имоти, правото на собственост върху които е възстановено в съществуващи/ възстановими / стари реални граници с решение № 021D/2035/ 01.03.1993 г. по преписка с вх. № ./09.02.1992 г. на ПК - гр. Карлово, а именно: НИВА с площ от 2.000 дка,
девета категория / т. 3 от решението /, ЛИВАДА с площ от 1.800 дка, девета
категория / т. 6 /, НИВА с площ от 1.400 дка, девета категория / т. 7 /, и НИВА
с площ от 2.900 дка, девета категория / т. 8
/, и същите неправилно били
заснети в Плана за
земеразделяне обявен в ДВ бр.29 от 05.04.1996 г. като част от имот № ., целият с площ от 240 260 кв.
метра, и записани като вид собственост
- държавна частна, на МЗГ - НУГ / сега Изпълнителна агенция по горите -гр. . /,
съгласно представеното геодезическо заснемане от 02.09.2012 г. на „ З.. „ ЕООД - офис К.- становище и скица. Претендира разноски.
Ищците твърдят, че били наследници по закон
на П. К.А. - бивш жител ***, починал
на 10.10.1938 г. , видно от приложеното удостоверение за наследници № 144/27.08.2012 г. на
кметство гр. К., община Карлово. Със
заявление с вх. № ./09.02.1992 г. на ПК - гр. Карлово било заявено от името на всички негови наследници
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху земеделски земи,
подробно описани в същото, в т.ч. и следните имоти, находящи се в землището на
гр. К., община Карлово, област Пловдив, вместността „ Д.д. ,„
а именно: ливада с площ от 1.8 дка, нива с площ от 1.4 дка, нива с площ от 2.9 дка и нива с площ от 2
дка, или общо 8.1 дка. Тези имоти били
съседни и образували цял масив. За установяване на правото на собственост било представено заверено копие от емлячен регистър
стр. 1254/424, партида № 1244. Твърдят, че горните имоти към 1956 г. имали
следните граници: от изток, запад и юг - дере, от север - път. Понастоящем местността „Д.д.„ била
преименувана на местността „ Щ. „. Твърдят, че наследодателят им е придобил гореописаните имоти към края на 19 век, по
наследство от своите родители, с изключение на нивата от
2 дка, която закупил от трети лица. Владял ги до смъртта
си, а след това били владяни от неговите наследници до 1956 г., когато били внесени в ТКЗС. В последствие, като
нерентабилна, земята била предоставена на Горското стопанство и била залесена с бор.
Твърдят, че с Решение № 02Ю/2035/ 01.03.1993 г. по преписка с вх. № ./09.02.1992 г. на ПК - гр. Карлово
било възстановено
правото на собственост върху описаните по
- горе земеделски земи / т. 3, т. 6, т. 7 и т. 8 / в съществуващи / възстановими / стари реални граници. Същото било влязло в сила и породило конститутивното
си вещноправно действие - възстановило било собствеността върху имотите.
През 2012 г. подали искане до ОСЗ - гр. Карлово за издаване на скици на
възстановените им имоти. Наложило се да се изготви геодезическо заснемане за
установяване на границите им. Видно от изготвеното становище от 02.09.2012 г.
на „ З…„ ЕООД - офис К.., заснетият имот бил с площ от
9 507 кв. метра и попадал изцяло в имот № .,
целият с площ от 240 260 кв. метра, находящ се в землището на гр. К., община К..,
област П., в местността „ Щ.„, с начин на трайно ползване - залесени горски
територии, вид собственост - държавна частна, собственик - МЗГ - НУГ.
Понастоящем Национално управление по горите е преименувано в Изпълнителна
агенция по горите - гр. ..
Твърдят, че с оглед горното, било видно, че при одобряване на КВС на землището на гр. К.
за местността „ Щ. „ / бивша местност „ Д.д.„/, собствените им имоти, находящи
се в последната местност, правото на собственост върху които било възстановено
по реда на ЗСПЗЗ с решение № 021D/2035/ 01.03.1993 г. по преписка с вх. № ./09.02.1992 г. на ПК - гр.
Карлово - по т. 3, т. 6, т. 7 и т. 8, неправилно били заснети като част от имот
№ ., целият
с площ от 240 260 кв. метра, и записани като вид собственост - държавна частна,
на МЗГ - НУГ / сега Изпълнителна агенция по горите - гр. .
/. Поради това ОСЗ - гр. Карлово отказвало да им издаде скици за същите имоти.
Ответника “Ю.Д.П.”***, ТП”ТП Д. Г. С. К. - гр. К., чрез юрисконсулт С., заявява, че не
оспорва, че е издадено на Решение № 021D/2035/01.03.1993 г. по преписка с вх.№ ./09.02.1992г. на Поземлена комисия - гр. Карлово, съгласно което на наследниците на П. К.А. се възстановява правото на собственост на 10/десет/ броя имоти в съществуващи/възстановими/стари
реални граници в т.ч и претендираните от тях земеделски земи в местността „Д.д.‘;
- имоти т.З, т.6, т.7 и т.8 от решението.
Твърди, че при
извършен задълбочен анализ на изменението на правната норма на чл.14. ал.1 от
ЗСПЗЗ и респективно чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ било видно, че първоначалното решение № 021D/2035/01.03.1993г. (представено с исковата молба) имало само признавателно действие на заявеното право на
собственост. В решението не се индивидуализирали имотите, техните граници и съседи, както и не било придружено със скици. Видно и от самата забележка в края
на цитираното решение „За издаване на констативен
нотариален акт и сделки със земеделски имоти била необходима скица с точните размери на имота.” По-късно с редакцията на
правната норма - изм. ДВ. бр.45 от 16 Май 1995г„ доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г. и
изм. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г. на чл.14, ал.1 от
ЗСПЗЗ се урежда, че към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл.
10, ал. 7. удостоверявало правото на собственост
и имало силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота.“
Твърди, че при извършена справка в Общинска служба „Земеделие“ - гр.Карлово се
установило следното:
По преписка с вх.№ ./09.02.1992г. на наследниците на П. *** било постановено следното: С решение № 02134/16.07.1995г. е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници само на 4 /четири/ от заявените имоти — т.1, т.2, т.4 и т.5. С оглед
на това е постановено и окончателно Решение № 02271/12.08.1997 г. с направени измервания на земята съгласно чл.18ж, ал.4 от ППЗСПЗЗ в доказани реално съществуващи
/възстановими/ стари граници. В него имотите са индивидуализирани с номер,
съседи, граници и отразени в скици. По отношение на претендираните имоти в м. „Д.д.”
- / т.З, т.6, т.7 и т.8 от приложеното към исковата
молба решение/ с оглед на обстоятелството, че за заявени за възстановяване
земеделски земи и на основание Протокол № 0233/16.07.1995г. на ПК - гр. Карлово цитираните имоти са определени за възстановяване
в нови реални граници с плана за земеразделяне в землището на гр. К. с Решение
№ 02272/12.08.1997 г. Сроковете за обжалване на решенията на поземлената комисия са изтекли и
не е в правото на ищците отново да изискват
преразглеждане на границите им.
С оглед на изложеното става ясно, че на наследниците на П. К.А.
претендираните имоти са били възстановени в нови
граници и евентуалното уважаване на иска би довело да повторно възстановяване
на право на собственост на имоти, за които лицата са
обезщетени и до неоснователно обогатяване и увеличаване на патримониума.
Имот №. от землището на гр. К. с обща площ 240,260
дка, включващ и претендираните от ищците имоти бил държавна частна собственост. От представената скица
се установявало, че имотът бил собственост на МЗГ - НУГ. Претендираната от ищците обща площ била 9 507 кв. и попадала в горска територия - държавна
собственост от обхвата на дейност на ТП „ДГС Карлово”, подотдели 484 „ж”, 484
„и”, 484 „5”, 484 „6”. За изброените подотдели представяла извадка от Лесоустройствения проект /ЛУП/ на ТП „ДГС
Карлово”, в сила от 2004г. Предвид това, че оспорваните имоти били включени и в ЛУП 2004г., не следвало да се приеме твърдението на ищците, че се касае за неправилно заснемане
напротив имотите били горска територия -
държавна собственост, както било установено и от резултата от извършеното геодезическо заснемане /приложено
към исковата молба/. Анализирайки изложеното и това че имотите били възстановени в нови реални граници, тоест ищците вече били обезщетени, не следвало да се заключи, че се касае за непълнота или грешка в
кадастралната карта, каквото било правното основание, посочено в исковата молба. От изложените обстоятелства
в исковата молба можело да се заключи, че се измествал предмета на спора и въпреки, че било посочено правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, то искът бил за възстановяване на земи по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, чиито
срок за предявяване бил до 09.05.2007г.
съгласно §22 от ПЗР на закона.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Представено е Удостоверение за наследници
№ 144/27.08.2012 г. на кметство гр. К., община Карлово, от което се установява, че ищците
са наследници
по закон на П. К.А. - бивш жител ***, починал на 10.10.1938 г.
Представени са
Заявление с вх. № ./09.02.1992 г. на ПК - гр.
Карлово, заверено копие от емлячен регистър стр. 1254/424, партида № 1244, Решение № 021D/2035/
01.03.1993 г. по преписка с вх. № ./09.02.1992
г. на ПК - гр. Карлово и геодезическо
заснемане 02.09.2012 г. на „ З.. „ ЕООД -
офис К.., от които се
установява, че било заявено от името на всички наследници на П. А..,възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността
върху земеделски земи, подробно описани в същото, в т.ч. и следните имоти,
находящи се в землището на гр. К., община К.., област Пловдив, вместността „ Д.д. ,„ а именно: ливада с площ от 1.8 дка, нива с площ от 1.4 дка, нива с площ от 2.9 дка и нива с площ от 2 дка,
или общо 8.1 дка.
Приложена по делото е пълната прписка по заявление №./09.02.2012 г. От нея
се установява, че с Решение № 021D/2035/
01.03.1993 г. На наследниците на П. А.
са възстановени десет имота в съществуващи/възстановими/ стари реални граници,
като между тях са и процесните имоти. С последващо Решение №02272/12.08.1997 г.
процесните имоти са възстановени в нови реални граници на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ.
По делото е
приложено гр. дело № №452/2014 г. по описа на КРС, по което е постановено
Решение №479/26.11.2014 г. потвърдено с Ршение №514/16.03.2015 г. на
Административен съд – Пловдив, според което обжалваното Решение №02272/12.08.1997 г. на ПК – гр.
Карлово не е нищожно.
По
делото е изслушана съдебно - техническа експертиза и допълнителна такава, изготвени
от вещото лице Й.Й..
Видно
от заключението на вещото лице от 12.05.2015 г., се установява, че признатия с
признавателно решение поземлен имот по Решение № 021Д/2035 от 01.03.1993г. на
ПК Карлово с обща площ от 8.100 дка в местност „Д.д.”, не е възстановен, а е
възстановен с поземлен в местност „б. м. 14 имот №2 с площ от 8.223 дка.
От
допълнителното заключение на вещото лице от 11.09.2015 г., се установява, че
процесния имот заснет с геодезическо заснемане към м. 09.2012 г. и опознат към
топографската карта от 1956 г., попада в местността „д. д.” , като същия е представлявал към онзи
момент „Прелог – келеме”, а към настоящия момент с КВС, одобрена през 1996 г. –
представлява иглолистна борова гора в местността „Щ.”.
Приети са като доказателства увеличено копие
на аерофотоснимка и контактно копие на аерофотоснимка,
върху които е отбелязан процесния имот.
От показанията на свидетеля Х.Д.Л., се установява, че границите на процесния имот са: най-северната част която се казва „С.Н.”, от там
започвало дерето надолу. От северна страна на имота имало други имоти до местността „С.Н.”, границите на имота били ниви, а границата от нива до
нива била най-обикновен слог.
От северна страна на границата на имота имало слог. Твърди, че основният път, който
минавал, му казвали „Щ.”, по него минавали всички. От север като
тръгнеш надолу, на юг отиваш към жп линията, имотите се падали на тази страна, от западната страна. От изток на имота
се намирал път. От северна и източна страда
имота граничал с дере, това бил „Д.д.”. Дерето продължавало надолу и нивите били наредени успоредно на дерето под жп линията. Този имот
се намирал в ската на дерето, от южната страна
продължава дерето. През 1956 г. станало масово стопанство, всичко влязло в ТКЗС без изключение. Площта на този имот била около 10 - на декара и сега имало ниви. Като го взели в ТКЗС имота бил залесен с бор.
От показанията на
свидетеля С.Д.Ц., се установява, че познавал П. А., били комшии на нивите, едно дере ги деляло само. Твърди, че бил малък, когато дядо П. го имал този имот. Имали имот на границата между местността „Щ.” и „Д.д.”, едно дере ги деляло. Там бил един
път, само една каручка да мине, това била границата, той минавал към „Д.д.” и неговия имот бил в „Д.д.”, деляло ги само едно голямо дере. Имота се ползвал за земеделски продукти - картофи,
но след като влезнали в ТКЗС 1956 г . го посяло горското с борова гора. ТКЗС не ползвало този имот, защото мястото било стръмно, нито машина могла да влезе, нито да се обработва затова са го залесили. Площта на имота имал 9 декара. Границите на имота били все дерета. От местността „Щ.” се излизало и там имало път към имота от север. Твърди, че ходил на този имот, защото и той имал имот там и го превърнал на ливада, която косял. Имотът на П. се
разпознавал, ако отидеш там, но от далеч се
виждал като гора. Разпознавал се имота, тъй като граничал с деретата. Пътят от север стоял, но почти запустял, не се ползвал.
Останалите представени
писмени доказателства не променят направените изводи.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По
допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР:
Наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на ищците, че
към датата на влизане в сила на Плана за земеразделяне обявен в ДВ бр.29 от 05.04.1996 г., за местността „ Щ.. „ / бивша местност „ Д.Д. /,били собственици на
следните недвижими имоти, правото на собственост върху които е възстановено в съществуващи/ възстановими / стари реални граници с
решение № 021D/2035/
01.03.1993 г.
по преписка с вх. № ./09.02.1992 г. на ПК - гр. Карлово.
На следващо място, наличието на правен интерес от предявяването на иска
по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че спорът за
собственост върху погрешно нанесената граница или ненанесения такъв в плана е
именно с ответника/За същото представената по делото Заповед №
РД49-112/13.04.2011 г. л.33 от делото/.
В случая ищците обосновават правния си интерес с твърдението, че
ответниците не желаят доброволно да уредят отношенията си относно вярната
имотна граница.
Ето
защо съдът намира предявения иск спрямо ответника за допустим.
По
основателността на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР:
Съгласно чл. 2 ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Той обхваща
кадастралната карта и кадастралния регистър и съдържа данни както за
техническите характеристики на имотите, така и правото на собственост и другите
вещни права и титуляра му. /чл.30, ал.2, т. 2 и 3 от ЗКИР/. В действащото
законодателство обаче, няма нормативно определение за непълнота и грешка в
кадастралния план или кадастралните регистри. По своята правна същност
непълнотата означава липса на отразяване в кадастралния план или кадастралния
регистър на недвижимия имот, части от него или неговите граници. Грешка в плана
ще бъде налице при разминаване между отразеното в него и действителното правно
положение на имота досежно неговите технически характеристики – като граници и
площ, или между заснемането на имота в кадастралната карта и отразяването му в
кадастралния регистър като собственост на лице, което не е действителния
титуляр на правото на собственост.
За основателността на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е необходимо: 1)
установяване наличието на влязъл в сила кадастрален или регулационен план
(ПУП); 2) установяване наличие на грешка или непълнота в този план; 3) доказано
наличие на правен спор с ответника върху имота, респ. частта от него или
границите му, засегнати от непълнотата или грешката и 4) доказано право на
собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката или непълнотата към
момента на одобряване на плана.
В конкретния случай по делото със събраните доказателства беше
установено, че общия на наследодателн на ищците към 1956 г.е бил собственик на НИВА с площ от 2.000 дка, девета
категория / т. 3 от решението /, ЛИВАДА с площ от 1.800 дка, девета категория /
т. 6 /, НИВА с площ от 1.400 дка, девета категория / т. 7 /, и НИВА с площ от 2.900 дка, девета категория / т. 8,
съгласно представеното признавателно Решение № 021D/2035/ 01.03.1993 г. На наследниците на П. А..
часто от приетата като доказателство прписка по заявление №./09.02.2012 г. на
ОСЗ. Същевременнно обаче беше установено, че посоченото Решение № 021D/2035/ 01.03.1993 г. не е възстановително,
т. е. не са индивидуализирани имотите, техните граници и съседи, както и
не било придружено със скици.
Съгласно чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота,
заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на
общината. Влязлото в сила
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата
на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
От представената прписка по заявление №./09.02.2012 г. на ОСЗ, се установява, че с Решение № 02134/16.07.1995г. е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници само на 4 /четири/ от заявените имоти — т.1, т.2, т.4 и т.5. С оглед на
това е постановено и окончателно Решение № 02271/12.08.1997 г. с посочени граници и съседи, съответно скици за тях
неразделна част от решението, в доказани реално съществуващи /възстановими/ стари граници.
По отношение на
претендираните имоти в м. „Д.д.” - / т.З, т.6, т.7 и
т.8 от приложеното Решение № 021D/2035/
01.03.1993 г., с оглед на обстоятелството че за заявени за възстановяване земеделски земи
и на основание Протокол № 0233/16.07.1995г. на ПК - гр. Карлово, цитираните имоти са определени за възстановяване в нови реални граници
с плана за земеразделяне в землището на гр. К. с Решение № 02272/12.08.1997 г. В този смисъл ищците саобезщетени с със съответни имоти на друго място.
Същевременно
се установява, че сроковете за обжалване на решенията
на поземлената комисия са изтекли и ищците на този етап не могат отново да изискват преразглеждане на границите им.
Ето защо и като и като
беше установено, че не се касае за грешка или непълнота при изготвяне на Плана
за земеразделяне към момента на изготвянето му, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователн и недоказан.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че
следва да осъди ищците да заплатят направените по делото разноски от ответника.
Същия е представляван от юрисконсулт, не се представят доказателства за други
разноски, поради което съдът намира, следва да присъди единствено
юрисконсултско възнаграждение в размер 300,00 лева съгласно Наредбата за
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание член 54 ал.2 от ЗКИР, вр. с член 124, ал. 1 ГПК, с който е поискано от съда от Т.Г.Т. ЕГН **********,***; П.Г.Т. ЕГН **********,***; Д.Б.З.
ЕГН **********,***; Л.Б.К. ЕГН **********,***; П.Н.П. ЕГН **********,***, да признае по отношение
на “Ю.Д.П.”***, ТП”ТП Д. Г. С. К. - гр. К. , обл. обл. П.,
ул. К. в. №., представлявано от директора М.П., че по Плана за земеразделяне обявен в ДВ бр.29 от
05.04.1996 г., за местността „ Щ.. „ / бивша местност „ Д.Д. /,били
собственици на следните недвижими имоти, правото на собственост върху които е
възстановено в съществуващи/ възстановими / стари реални граници с
решение № 021D/2035/ 01.03.1993 г.
по преписка с вх. № ./09.02.1992
г. на ПК - гр. Карлово, а именно: НИВА с
площ от 2.000 дка, девета категория / т. 3 от решението /, ЛИВАДА с площ от
1.800 дка, девета категория / т. 6 /, НИВА с площ от 1.400 дка, девета
категория / т. 7 /, и НИВА с площ от 2.900
дка, девета категория / т. 8 /, и същите неправилно били заснети в Плана за земеразделяне обявен в ДВ бр.29 от 05.04.1996 г. като част от имот № ., целият с площ от 240 260 кв.
метра, и записани като вид собственост
- държавна частна, на МЗГ - НУГ / сега Изпълнителна агенция по горите -гр. . /.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. ЕГН **********,***;
П.Г.Т. ЕГН **********,***; Д.Б.З. ЕГН **********,***; Л.Б.К. ЕГН **********,***;
П.Н.П. ЕГН **********,***, да заплатят на “Ю.Д.П.”***, ТП”ТП Д. Г. С. К. - гр. К. , обл. обл. П., ул. К. в. №., представлявано от директора М.П., сумата от 300,00(триста) лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срокот връчване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.