О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 13472 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника Н.К.Я. срещу изпълнителни действия по налагане на запор върху
вземанията й за трудово възнаграждение, предприети по изп. дело № 398/2020 г.
по описа на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 и район на действие СГС.
Жалбоподателят
поддържа, че предприетите от съдебния изпълнител действия по принудително
изпълнение са незаконосъобразни поради съществуващи насрещни вземания, установени
със съдебно решение и които банката отказва да заплати или прихване с
претендираните от нея вземания, и недължимост на вземанията по неправилно
издадените на банката изпълнителни листове.
Ответникът по жалбата
– взискателят А.Б.Б. АД, не е подал писмени възражения, а в мотивите по чл.
436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и
мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството
по изп. дело № 398/2020 г. по описа на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 и район на действие
СГС е образувано по молба от 16.07.2020 г. на взискателя А.Б.Б. АД въз основа
на изпълнителнителни листове от 17.02.2020 г. и 06.07.2020 г., издадени
съответно въз основа на решение по гр. дело № 49640/2018 г. на СРС и заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 23068/2020 г., в полза на банката
срещу длъжниците В.Я.и Н.Я..
Въз основа на
така подадената молба на 28.07.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника Н.Я., връчена й лично на 01.08.2020 г.
Едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника
съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение за вземанията за трудово
възнаграждение на длъжника Н.Я. от работодателя й 04-то ОУ Проф. Д.А., при
който тя е заемала и заема длъжността Главен счетоводител, връчено на третото задълженото
лице чрез Н.Я. на 03.08.2020 г.
На 06.08.2020 г.
длъжникът Н.Я. с идентична на настоящата жалба е възразил срещу налагането на
запор върху вземанията й за трудово възнаграждение. По тази жалба съдебният
изпълнител е предприел действия за изпращане на препис от нея на СРС за
разглеждането й като възражение по чл. 414 от ГПК и на взискателя като
изявление за прихващане.
На 25.09.2020 г.
съдебният изпълнител е изпратил ново запорно съобщение до работодателя за
изпълнение на задълженията му чл. 508, ал. 1 и 2 от ГПК по вече наложения
запор, като то е връчено на 29.09.2020 г. След връчването му на 09.10.2020 г. е
постъпила отново жалба от длъжника Н.Я. със същото съдържание. Тази жалба
съдебният изпълнител е приел като искане за прекратяване на производството по
принудителното изпълнение, по което с постановление от 12.10.2020 г. е постановил
отказ.
След връчване на
постановлението на 20.10.2020 г. длъжникът Н.Я. на 04.11.2020 г. е подала жалба
по наложения й запор със съдържание, идентично на предходните и предмет на разглеждане
в настоящото производство.
На 30.11.2020 г.
третото задължено лице – 4-то ОУ Проф. Д.А., е съобщило на съдебния изпълнител
за вземане на длъжника Н.Я. за месечно трудово възнаграждение от 1423.50 лева, предходни
запори и възможност за заплащане на сума по процесния запор от 190 лева.
При тези данни съдът
намира, че жалбата е процесуално недопустима.
Съгласно чл.
435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. На обжалване подлежи насочването
на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие,
което нарушава несеквестируемостта (каквито твърдения дори и не се съдържат в
жалбата). Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично
вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за
наложения запор, а когато запорът не е съобщен - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати
на длъжника. В случая на длъжника Н.Я. е връчено съобщение за наложения запор
по процесното принудително изпълнение на 01.08.2020 г., поради което
двуседмичният срок за обжалване насочването на изпълнението върху имущество,
което евентуално се смята от нея за несеквестируемо, чрез налагането на
процесния запор, е изтекъл и жалбата от 04.11.2020 г. е подадена след изтичането
му, което прави жалбата срещу насочването на изпълнението чрез запора като
отделно изпълнително действие недопустима.
Жалбата е
недопустима и поради липсата на изложени в нея твърдения за засягане на несеквестируемо
от запора парично вземане на длъжника Н.Я.. Несеквестируемостта на паричните
вземания е забрана да ги събира друг освен длъжникът. Затова запорът на парично
вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а
когато паричното вземане е частично несеквестируемо (като възнаграждение за
труд), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото
задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да
върне несеквестриуемата част на длъжника.
Принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или
възбрана върху този обект. Но запорът и възбраната, като изпълнителни действия
не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато
в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Отделното обжалване
на запорът и възбраната като изпълнителни действия не е допустимо. В този
смисъл задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
В жалбата на
длъжника Н.Я. не са изложени никакви твърдения за осъществявано по процесното
производство принудително изпълнение срещу нея с налагането на запор върху
несеквестируемо й вземане за трудово възнаграждение за събиране на вземанията
по изпълнителните листове на банката. Липсата на позоваване в жалбата за наличието
на несеквестируемост на запорирано имущество от длъжника Н.Я., което единствено
може да предпостави обжалваемост на насочването на изпълнението върху имущество
на длъжника, което същият смята за несеквестируемо - чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК (каквото в случай не е налице), води до недопустимост на жалбата срещу
запора върху вземането й за трудово възнаграждение като изпълнително действия
по процесното производството.
Доводите в
жалбата за недължимост на заявените за събиране вземания на банката поради
прихващане с насрещни вземания, изрично оспорено от взискателя, и неправилно издадени
изпълнителни листове не могат да бъдат разгледани от съдебния изпълнител и от
съда в производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, в което окръжният съд
действа само като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалвания несъдебен акт (в случая на наложения запор като изпълнително
действие, което отделно обжалване е и процесуално недопустимо) – така
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Именно
и поради липсата на компетентност за тяхното разглеждане, съдебният изпълнител
е изпратил препис от предходна жалба на длъжника с напълно идентично съдържание
на издалия изпълнителните листове съд – СРС, и на взискателя по принудителното
изпълнение.
По изложените
съображения Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на Н.К.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу изпълнителни действия по налагане
на запор върху вземанията й за трудово възнаграждение, предприети по изп. дело
№ 398/2020 г. по описа на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 и район на действие СГС, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.
№ 13472/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването на съобщението на страните, към което да се приложи препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.