Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.01.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов
частно гражданско дело № 854 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу постановление
от 19.11.2019 г. на ЧСИ Д.В.по изпълнително дело № 20198610401878, отнасящо се
до размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали
адвокатското възнаграждение от 230 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по
отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
въпросът да се реши по същество. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят
Х.И.С.оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Частен съдебен изпълнител Д.В.е представил мотиви относно допустимостта и основателността
на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител Д.В., прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само
за образуване на изпълнителното дело. Упълномощеният от Х.И.С.адвокат не е извършил никакви действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист, а в
срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил дължимите от него суми. Ето защо, дължимото от длъжника
адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева –
за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При това положение възражението
на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което определеното
адвокатско възнаграждение с акта от 19.11.2019 г. на ЧСИ в размер на 230 лева следва да се намали до 200 лева.
Извън предмета на настоящото
производство е размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След постановяване на
настоящото решение съдебният изпълнител е длъжен служебно, без искане на
длъжника, да преизчисли тази такса.
Искането за присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно,
независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата)
не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В
този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване
на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата
на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 230 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на взискателя Х.И.С.по изпълнително дело № 20198610401878 по описа на ЧСИ Д.В., на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.