Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София,
03.06.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
15386 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „С.в.” АД срещу решението на СРС, 120 ти състав от
04.05.2015г. по гр.д. № 32141/2014г., с което е признато, че С. А. К. няма
задължение към дружеството в размер на 1267,61 лева, начислено неправилно по
показания на общ водомер за доставени ВиК услуги и вода на адрес гр.***************,
за периода 07.05.2011г.-14.11.2013г., отхвърлен е искът на К. за разликата над
1267,61 лева до пълния предявен размер
от 1300, 27 лева, и са присъдени разноски.
В жалбата
се твърди, че в частта, с която искът е уважен, решението е неправилно. „С.в.”
АД било предприело всички изискуеми от закона действия във връзка с монтирането
на измервателни уреди за потреблението на вода в процесния имот, а начислената
от тях сума била дължима от потребителя. Това било установено и от ДКЕВР с
решение № Ж-62/26.02.2013г., което неправилно не било зачетено от
първоинстанционния съд като невлязло в сила. С тези доводи и твърдения за
необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, се иска отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът бъде
отхвърлен изцяло.
Въззиваемият
С. А. К. оспорва жалбата в съдебно заседание.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно,
допустимо и правилно в обжалваната част. В отговор на оплакванията по жалбата
излага следното:
Спорът по делото се свежда до въпроса съществува ли
законово регламентирано задължение за „С.в.” АД за мястото, на което следва да монтира общ водомер по смисъла на чл. 11 ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Нормите на чл.11-19 от Наредбата
регламентират ползването на водоснабдителните мрежи в урбанизираните
територии. В чл.11 е предвидено водоснабдяването с вода с питейни качества от
водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии да се извършва чрез
водопроводни отклонения към имотите на потребителите и е дадено определение за
водопроводно отклонение като участък от водоснабдителната мрежа, който започва
от водовземната скоба или фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни
тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел. Изрично е
предвидено, че когато след водопроводното отклонение (разбирай след завършека
му с водомерен възел) има повече от един потребител, водомерът на
водопроводното отклонение е общ водомер.
В казуса е
безспорно от фактическа страна, че за исковия период три
жилищна блока на ул. ***************,
са захранвани с питейна вода чрез едно водопроводно отклонение, чиито водомерен
възел се намира в шахта извън сградите, между блок бл.2 и бл.3, и от изходящи след водомерния възел външни
водопроводни тръби се доставя вода до всеки от блоковете, но общият водомер е
поставен в шахтата. Описаният начин на водоснабдяване е в пряко противоречие
със закона, за което потребителите и в частност ищеца нямат вина. Налице е
противоречие с изискването по чл.11, ал.2 от Наредбата водопроводното отклонение към имота на
потребителя да завършва с водомерен възел, тъй като в случая водопроводните
отклонения към всеки от трите блока, които се явяват отделни имоти са
продължили след водомерния възел. Налице е пряко противоречие и с нормата на
чл. 11, ал. 3 от Наредбата, съгласно която водомерният възел се разполага в
защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2м. от уличната
регулационна линия ИЛИ в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление
помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е
етажна собственост, ИЛИ когато сградата отстои на не - повече от 5 м от
уличната регулационна линия. Издателят на приложимата наредба е регламентирал
местоположението на водомерния възел не кумулативно, а алтернативно, чрез
използване на съюза "или", като е предвидил местоположението на
водомерния възел на водопроводното отклонение в две отделни самостоятелни
хипотези: 1./ в шахта, находяща се на отстояние до 2 м от уличната регулация;
2./ в общо леснодостъпно, затворено и осветено помещение в сградата, намиращо
се непосредствено след влизането на тръбата в сградата. Втората нормативно предвидена
хипотеза е приложима в два случая, които също са алтернативно уредени - когато
сградата е етажна собственост или когато сградата отстои на не- повече от 5м.
от уличната регулация. В случая безспорно е установено, че е налице втората
хипотеза, тъй като всеки от трите блока е сграда в режим на етажна собственост.
В тази хипотеза водомереният възел и съответно общия водомер следва да се
намират в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение
непосредствено след влизането на тръбата в сградата. Следователно ВиК
операторът неправилно, в пряко противоречие със закона, е разположил
водомерният възел и общия водомер в шахта извън всяка една от сградите и така
незаконосъобразно е променил границите на собственост и съответно отговорността
за потребителите. ВиК операторът не е разполагал с право на избор коя от
хипотезите на чл.11 ал.3 от Наредбата да
приложи, защото в чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги категорично е прогласено балансиране
интересите на ВиК операторите и потребителите. Обстоятелството, че ДКЕВР с
приложеното решение № Ж-62/26.02.2013г е дала различно тълкуване и то изследвайки само неотносимата част от текста
на чл.11 от Наредбата ( тази, която не касае сгради в режим на етажна собственост),
е изцяло ирелевантно за спора. В тази връзка няма никакво значение дали това
решение е влязло в сила, както твърди въззивникът.
Безспорно е по делото, че за исковия период в резултат от
настъпили аварии във водопроводните отклонения, за които потребителите нямат
вина, по трасето след водомерния възел респ. общия водомер е имало течове, като
количеството изтекла вода е отчетено от общия водомер като потребено от абонатите,
вкл. ищеца. За последния отчетеното количество по потребление от общия водомер
за исковия период възлиза на 1267,61
лева, съгласно неоспореното заключение по ССчЕ. Ищецът не дължи заплащане на тази сума.
Водопроводният възел, който е обслужвал водопроводното отклонение на трите
блока, е изграден извън имотите, които представляват сгради в режим на етажна
собственост, в нарушение на законовите разпоредби (съгласно приетото по-горе).
Така „С.в.” АД е „прехвърлила” задължението
си по чл. 7, ал.3 от Наредба № 4 да поддържа и стопанисва водомерната шахта,
заедно с водомерното отклонение до границите на имота на потребителите, като
незаконосъобразно е променила последните. Ето защо, за исковия период, през
който е съществувало създаденото от ответника противозаконно състояние,
потребителят дължи цената само на количеството вода, измерено от индивидуалния
му водомер, но не и цената за количеството вода, отчетено от общия водомер в
резултат от поставянето му на произволно избрано от оператора на ВиК услугата
място.
В заключение, оплакванията по жалбата са
изцяло неоснователни, а крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради
което решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемият,
на когото се следват разноски предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция, не е поискал присъждане на такива.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 120 ти състав от 04.05.2015г. по
гр.д. № 32141/2014г. в обжалваната
част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.