Р
Е Ш Е Н И Е
№
110 16.08.2018 год. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на петнадесети август година 2018
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
секретар Маргарита Стоянова
прокурор РАДОСТИН РАХНЕВ
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик РАЧЕВ
ВНОХД № 1148
по описа за 2018 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за
установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 28 от 31.05.2018
год. постановена по НОХД № 316 по описа за 2018 год. на Казанлъшкия районен
съд, с която подсъдимия Г.П.Й. е бил признат за виновен в това, че на 08.11.2017 год. в
гр. Казанлък е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „LG magna“ на
стойност 200 лв., карта за мобилен Интернет на стойност 10 лв. и СИМ-карта на
стойност 10 лв. или всичко на обща стойност 220 лв. от владението на Г.И. К.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради
което и на основание чл.195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28,
ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година “Лишаване от свобода”, при
първоначален “строг” режим.
Със същата
присъдата подсъдимия Г.П.Й. е
бил признат за виновен и в това, че на 06.11.2017 год. в гр. Казанлък, с цел да
набави за себе си имотна облага, е въвел и поддържал заблуждение у В.П.М., че
извършва уедряване и удребняване на парични суми, чрез показване на банкнотите
и непредаване на необходимата сума и с това и е причинил имотна вреда в размер
на 60.00 лв., поради което и на основание чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1,
т.1 от НК е осъден на пет месеца “Лишаване от свобода”, при първоначален “строг”
режим.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК районния съд е кумулирал така наложените
наказания на подсъдимия Г.П.Й., като му е определил едно общо наказание за
изтърпяване, до размера на по-тежкото от тях, а именно една година
“Лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим, като на основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е зачел времето, през което подсъдимия Г.П.Й. е бил
задържан под стража по настоящото дело, считано от 24.11.2017 год.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия Г.П.Й., който в законоустановения срок е подал жалба, с
която счита постановената от районния
съд присъда за несправедлива и моли,
въззивния съд да намали наложеното му наказание и по възможност да му се смени режима
в по-лек. Не се правят
нови искания за събиране на нови доказателства.
Против
постановената присъда е постъпила жалба и от служебния защитник на подсъдимия –
адв. А.А., с която счита, че същата е незаконосъобразна, необоснована,
постановена в нарушение на материалния закон и събраните по делото
доказателства и е явно несправедлива. Моли въззивния съд да отмени
постановената от Казанлъшкия районен съд присъда и постанови друга, с която да
оправдае напълно подсъдимия Г.П.Й. по отправените му две обвинения. С втората
жалба също не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че и двете жалби са неоснователни.
Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил и преценил доказателствата по
делото и правилно е признал подсъдимия за виновен в извършване на двете
престъпления, за които е предаден на съд. Намира, че наложеното на подсъдимия
общо наказание, по реда на чл.23, ал.1 от НК, е определено в размера на
специалния минимум на по-тежкото престъпление,
което е извършено в условията на повторност, а наложения му режим няма
как да бъде по-различен от строг, предвид съдебното минало на подсъдимия и
правната квалификация на престъплението, поради което предлага настоящата
инстанция да потвърди изцяло обжалваната присъда на Казанлъшкия районен съд.
Служебния защитник на подсъдимия адв. А.А.
пред въззивния съд поддържа подадената жалба. Счита постановената присъда от
КРС за незаконосъобразна и неоснователна, тъй като и за двете престъпления, за
които подсъдимия Г.П.Й. е осъден, доказателства не са събрани и делото е
останало неизяснено напълно и категорично. Счита, че са налице абсолютни
противоречия в показанията на свидетелите по отношение на кражбата и даже
отричане в показанията на едната от свидетелките. Моли въззивния съд да отмени
постановената от Казанлъшкия районен съд присъда и постанови друга, с която да
оправдае напълно подсъдимия Г.П.Й., като отмени и наложената на подсъдимия
мярка за неотклонение, тъй като същия се намира в много тежко здравословно
състояние.
Подсъдимия - жалбоподател Г.П.Й. в даденото му право за лична защита заявява, че не е извършил престъпленията за
които е осъден и поддържа казаното от служебния му защитник. В дадената му последна дума моли въззивния съд ако има
възможност малко да му се намали наказанието, наложено с присъдата и да се
промени постановения му режим в по-лек, за да може да работи и да се лекува.
След като взе предвид
становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд и
след цялостна служебна проверка на НОХ
дело № 316 /2018 год. по описа на Казанлъшкия
районен съд,
настоящата инстанция стигна до извода, че подадените въззивни жалби срещу обжалвания
съдебен акт са неоснователни, поради следните съображения.
За да постанови обжалваната
присъда, спрямо подсъдимия Г.П.Й. районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.П.Й. е бил осъден с определение по НОХД № 2421/2013 год. на
Районен съд - Стара Загора, в сила от 08.01.2014 год., за одобрено споразумение
и на подсъдимия Г.Й. е определено наказание „Пробация“ за престъпление против
собствеността, съгласно чл.30, ал.1 от НК, като не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието и настоящата му престъпна дейност е осъществена в
условията на повторност по чл. 28, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Г.Й. е с постоянен
адрес гр. Г., но през последните години пребивавал на различни места в
страната, като в началото на месец октомври 2017 год. заживял в с. Т., общ. М..
същият системно злоупотребявал с алкохол. Всяка седмица посещавал гр. К., като
ползвал ж.п. транспорт.
Свидетелката Г.К. работела
като продавач-консултант в сладкарница на ЕТ “Ж.Н.“, находяща се в гр. К. на
ул. “И.В.“ №... На 08.11.2017 год. била на работа и поставила мобилния си
телефон „LG magna“,с карта за мобилен интернет
и сим-карта на плота пред себе си, където обслужвала клиенти. Вечерта около 18:40
часа в сладкарницата влязъл подсъдимия Й. и поискал да си закупи вафла. Свидетелката
К. влязла в склада, за да потърси искания продукт и когато излязла подсъдимият й
платил с банкнота от 5 лв., а свидетелката му върнала ресто. Й. започнал да
иска от свидетелката уедряване и удребняване на парични суми, като поискал да
му върне банкнотата от 5лв., за да й даде по-дребни пари, но не събрал сумата.
През това време вниманието на свидетелката било насочено към чекмеджето с
парите, като в един момент се обърнала с гръб към подсъдимия. Обръщайки се, с
периферното си зрение свидетелката видяла, как подсъдимия плъзнал телефона ѝ към
себе си, взел го и го сложил в джоба на якето си, след което бързо напуснал
сладкарницата. Свидетелката се приближила към изхода и забелязала, че
подсъдимият тръгва в посока на ж.п. гарата, но не тръгнала след него ,макар да
видяла, че той ѝ е отнел мобилния телефон, защото не можела да остави
търговския обект без наблюдение. След няколко минути в сладкарницата влязла
нейна приятелка - св. Т.В., която от своя телефон сигнализирала за случилото се
на телефон 112. През целия период от време други хора в сладкарницата не били
влизали. В сладкарницата имало камера за видео наблюдение, но тогава била
повредена. Св. К. блокирала телефона си. В протокол за разпознаване на лица /л.
43-44 от ДП/ св. К. разпознала подс. Й., като извършител на кражбата.
Св. В.М. работела на длъжност оператор -касиер в офис мрежа – К. на „И.“ АД,
който се намирал в магазин „Б.“ в същия град. На 06.11.2017 год. била на работа
за времето от 09:00 -18:00 часа. Работила сама в офиса, като всяка от
операторките имала отделна каса. Около 11:30 часа на касата дошъл подсъдимият Г.Й.
и поискал да пробва късмета си, като споделил, че е комарджия и след това ще
ходи в казино. Поискал да си купи билет от Националната лотария и взел един от
3 лв. Дал 10 лв. за билета, като свидетелката му върнала една банкнота от 5 лв.
и 2 лв. метални. Билетът нямал печалба. Подсъдимият извадил и поставил на плота
пред свидетелката две банкноти от 10 лв. като искал тя да му ги уедри и да му
даде една цяла банкнота от 20 лв. Свидетелката му дала една банкнота от 20 лв.,
като подсъдимия Й. си прибрал и банкнотите от по 10 лв., които бил извадил с
цел размяна. Тъй като се натрупали още хора същият си тръгнал. След около 5
минути отново дошъл, като нямало други хора на касата. Поискал друг билет от 3 лв.,
който имал печалба от 6 лв. Й. платил 3 лв. за билета, а свидетелката М. му
изплатила 6 лв. печалба. Тогава същият решил да доплати и поставил на плота
една банкнота от 10 лв. и една от 5 лв., като на плота стояли и 5-те лв. от
печалбата. Поискал свидетелката да му уедри парите. Свидетелката М. му дала
банкнота от 20 лв. Той си я прибрал, като прибрал с нея и банкнотата от 10 лв.
и двете банкноти от по 5 лв.. Свидетелката М. прибрала монетата от 1 лв.
Подсъдимият поискал да си купи трети билет, който свидетелката проверила,
билетът не бил печеливш и подсъдимият заплатил за него с банкнота от 5лв. и тя
му върнала 2лв. Й. извадил една банкнота от 10 лв. и две банкноти от 20 лв.,
които показал на свидетелката и поискал тя да му ги уедри, като за тях да му
даде една банкнота от 50 лв. Свидетелката извадила 50 лв. от касата и му ги
дала. Взела подадените от подсъдимия Й. пари и установила, че са с 20лв.
по-малко. Казала му това, като същият твърдял, че тези 20 лв. ѝ ги е дал по-рано.
На касата дошъл нов клиент и подсъдимият си тръгнал. След като обслужила
клиента, св. М. решила да засече касата и тогава установила, че в нея липсват
60 лв. При установяване на излишък, или дефицит на касата операторите следвало
да уведомяват отдел „Контрол на дейността“. Св. М. се обадила и нейни колеги я
уведомили, че ще проверят записите от камерите. В края на работния ден св. М.
била уведомена, че на записа от камерата ясно се вижда формирането на дефицит
от 60 лв., след извършване на уедряване на парични суми. Св. М. възстановила от
личните си средства сумата от 60 лв., след което сигнализирала и на полицията.
На 17.11.2017 год. около 14:00
часа св. М. отново била на работа на касата и забелязала подсъдимия да преминава
пред нея. Извикала охраната на магазина, която го намерила заключен в
тоалетната за инвалиди. Извикани били полицейски служители и пред св. М. същият
си спомнил за деня, в който закупувал билети, но отричал да е ощетил свидетелката
със сумата от 60 лв.
Заключението на извършената
техническа експертиза сочи,че е изготвен фотоалбум с част от цифровите снимки, находящи
се в представения цифров носител 1 бр. DVD - R, марка „RIDATA“ и
обхващащи периода от 11:35ч. до 11:40 часа на 06.11.2017 год.
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза се установява, че към момента на извършване на
деянието мобилен телефон „LG magna“ е на стойност 200 лв., карта за мобилен Интернет е на стойност 10 лв. и
СИМ - карта е на стойност 10 лв. или всичко на обща стойност 220 лв.
Районния съд правилно е приел,
че описаната фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвените съдебни експертизи
и приложените писмени и веществени доказателства.
Първоинстанционният съд, след като е преценил
поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата п делото, правилно и
законосъобразно е установил, че по безспорен и несъмнен начин, както от
обективна, така и от субективна страна, подсъдимия Г.Й. е осъществил престъпния
състав на чл.195,
ал. 1, т. 7, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като престъпното
деяние “кражба” е било извършено при условията на повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК, като не се касае за маловажен случай, независимо от сравнително ниската стойност на
отнетите вещи, тъй като става въпрос за деец с висока степен на обществена
опасност, извършил множество престъпления против собствеността на гражданите.
Районния съд правилно е преценил с оглед събраните
доказателства, че подсъдимия Г.П.Й. е осъществил престъпния състав и на престъплението
по чл. 209, ал. 1 от НК, като е приел, че не се касае за маловажен случай, по
смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, независимо от ниската стойност на
причинената имотна вреда, тъй като са налице вредни последици, настъпили в
резултат на престъплението и същото е със завишена степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Правилно е прието от
първоинстанциониня съд, че подсъдимият Г.П.Й. е действал при форма на вина пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, поради което
следва да понесе съответната наказателна отговорност.
Окръжен
съд намира, че първоинстанционният съд правилно е определил вида и размера на наказанието на подсъдимия, като се е
съобразил с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно – правната
ни система, а именно принципа на законноустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл. 36 от НК, като е взел предвид и тежкото му здравословно състояние.
При определяне на първоначалния режим, при който подсъдимия Г.П.Й.
следва
да търпи наложеното му наказание, районния съд правилно е отчел, че е налице
хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗИНЗС и законосъобразно е
постановил той да бъде строг.
Предвид изложеното и тъй като
настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна или изменение на обжалваната
присъда намира, че същата е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, въззивния съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 28 от 31.05.2018 год. постановена по НОХД № 316/2018 год. по описа на Казанлъшкия
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.