РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Пловдив, 01.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с
участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев адм. дело № 1061 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава ХI АПК, вр.
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС
Образувано
е по искова молба на Б.И.Б. ***, ЕГН**********, подадена чрез процесуалния
представител адв. В.С. срещу ГД “Изпълнение на наказанията” - София, с
искане за присъждане на сумата от общо 350 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане
за периоди от 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г., за 4 месеца от 2018 г., както и
за периода от 01.10.2020 г. до 15.04.2021 г.,в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвора – Пловдив. Излагат се обстоятелства, че е търпял неимуществени вреди
вследствие на престоя си там, дължащи се на унижение, срам, чувство за
безпомощност, болки и страдания. Твърди, че причинените вреди се изразяват в
неосигуряване на елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на
достатъчно жилищна площ /под 3 кв.м./; лоша хигиена; не е осигурена топла течаща
вода в килиите; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи. Исковата претенция за
тези нарушения е в размер на 50 000.00 лв. Конкретно ищецът излага
твърдения за преживени обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, мъка по починалия брат М. И.Б., който е починал от рак на белия
дроб, в резултат на несвоевременна медицинска помощ, която е следвало да му
окажат в затвора, за което претендира обезщетение в размер на 300 000.00лв..
С допълнителна молба вх. № 14285/11.08.2019 г. се уточнява, че вторият иск по
чл.2 от ЕКЗПЧ е заведен от ищеца, като наследник на брат му – М. Б.. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, чрез процесуалния си представител юриск. Ч., счита така
предявените претенции за неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Прави възражение за погасена давност на част от претенциите – тези преди 2016 г.
Контролиращата
страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив счита
исковата претенция за неоснователна,
недоказана и моли съда да я отхвърли. По отношение на втората претенция
прокурорът също дава заключение, че тя е
неоснователна и недоказана, поради което счита, че следва да бъде изцяло
отхвърлена.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От
постъпилата справка рег. № 558/20 от 31.05.2021 на началника на Затвора – Пловдив се установява, че е пребивавал там през
следните периоди: от 12.12.2014 г. до 20.04.2015 г.; от 04.06.2015 г. до
31.01.2017 г., от 18.07.2018 г. до 24.10.2018 г. и от 14.10.20202 г. и
понастоящем. От докладна записка на началника на ЗООТ „Хеброс“ рег. №
4422/28.05.2021 г., се установява, че Б.Б. е прекатегоризиран от закрит тип в
открит тип. При разпределението му в ЗООТ „Хеброс“ на 07.04.2016 г. му е
проведен инструктаж за правата и задълженията му и няма данни от този период в
коя стая е бил настанен. Санитарният възел и мокрото помещение се намират извън
стаята, като лишените от свобода имат достъп 24 часа до тях. Във вдсяка стая
има легла, шкафчета, столове и маса. Височината на стаите е 2.50 м. Във всяка
стая има луминисцентно осветление, като в големите стаи има по две или три
лампи. Всяка стая има два прозореца с размери 110/130 см., а големите стаи по три прозореца. Отоплението е с локално
парно. Няма данни за подадени от Б. молби против условията в ЗООТ. Няма данни и
за извършвани ремонти в помещенията. В справката се сочи също така, че
тоалетната и умивалнята са общи за сградата. Тоалетната е с размери 4.50
м./3.30 м., а умивалнята – 3.20 м./2.90 м. Банята се ползва 3 пъти седмично –
понеделник, сряда и петък, когато има и топла вода. Състоянието на банята е
нормално, има и помещения за съблекалня.
Според справката, Б. ие подал молба за работа на външен обект и е
работил в няколко фирми – „Рента груп“, „Тракия“, „Рингщ – П4. За периода е
награждаван. С него е водена индивидуална корекционна дейност предвид трудовата
му ангажираност и е освободен от ЗООТ поради изтърпяване на наказанието. Към
справката е приложен и график за разпределението на времето на лишените от
свобода в ЗООТЭ „Хеброс“, чийто данни напълно подкрепят изложеното в справката
на началника на ЗООТ „Хеброс“. Постъпило е становище на длъжностно лице „техник
строителство и архитектура“, от което се установява, че през периода на
изтърпяване на наказанието л. св. от 01.01.2015 до 15.04.2021 г. в Затвора- Пловдив
не са правени основни ремонти на килиите, а се извършва своевременна смяна на
течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и не се
допуска да има счупени прозорци. Посочено е извършено боядисване на общите
помещения, поставена е нова ПВЦ дограма и гранитогрес в общите умивални, което
определя базата в сравнително добро състояние. Посочено е, че банята е обща,
подът е с мозайка, а стените – с фаянсови плочки, като всеки ден по график има
баня за лишените от свобода с осигурена топла вода. От становище на ИСДВР И. от
04.06.2021 г. се установява, че налична информация за спалните помещения, които е обитавал Б. е
от 2018 г., като за периодите от 01.01.2015 до 31.12.2017 г. няма подробна
информация. В справката се посочват следните данни: - Със Заповед №
794/12.06.2015 г. Б. е настанен в трета група, стая № 33 с размери 29.60 кв.м.
без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 1.20/1.20 м и
1.20/1.20 м. Санитарният възел е 3.96 кв. м. с един отваряем прозорец 1.20/1.20
м. С Протокол № 936/06.04.2016 г. от заседание на комисията по чл.73 от ЗИНЗС и
Заповед № 576/07.04.2016 г. режимът на Б. е заменен от строг на общ и
прекатегоризиран от закрит в открит тип и изведен в ЗООТ „Хеброс“. Освободен е
на 20.04.2015г.. С Протокол № 2440/07.08.2018 г., за периода от 07.08.2018 г.
до 20.08.2018 г. Б. е обитавал стая № 25
с площ без санитарен възел 31.32 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери
1.20/1.20 м. и 0.50/1.20 м. Санитарният възел е 4.49 кв. м. с един отваряем
прозорец с размери 0.40/1.20 м. В периодите от 07.08.2018 г. до 09.08.2018 г. и
от 17.08.2018 г. до 20.08.2018 г. в помещението са били настанени 8 лишени от
свобода. С Протокол № 2529/21.08.2018 г. Б. е настанен в стая № 33 с размери
29.60 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 1.20/1.20
м. Санитарният възел е 3.96 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 1.20/1.20
м. В периода от 28.09.2018 г. до 22.10.2018 г. в помещението са били настанени
8 лишени от свобода, а на 23.10.2018 г. – 9. Освободен е на 24.10.2018 г. В
становището се посочва, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до
течаща топла вода по график, а работещите имат достъп до баня всеки работен
ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
вода; парното е централно; проветряването на стаята става по желание на
обитателите, а хигиената е ангажимент на лишените от свобода, за което
получават съответните прибори. Към становището е приложен график на
разпределение на времето на лишените от свобода, който подкрепя изложеното в
становището на ИСДВР. От становище рег. № 4422/28.05.2021 г. на ИСДВР –Ч.се
установява, че за периода от 18.12.2020 г. до 28.04.2021 г. Б. е обитавал стая
№ 4 с площ 28.19 кв. м без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери
0.50/1.00 м. и 095/0.95 м. Санитарният възел е с площ 2.99 кв.м. с един
отваряем прозорец с раземри 0.30/1.10 м. През този период помещението е било
обитавано от 5 до 7 лишени от свобода. В становището е посочено още, че на
всеки лишен от свобода се осигурява люгло, дюшек и постелъчен инвентар, а при
желание на лицата, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други,
съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти. Осигурен е достъп до течаща топла вода – график баня, а във
всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода. Отоплението е централно, като проветряването на
стаята става по желание на обитателите. Хигиената е ангажимент на лишените от
свобода, за което получават съответните прибори. Към становището е приложен
график на разпределение на времето на лишените от свобода на пост VI, ст. № 4, който подкрепя изцяло
изложеното в становището на ИСДВР. С писмения отговора на жалбата, от страна на
ГД „ИН“ са представени 2 бр. протоколи за извършена дезинфекционна дейност от
08.02.2021 г. и от 23.03.2021г.. По
преписката са приложени 3 бр. рапорти от: - фелдшер при МЦ „Затвора“ – Пловдив
от 30.10.2015 г. – един, и два от директора на МЦ „Затвора „ – Пловдив от
27.01.2016 г. и от 14.04.2016 г.
В
съдебно заседание на 18.11.2021г. е прието без възражения от страните
заключение на проведената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М.Б..
Направен е с него извод, че л.св. М. И.Б. е починал от усложнения на
злокачествено новообразувание в левия бъбрек и метастази в двата бели дроба.
Посочва, че такова заболяване протича безсимптомно и се диагностицира едва
когато даде разсейки в други органи, когато се появява и симптоматиката, а в
този късен стадий прогнозата за изхода му е силно песимистична или с нищожна
възможност за оцеляване – под 8% по данни на американската асоциация за борба с
рака на бъбрека. В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че условията в
затвора не са причина за смъртта.
В
съдебно заседание на 09.08.2021г. е проведен разпит на свидетеля Й.Т.К..
Свидетелят твърди, че братът на ищеца е бил болен, влошавало се е непрекъснато
здравословното му състояние, а 4-5 месеца не е получавал медицинска помощ и
грижи и сам търсел начин да се лекува. Излага обстоятелствата, че ищеца знаел
всички тези факти и се притеснявал за брат си. Виждали се с починалия му брат и
извън местата за изтърпяване на наказанието. Не знае колко време след като излязъл от затвора е
починал.
В
съдебно заседание на 18.11.2021г. е разпитан свидетеля Д.К.Д., който е бил заедно
с ищеца в ТПО – Пловдив, като той бил в стая 6, ищецът в стая 3. ТПО представлявало
барака с пет тоалетни с три мивки, при което трябвало да се изчакват. Стаите в
ТПО били различни, неговата стая била около 10 кв.м. Имало една маса, при
по-голяма стая има и столове. Имало и шкафчета - на 5 човека 2 шкафчета. Сочи
на факта, че в една килия били от 5 до 7 лица в различни периоди. Пълно било с
дървеници и гризачи, срещу които се е извършвала ДДД обработка, но нямало ефект.
В ТПО имали баня, ползвали я 2 пъти в седмицата. Вишките били двойни, стаята –
малка, и няма къде да се движиш вътре. В затворническото общежитие условията също
били лоши, имало мишки дървеници, хлебарки. Нямало топла вода. Корпусът бил
много пренаселен. Там били в различни спални помещения - той в 22, а Б. в 33.
Позволено било да ходят от една стая в друга, само вечерта било затворено.
Сочи, че който живее в килията той си чисти по график. Раздавали дезинфектанти
един път в месеца, но било много малко и не стигало за целия месец - трябвало
да си купуват. Брат на ищеца бил болен и починал, познавал го.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - 5 бр. епикризи – от
КОЦ – Пловдив, от СБАЛ „Специал медик“ ООД и от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД –
Пловдив; писмо изх. № 6-1000-908(1) от 30.09.2021 г. от кмета на район
„Централен“ – общ. Пловдив и писмо изх. № 8058/2021 от 22.10.2021 г. от Окръжна
прокуратура – Пловдив с приложени 5 бр.постановления за прекъсване изтърпяване
на наказанието на М. Б. поради влошено здравословно състояние.
При
така установеното от фактическа страна, съдът на база събраните доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие следното от правна страна:
Ищецът
претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 01.01.2015
г. до 15.04.2021 г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив, пряка последица
от допуснатото от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На
първо място, следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС,
искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2
от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са
областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС.
За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото
лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
процесния период има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
На
следващо място, е необходимо да се отбележи, че установените в част седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009 г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за изтезания, жестоко
или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2,
извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или
подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план, и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А, за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя
следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
Според
чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /Решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13664/2012 г., Решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 5895/2007 г., Решение № 538 от 22.10. 2009 г. на ВКС по гр.д.
№ 1648/2008 г., Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4427/2007 г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу
България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
В
исковата молба претенциите на Б. са: -
липса на достатъчна жилищна площ, липса на постоянно течаща топла вода в
килиите, както и наличие на дървеници, хлебарки и гризачи. Това е първата му
претенция. Втората такава е по отношение преживяна мъка от смъртта на брат му М.
Б., в резултат на нелекувано злокачествено образувание на бъбрека.
Преди
да пристъпи към изследване наличието на елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за правото на иск за посочените
периоди, предвид стореното възражение за изтекла погасителна давност от страна
на административния орган за периода до 2016 г.
Погасителната
давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща
изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на
правото (вземането) бездейства и не го упражнява. С изтичането на давността и
при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява,
респективно предявеният иск следва да се отхвърли.
Нормата
на чл.203 ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. ЗИНЗС обаче не съдържа разпоредби касаещи
погасителната давност и, в частност, началния момент, от който същата започва
да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси
обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен
характер. В ЗОДОВ също липсва уредба по тези въпроси, но съгласно § 1 от ЗР на
същия закон, за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудови закони, поради което следва да се приложат разпоредбите
на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащ института на
погасителната давност. Така, съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага
служебно, но в случая, от страна на процесуалния представител на ответника, в
производството е направено възражение за изтекла петгодишна погасителна давност
за правото на иск, с оглед на което, настоящият състав дължи произнасяне.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни
фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение
за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. Така от този
момент започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия
или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника, което
обхваща следния период, така, както е посочил ищецът в исковата молба – от 01.01.2015
– 15.04.2021 г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив.
На
първо място, що се отнася претендирания период от 01.01.2015 до 04.06.2015 г.,
исковата претенция е неоснователна, тъй като за нея е изтекла петгодишната
погасителна давноста. Така петгодишният давностен срок започва да тече от
датата на прекратяване на незаконосъобразното действие, т.е. от 05.06.2015 г. и
е изтекла на 04.06.2020 г., поради което искът, в частта за обезщетение за
периода 01.01.2015 – 03.06.2015 г. е погасен по давност. Що се отнася до
останалия период – от 04.06.2015 г. до подаване на исковата молба – 15.04.2021
г. искът ще следва да се разгледа, тъй като за този период, по делото се
установи, че ищецът е пребивавал в затвора Пловдив, и за който период следва да
се приеме, че няма прекъсване на незаконосъобразните действия и бездействия на
служителите на ГДИН, както е посочено в приложената по делото справка. В
обобщение на всичко изложено, съдът намира за необходимо да отбележи, че искът
следва да бъде разгледан по същество само за периодите, за които по давност не
е погасено правото на иск и, за които се установи, че лицето е пребивавало на
територията на Затвора – Пловдив, а именно: от 04.06.2015 г. до 15.04.2021 г.
От
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че с изключение на периода
от 10.08.2018 г. – 16.08.2018 г., 21.08.2018 г. – 27.09.2018 г. и от 18.12.2020 г. до 15.04.2021 г., ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м. От събраните доказателства се установява безспорно, че за периода от
04.06.2015 г. до 07.04.2016 г., когато лицето е пребивавало в Затвора – Пловдив
няма информация за броя лица в килията, в която е бил Б.. Няма информация и за
брой настанени лица в помещението, което е обитавал последния през периода
07.04.2016 г. – 31.07.2017 г. в ЗООТ „Хеброс“, както и за периода 18.07.2018 г.
– 06.08.2018 г. За периода от 07.08.2018 г. – 09.08.2018 г.; 17.08.2018 г.
20.08.2018 г. и 28.09.2018 г. – 23.10.2018 г. пък е бил настанен в килия с 8 и
9 лица. Или иначе казано общо 837 дни, всички в Затвора – Пловдив. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Що
се отнася до твърдението на ищеца за липса на постоянно течаща топла и студена вода
обаче, остана недоказано.
Няма
нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Б. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора
– Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, а съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, същият като работещ е имал достъп до тоалет след края на работния ден,
като в подкрепа на тези твърдения са приложени и графици, видно от които,
лишените от свобода от всеки един пост са разполагали с достъп до баня понеделник,
сряда и петък до 19:30 ч. (ЗООТ „Хеброс“) всеки вторник и четвъртък от 13:30 часа до 16:30 часа (трети пост) и
всеки понеделник и петък от 13:30 –о 16:30 ч. Пак от становището на ИСДВР се
установява, че е предоставена възможност да се ползва ежедневно топла вода от
лишените от свобода, които работят, а Б. е работил на външни обекти, както и в
„Обособено производство“ и е имал възможност за ползва баня ежедневно, след
края на работния ден.
Що
се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и
становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от
лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел. В тази връзка, видно от приложеното по делото становище в
Затвора - Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци. Пак там е
изложено, че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на
лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от свобода и със
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Според
становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора /закупен
през м.януари 2017 г./, а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка
от ГД “ИН“. От справката на младши експерт Т. по делото се установява, че за
поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода,
където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Наред с това се констатира, че липсват няма
данни да е подавана молба от Б., в която да изявява воля за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Ето защо е напълно неоснователна претенцията, в частта за
неосигурен санитарен възел и топла течаща вода. Само за пълнота следва да се
отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че не
му е осигурен санитарен възел.
От
цитираните по-горе справки се установява също така и, че в затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, в
т.ч. и свидетелски показания, каза се, не се установява ищецът да е подал молба
за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар.
Предвид
изложеното, съдът намира, че претенциите на Б. в изложените по-горе насоки са
неоснователни и недоказани.
Горното
се подкрепя и от показанията, дадени от свидетеля Д., които съдът кредитира
като безпристрастни, и които, с изключение на твърдението за липса на топла
вода, потвърждават изцяло предоставена информация от затворническата
администрация по отношение организация и реда на условията на живот в тази
институция.
Неоснователна
е претенцията и по отношение бездействие от страна на затворническата
администрация във връзка с наличието на хлебарки и дървеници.
Видно
от събраните по делото писмени (протоколи за извършена ДДТ обработка през 2021
г.) и гласни доказателства ( показанията на свид. Д.) се установява, че за
посочения исков период от 01.01.2015 г. – 15.04.2021 г. в Затвора Пловдив е извършвана такава
обработка на помещенията. Извършвана е обработка на помещенията за хлебарки и
дървеници, като в протоколите е посочен препаратът, който е използван, площта,
която е обработена и са давани указания за мерки за защита в обработвания
обект. Т.е. затворническата администрация е взела всички необходими действия за
обработка на затворническите помещения срещу инсекти.
Съгласно
чл.256 и чл.257 ал.1 от АПК (действаща разпоредба, ДВ, бр.30 от 2006 г., в сила
от 12.07.2006 г.) бездействие на административния орган е неизвършването на
фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая липсва
бездействие на органа в тази насока. Точно обратното, видно е, че
администрацията редовно и ритмично предприема действия за борба с инсекти и
гризачи. В този смисъл следва да се отбележи, че в крайна сметка, хигиената в
помещенията зависи от самите лица, които ги обитават. В случая, следва да се
посочи, че при наличието на множество хора в обект, какъвто е затворническата
институция, при която личната хигиена не е на еднакво ниво във всички помещения,
предвид разнообразието от обитатели, където се внася храна в помещенията, която
се съхранява по-дълго време в помещения без хладилници, различното ниво на
хигиена на общите помещения, която пак зависи от всеки отделен лишен от
свобода, е предпоставка, борбата с хлебарките, и дървениците, да не е толкова
успешна.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, а именно, недостатъчната нетна площ за
обитаване от страна на Б.Б. в продължение на 837 дни, които водят до извода, че
липсата на необходимата за живее площ от 4 кв. м. създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както са и предпоставка
за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на достатъчно жизнено
пространство.
С
оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че ответникът не
е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочения по-горе период,
в който ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В
случая, безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът, са предизвикали такова ниво
на страдание за Б., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В
пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че
крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на
това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че Б.И.Б. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 6 696.00 (шест
хиляди шестстотин и деветдесет и шест) лв., при съобразяване на съдебната
практика по идентични дела, които се присъждат заради липсата на достатъчно
нетна площ за обитаване на затворническите помещения, която се констатира в
рамките на общо 837 дни, когато е пребивавал в Затвора – Пловдив.
По
отношение на втората претенция на Б. относно преживяна мъка от неадекватно
лечение на брат му М. Б. ***, съдът намира същата за неоснователно.
Спорът
се заключава в интерпретацията на наличните по делото доказателства. Според
ответника М. Б. не се е разболял, поради престоя си в Затвора Пловдив, а в
резултат на заболяването. В тази връзка се отчита обстоятелството, че на
05.08.2015 г. М. Б. за първи път е приет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД със симптоми
от 3 месеца, изразяващи се в отпадналост, безапетитие, повишена температура. Установено
е проведено лечение с антибиотици, от около месец е с постоянни субфебрилитети,
кашля, без храчки, задъхва се. Според приложената по делото епикриза от
лечебното заведение (л.106) последният е изписан с диагноза „тумор на гравиц
вляво с метастази“. На 25.08.2015 г. М. Б. е приет в Комплексен онкологичен
център – Пловдив ЕООД (л.103) за химиотерапия, като е изписан на 27.08.2015 с
препоръка за оперативно лечение в урологична клиника и динамично наблюдение. На
03.09.2015 г. е приет в угологична клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ , където му е
извършена операция и е изписан на
14.09.2015 г. в добро общо състояние (л.104). На 23.02.2016 г. е приет отново в
КОЦ – Пловдив ЕООД и на 24.02.2016 г. е изписан в състояние без изменение и е
дадена терапия за дома (л.107). На 20.06.2016 г. е приет в СБАЛ „Специал медик“
ООД с диагноза: - медикаментозно предизвикана апластична анемия и придружаващо
заболяване – състояние след нефректомия в ляво по повод на бъбречен карцином.
Състоянието в епикризата от това лечебно заведение (л.105 и л.108) е описано по
следния начин:“Касае се за пациент, хоспитализиран по повод силно увредено общо
състояние при авансирал метастатичен процес и анемия от костномозъчна
недостатъчност след ПХТ лечение. Левкоцитозата в ПКК е кортизонов ефект, но и
вероятно следствие от костномозъчно ангажиране.“. състоянието след изписването му
е повлияно в лека степен.
Междувременно,
същият се намира в Затвора – Пловдив излежавайки присъда по ЧНД 1972/2015 г.,
без да е установено откога точно лицето е в Затвора – Пловдив. Данни не се
представят нито по административната преписка, нито в настоящото съдебно
производство.
Към
делото, каза се, са приобщени постановления:
-
На ОП – Пловдив от 04.08.2015 г.
(л.112) с което е прекъснато
изтърпяването
на наказанието на М. Б. за срок от три месеца. От това постановление се
установява, че на 30.07.2015 г. и 31.07.2015 г. на лицето са направени
рентгеново изследване и компютърна томография на бял дроб. И е проведена
консултация със специалист по пневмология и фтизиатрия и е установена диагноза:
периферен тумор на белия дроб с белодробни метастази, медиастинална
лимфаденопатия. Метастаза в левия бъбрек.
-
На ОП – Пловдив от 03.11.2015 г.
(л.115), с което е прекъснато
изтърпяването
на наказанието за срок от 3 месеца, тъй като на лицето е премахнат ляв бъбрек
по повод карцином и са установени метастази в белия дроб.
-
На ОП – Пловдив от 05.02.2016 г.
(л.114), с което отново е прекъснато
изтърпяването
на наказанието за срок от 3 месеца във връзка с провеждане на химиотерапия.
По
административната преписка са приложени 3 бр. рапорти: - един на фелдшер от МЦ
„Затвора“ от 30.10.2015 г. (л.30) и два - на директора на МЦ Затвора – Пловдив
от 27.01.2016 г. и 14.04.2016 г. (л.31 и л.32), в които са по повод молбите на М.
Б. за прекъсване изтърпяването на наказанието. В тези рапорти са описани
подробно диагнозата и здравословното състоянието на лишения от свобода М. Б..
От
приетата без възражения СМЕ се установява, че се касае за злокачествено туморно
образувание на бъбрека, чийто симптоми се проявяват в много късен стадий,
какъвто е настоящия случай, и изхода от който е неблагоприятен. Шансът за
оцеляване при тези заболявания е едва 8%.
От
така събраните писмени и гласни доказателства, както и СМЕ, независимо, че
липсват данни от кога М. Б. ***, се налага категоричния извод, че липсват
каквито и да било данни за бездействие от страна на администрацията на затвора
по отношение оказване на медицинска помощ на брата на ищеца. Очевидно е, че от
страна на медицинския център в затвора се взети необходимите мерки още на 30. и
31.07.2015 г., когато Б. е изпратен за ренгтеново изследване и компютърна
томография на бял дроб. Отделно от това, от страна на медицинските лица в
затвора са дадени своевременни препоръки за прекъсване изтърпяването на
наказанието с оглед адекватно лечение, които препоръки са възприети веднага от
органите на прокуратурата и са издадени съответните постановление в тази насока.
Съдът
не споделя становище на ищеца, че поради липсата на адекватни мерки относно
здравословното състояние на брат ми, той е получил психологически дискомфорт.
На
първо място, житейски логично и естествено психологическо състояние е, близки
роднини да се притесняват за здравословното състояние на всеки един от тях – в
случая, брат към брата. Това обстоятелство не е обусловено нито от мястото,
нито от времето, а само и единствено от обективни и субективни фактори, като
здравен статус на лицето и самото заболяване. Отделно от това, и двамата братя
са се поставили сами в тази ситуация – да се намират в затвора, където при
всички случаи има ограничение на личната свобода, но, и, където държавата има
неотменното задължение да се грижи за здравето на лишените от свобода. В
случая, безспорно администрацията, в т. ч. и медицинските лица в Затвора –
Пловдив, са изпълнили своите задължения надлежно, като на М. Б. е оказана
своевременно медицинско лечение. Съдът кредитира показанията на свид. К., като
коректни и безпристрастни, дотолково, доколкото описват емоционалното състояние
на Б.Б., като същите единствено
подкрепят твърденията на ищеца, че се е притеснявал за здравословното състоние брат
си, което, каза се по-горе, е най-естественото емоционално чувство.
На второ място, леталният изход е резултат от
редица фактори, които в своята кумулативност биха могли, /но не винаги/ да го
предопределят. За да бъде избегнат, следва тези от тях, които са благоприятни,
да съществуват и бъдат осигурени в оптимална степен, а влиянието на
неблагоприятните такива да бъде сведено до минимум. Дори тогава не е възможно
да се прогнозира дали и колко дълго ще бъде избегната смъртта, която неизбежно
настъпва без оглед заболяването, неговата тежест или бързина на развитие.
Достатъчно е обаче едно от условията / в случая, твърдението за неосигуряване
на лечение/ да не е налице, за да се ускори, усложни и развие по-бързо в
неблагоприятен аспект заболяването. Именно в това се изразява отговорността на
администрацията на затвора по отношение на лице, което е настанено там, а
страда от заболяване: да осигури нужното лечение, без оглед изхода от самото
заболяване. Ирелевантни са доводите на ищеца относно поведението на администрацията
на затвора, а освен това са и неправилни, тъй като са базирани на предположения,
че на М. Б. не е оказана медицинска помощ в рамките на „4-5 месеца“, според
показанията на свид. К., от което не може да се направи извод за проявена
безотговорност на администрацията. Напълно се споделят доводите, че при
диагностицирането през м.07.2015 г. шансът му за излекуване е едва 8%.
Действително,
този процент, макар и преценен като нищожно малък и да е налице нисък шанс за
ремисия, напълно е възможно и при по-нисък процент човек да се излекува. Вярно
е, че липсват гаранции за нелетален, благоприятен изход от заболяването, но
такива гаранции принципно житейски не съществуват и не следва да се търсят.
Това, което единствено е било нужно в конкретната ситуация е да се направи
всичко възможно за осигуряване на адекватно лечение на болния, без да се очаква
конкретен резултат от това. Резултатът е извън възможностите за реакция и
преценка на администрацията и евентуалното му прогнозиране, освен че винаги
може да е погрешно, не може да предопределя в каква степен и дали органът
следва да изпълните законовите си задължения. Именно, в това ще се изразява
бездействието на органа, което следва да бъде преценено като фактор, допринесъл
за смъртта на М. Б..
Напълно
се споделят доводите на ответната страна в тяхната цялост с приложените по
делото писмени доказателства, които свидетелстват за активността на
затворническата администрация. Приложените доказателствапо никакъв начин не
доказват липса на незаконосъобразно бездействие на органа, т. е. липса на
достатъчно медицинско обслужване.
Не
са спорни обстоятелствата, че братът на ищеца е бил опериран и впоследствие му
е проведена химиотерапия. Предмет на обсъждане е въпросът колко време след
постъпването на М. Б. ***, реално не е предприето лечение, как е протекъл
постоперативния период в аспекта му на полагане на грижи и следвало ли е М. Б. да
бъде настанен в болница, специализирана за онкологични заболявания, извън
системата на болничните заведения на ГДИН. Амбулаторните листа, епикризи и др.
документи касаят самото заболяване, неговия ход и евентуално очаквано развитие,
а представените рапорти на медицинските лица и постановленията на ОП – Пловдив
касаят задължението на органа да предостави възможност за лечение на болния в
подходящия момент, при нужните условия и осигуряване на грижи. Безспорно е, че Б.
е посещавал многократно болнични заведения, многократно му е прекъсвано
изтърпяването на наказанието по повод това му здравословно състояние, които
обстоятелства съдът намира за съвсем достатъчни, за да се направи извод за
осигуряване на нужното лечение от страна на затворническата администрация.
Настаняването
на болния в болнично заведение, в което може да му се окаже лечение за
конкретното заболяване, не може да се изтъква от ищеца като липса на
бездействие, поради формалния си характер. Такова действие на администрацията
по хоспитализиране, извършено при очевидна и обективна невъзможност за провеждане
на лечение, не може да се приравнява на бездействие по осигуряване на
медицински грижи и лечение. Законодателят не е имал предвид под задължение за
създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода, каквото и да е действие, стига да е свързано с медицински
лица или болнично заведение, а такова, което действително да доведе до опазване
на здравето на болния. В случая съдът намира, че това е сторено адекватно от
страна на администрацията на затвора.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира за неоснователна претенцията за обезщетение в
размер на 300 000.00 лв. за понесени мъка и страдание от неадекватно
лечение на брат му М. Б. ***. Искът в тази част остана недоказан.
Според
този съд, посоченият по-горе размер на обезщетението най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца, и този размер именно,
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В
останалата част, за разликата над 6 696.00 лв. до пълния предявен размер
от 50 000.00 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив, искът
следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и искът в размер на
300 000.00 лв. по втората претенция на ищеца.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск /в размер на 6 696.00 лева/, ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Що
се отнася до претенцията на Б.Б., предявена с допълнителна молба вх. №
14306/12.08.2021 г., с която претендира вреди като наследник на брат си, съдът
намира и нея за неоснователна. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗОДОВ, при смърт на
увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за
неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. Така съгласно
чл.5 ал.1 от Закона за наследството ЗН/ децата на починалия наследяват по
равни части, като според ал.2 на същия текст, като деца на наследодателя се
смятат и осиновените от него. Съгласно чл.6 от същия закон, когато починалият
не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от
тях, който е жив, а според чл.7, ако починалият е оставил само възходящи от
втора или по-горна степен, наследяват поравно най-близките от тях по степен. От
своя страна, чл.8 ал.1 от ЗН гласи, че, когато починалият е оставил само братя
и сестри, те наследяват по равни части. На второ място, представеното писмо изх.
№ 6-1000-908(1) от 30.09.2021г на Район „Тракия“, общ. Пловдив, че Б.И.Б. има
брат М. И.Б., роден на ***г., не е доказателство, удостоверяващо правото на наследяване, от
което да се установи, че действително за Б.Б. са налице условията на чл.8 ал.1
от ЗН. На трето място, чл.6 ал.1 от ЗОДОВ, претенция за неимуществени вреди
срещу държавата може да бъде предявена само и единствено, ако такава е била предявена пред съд от починалия увреден. В
случая, не е изпълнено и това условие. Предвид изложеното, съдът намира тази
претенция на Б.Б. за недопустима, поради което делото следва да бъде прекратено
в тази част.
При
този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева –
държавна такса за образуване на производството, както и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от предявения иск. Ищецът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с
чл.38 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокат В.С., упълномощен от ищеца за
представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно като
лице, което е материално затруднено, сиреч на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Т. е. налице са основанията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, поради
което на адв. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част на първата предявена претенция, в размер, определен съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата, който се констатира в размер на
271.00 лв. или общо разноски в размер на 281.00 (двеста осемдесет и един) лева.
По
изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 6
696.00 (шест хиляди шестстотин деветдесет
и шест) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 15.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция до пълния й размер от 350 000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. д. № 1061/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта на
предявената претенция за претърпени неимуществени вреди, предявена от Б. Б.,
като наследник на починалия му брат М. Б..
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” №
21, да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10.00 (десет) лв.,
представляващи платената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” №
21, да заплати на адв. В.С.,***, сумата от 271.00 (двеста седемдесет и един)
лева, представляваща адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок, а в частта, в която е прекратено в 7мо дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: