П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.София, 20.03.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Специализирания наказателен съд, V-ти състав, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

                                   

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  :    Г.Г.                              

        П.И.

                                                                                                               

 

при секретаря Л.Д. и в присъствието на прокурора Пламен Евгениев, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 10 по описа за 2012 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия  Н.В.Х. - роден на *** г. в гр.М., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи като ******************************* ЕГН: **********.

 

за НЕВИНОВЕН в това, че:  За периода от 17.02.2009 г. до 21.04.2009 г. в гр.******, с цел да набави за себе си и за Б.В.Х. *** имотна облага, е принудил А.Й.А.,***, чрез сила и заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да прехвърли на Б.В.Х. *** правото на собственост върху съсобствен на него и на сестра му А.Й.А. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.******, ул.“************************** и с това е причинил на А.Й.А. и на А.Й.А. имотна вреда общо в размер на 48 500 /четиридесет и осем хиляди и петстотин лева/ лева /съобразно притежаваните дялове от правото на собственост по 24 250 лв. за всеки/, като от деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 48 500 лева, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА в това да е извършил престъпление с правна квалификация чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213 А, ал.3, т.2, вр. с чл.214, ал.1 от НК.  

 ПРИЗНАВА  подсъдимия  Н.В.Х. със снета по делото самоличност  

за НЕВИНОВЕН в това, че: За времето от 08.07.2004 г. до  до 21.04.2009 г. в гр.****** и к.к.“П.......“, без съответно разрешение /по чл.11, ал.1 от Закона за банките – обн.ДВ, бр.52/97 г. в сила до 01.01.2007 г. и  по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, обн.ДВ бр.59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./ извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1, ал.4 във вр. с ал.1 от Закона за банките и по чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил кредити в български лева на различни лица: Г.Д.Г., В.К.С. ***, Х.А.Х. ***, А.Й.А. ***, Д.В.М. ***, С.Р.В. ***, срещу задължение на същите да му върнат получените в заем суми и уговорената лихва върху тях, поради което и на чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА в това да е извършил престъпление с правна квалификация  по чл.252, ал.1 от НК.

 ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от частните обвинители и граждански ищци А.Й.А. и А.Й.А. срещу подсъдимия Н.В.Х. да заплати на всеки един от гражданските ищци сумата от 24 250 /двадесет и четири хиляди двеста и петдесет лева/ лева, представляващи имуществени вреди причинени им с деянието по чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213 А, ал.3, т.2, вр. с чл.214, ал.1 от НК  като неоснователен.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:

 - 1 бр. тефтерче с 12 листа  

- 1 бр. мобилен телефон „Нокия“ със СИМ карта на „Виваком“,  предаден с Протокол за доброволно предаване от ОС ИН, Сектор „Ареста“ ******

- 1 бр. нож с дървена дръжка с дължина 32,7 см., и дължина на острието 19,7 см. и 25 броя банкноти с номинал 50 евро, иззети с Протокол за претърсване и изземване на лек автомобил „Ф.“, модел „*****“ с ДК №*************

- 1 бр. метален бокс от тъмен метал и 1 бр. бокс от светъл метал с надпис на английски език „Бодигард“, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 30.04.2010 г. в жилище, находящо се в гр.******, ул*****************

- 1 бр.метална черна палка, сгъваема състояща се от три части, с гумена дръжка,  с дължина в разгънато състояние 67 см.

- дървена бейзболна бухалка, червена в горния край, с бял надпис с дължина 60,5 см., 1 бр. електрошокова палка, черна на цвят.

- газов пистолет марка „В.м.“ 9 мм с № ************, с пълнител в него, с намиращи се в пълнителя 8 бр. газови патрони 9 мм

следва да бъдат върнати на подсъдимия Н.Х.В..

 На осн. чл.190 от НПК направените в хода на досъдебното и съдебно производство  по делото разноски остават за сметка на държавата.

            Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

  

    2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към Присъда

по НОХД № 10/2012 година

по описа на Специализирания наказателен съд

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинение срещу подсъдимия Н.  В.Х. - роден на *** г., в гр.М., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи като пласьор на хляб към ЕТ „А.“, в гр.******, с ЕГН: **********  за това, че:  За периода от 17.02.2009 г. до 21.04.2009 г. в гр.******, с цел да набави за себе си и за Б.В.Х. *** имотна облага, е принудил А.Й.А.,***, чрез сила и заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да прехвърли на Б.В.Х. *** правото на собственост върху съсобствен на него и на сестра му А.Й.А. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.******, ул.“************************** и с това е причинил на А.Й.А. и на А.Й.А. имотна вреда общо в размер на  48 500 /четиридесет и осем хиляди и петстотин лева/ лева / съобразно притежаваните дялове от правото на собственост по 24 250 лв. за всеки/, като от деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 48 500 лева – престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213 А, ал.3, т.2, вр. с чл.214, ал.1 от НК.

 Със същия обвинителен акт Специализираната прокуратура е внесла срещу подсъдимия Н.В.Х. и обвинение за това, че: За времето от 08.07.2004 г. до 21.04.2009 г. в гр.****** и к.к.“П.......“, без съответно разрешение / по чл.11, ал.1 от Закона за банките  /обн., ДВ, бр.52/97 г. в сила до 01.01.2007 г. и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн.ДВ бр.59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./ извършвал по занятие банкови сделки по силата на чл.1, ал.4 във вр. с ал.1 от Закона за банките и по силата на чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил кредити в български лева на различни лица: Г.Д.Г. ***, В.К.С. ***, Х.А.Х. ***, А.Й.А. ***, Д.В.М. ***, С.Р.В. ***, срещу задължение на същите да му върнат получените в заем суми и уговорената лихва върху тях – престъпление по чл.252, ал.1 от НК.

Представителят на Специализираната прокуратура- Прокурор Евгениев поддържа внесените в съда обвинения срещу подсъдимия Н.В.Х.. Намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, извършените от Х. престъпления са доказани  от обективна и субективна страна. Намира, че  обвинението по чл.252, ал.1 от НК се базира не само на свидетелските показания събрани в хода на съдебното следствие, но и на приетите по делото писмени доказателства. Сочи, че в голямата си част свидетелите са установени именно от иззетите от подсъдимия документи – записи на заповед – изготвени по повод раздаването на кредити, както и от водените от подсъдимия Х. бележки и записи от иззетото по делото тефтерче и водените от същия дела по повод неиздължени кредити, извършени прехвърляния на вземания на други лица, нотариални покани и др. От посочените доказателства намира, че може да бъде изведен извода, че подсъдимия системно се е занимава с лихварство през посочения в обвинителния акт период.  В тази връзка сочи, че са и предоставяните залози на движими вещи и прехвърлянето на жилището на свидетелите А.. Намира, че умисъла на подсъдимия и неговото ясно съзнание, че извършва незаконна лихварска дейност, могат да бъдат изведени, именно във връзка с осъществените залози и прехвърляне на вещи, като с цел да прикрие незаконната си дейност, подсъдимият се е старал да избегне прехвърлянето да бъде извършено не на негово име, а или на името на баща му, или на сестра му. Иска на подсъдимия да бъде наложено предвиденото в разпоредбата на чл.252, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, както и да бъдат конфискувани иззетите по делото парични средства, собственост на подсъдимия.

Представителят от Специализираната прокуратура намира, че повдигнатото обвинение на подсъдимия Х. по чл.214, ал.2 от НК също е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на св.А., които се подкрепят от показанията на свидетелката А., както и от показанията на тяхната майка св.Р.А., св.М.К. и св.М.Б.. Намира, че безспорно по делото е доказано, че в резултат на предоставената в заем сума на св.А., подсъдимия Х. е осъществявал в един продължителен период от време както физическа, така и психическа принуда спрямо него. Отправял му многобройни заплахи, няколкократно му е нанесъл побой, като по този начин е формирал у него един постоянен страх за физическа саморазправа и го е принудил да извърши противно на волята си имуществено разпореждане със съсобствения му апартамент. Сочи още, че първоначално пострадалия е бил принуден да заложи лекия си автомобил, но след като подсъдимия се убедил, че в резултат на формирания страх същият може да бъде склонен да извърши имуществено разпореждане и на по-висока стойност, продължавайки с принудата и физическата агресия, е успял да го мотивира, да прехвърли и жилището си, както своя дял, така и този на сестра си. Сочи, че по делото е изяснено, че пострадалия не е имал намерението да продава апартамента, тъй като това е било единствено жилище на неговото семейство, в което същият е живеел с болната си майка.

Представителят на прокуратурата излага аргументи в насока, че подсъдимия с помощта на неговата сестра – св.Б.Х. и баща си св.В.Х., се опитали да изградят защитна версия относно прехвърлянето собствеността на имота. Твърди, че при преценка на версията обаче следва да се има в предвид, че свидетелите изразили едно твърде негативно отношение към имота, като сочат, че бил в лошо състояние. Сочи още, че не става ясно защо при това състояние на имота са решили да го закупят. Представителят на прокуратурата намира, че по делото безспорно било доказано, че подсъдимия Х. е получавал големи суми вследствие на залагания в Е. Същият поставя въпроса, защо след като той е разполагал със значителни средства, на баща му св.В.Х. се е наложило да тегли заем от банка, с цел заплащане на имота. Сочи още, че представените документи за изтеглен потребителски заем установяват една дата, предхождаща с няколко месеца датата на закупуване на апартамента собственост на свидетелите А., което пък не кореспондира с дадените показания за едва ли не спонтанно взетото решение за покупка на имота на пострадалия А.. Счита, че представената разписка за получена сума по договора за покупко-продажба от св.А. не следва да бъде ценена, тъй като по делото било изяснено, че пострадалия подписал различни по вид документи вследствие на формирания у него страх от подсъдимия Х. без да чете съдържанието на същите. Намира, че като косвено доказателство относно упражняването на физическо насилие, както и отправените по адрес на св.А. заплахи от подсъдимия Х., следва да бъдат ценени и показанията на част от свидетелите, които описват подсъдимия като агресивна личност, склонен да прибягва до физическо насилие и заплахи. За отправени такива заплахи сочи, че може да се съди от показанията на св.Г., който също разказва, че подсъдимия го заплашил, че ако не върне дадените му в  заем пари, ще го бие. В този смисъл били и показанията на св.К.. Иска съда да наложи на подсъдимия Х. наказание към минималния предвиден в разпоредбата на чл.214, ал.2 от НК размер, а именно пет години „Лишаване от свобода“, както и конфискация на иззетите по делото парични суми. Прокурорът сочи също така, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като така определените наказания бъдат групирани и бъде определено за изтърпяване най –тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и конфискация на иззетите парични суми, собственост на подсъдимия.

По отношение на предявените граждански искове намира, че съда следва да ги уважи така както са предявени от гражданските ищци А.А. и  А.А..

Частните обвинители и граждански ищци А.А. и  А.А. поддържат повдигнатите от прокуратурата обвинения и искат на подсъдимия Х. да бъдат наложени от съда справедливи наказания, както и да бъдат уважени предявените от същите граждански искове за причинени им от деянието по чл.214, ал.2 от НК, имуществени вреди.

Защитниците на подсъдимия Н.Х., адв.Б. и адв.А., искат съда да оправдае подзащитният им, тъй като намират, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да водят до единствения и несъмнен извод, че подзащитният им е извършил престъпленията, в извършването на които е обвинен с внесения в съда обвинителен акт. Излагат подробни аргументи в насока недоказаност на повдигнатите с обвинителния акт обвинения. Защитниците правят обстоен анализ на събраните по делото доказателства като ги обособяват в няколко групи. Свидетелските показания адв.Б. също ги разделя в четири групи, с главния критерий близостта на свидетелите със страните по делото.

Сочи, че в периода от 2003 г. до 2010 г. вследствие игра на „Е“ подзащитният му е спечелил повече от 156 000 лева, за които са представени документи по делото. По твърденията на свидетелите разпитани по делото станало обществено достояние, че подсъдимия разполага със средства вследствие реализирани печалби от Е. Това освен, че го направило популярен ставало причина и много хора да се обръщат към него за помощ – да им бъдат предоставени парични средства в заем, за да решат неотложни свои житейски проблеми - като заплащане на ток, вода осигуряване на лекарства и др.

Намира, че обвинението по отношение на това, че подсъдимия е предоставил на св.Г. заем срещу лихва се опровергава от събраните по делото допълнителни доказателства в хода на съдебното следствие – показанията на св.Б. и св.Ж., както и приложения към делото запис на заповед. Адв.Б. иска съда да не дава вяра на показанията на свидетеля с оглед изготвената по отношение на същия съдебно-психиатрична експертиза, която внася съмнение във възможността на св.Г. да свидетелства по делото. Адв.Б. сочи, че и по пункт втори от обвинението по чл.252, ал.1 от НК подсъдимия Х. не е придобил каквато и да било облага. Подсъдимият Х. е предоставил на св.С. пари в заем и тъй като същият не е имал средства да върне заема в замяна предложил на подсъдимия своя автомобил. Липсват доказателства подсъдимия Х. да е имал за цел придобиване собствеността на автомобила. Защитникът излага аргументи в насока, че не е доказано в хода на съдебното следствие и предоставеното на кредит срещу лихва на св.С. и Х.Х., Д.М. и С.В..

Адв.Б. подборно анализира показанията на свидетелят А.А., като сочи наличието на противоречия между неговите показания и тези на св.М.К., относно размера на получената в заем сума, както и мястото и времето на уговарянето й между страните. Сочи наличие на противоречие на показанията на св.А. с приложените по делото писмени доказателства касаещи притежавания от същия лек автомобил „***“. Св.А. твърди в показанията си, че е подписал пълномощно на подсъдимия Х., с което заложил лекия си автомобил /предоставил му го в залог/. Съгласно показанията на св.Б.Х. и видно от пълномощното, такова е предоставено на св.Х.. Показанията на св.А. на следващо място противоречат и на обясненията на подсъдимия Х., който пък въобще отрича да е предоставял какъвто и да било заем на св.А.. Адв.Б. намира, че липсва системност при предоставянето на заеми видно от самия период на осъществяване на инкриминираното деяние от 2004 г. до 2009 г. Същото така за този период се сочи от прокуратурата, че е формиран доход от  6 050 лева, който доход е твърде минимален за да бъде основен такъв за издръжката на подсъдимия Х.. Намира още, че деянието по чл.252 от НК не е реализирано от субективна страна от подсъдимия Х., тъй като при сключването на договорите за заем не е уговаряна предварително лихва, а кредитополучатели са черпели подсъдимия за извършената от същия услуга.

Адв.Б. намира още, че са налице правни и фактически основания да се приеме позицията на прокуратурата за поддържане на обвинението спрямо подзащитният му Х. за престъпление по чл.214, ал.2, т.2 от НК за компрометирана и за оборена  от доказателствата по делото. Сочи, че показанията на св.А. дадени в хода на съдебното следствие се разминават с дадените от същия показания в хода на досъдебното производство пред съдия. Твърди, че св.А. многократно променял позицията си по отношение на необходимата му в заем сума и по отношение на най-съществените факти и обстоятелства, как се е стигнало до продажба на жилището. Показанията на св.А. сочи, че противоречат на тези на св.К. в основни свои моменти, както и на показанията на св.Д., която освободена от служебната й зависимост към св.К., в съдебна зала  казала истината, че не е присъствала на моменти на оказвано каквото и да било насилие от страна на подсъдимия върху св.А..

На следващо място се сочи, че от представената по делото разписка и от показанията на св.Б.Х. и В.Х. се установява факта на получаване на уговорените в нотариалния акт пари за покупка на имота. Адв.Б. излага аргументи, че по делото липсват каквито и да било доказателства, освен твърденията на заинтересованите страни, че подсъдимият е извършил действия за да бъде придобит имота от сестра му – св.Б.Х.. Намира, че от съвкупния доказателствен материал не се доказва неговият подзащитен от обективна и субективна страна да е извършил престъплението п чл.214, ал.2 от НК. Иска съда да оправдае подсъдимия Н.Х. по повдигнатите му от прокуратурата обвинения.

Адв.А., защитник на подсъдимия Н.Х., излага подробни аргументи в насока, че подзащитният й не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.252 от НК. Намира, че по делото няма нито един доказателствен източник, от който да се направи извода, че подсъдимия Х. е осъществил психическо или физическо насилие върху пострадалия А., от което следва, че деянието по чл.214, ал.2 от НК не е осъществено от подзащитният й. Намира, че изложените разсъждения от прокуратурата в насока осъществено престъпно деяние по чл.214 от НК са ирелевантни.

          Подсъдимият Х. дава обяснения в хода на съдебното следствие като сочи, че не се признава за виновен и разказва за случилото се от своя гледна точка, като прави анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

          На  21.04.2009 г.  в гр.****** бил сключен договор за продажба на правото на собственост върху недвижим имот между частния обвинител и граждански ищец А.А. лично и като пълномощник на сестра му А.Й.А. и св.Б.В.Х., сестра на подсъдимия Н.Х., с който същият продал на св.Х. следния недвижим имот: апартамент №29, със застроена площ от 66,40 кв.метра, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр.******, община ******, кв.“***“ находящ се на административен адрес: ул.“К.“ №* /четири/, във вход „*“ от жилищен блок ***, на трети етаж, ведно с прилежащите избено помещение №29 с полезна площ от 5,23 кв.м. и таванско помещение №29 с полезна площ от 13,96 кв.м., ведно с припадащите се 2,50 % идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху имот за сумата от 21 000 лева. Горепосочената сделка била изповядана от нотаруис  № *** по регистъра на Нотариалната камара – гр.С., с район на действие РС – гр.****** Н.К. и обективирана в нотариален акт  за продажба на право на собственост върху недвижим имот *****. В нотариалния акт е отразено, че продавачите лично и чрез пълномощник са съгласни да бъде изплатена напълно уговорената цена за апартамента от купувача след подписването на този договор, съобразно притежаваните от тях дялове. В договора е посочено още, че продавачите А.Й.А. и А.Й.А. си запазват ограниченото вещно право на ползване върху описания по-горе недвижим имот за срок от една година, считано от подписване на договора за продажба.

          Към нотариалното дело за изповядване на сделката е приложено и пълномощно от страна на частния обвинител и граждански ищец А.  Й.А., с което същата е упълномощила своя брат  - св.А.А., да я представлява пред нотариус във връзка с продажба на съсобственото им жилище, находящо се в гр.****** и представляващо апартамент  № 29 на трети етаж, вход * от жилищен блок ****, както и да получи продажната цена и въведе купувача във владение. Така посоченото пълномощно е заверено на 16.04.2009 г. от нотариус Е.Х.М.. в гр.С.. В нотариалната кантора на св.К. се явили двете страни – св.А.А. и св.Б.Х., на които бил прочетен текста на нотариалния акт, след което бил подписан от св.А. лично и като пълномощник на сестра си св.А.А., в качеството на продавач и от св.Б.Х. в качеството на купувач. На изповядването на сделката присъствал и св.М.К., който придружавал св.А. в нотариалната кантора. Свидетелката К., нотариуса изповядал договора за покупко-продажба на процесния апартамент сочи, че не е забелязала особености в поведението на св.А.. Всички необходими документи за изповядване на сделката от нотариус били донесени в деловодството на нотариалната кантора от св.А., тъй като неговото име било поставено върху комплекта документи.

          Видно от нотариален акт за покупко-продажба ***** г. процесният имот към датата на покупко-продажбата е бил собственост на частните обвинители А.Й.А. и А.Й.А..

Съгласно удостоверение за данъчна оценка изх.№ ***** г. издадено от Община ****** приложено също към нотариалното дело, оценката на имота към посочената дата на издаване на удостоверението възлиза на 20 900, 51 лв.

В хода на производството по делото св. В.Х., баща на подсъдимия Н.Х.,  е представил разписка съгласно, която на 21.04.2009 г. частният обвинител и граждански ищец А.А. е получил сумата от 21 000 лева, представляваща покупната цена на апартамента предмет на сключения договор за продажба.

Видно от заключението на изготвена по делото графическа експертиза, назначена от съда с оглед твърденията на св.А., че не е полагал подписа си и не е изписвал имената си на предявената му разписка, подписа в разписката от името на А.Й.А. за получена сума от 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева от 21.04.2009 г., е положен от А.Й.А.. Ръкописният текст, с който са изписани имената на А.Й.А. в същата разписка е изписан от А.Й.А.. Подписа и ръкописният текст в разписката, са изписани с еднакъв вид и цвят на химикалната паста и не се установяват признаци характерни за имитация или изписване с технически прибор. В съдебно заседание вещото лице е доразвило аргументите си, като е посочило, че при извършено изследване с микроскоп е видно наличие на химикална паста и липсва пренасяне  на подписа с технически средства в това число и плотер. Вещото лице е посочило, че липсват признаци на т.нар. в криминалистическата литература „кражба на подпис“.

          Свидетелят А.А. разпитан в хода на съдебното следствие разказва, че в началото на 2009 г. имал спешна нужда от пари в размер на 2000 лв., необходими за операция на неговата приятелка св.Д.О.Ч.. На 17.02.2009 г. той се обадил по телефона на приятеля си св.М.К. и го помолил да му услужи с пари. Той му отговорил, че няма в наличност  сумата, но може да го свърже с негов приятел – подсъдимия Н.Х., който да му отпусне в заем необходимата сума. Св.К. се обадил по телефона на подсъдимия Х. и той му казал, че ще отпусне заем на св.А.. Вечерта на същия ден св.А. се срещнал с подсъдимия Х., който му дал сумата от 2 000 лева с уговорката за един месец да му върне дадената сума с 10 % лихва или сумата от 2 200 лева. На уговорката за заема св.А. сочи, че присъствал и св.М.К. и св.Л.Д., която по това време работела в пункта на „Е“, където било осъществено предаването на парите. След два дни частният обвинител А. и приятелката му св.Д.Ч. заминали за гр.С., където престояли една седмица. Още докато бил в гр.С., частният обвинител твърди, че по телефона започнал да му се обажда подсъдимия Х., който го попитал защо не е заложил личния си автомобил „***“ като гаранция, че ще върне отпуснатите му в заем пари. Сочи, че фактически бил предал автомобила на подсъдимия Х. преди да тръгне за гр. С., но не бил изготвил пълномощно в негова полза. Докато бил в гр.С. разказва, че всеки ден му се обаждал подсъдимия и го заплашвал с любимата си фраза „Ще ти счупя зъбите!“. Св.А. по телефона му обяснил, че до седмица се връща в гр.******, когато ще отидат при нотариус и ще му даде пълномощно за лекия автомобил. След като се върнал в гр.****** сочи, че с подсъдимия Х. отишли при нотариус и му подписал пълномощно, като му казал, че не желае колата да се кара и да се ползва. Предал ключовете за автомобила на подсъдимия. Видно от приложеното към делото пълномощно същото е заверено от нотариус на 23.03.2009 г. и с него св.А.А. упълномощавал сестрата на подсъдимия св.Б.Х. да го представлява пред нотаруис и пред всички физически и юридически лица във връзка с продажбата на МПС – лек автомобил марка „***“, модел 316, с ДК № *****, червен на цвят,  на когото намери за добре и при цена и всякакви условия, каквито упълномощената прецени, да го представлява пред КАТ, данъчната, митническата и общински администрации, застрахователни дружества по всякакви въпроси във връзка с горепосочения автомобил, включително и да получава застрахователно обезщетение при евентуална щета на горепосочения автомобил,  да управлява горепосочения автомобил на територията на страната и извън нея, в чужбина, да договаря сама със себе си и с трети лица, които също представлява съгласно чл.38 от ЗЗД, да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното, да се подписва навсякъде, където е необходимо за тази цел. Пълномощното било издадено със срок до 30.06.2009 г. Впоследствие, св.А. разбрал, че това негово условие, не било спазено от подсъдимия Х., тъй като видял след седмица колата и установил, че калника й е заваряван. Твърди, че заплахите за връщане на парите започнали още първата седмица след като парите му били дадени, като подсъдимия Х. го наричал „червей“ и му казвал „Ще ти счупя зъбите!“. Твърди, че когато дошъл края на месеца бил събрал сумата от 2 200 лева и искал да я върне на подсъдимия, но той му заявил, че сумата от 2 000 лева станала 2 800 лева и че ако до утре не му даде исканата сума тя ще стане 3 000 лева, а след три дни и 3 500 лева.   Сочи още, че един ден докато пиел кафе в пункта на „Е“, подсъдимия Х. го заплашил, че ако не му върне 3 500 лева до утре щял да го убие, щял да му счупи зъбите и да му продаде колата и за това трябвало да измислят друг компромисен вариант. Питал го дали има нещо на негово име – апартамент или недвижим имот. Св.А. обяснил на подсъдимия, че апартамента, в който живее в гр.****** се води на негово име и на това на сестра му. Подсъдимият му отговорил, че не го интересува, а си иска парите и че трябва да убеди сестра си да му даде пълномощно за продажба на апартамента и с това пълномощно св.А. да прехвърли апартамента на името на сестра му. Уточнява, че подсъдимият му казал, че той трябва да прехвърли апартамента на сестра му за една година, като подсъдимия ще го изчака една година да му върне парите и после сделката за апартамента ще я анулира и ще му върне и колата.

Св.А. казал на подсъдимия, че сестра му няма да му даде пълномощно и че това е абсурд, но подсъдимия го заплашил, че ще го убие. Св.А. се обадил на сестра си – св.А.,*** и й казал, че му трябва пълномощно за апартамента. Тя го попитала за какво му и той й обяснил, че му трябва за пред банката, за рефинансиране на негов кредит. Св.А. изготвила исканото пълномощно /л.17, т.5 от ДП/, с което упълномощавала брат си да я представлява пред нотариус като продаде на когото намери за добре, при условия и цена, каквито договори, включително и да договаря със себе си и с трети лица нейната една втора идеална част от съсобственият им имот в гр.******, и му го изпратила в гр.******. Подсъдимият Х. наредил на св.А. да отиде със сестра му св.Б.Х. при нотариус Н.К. *** и му казал да внимава да не стане грешка. Отишли двама при нотариус К., като на сделката присъствал и св.М.К.. Нотариус К. попитала дали парите за сделката няма да се броят пред нея, като св.Х. отговорила, че парите ще се броят навън, извън кантората. След като подписали договора за покупко-продажба подсъдимия Х. върнал на св.А. ключовете за колата и му казал, че ако до една година не му върне дължимите пари, той ще стане собственик на апартамента. След като излезли от нотариуса св.Х. му дала 2 000 лева, която сумата той си обяснява, че му била дадена за добре свършена работа. За апартамента имало неплатени разноски за данъци и неплатени сметки за ток и вода. Св.Х. дал на св.А. пари, за да плати данъка и сметките на апартамента.

Частният обвинител А. разказва, че имало и непосредствена заплаха насочена от подсъдимия Х. към него. Подсъдимия Х. и св.К. го чакали пред кафе „*****“, на дата 26 или 27.03.2009 г., както е посочил в прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Когато той влязъл в автомобила на св.К. „*****“ подсъдимия Х. му нанесъл шамар по главата, защото се бавел с връщането на парите.

Преди изповядване на сделката с апартамента сочи, че имал и други срещи с подсъдимия Х., на които той му отправял заплахи  и му нанасял удари във връзка с дължимите от същия пари. На част от отправяните заплахи свидетели станали св.Д.Ч., св.М.Б. и св.М.К.. Разказва за една от срещите пред офис на „Еа“ в новия център на гр.******, когато бил бит от подсъдимия. Подсъдимия Х. го извикал по телефона и отстрани на стълбите до заведението  му нанесъл два удара по главата, не по лицето, а отстрани на главата.  Сочи и друг случай на насилие от страна на подсъдимия Х. върху него, когато му дал ключа за апартамента. Предаването на ключа станало на кафето пред хотел „*****“. Когато св.А. му предал ключа за апартамента, той станал и го ударил, тъй като той не искал да му го дава. След известно време /около една година след сключване на договора за апартамента/ подсъдимия Х. му се обадил по телефона и поискал среща. На срещата обяснил на св.А., че до една седмица следва да му върне сумата от 20 000 лева. В края на месеца подсъдимия се обадил на св.А. и го попитал какво става, свидетеля му отговорил, че не може да намери парите. Подсъдимият му казал, че  трябва да наеме кола и да изнесе багажа си от апартамента, тъй като е намерил купувач за 60 000 лева. Майка му св.Р.А., която живеела в апартамента, разбрала какво се случва и че апартамента се водел на името на сестрата на подсъдимия Х. и трябва да го освободят. Тези обстоятелства ги разбрала, съгласно нейните твърдения, след като подсъдимия взел ключовете на сина й за жилището и настоявал те да го напуснат. Същата разказва, че оттогава започнали разправиите, като св.А. се променил, бил изнервен, страхлив и плашлив като заек. Сина й не смеел да се прибере по тъмно, тъй като се притеснявал от подсъдимия Х. и от неговите приятели. Чувала е подсъдимия Х. да отправя закани към св.А. по телефона, през октомври – ноември месец 2010 г. като му казвал „Или бъди точен…. Или ще ти хвръкне зелката!“.  Разказва още, че когато синът й се видял притиснат й разказал всичко – за заема, който е поискал, за договорките между тях, както и как е бил притиснат да си прехвърли имуществото. Св.А. й обяснил, че не е знаел, че залага апартамента с пълномощното, което била направила сестра му. Със същото пълномощно той прехвърлил апартамента на името на сестрата на подсъдимия Х..

Св.А. сочи, че не знаел какво да прави, за това се обърнал към приятеля си св.М.К., който го закарал в полицейското управление, за да разкаже за случая. В полицията му казали, че не могат да направят нищо. Впоследствие обаче му се обадил началника на РУП – гр.******, който се срещнал с него и на когото обяснил каква е ситуацията. Докато бил в полицията му звъннал подсъдимия Х. и го питал дали изнася багажа. Св.А. му отговорил, че не е изнесъл багажа. Подсъдимият Х. му казал, че минава да купи нов патрон, ще го смени и ще го остави на улицата. След това органите на полицията арестували подсъдимия Х..

          Разказва, че с никой не е споделял за случилото се с подсъдимия Х.. Тази история била известна на св.М.К., тъй като той по това време бил добър приятел с подсъдимия Х.. Потърсил помощта на полицията, тъй като бил уплашен за своя живот и за този на майка си и приятелката си. Твърди, че след задържането от органите на реда на подсъдимия Н.Х. имал среща със св.В.Х., баща на подсъдимия, който му предоставил документ написан на компютър, че ако се откаже от показанията си ще му бъде върнат апартамента.  Разказва, че два пъти е посещавал апартамента, в който живеел бащата на подсъдимия Х., след задържането на Х.. На срещите св.В.Х. му предложил да си оттегли жалба, като обещавал, че в замяна на това ще му бъде върнат апартамента. Св.А. отказал да подпише документа. Сочи, че не е върнал каквито да било пари на подсъдимия, тъй като дължимата сума постоянно се променяла. Подсъдимият Х. платил разноските по прехвърлянето на апартамента – в това число и 500 лева дължими данъци, както и такси за данъчна оценка и неплатен ток. Разказва също, че подсъдимия Х. и св.К. имали общ бизнес в к.к.“П.......“, в комплекс „*****“, където стопанисвали ресторант. Знае, че подсъдимия Х. и св.К. се скарали за някакви пари, но не знае повече подробности.

          Свидетелят А. разказва, че на 08.06.2009 г., около два месеца след като била изповядана сделката с апартамента,  имал рожден ден и бил събрал приятели да ги почерпи в заведение в гр.******. Тогава срещнал и Н., който му предложил да му даде на заем  200 лева, като се уговорили след като св.А. вземе заплата, след няколко дни да му ги върне. Св.А. предал ключовете за колата на подсъдимия Х., като гаранция, че ще върне заема си. След два дни подсъдимия Х. му се обадил и му казал, че е закъснял с връщането на парите. Св.А. разказва, че намерил парите и отишъл на уговорената среща в „Еа“, който държал св.К., но подсъдимия Х. вече си бил тръгнал. Св.К. му предал думите на подсъдимия, а именно че дължи вече 700 лева. Св.А. предал исканата сума от 700 лева и подсъдимия му върнал ключовете за колата.   

Свидетелят М.К. разказва, че свързал св.А.А. и подсъдимия Н.Х. с цел св.А. да вземе пари на заем, които му трябвали за операция. Подсъдимият Х. дошъл в пункта на „Е“ стопанисван от св.К. и със св.А. говорили за вземането на заем от А. от 500 лв. Първо се договорили за сумата от 500 лева при 10 % лихва. На края на месеца св.А. трябвало да върне сумата от 700 лева. След това сочи, че предоставената сума може би е била 1 000 лева, като в прочетената част от разпита пред съдия в хода на досъдебното производство, същият е заявил, че заетата сума е в размер на 2 000 лева. Св.А. получил парите, като св.К. бил свидетел на предаването им. Като залог, че св.А. ще върне дадения му заем, подсъдимия поискал той да си заложи лекия автомобил марка „***“, като му издаде и пълномощно на негово име. Разбрали се, че ако до един месец не бъдат върнати парите колата „гори“ – ще бъде продадена. Когато периода на заема изтекъл св.А. намерил дължимите пари, тъй като преди това започнали предупреждения от страна на подсъдимия Х.  към св.А. по телефона от рода на „Айде боклук, кога ще връщаш, закъсняваш!“. Подсъдимият Х. карал св.К. да се обажда на св.А. да го подсеща за парите, като казвал нещо от рода на, че ще му избие зъбите и други негови любими фрази. Сочи, че св.А. бил събрал цялата сума, но в деня, в който трябвало да върне парите подсъдимия му поискал още 200 лева и парите станали 2 800 лева, като му казал, че ако продължава да се мота ще станат и 3 500 лева. Постоянно имало заплахи от подсъдимия Х. по адрес на св.А. от рода на псувни, „боклук“, „ще ти счупя зъбите“, „ще ти …майката ако закъснееш един ден, ще стане страшно, ще ти гори колата“,  „ще ти счупя главата“. Твърди, че свидетелят А. бил изплашен от поведението на подсъдимия Х.. Тъй като св.А. нямал откъде да намери исканите от подсъдимия Х. пари, самият подсъдим измислил да върне колата на св.А., да му плати пари и да вземе апартамента му. Парите за апартамента обаче били намалени от подсъдимия, тъй като имало много неплащани данъци за него и подсъдимия дал пари същите да бъдат платени. Твърди, че уговорката между подсъдимия Х. и св.А., на която той присъствал била за залагане на апартамента, а не за неговата продажба, но тъй като нямали с кого да се консултират дали е възможно апартамента да се заложи, а св.А. да връща парите на вноски, станало така, че апартамента бил прехвърлен на св.Б.Х.. Уговорката между подсъдимия Х. и св.А. била след изповядване на сделката същия да получи сумата от  2 000 лева, но не я получил, тъй като имало да са плащат много данъци на апартамента. В прочетената част от разпита му пред съдия същият сочи, че св.А. след сделката получил 2 000 лева, тъй като уговорената сума по заема между него и подсъдимия Х. била от 4 000 лева.  Твърди, че  за сключването на сделката св.А. нямал избор, тъй като колата щяла да „изгори“ и св.А. да продължи да дава пари на подсъдимия. Не е бил свидетел на отказа на св.А. да прехвърли апартамента. Същият единствено го питал дали може подсъдимия да не взема апартамента, като подсъдимия заявил, че няма да взема апартамента, защото са приятели, просто иска да си върне парите. Преди да бъде изповядана сделката разказва, че подсъдимия редовно заплашвал св.А., като му нанасял и шамари.  При изповядване на сделката при нотариуса присъствал и св.К. и при въпрос на нотариуса дали парите са изплатени за апартамента, св.А. отговорил положително, което било нормално, тъй като му било обещано да не му вземат апартамента. В нотариалния акт в който е обективиран договора за покупко-продажба обаче е отразено, че покупната цена продавача ще получи след сключване на сделката.

Имало случай, когато в пункта на „Е“, който стопанисвал св.К., св.А. влязъл с подута устна. При въпрос към него какво му се е случило, същият казал, че е отнесъл два юмрука от подсъдимия Х.. Сочи, че изпращал св.А. до дома му, тъй като той бил уплашен от заплахите на подсъдимия Х.. След като подсъдимия го заплашел той ставал неадекватен и си гълтал езика. Твърди, че с подсъдимия Х. не е имал приятелски отношения, отношенията им са били на познати. Сочи, че не е имал общ бизнес с него.  Страхувал се от него, още като бил охрана на дискотека „*****“. Твърди, че не е имал дела с подсъдимия Х., както и с майка му и баща му, което противоречи на представеното копие от искова молба на С. Б. Х.. срещу фирмата на св.К.. Знае от св.А., че един път е ходил в дома на св.В.Х., баща на подсъдимия Н.Х., като на срещата им св.Х. му е предложил да си оттегли жалбата в полицията и да му върнат апартамента. Свидетелят Х. му е казал лично при случайна среща с него, че ще купи всеки съдия за да не влезе сина му в затвора. Предлагал му и на него 5-6 000 лева за да си оттегли жалбата, която самият св.К. бил пуснал в полицията срещу подсъдимия Х.. В проведения допълнителен разпит сочи, че подсъдимия Х. му дължи около 6 000 лева от получени печалби от Е. Твърди също, че като бил букмейкър не е имал право да получава печалби за това предоставял фишовете на подсъдимия да получи парите от печалбите, но той не му ги дал след това. Споделял пред В.К. и В.Д., че ако са в добри отношения с подсъдимия трябва да му предадат, че трябва да седнат със св.А. и да се разберат за апартамента, като св.А. върне парите, а подсъдимия да му върне апартамента. Разказва също, че на 19.08.2012 г. водил разговор със св.Д., която му заявила, че бащата на подсъдимия идвал при нея и й обещал, че ще й опрости 900 лева и че за това ще си промени показанията. Сочи, че когато св.Д. е разпитвана в полицията той и св.А. били под полицейска закрила, така че не са имали възможността да и кажат какви свидетелски показания да дава.

Свидетелката М.Б., майка на св.М.К., разказва, че е била свидетел на брутални постъпки на подсъдимия Х. спрямо св.А.А.. Подсъдимият Х. в нейно присъствие е псувал А.. Отправял неприлични приказки към него и го заплашвал. Обръщал се към св.А. с думите „Тоя боклук мяркал ли се е?“, „Кажи му, че ще му отрежа главата!“ и заплашвал, че ще го пребие. Знае за подсъдимия Х., че дава пари срещу лихва и  че си ги прибира силово. Била свидетел на това, как подсъдимия Х. взел ключовете за апартамента и св.А. едва не припаднал, треперел целия. Знае от сина си – св.К., че насила му взел апартамента, като със заплахи го закарал при нотариус. В тази част показанията са производни, тъй като същите се крепят не въз основа на лични възприятия, а на възпроизведени факти от друго лице. Лично възприела как между пункта на „Е“, стопанисван от сина й и денонощен магазин подсъдимия Х. ударил шамари на св.А.. В определен период от време съобщава, че сина й го изпращал до тях, тъй като той се страхувал от подсъдимия Х. да не го срещне да го бие. Тя го съветвала да се оплаче в полицията, но той заявявал, че го е страх. Заплахите си подсъдимия Х. към св.А. отправял пред пълен бар. От терасата на апартамента си виждала как подсъдимия удря св.А. по врата или друго лице което му дължи пари. Твърди, че сина й св.К. не е имал общ бизнес с подсъдимия Н.Х., както и  не е вземал пари от подсъдимия. Майката на подсъдимия Х. имала спор със сина й, тъй като била назначена в ръководения от него ресторант и тъй като не се явила на работа през целия сезон била, уволнена.

Св.Д.Ч., с която св.А. живеел към онзи момент на семейни начала, разказва, че за случая разбрала, когато подсъдимия Н.Х. бил арестуван. От св.А. не знае нищо за случая, тъй като той не й е обяснявал какво и да било.  През 2009 г. имала здравословен проблем и за това й били необходими 600 лева. Св.А. бързо намерил необходимите средства, като не й е казал откъде ги е взел. След това двамата отпътували в гр.С.. След като приключила операцията на св.Ч. в рамките на една седмица, се прибрали отново в гр.******. След като се върнали в гр.******, на св.Ч. й направило впечатление, че св.А. се променил много. Имал чести телефонни обаждания и след като приключел разговора изглеждал разстроен. Не й е споделял да е имал конфликти или проблеми с други хора. Не е чувала заплахи от страна на подсъдимия Х. по адрес на св.А..

Свидетелката Б.Х., сестра на подсъдимия Н.Х. разказва, че  след като се сгодила  със св.С. А., двамата имали нужда да живея отделно в самостоятелен апартамент. Един ден баща й се обадил да вземе от тях 1000 лева и да отиде пред общината, като там щял да я чака С.. Отишла пред общината и там видяла св.А.А., който й обяснил, че трябва да платят данъците на апартамента му, както се били разбрали с баща й. Двамата платили данъците. Вечерта предала бележките за платените данъци, като баща й св.В.Х. й обяснил, че й е намерил апартамент и че след няколко дни ще се сключи сделката за него. Св.А. определил нотариуса и дата на която ще се сключи сделката. На 21.04.2009 г. св.Х. отишла в нотариалната кантора на нотариус К., като преди това взела от вкъщи оставените от баща й пари от 2 000 лева за да ги предаде след сключване на сделката на св.А.. Сделката била сключена бързо, тъй като А. бил приготвил всички документи. Договора бил прочетен на глас на страните от нотариуса. След като излезли от нотариуса св.Х. предала на св.А. сумата от 2 000 лева. На сделката присъствал и св.М.К., който се качил в автомобила, а св.А. й казал, че довечера ще дойде в тях така както се били разбрали с баща й. После се св.Х. се обадила на брат си – подсъдимия Н.Х. за да му съобщи, че вече има апартамент, като той едва към онзи момент разбрал за сделката. Вечерта св.А. дошъл в апартамента им, като баща й го чакал в хола. На масата в хола имало пари, които баща й приготвил, за да ги даде на св.А. и да изплати напълно уговорената цена на апартамента. Св.А. бързал и бил сприхав. Св.В. настоял св.А. да преброи парите. Той седнал и преброил  парите. Св.А. казал, че всичко е наред и мушнал парите в якето си и си тръгнал. Св.В. обяснил на дъщеря си, че св.А. трябвало да се изнесе от апартамента след една година, като казал, че може да го направи и по-рано. След като минала една година и св.А. трябвало да освободи апартамента, брат й бил арестуван. Тя била търсена от служители на полицията в гр.******, за да бъде разпитана по случая. Разказва, че имала и други взаимоотношения със св.А. преди сделката с апартамента, искала да купи автомобил от него. Тя взела неговия автомобил „***“ да го кара известно време за да го пробва за това му дала капаро от 500 лева, а той й издал пълномощно за да може да се движи с автомобила спокойно. След като  управлявала лекия автомобил  известно време тя разбрала, че е труден за управление, тъй като бил със задно предаване, поради което го върнала на св.А.. Твърди, че брат й – подсъдимия Н.Х. често печелел от игра на Е и то големи суми. Разказва, че брат й и св.К. били съдружници, като държали ресторант в хотел “***“ в к.к. П........ Св.А. знаел, че св.Х. има апартамент, закупен от родителите й, и че този апартамент се нуждае от основен ремонт. По подсъдимия Х. същият изпратил събраните от него пари за ремонт, но същия ден подсъдимия бил арестуван и парите в размер на 2 500 евро, били иззети от него от органите на полицията. Свидетелят А., разпитан в хода на съдебното следствие потвърждава думите на св.Х. относно желанието й да закупи автомобил от св.А., както и връщането на автомобила на собственика му. Същият разказва, че изпратил по подсъдимия Х. 2 500 евро, които да предаде на баща си за ремонтна апартамента, който бил купил на св.Х. и където двамата щели да живеят заедно. По-късно същия ден подсъдимия бил задържан и въпросната сума пари, която твърди, че била негова собственост иззета от полицаите.

Свидетелят В.Х., баща на подсъдимия Н.Х., е разпитан в хода на съдебното следствие. Същият сочи, че през 2009 г. искал да купи жилище на дъщеря си, като я подсигури. Сина му – подсъдимия Х. му споменал, че негов познат си продава апартамента, тъй като имал много заеми и играел комар. Св.Х. попитал сина си на каква цена продава този човек апартамента, но той не можал да му отговори, тъй като не знаел подробности. Св. Х. помолил сина си да предаде на въпросния човек, че се интересува от апартамента и да му звънне. Един ден св.Х. твърди, че св.А. му се обадил по телефона. Двамата си определили среща в гр.******. На срещата св.Х. попитал св.А. каква е причината да продава апартамента, като момчето му обяснило, че има много заеми и че се обаждат от банката за заемите и се страхува, че  ще му вземат апартамента, ако не си внася вноските по заемите. Свидетелят Х. поискал да говори с майката на св.А., за да чуе и нейното мнение тъй като разбрал от А., че тя също живее в апартамента. Тъй като майка му се намирала в гр.С. при сестра му, св.А. й звъннал и св.Х. твърди, че разговарял с нея. Св.А. му обяснила, че са решили да продадат апартамента и двете деца да си разделят парите. Сочи, че св.А. му казала, че след като продадат апартамента,  ще живее на село или при децата си. Попитал и св.А. къде ще живее като същият му отговорил, че лятото ще работи на морето, а зимата в гр.С., тъй като не може да живее повече в гр.******. После се качили за да огледа св. Х. апартамента. Жилището му направило впечатление, че е много занемарено. Откакто бил построен апартамента твърди, че не бил правен ремонт. Само в две от стаите имало поставен ламиниран паркет за не повече от 200-300 лева. Твърди, че с оглед състоянието на апартамента преценил, че щели да му бъдат необходими не по-малко от 18 000 лева за ремонт. Попитал св.А. каква сума иска за продажбата на апартамента и той му казал, че иска 30 000 лева. Св.Х. му казал, че ако иска може му даде само 25 000 лева, тъй като апартамента се нуждае от основен ремонт. Св.А. му отговорил, че не е съглА.на тази цена и не постигнали съгласие за сключване на  сделка. След известно време св.А. му се обадил и му казал, че е съглА.на тази цена да продаде апартамента, като споменал, че като си върне всички заеми нищо няма да остане за него и за сестра му. Разбрали се св.А. да извади всички необходими документи за продажбата на апартамента. Св.А. му съобщил, че не може да изкара необходимите документи, тъй като не са плащани данъците на апартамента. Св.Х. му казал, че ще плати данъците, но ще си удържи сумата от цената на апартамента. Обадил се на дъщеря си св.Б.Х. и й казал да вземе пари от вкъщи и да го чака пред данъчното. Св.Х. после му се обадила, че данъците са платени. След известно време твърди, че св.А. му се обадил за да му съобщи, че на 21 октомври 2009 г. при нотариус К. ще се подпише нотариалния акт, като му се обадил около една седмица преди датата. Тъй като той бил ангажиран по работа в гр.*****, на сделката при нотариуса отишла само дъщеря му св.Х.. Съобщил по телефона на св.А., че е служебно ангажиран,  като той го попитал кога ще му даде парите за апартамента. Св.Х. му отговорил, че го е страх да изпраща дъщеря си при нотариуса сама с такава голяма сума.  Св.А. поискал  да му бъдат дадени поне 2 000 лева, тъй като имал на някого да връща пари. По –късно по телефона дъщеря му му съобщила, че сделката е минала и че вечерта в дома им ще дойде продавача за да вземе и останалата част от парите. През деня имал служебни ангажименти в гр.****** и случайно срещнал свой познат адвокат – св. М.Г.. Похвалил му се, че купил апартамент на дъщеря си евтино, но жилището било в лошо състояние. Св.Г. го посъветвал при даването на парите на продавача да съставят разписка за тях, като в същата се посочат личните данни на продавача, на купувача и цената на която се продава апартамента. Св.Х. отишъл в кантората на нотариуса и поискал да му предоставят нотариалния акт, за да го прочете. Служителките при нотариуса му дали нотариалния акт и тогава той видял, че св.А. си е запазил правото една година след продажбата да продължи да живее в апартамента, както и че е поел задължението да плати всички консумативи на апартамента – ток, вода и т.н. От нотариалния акт взел и личните данни на продавачите и на купувача. Звъннал на св. Г. и го попитал как да оформи разписката. Двамата се срещнали в кафенето на общината в гр.****** и св. Г.  му скицирал съдържанието на документа, който трябвало да бъде съставен. В къщи на компютъра написал разписката така както му казал св.Г.. Вечерта звъннал на св.А., че си е вкъщи и той дошъл. Посрещнала го дъщеря му и го поканила в хола. Св.Х. извадил парите и ги дал на св.А.. Накарал го да ги преброи. Св.А. ги преброил и казал, че парите са точно. Тогава св.Х. извадил разписката, която била в два екземпляра и я предоставил за подпис на св.А.. Св.А. прибрал парите, които били в една найлонова чантичка, сложил и разписката  след като подписал двата екземпляра и ги мушнал под якето си. От този случай до февруари месец 2011 г. не се бил чувал и виждал със св.А.. След задържането на сина му в ареста св.А. и св.К. му пращали парламентьори – Д. П. по прякор „Ш.“ и св.К.М., които му предали желанието на св.А., св.Х. да му върне апартамента, а той да му върне парите и да оттегли жалбата срещу сина му – подсъдимия Н.Х.. На св. М. било предадено от св.В.Д., че трябвало да се организира среща между св.А. и подсъдимия Х. и че трябва да дадат и някакви пари на св.К. за да бъде оттеглена тази жалба.Твърди, че св.А. му се обаждал многократно по телефона за да иска среща с него. Св.Х. обаче не се срещнал с него, тъй като адвокатите му му казали, че могат да му направят врътка и да му сложат микрофони. Въпреки това св.Х.  казал, на св.А., че ако иска да се срещат трябва да дойде в апартамента му. Един ден, късно вечерта, св.А. дошъл в жилището му. Св.А. му заявил, че е склонен да промени показанията си по делото, ако му върнат апартамента. Той щял да каже, че е надул нещата и че те не стоят така.  Св.Х. тогава го попитал какво мисли за това св.М.К.. Св.А. му казал, че св.К. е склонен да си смени показанията при условие, че му дадат 5 000 лева, защото имал акт от к.к.П....... и искал да си го плати. Св.Х. отказал това предложение на св.А., тъй като адв.М. му обяснила, че няма как да бъдат променяни показания при положение, че са дадени пред съдия. И втори път св.А. е идвал в жилището му като носел един лист, на който били написани необходимите документи за да се прехвърли собствеността на апартамента, а именно скица, данъчна оценка, нотариален акт и др. Твърди, че този лист бил изготвен от адв.С.М.. Разказва за взаимоотношенията между сина му – подсъдимия Х. и св.К.. Твърди, че през 2009 -2010 г. сина му и св.К. взели заведение в хотел „***“ в к.к.“П....... за да работят заедно. Сина му споделил с него, че св.М.К. му предлагал да вземат там бар и хранителен магазин, но понеже той нямал пари, предложил на подсъдимия той да взема стоката и да зарежда обектите, а св.К. чрез фирмата си щял да върти двата обекта. Сочи, че св.И.И., А.Б. и съпругата му С. Х. работели при св.К., а управителя – бащата на св.К. и  готвачите ги довел в заведението св.К.. През януари месец 2010 г. започнали проблемите между подсъдимия Х. и св.К.. В заведението стока зареждал подсъдимия с негови пари, имало оборот, но нямало приходи. За това направили ревизия той и бащата на св.К.. Указало се, че св.К. с безалкохолни от заведението зареждал пункта си на „Е“ в гр.******. Впоследствие на видеокамерите на комплекса била записано как бащата на св.К. изнася пълни торби със стока, за което той не могъл да даде обяснени на св. Х.. На 09.02.2010 г. в заведението пристигнали полицаи, които събрали целия персонал на заведението. Пред св.Х. попитали св.К. кой го е заплашвал, като той свел очи и казал, че никой не го е заплашвал. После св.К. твърдял, че подсъдимия Н.Х. го изнудвал и го заплашил с убийство. Св.Х. сочи, че впоследствие това наказателно производство срещу сина му било прекратено. Срещу него св.К. също бил пуснал жалба, че е укривал фактури, като също било прекратено. Разказва, че на 30.04.2010 г. арестували сина му, като той не могъл да повярва какво се случва. Твърди, че минути преди да го арестуват, той му дал колата си за да отиде при св.С. А., приятеля на дъщеря му св.Б.Х.. Искал да купи апартамент на дъщеря си преди тя да се омъжи. Бил се разбрал с дъщеря си и приятеля й да направят ремонт на жилището. Със св.А.  се били разбрали той да му даде някакви пари за да започне да прави ремонта. Сочи, че работи в строителството и разбира от тези дейности. Сина му отишъл да вземе парите и на връщане от там бил арестуван. Разказва в детайли по какъв начин било извършено претърсване и изземване от органите на полицията в дома му и в жилището на сина му – подсъдимия Н.Х.. Твърди, че електро шоковата палка, която била намерена в жилището на сина му, той я бил купил за дъщеря си, тъй като тя учела задочно в ******* и често пътувала. Когато отишъл пред РУП – гр.****** за да си прибере колата, установил, че от същата липсва нож с дръжка ръчна обработка и парите, които св.А. бил дал на подсъдимия и които били предназначени за ремонт на апартамента на дъщеря му. Сочи, че сина му често играел Е и печелел големи суми. Ако е давал пари на заем ги е давал от добро сърце. Твърди, че  никой не му се е оплакал, че сина му изнудва или заплашва хората.

Разпитана в хода на съдебното следствие свидетелката Л.Д. сочи, че към 2009 г. е работела в пункт на „Е“, стопанисван от св.М.К.. Познава св.А., К. и  подсъдимия Х.. Не е чувала закани от страна на подсъдимия Х. насочени към св.А.. Свидетелката твърди, че показанията, които е дала и които съда е прочел на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК не отговарят на обективната истина. Св.А. и К. й казали какво да говори пред полицая, който ще я разпитва. Същата заявила това, което искали от нея св.А. и К., тъй като се страхувала, че ако не го изпълни ще остане без работа, а била на квартира в гр.******. Твърди, че вярното е това, което заявява в съдебно заседание, а именно че не е присъствала на срещи между св.А. и подсъдимия Х., както и че не е виждала подсъдимия да удря св.А.. Не отговаря на истината и това, че е присъствала на няколко срещи между подсъдимия Х. и други лица, при договаряне на отпускане на заеми с лихва. В хода на проведената очна ставка заявява, че е казала неистина в хода на досъдебното производство, тъй като била зависима от св.К., работела в стопанисвания от него пункт и не можела да си позволи да остане без работа.  

Св.С.М. разказва, че знае от св.К., че св.А. е заложил апартамента си на подсъдимия Х. за да вземе заем. През 2008 или 2009 г. тримата го питали какви документи са необходими за продажбата на апартамент, като и тримата били в спокойно състояние. Той ги препратил към нотариус.

Св.К.М. разказва, че преди месец и половина преди разпита му в съдебно заседание, св.К. *** и му казал, че ако Х. бил върнал апартамента и на него изплатял 5 000 – 6 000 лева, всичко отдавна щяло да приключи.

          В разпита проведен по делегация с оглед влошеното здравословно състояние на св.Г.  Г. ***, същият заявява, че през 2004 г. в гр.****** поискал от подсъдимия Н.Х. на заем парична сума в размер на 200 или 300  лева. На уговорката за заема присъствала жената, с която към онзи момент св.Г. живеел на семейни начала – св.М.  Б. и сина й Венцислав Ж.. Св.Г. твърди, че парите били необходими на св.Б.. Св.Г. сочи, че подсъдимия Х. му казал, че трябва да върне парите с лихва, но не посочил точно каква. Уговорили се да върне сумата за 15-20 дни, но той се забавил. Знае, че сина на жената, с която живеел на семейни начала Венцислав Ж. също е връщал пари на подсъдимия – 100 лева. Св.Г. на различни вноски му дал пък общо 350 лева. За получаването на парите подписал запис на заповед /л.52, т.1/. Твърди, че върнал на подсъдимия сумата от общо 650 лева от които 200 лева главница и 450 лева лихви.  Св.Ж. разказва, че на св.Г. била предоставена сумата от 100 лева от подсъдимия Х., като страните не са постигали съгласие св.Г. да върне заетата сума с лихва.  След известно време св.Ж. върнал заетата сума на подсъдимия Х., като парите му били дадени от св.Г.Г.. Св.Ж. твърди, че парите били необходими на св.Г. за някакъв инструмент, но веднага след като взел парите се върнал пиян, от което той разбрал, че парите са му трябвали, за да си купи алкохол. Заявеното от св.Ж. се потвърждава и от св.Б., която също присъствала при постигане на съгласие за отпускане на заем на св.Г..

За отпуснатия заем на 08.07.2004 г. св.Г.Д.Г. подписал като издател запис на заповед, с която неотменимо се задължил да заплати на подсъдимия Х. сумата от 100 лева на 14.07.2004 г., като при неизплащане на тази дата в ценната книга е посочено, че ще дължи 1% наказателна лихва за всеки просрочен ден. Документът бил подписан на място издател от св.Г.. Записа на заповед е приложен към делото, тъй като същият е открит при проведено претърсване и изземване от дома на подсъдимия Х. на 30.04.2010 г. в дома на Н.В.Х.,***.

          През първата половина на 2008 г. свидетелят В.К.С. поискал от подсъдимия Н.Х. 2 000 лева на заем, като свидетеля твърди, че не е било уговорено между страните да се заплаща лихви. Свидетелят С. поискал сумата от 2000 лева и след това в уговорения срок върнал на подсъдимия Х.  сумата от 2 100 лева, като допълнителните пари от 100 лева дал на подсъдимия Х. за да се почерпи за услугата. След това същата година, но през лятото св.С. взел от подсъдимия Х. на заем сумата от 2 000 лева при същите условия. Същият обаче не успял да се издължи на време и за да погаси задължението си към подсъдимия Х. предложил на подсъдимия да му даде автомобила, който бил закупил, но чиято собственост не била прехвърлена с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. Лекият автомобил марка ***, модел *** с ДК №  ***** бил изплатен като цена в размер на 4 000 лева от св.С. на собственика му, но собствеността върху веща не била прехвърлена по законоустановения ред  в ЗДвП с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Поради това собственика на автомобила по документи – Н. Т. П. прехвърлил собствеността му на бащата на подсъдимия Х. – В.Х., видно от представения в съдебно заседание договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „***“, модел „***“ от 04.12.2008 г. В прочетените части от разпита на свидетеля в досъдебното производство, св.С. е посочил, че предполага, че подсъдимият е определил сумата от 100 лв., която трябвало да му върне допълнително.

          През 2007 г. или 2008 г. свидетелят Х.Х. с прякор „***“ твърди, че с брат си имали спешна нужда от парични средства. Разбрали, че подсъдимия Х. дава заеми и св.С.Х. поискал да му услужи с 30 000 лева. В разпита си в хода на съдебното следствие твърди, че брат му С.Х. движел нещата във връзка с взетия заем от подсъдимия Х. и той бил запознат по-добре с тях. За да си гарантира връщането на заем подсъдимия Н.Х. искал да се увери, че управлявания от тях автомобил  марка „*****“ с ДК № ***** е тяхна собственост. Поради това на срещата бил извикан и собственика по документи на автомобила – св.Р.Д., който потвърдил, че няма претенции към св.Х.Х. във връзка с автомобила. Сочи, че не е присъствал на даването и на връщането на взетите в заем пари от брат му С.Х.. Общо имали да връщат с брат си към банки и части лица към онзи момент сумата от 34 000 лева. Подсъдимия Х. не е поставял условия сумата, която предоставил в заем да му бъде върната с лихви. После разбрал, че брат му св.С.Х. върнал парите на подсъдимия и му дал някакви пари за благодарност, че им е услужил. Св.С.Х. сочи, че за отпусната сума от 30 000 лева в заем дал 300 или 400 лева на подсъдимия Х. да се почерпи за услугата, както и че той е взел и върнал сумата. При сключването на заема сочи, че брат му св.Х.Х.  и подсъдимия отишли при адвокат и подписали документ за това.

          В разпита в хода на досъдебното производство, който в определени части е прочетен на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НК, св.Х.Х. е посочил, че той е подписал оформен от адвокат документ  за заем, в който било посочено, че следва да върне на подсъдимия Х.  сумата от 38 000 лева. След подписването на договора, няколко часа след това подсъдимия му  предоставил сумата от 30 000 лева, за която се били уговорили, като той получил сумата, а брат му присъствал при предаването й. Същият в този разпит твърди, че 2 месеца по-късно събрал сумата от 34 000 лева и се обадил на подсъдимия с молба да се срещнат и да му върне заетите пари с лихвата. Подсъдимият Х. първоначално настоявал св.Х. да му върне уговорената сума от 38 000 лева, въпреки, че връщал два месеца по –рано заетата сума. Накрая обаче се съгласили и приел сумата от 34 000 лева, като върнал на св.Х. 1-ва част от СРМПС.

На 27.02.2009 г. подсъдимият Х. дал на св. Д.М.  в заем сумата от 5 000 лева, която му били необходима за да върне взет от него заем от 3 500 лева от св.М.  К.. Свидетелят М. бил свързан с подсъдимия с посредничеството на св.М.К. /които е запознат с условията на заема/. Първо св.К., който познавал подсъдимия, тъй като заедно били служили в казармата, се свързал по телефона с подсъдимия и той му казал условията на заема, а именно че ще даде в заем сумата от 5 000 лева, но след един месец иска да му бъдат върнати 6 000 лева. Уговорката между подсъдимия и свидетеля М. била той да получи сумата от 5 000 лева, като след месец следвало да върне на подсъдимия сумата от 6 000 лева, включваща заетата сума  в размер на 5 000 лева и лихва от 1 000 лева. Това условие било предложено от св.М.. Сумата от 4 000 лева св.М. получил в гр.****** от св.К., който пък ги взел от сестрата на подсъдимия Х., а останалите 1 000 лева в к.к.“П.......“, хотел „*****“. Св.М. върнал дължимите 3 500 лева на св.К., а останалите 1 500 лева останали в него. Свидетелят М. след предаването на сумата подписал запис на заповед, в която като свидетел се подписал св.Н.Х. /л.1, т.7 от ДП/.  Издаденият запис на заповед бил за сумата от 6 000 лева, с посочен задължителен реквизит в същия по чл.535 от ТЗ място на издаване с.Б., като дата на издаване била посочена дата 27.02.2009 г. с падеж 28.03.2009 г. Св.М. се задължавал да заплати горната сума при представянето на ценната книга на свидетеля М.С.К.. Ценната книга останала у св.К.. В тефтерче иззето от дома на подсъдимия Х. при претърсване и изземване  с почерка на подсъдимия Х. съгласно изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза е записано „М. 5 000 лева“, което води до извода, че действителния заемодател е подсъдимия Н.Х..

През 2009 г., няколко дни след 27.02.2009 г. датата, на която обв. Х. дал пари на заем на св.Д.М., св.К. *** и се видял с негов съсед – св.С.В.. При разговора им, св.В. пожелал и той да вземе сумата от 5 000 лева на заем от обв.Х. срещу плащане на лихва. Св.В. имал нужда от парите, тъй като искал да завърши заведението си в с.Б.. Св.К.  му казал, че ще му намери заем в размер на 5 000 лева за 6 000 лв. Няколко дни след този разговор св.К. се обадил на св.В. и му продиктувал мобилния телефон на подсъдимия Х.. Св.В. се свързал по телефона с подсъдимия и същите си уредили среща пред бар „****“ в гр.******. На срещата двамата установили, че се познават. Св.В. поискал от подсъдимия на заем сумата от 5 000 лева, като му казал, че св.К. му обяснил, че трябва да върне 6 000 лв. Подсъдимият Х.  му казал, че няма такова нещо и че ще му свърши работа. Твърди, че той определил срока, в който ще върне парите, тъй като очаквал от банката да му отпуснат заем. На следващия ден подсъдимия Х. дал на св.В. исканата сума, като  св.В. предложил след един месец  да върне парите с 500 лева отгоре за услугата. След известно време св.В. се срещнал с подсъдимия Х. и му върнал сумата от 5 500 лева, така както било уговорено между двамата, от които 5 000 лева –главницата по заема и 500 лв., за да се почерпи за услугата.  

Свидетелят К. твърди, че свидетелите М. и В. не се издължили на време на обвиняемия Х. за това по твърдение на св.К., бил принуден от подсъдимия, тъй като станал гарант на заема, да подпише в гр.П. договор за паричен заем в полза на подсъдимия Х. за сумата от 22 000 лева, без същия да е получавал отразената в договора сума. Твърди, че преди да подпише този документи не го е чел и подсъдимия го заплашвал, че ще го разчекне на „*****“, че ще го бие, ще му строши зъбите и че докато не подпише документа няма да се прибере в ******. По случая в РУП – гр.П. било образувано ДП №90/2010 г.  за престъпление по чл.143, ал.1 от НК. В гр.П., когато бил подписан въпросния договор подсъдимия Х. пристигнал с лек автомобил със св.Й.Х. и  Е.Я.. Св. Е.Я. твърди, че чул че подсъдимия и св.К. броят отзад на задната седалка на автомобила някакви пари. В града търсили нотариус като разбрал, че става дума за сключване на договор за заем в размер на 22 000 лева. От интернет зала попълнили с личните данни на св.К. и подсъдимия Х. и разпечатали договор за заем и разписка, които били подписани от посочените в него страни. / договор за заем – л.2-3, т.7, разписка – л.4, т.7 от ДП/. В гр.П. подсъдимия Х. извикал и  св.М.  за да се разберат как ще връща парите. При слизането от колата подсъдимия Х. ударил шамар на св.М., тъй като двамата взаимно се обиждали по телефона.

Свидетелят А.Б. разказва, че в края на 2009 г. М.К. и Н.Х. взели заведение в хотел  „***“ в к.к. „П.......“ с управител М.Г.. Подсъдимият Н.Х. му предложил да работи като сервитьор. В ресторанта работел и св.И.И. като барман. Те отчитали парите от оборота или на св.К., или на майка му, или на баща му. Ресторантът бил взет под наем от фирмата на св.М.К., а подсъдимия осигурявал парите за заплати на персонала, осигуровки и за зареждане със необходимите продукти. В началото на следваща година 2010 започнали конфликтите между подсъдимия Х. и св.М.К. за сериозна сума пари 10 000 – 12 000 лева. Св.К. не давал достъп на подсъдимия до заведението, поради  което започнала враждата между двамата. Разбрал, че св.К. подал жалба в полицията, че бил изнудван и рекетиран от подсъдимия, като такова нещо на него не му било известно. Св.К. не му бил изплатил заплатите. Двамата свидетели твърдят, че св.К. и подсъдимия били приятели и заедно ходели на бокс, както и имали общ бизнес.  След задържането на подсъдимия Х., св.Б. по прякор „*****“ и св.И.И. ходили в пункта на „Е“, който бил стопанисван от св.К., за да си търсят парите от заплати, но св.К. им казал: „Видяхте ли какво се случи, как го наредихме и надиграхме Н.! Внимавайте и вие, ако продължавате да искате нещо от мен, внимавайте да не ви се случи нещо подобно.“

Свидетелката М.Г. разказва, че  през 2009 г. била управител на хотел „***“ в к.к.П........ През октомври месец взели решение със собственика на хотела да отдадат под аренда ресторанта и мини маркета на комплекса. Срещнала се със св.М.К., и тъй като знаела, че неговите родители са работили в заведение за обществено хранене, му казала за офертата на хотела. Като изискването към арендаторите било да си плащат консумативите ток и вода и да заредят добре ресторанта и мини маркета. В проведения между двамата разговор св.К. заявил, че може да се справи, но няма необходимите средства. Пари обаче ще намери от негов много добър приятел, който пък не можел да управлява такъв бизнес. След няколко дни дошъл с приятеля си – Н.Х. в комплекса и разгледали помещението. В края на ноември месец 2009 г. заредили ресторанта и мини маркета и започнали работа и ресторанта вървял добре. Всичко било наред до момента, когато св.К. довел своя баща за управител на ресторанта. Имали пререкания за храната на персонала и за цената на новогодишните куверти. На 03.01.2010 г. прегледали записите от камерите, които се намирали в комплекса и видели, че от ресторанта се изнася храна. На въпроса къде се изнася храната бащата на св.М.К. отговорил, че са дава на бедни семейства. Имало случай, през февруари месец, когато идвали полицаи по сигнал че някой е заплашван, но св.Г. сочи, че не знае за такива случаи и не е чувала. След това посещение на полицаите подсъдимия Х. повече не се появил в ресторанта.

Свидетелят А. Л., А.А., М.В. и П.П. разказват, че са вземали пари на заем от подсъдимия Х., но без каквато и да било лихва. За дадените пари в заем от подсъдимия Х. били съставени и записи на заповед, /л.50 и л.51 от т.1 от ДП/.

 Свидетелят М.В. сочи, че св.К. и св.А. били комарджии и измамници. Също така разказва, че на А. му излязъл прякора „***“, защото махнал главата на подсъдимия Х.. Виждал св.А. по казината в града, главно в казиното в „*****а“.

Подсъдимият Н.Х. в хода на съдебното следствие дава обяснения по обвинението, като сочи че не се признава за виновен в извършването на престъпленията, за които е обвинен от прокуратурата. Същият разказва, че през 1999 -2000 г. баща му му закупил жилище. Тогава той започнал да играе Е и постепенно навлизал  в тънкостите на играта, като след време започнал да печели малки по размер суми. Същият сочи, че е давал на заем пари на св.Г.Г., като сумата му била върната от св.С. Ж. и не са се уговаряли да бъде изплащана лихва върху същата. Разказва, че е давал на заем пари и на св.С. и по-точно сумата от 2000 лева. След като св.С. не успял да събере парите и да ги върне на подсъдимия Х., той предложил  да му даде автомобила си. Подсъдимият му казал, че автомобил не му трябва, като впоследствие колата била закупена от бащата на подсъдимия – св.В.Х.. Не отрича, че е давал пари на заем и на св.С. и Х.Х., но без да им иска лихва върху сумата от 30 000 лева. Двамата му гарантирали, че ако не успеят в срок да съберат отпуснатата им в заем сума, ще продадат лекия автомобил, който притежавали. Лекият автомобил не бил на името на някой от братята и за това на срещата с подсъдимия Н.Х. присъствал и  св.Р.Д., който потвърдил, че автомобила е изплатен. Твърди, че не е искал лихва върху парите, като братята му върнали с 200-300 лева  повече от заетата сума от благодарност, че им е дал тези пари. Сочи, че парите ги имал от играта „Е“, тъй като спечелил голяма сума от залагания. Разказва, че познава св.М.К., с който бил много добър приятел и чрез него се запознал и със св.Д.М.. Един ден му се обадил св.К. и го питал къде е.  Подсъдимият му отговорил, че се намира на П........ Св.К. и св.М. отишли при него, като св.К. му казал, че ще дава на М. заем, за това ако може подсъдимия да се подпише на документа, че е станал свидетел на предаването на парите. Твърди, че св.К. е вземал многократно от него заеми един път 5 000 лева и последния път 22 000 лева. Заема го дал на св.К. в гр.П., в кола управлявана от св.Й.Х..  За да си гарантира връщането на заетата сума пари подсъдимия Х. искал да сключат договор, който да бъде заверен от нотариус. Не успели да намерят нотариус в гр.П., за това св.К. го убедил, че от интернет залата могат да извадят такива документи, които ще имат същата стойност. Отишли в интернет зала в гр.П., където св.Е.Я. изпринтирал необходимите документи  - договор за заем и разписка и те били подписани от св.К.. В гр.П. в това време пристигнал и св.М., който поискал от подсъдимия назаем 35 000 лева, които му трябвали за да покрие някакво свое старо задължение. Казал му също, че има да взема от държавата 120 000 лева от „*****“ и че ако му услужи с тази сума, ще му върши работа с камиона и ще го почерпи. Подсъдимият се съгласил да даде исканата сума на заем. За това отишли със св.М. при нотариус в гр.*****, където бил подписан договор за заем и той броил точната сума. Св.М. се забавил с връщане на парите. Подсъдимият Х. продал задълженията на св.М., като си върнал само част от заетата сума.

Разказва, че познава св.С.В.,***. Той му поискал 5 000 лева в заем, като ги свързал св.М.К.. Св.В. се забавил с връщането на парите, но когато върнал на подсъдимия Х. заетата сума му оставил и 500 лева, за да се почерпи за услугата. Казал му, че си е свършил работата с парите и е изкарал повече. Бил направил някакво заведение и бил доволен.

Отрича да е давал пари на заем на св.А. през февруари месец 2009 г. или когато и да било. Твърди, че св.А. играе много хазарт, както Е, така и по казината в гр.******. Сочи също така, че пие постоянно алкохол. Твърди, че никога не би му дал пари на заем след като знае, че той няма да успее да му ги върне. Сочи също, че ако някога св.А. му дължи пари и предложи да му ги върне, той ще ги вземе веднага, тъй като знае че ще остане и без тях. Твърди, че никога не е имал пълномощно да управлява лек автомобил марка ***, собственост на св.А. и никога не го е управлявал. Знае, че сестра му и годеника й св.С. А. искали да купуват колата на св.А., даже му били дали капаро, но после се отказали. Твърди, че няма допирни точки със св.А., както и че никога не го е заплашвал, удрял или пък тероризирал. Двамата се познават от гр.******, тъй като е малък град и хората се знаят. Твърди, че думите, с който сочи св.А., че го е заплашвал, а именно „ще ти счупя зъбите, ще ти хвръкне зелката“ са от речника на св.М.К.. Сочи, че не посещава кафе „*****“ в гр.******, като това което разказва св.Б., че се е случило между него и св.А., не отговаря на истината. Отрича да е давал на св.А. 4 000 лева, както и да е нареждал по телефона на същия, да отиде при нотариус К. за да се изповяда сделката с апартамента. При прехвърлянето на апартамента подсъдимият се намирал извън града. За закупуването на жилището знае от сестра си св.Б.Х., която му се обадила по телефона за да му се похвали, че баща им й е купил апартамент. Знае, че през 2010 г. апартамента трябвало да бъде освободен от св.А., тъй като разбрал, че родителите му искат да му правят ремонт. Св.А. тогава го помолил да му осигури кола, тъй като нямал възможност да си изкара мебелите, а и майка му била в болницата.

Разказва, че познава св.К. от Еа, той му бил добър познат. Започнали с К. общ бизнес зимата на 2008 г. - 2009 г., като взели под аренда заведение в к.к.П........ Работели с фирмата на св.К., а майка му св.М.Б. водела счетоводството. Постигнали съгласие впоследствие подсъдимия да бъде включен като съдружник във фирмата. Тъй като св.К. имал стари задължения към складовете за напитки и хранителни продукти в гр.******, подсъдимия от свое име вземал стока, като сочи, че неговият подпис стоял на всяка една стокова разписка, както и той платил за стоката, с която бил снабден ресторанта и мини маркета, който също взели под аренда. След посрещането на новата 2010 г. подсъдимият забелязал, че липсват пари от оборота на ресторанта. Също така управителката на комплекс „***“ – св.М.Г., го извикала и му показала записи от камерите на ресторанта, от които се виждало как бащата на св.К. изнасял торби от ресторанта. При въпрос от страна на подсъдимия какво е имало в торбите, бащата на св.К. му отговорил, че носил храна на деца от домовете. Подсъдимият Х. бил убеден, че св.К. и баща му крадат от ресторанта,  за това поискал да бъде направена ревизия в заведението. При ревизията се установили липси за 10 000 лева. Продължили работа в заведението, като оборота се давал на един от сервитьорите в заведението св.И.И., който и давал отчет на парите при поискване. Сочи, че св.К. пуснал жалба срещу него в прокуратурата за изнудване и опит за убийство, но подсъдимия по това време се намирал в болницата в гр.******, тъй като провеждал лечение. Като разбрал за жалбата отишъл в к.к.П....... и го попитал какво става. Той му отговорил, че го е направил заради майка си, понеже тя искала да останат сами да работят в заведението, и когато свършел сезона той щял да му върне парите, които му дължал. Бил свидетел на проведени разговор от св.К. със св.Б., като го заплашил че ако пусне жалба срещу св.К. да си търси парите от трудово възнаграждение и подсъдимия нямало да им помогне и ще види какво ще се случи както с него, така и с подсъдимия. Твърди, че св.К. не му върнал дължимите пари, тъй като му било по-лесно да скалъпят цялата история за което било образувано и настоящото наказателно производство. На св.А. ***, тъй като отрязал главата на подсъдимия Н.Х.. Твърди също, че св.Д. му казал наскоро, че в града се говори, че св.К. и А. ще продадат апартамента и ще си разделят парите.

Сочи още, че освен на посочените в обвинителния акт лица е давал пари и на много други хора на заем. Помагал на хората от човешка гледна точка и не е искал никога лихви за това.  Св.А. му казал, че си продава жилището, за това той дал телефонния номер на баща му - св.В.Х., който пък търсел да купи жилище на дъщеря си. Преди сделката сестра му – св.Х. го потърсила за да й помогне при пренасянето на парите за покупко-продажбата на апартамента. Подсъдимият твърди, обаче че пътувал и бил извън гр.****** и не могъл да й помогне. От баща си знае, че плащането на сумата за апартамента е осъществено в апартамента на баща му св.В.Х.. Знае, че е оформен документ за тези пари. Баща му оформил разписката ,която е подписана от св.А..

 Когато бил задържан от органите на полицията в автомобила си имал 2 500 евро, които му била дадени от св.А. за ремонт на закупения от баща му апартамент.

След като била променена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека „Домашен арест“, в дома му го посещавали негови приятели, които му казали, че св.А. е готов да оттегли жалбата си, понеже не е очаквал да се стигне до там. Св.К. и св.А. са мислили, че ако пуснат жалба, ще вземат каквото искат и всичко ще спре до там. Парите, които хората му давали отгоре върху отпуснатите в заем пари, са му ги давали и той ги е приемал единствено от добра воля, че им е свършил работа. Сочи, че не е разчитал на това да се издържа от лихвите от отпуснати от него заеми

От изготвената по делото графическа експертиза става ясно, чe ръкописният текст върху тефтерче от 12 листа собственост на Н.В.Х., предадено от ОС ИН, сектор Арести гр.****** с Протокол за доброволно предаване от 02.06.2010 г. е изписан от Н.В.Х..

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза по делото е видно, че вещото лице е достигнало до становището, че справедливата пазарна стойност на недвижим имот: апартамент №**, вх.*, ет.* в жилищен блок „*****“ на ,ул.“К.“ №*, в гр.****** с бруто площ от 66,40 кв.м., заедно с прилежащите му избено и таванско помещения към 21.04.2009 г. е 52 500 лв. с ДДС.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза в хода на досъдебното производство, която е прочетена и приета по реда на чл.282 от НПК от направената справка в информационната система на ТД на НАП – *****, офис – ****** се установило, че подсъдимия Н.Х. е получил доходи от трудови правоотношения в размер на 3 783,49 лв. за периода от 2004 г. до 2009 г. Получените доходи за периода от 2004 г. до 2009 г. от дейността по сключените сделки за предоставяне на кредити възлизат на обща стойност 6 050 лв.

От изготвеното по делото заключение на  съдебно-медицинската експертиза става ясно, че свидетелят Г.Г. страда от множествена склероза – цереброспинална форма с вторично прогресиращ ход. Квадрипирамиден синдром с долна спастична парапареза. Дискоорнидационен синдром с тежка степен на инвалидизация, определан по разширената скала за оценка на инвалидността през месец м.март 2011 на 6,5. Посочено е още, че при тази степен на инвалидизация са засегнати повече от две функционални системи с двигателни, координационни и сетивни нарушения, видно от клиничния преглед и резултатите от невро-физиологичните изследвания – зрителни и слухови евокирани потенциали. Вещите лица специалисти невролог и психиатър са посочили, че задачата им за преценка на свидетелската годност на освидетелствания е силно затруднена поради липса на актуален психиатричен преглед, специфична психиатрична или психологична документация, касаеща психичното му състояние. От наличната медицинска документация може да се направи извода, че към дата 30.03.2011 г. при освидетелствания не са отбелязани манифестни психични нарушения.

Съгласно договор за банков потребителски кредит на физическо лице /по Закона за потребителския кредит/ № ***** г. св.В.З.Х., баща на подсъдимия Н.Х., е получил от „*****“ АД потребителски кредит в размер на 30 000 лева. Като основание за теглене на кредита от кредитополучателя в договора е вписано финансиране покупката на поземлен имот. Горното писмено доказателство представено от св.Х. потвърждава и фактите изложени от същия в разпита в качеството на свидетел, че е изтеглил паричен заем за да закупи жилище на дъщеря си Б.В.Х..  

От приложените към делото документи, изготвени от  Банка *** /т.6 от ДП/ става ясно, че свидетелят А.Й. е изтеглил кредит за текущо потребление  №****, разрешен на 22.08.2007 г. в размер на 5 000 лева, който е погА. предсрочно на 16.01.2008 с рефинансиране с нов кредит за текущо потребление в размер на 15 000 лева с №****. Така изтегления втори кредит също е погА. предсрочно на 26.09.2008 г. с рефинансиране с нов кредит за текущо потребление №****, разрешен на 26.09.2008 г. в размер на 20 000 лв. В справка изготвена от банката е посочено, че кредита е обслужван редовно до 12.10.2009 г. На 21.09.2010 г. кредита е прехвърлен в съдебна сметка с остатък 22 144,58 лева в това число главница и 3 454,02 лв. Също така е посочено, че св.А. към момента на изготвяне на справката има изтеглени и неиздължен кредит овърдрафт на 17.10.2008 г. в размер на 1 200 лева по ****. Към 14.10.2010 г. сума остатък по кредита е 1 520, 84 лв. в това число 1 200 лв.главница, 7,79 дължима лихва, 185,34 лв. просрочена лихва и 127,71 лв. съдебни разноски.

От договор за покупко-продажба на МПС от 04.12.2008 г. /л.476, т.2 от съдебното производство/ става ясно, че между Н. Т. П. и св.В.З.Х., баща на подсъдимия Н.Х., е сключен договор за продажба на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***** за сумата от 720 лева, каквато е застрахователната стойност на автомобила.

От направена справка в ТД – НАП – *****, офис ****** се установява, че Н.В.Х. за периода от 2004 г. до 2009 г. има сключен и трудови договори и е получил доходи в размер на 3 783,90 лв.

От изисканата справка от **** АД – ЦУ, гр.С., изх.№**** г. /л.508-510, т.2 от съдебното производство/ става ясно, че за периода 16.04.2007 г.-26.10.2009 г. на подсъдимия е изплатена сумата в общ размер от 153 050,79 лв. от Е вследствие участието си в игри организирани от горната фирма по залагане на футболни мачове.

 От Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.04.2010 г. /л.512-513, т.2 от СП/ става ясно, че РП – гр.****** е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление в частност такива по чл.323, ал.1, чл.206 и чл.143, ал.1 от НК по подадена жалба от св.М.К. срещу подсъдимия Н.Х. и преписка вх.№***/2010 г. по описа на РС – ****** е прекратена.

От представените копия от искови молби вх.№***/09.04.2010 г., вх.№****/09.04.2010 г., вх.№***/09.04.2010 г. по описа на РС – гр.******, от С. Б. Х.., майка на подсъдимия Н.Х., и св.И.И. и св.А.Б. става ясно, че същите са предяви искове срещу фирма „****“ ЕООД, представлявана от св.М.К. за дължимите им, но неизплатени трудови възнаграждения, тъй като се твърди, че същите са били в трудово правоотношение с горепосоченото дружество.

Съгласно писмо изх.№*****/22.02.2013 г. на **** физическото лице Н.В.Х. няма издадено от *** разрешение за извършване по занятие на банкови сделки или регистрация като финансова институция по реда на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции. То не фигурира и в списъците на квалифицираните акционери /съдружници/ или лицата управляващи регистрирана в *** финансова институция.  

Горната фактическата обстановка по делото се установява по несъмнен и категоричен начин от показания на свидетелите: св.А.Й.А., в съдебно заседание и тези прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК дадени пред съдия в досъдебното производство, А.Й.А., М.В.К., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, М.З.Б., М.С.К., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, Д.В.М., С.Р.В.,  Г.  Д.  Г., С.С.  Ж., М. А. Б., Х.А.Х., С.А.Х., В.К.С., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени показания на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, Л.З.Д., дадени в хода на съдебното следствие е прочетени показания на осн. чл.281, ал.4 от НПК, С.Н. А., Р.Б.Д., А.Ф.Б., А. А.Л., Р.С.А., Е.Ф.Я., И.Л.И., М.Ч.В., Б.М.Д., А.  В.  А., П.П.П., Б.В.Х., Л.З.Д., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, В.З.Х., С. Б. М., М.И.Г., Д.Т. П., К.С.М., В.Р.Д., от проведените очни ставки между св.В.Х. и св.А.А., св.А.А. и св.Л.Д., св.М.К. и св.Л.Д.; от прочетените и приети по реда на чл.282 от НПК графически, съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна експертизи и на прочетените и приети на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :                                                              

 

От така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, който е изключително противоречив, съдебния състав стигна до извода,  че не може да се направи безспорния и категоричен извод, че подсъдимия Н.В.Х. е извършил престъплението с посочената в обвинителния акт правна квалификация по чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213 А, ал.3, т.2 във вр. с чл214, ал.1 от НК, а именно за това, че :  За периода от 17.02.2009 г. до 21.04.2009 г. в гр.******, с цел да набави за себе си и за Б.В.Х. *** имотна облага, е принудил А.Й.А.,***, чрез сила и заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да прехвърли на Б.В.Х. *** правото на собственост върху съсобствен на него и на сестра му А.Й.А. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.******, ул.“************************** и с това е причинил на А.Й.А. и на А.Й.А. имотна вреда общо в размер на  48 500 /четиридесет и осем хиляди и петстотин лева/ лева /съобразно притежаваните дялове от правото на собственост по 24 250 лв. за всеки/, като от деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 48 500 лева, поради което съда го призна за невиновен и на осн.чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.  

От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за наличието на основни елементи от състава на престъплението по чл. 214 от НК. 

 

 

 

Същественото при престъплението по чл.214 от НК е, че имущественото разпореждане е продиктувано от такова психическо въздействие върху волята на пострадалия или физическо насилие върху личността му, обусловило настъпването на имотна вреда.

 Гражданският ищец и частен обвинител А.А. сочи, че заплахите от страна на подсъдимия Х. по негов адрес започнали още първата седмица след като му предоставил сумата от 2 000 лева в заем или още докато се намирал в гр.С. с приятелката си – св.Ч.. Заплашвал го по телефона с любимата си фраза „Ще ти счупя зъбите!“. След връщането си от гр.С., св.А. и подсъдимия Х. отишли при нотариус, като А. му подписал пълномощно, с което предоставял на подсъдимия „в залог“ лекия автомобил, който притежавал „***“ с ДК № *****. Видно от приложената по делото справка от нотариалната кантора на нотариус К. и извлечение от общия регистър /л.3 и 4, т.5/, нотариус К. е удостоверила подписа на св.А. в пълномощно на 23.03.2009 г., с което той е упълномощил св.Б.В.Х. да го представлява пред всички органи във връзка с автомобила, както и да договаря сама със себе си и с трети лица, които също представлява съгласно чл.38 от ЗЗД . С горното пълномощно не е упълномощил подсъдимия Х. във връзка с притежавания от него автомобил както твърди в показанията си и то една седмица след предоставяне на кредита /или една седмица след 17.02.2009 г./. Видно от записаното в общия регистър на нотариус К. посоченото пълномощно е изготвено  след повече от един месец след като св.А. е получил заема. Свидетелката Х. и св.А. заявяват, че автомобила бил предоставен на Х., за да го изпробва и ако го хареса да го закупи като за целта св.А. й дал и пълномощно за автомобила.

Свидетелят А. сочи, че е бил удрян от подсъдимия Х. при срещата им в лекия автомобил на св.К. „*****“, който бил паркиран пред кафе „*****“, като подсъдимия го питал защо бави връщането на парите. Свидетелят К. твърди, че тогава подсъдимия го питал дали има апартамент на негово име. За разговор с подобно съдържание св.А.  разказва, че подсъдимият е питал дали има апартамент на негово име в пункт на Еа /л.164 долу, т.1 от СП/, а не при срещата им в автомобила на св.К.. С оглед констатираните противоречия в показанията на двамата свидетели не може по безспорен начин да се установи, че така описаното  насилие е било насочено към това да принуди св.А. да се разпореди с притежавания от него апартамент в гр.******.  

От твърдението на св.А., че е бил ударен пред пункта на Еа от подсъдимия Х. с юмруци в лявата половина на главата, а не по лицето,  не става ясно каква е причината за  това посегателство. Свидетелят К. разказва, че  един път св.А. влязъл с подута устна в пункта на Е, който той стопанисвал. На въпроса му какво се е случило св.А. отговорил, че подсъдимия Х. го ударил. По –горе беше посочено, че в показанията си св.А. твърди за случай, когато бил ударен в близост до пункта стопанисван от св.К. от подсъдимия Х. отстрани на главата, а не по лицето за да получи нараняването посочено от св.К.. Св.Б. също твърди нанасянето на удари от подсъдимия Х. на св.А. пред пункта на „Е“, но и от нейните показания не става ясно кога е наблюдавала описаното от нея насилие, както и каква е причината за осъществяването му, а и на нея не й е била известна. Не се сочи от свидетелите посочени по-горе, че отправяните заплахи и нанасяни удари от подсъдимия Х. към св.А. са били с цел св.А. да извърши имуществено разпореждане в полза на подсъдимия или на друго посочено от него лице.

Свидетелят А. твърди, че  заплахите насочени спрямо него от подсъдимия са били възприети от св.Д.Ч., св.М.Б. и св.М.К.,  а именно „Ще ти счупя зъбите!“ и други от този вид, което обаче не кореспондира със заявеното от св.Ч. в показанията й в хода на съдебното следствие. Свидетелката Ч. в показанията си сочи, че не е била свидетел на такива действия от подсъдимия Х. по отношение на св.А.. Твърди също така, че обстоятелствата около прехвърлянето на собствеността на апартамента разбрала, след като подсъдимия Х. бил задържан от органите на полицията. Св.Б. разказва, че е била свидетел на това, как подсъдимия Х. псува св.А. и му отправя заплахи с думите „Тоя боклук мяркал ли се е? Кажи му, че ще му отрежа главата!“. Разказва, че подсъдимият Х. заплашвал св.А., че ще го пребие. Сочи, че св.А. целият треперел, че  подсъдимия ще го убие. В последствие разбрала от сина си, че подсъдимия закарал св.А. насила пред нотариус и му взел и колата и апартамента. Св.Б. не сочи кога точно е възприела тези заплахи от страна на подсъдимия към св.А., както и разбрала ли е конкретната  причината за заплахите. Сочи, че от сина си знае, че св.А. бил заплашван от подсъдимия, за да бъде прехвърлен апартамента, като даже блокирал колата на свидетеля и я продал на части. В тази част показанията на св.Б. са производни и възпроизвеждан информацията предадена й от св.К., а не лично възприета от нея.

Свидетелят М.К. сочи, че подсъдимия Х. след даването на парите в заем постоянно заплашвал св.А.  с думи от рода на псувни, казвал му „боклук“, „ще ти счупя зъбите“, „ще ти …майката ако закъснееш един ден, ще стане страшно, ще ти гори колата“,  „ще ти счупя главата“. Тези заплахи обаче са били насочени към св.А., за да върне навреме дадената му в заем сума, а не към принуждаване на А. да извърши имуществено разпореждане в полза на подсъдимия или друго лице.

Свидетелката Р.А. разказва, че св.А. станал плашлив като заек и нервен през 2010  г., а не към април месец 2009 г., когато била изповядана сделката за прехвърляне на собствеността на апартамента, в който тя и сина й живеели. Чула заплахи по телефона отправяни спрямо сина й от подсъдимия Х. „..Или бъди точен…. Или ще ти хвръкне зелката!“, но към същия онзи период или една година след сключване на сделката.

Свидетелката Л.Д. в съдебно заседание изцяло се отрича от показанията, дадени в хода на досъдебното производство, като заявява, че не е била свидетел на сцени на насилие от подсъдимия Х. спрямо св.А., както и на предоставяне на заем от Х. на А. или пък на други лица.Свидетелката Л.Д. твърди, че не отговаря на истината заявеното от нея в разпита й в хода на досъдебното производство /л.84-88, т.2 от ДП/, че е присъствала на няколко срещи между подсъдимия Х. и други лица, при договаряне на отпускане на заеми с лихва. В хода на проведената очна ставка заявява, че е казала неистина пред разследващия полицай, тъй като била зависима от св.К., работела в стопанисвания от него пункт и не можела да си позволи да остане без работа. Пред разследващия полицай разказала факти и обстоятелства, които св.К. и св.А. й казали, че трябва да заяви. След разпита й св.К. и А. я попитали дали е казала в полицията, това което те са искали тя да заяви. Свидетелят К. сочи, че  не е възможно да бъде реализирано твърдяното уговаряне на свидетелските показания, които св.Д. е трябвало да даде в полицията, тъй като по това време той и св.А. са били под полицейска закрила. Видно от протокола за разпит, св.Д. е дала свидетелски показания по делото, пред разследващ полицай на 19.07.2010 г. С Постановление за вземане на мерки за защита на свидетел от 04.05.2010 г. след като наблюдаващия делото прокурор е счел, че молбите подадени от св.А.А. и М.К. са основателни е взел по отношение на тях незабавна мярка за временна защита „Осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР“. Свидетелите А. и К. са подали в прокуратурата молби, с които искат да бъде отменена така взетата мярка поради отпадане на необходимостта от същата на 21.06.2010 г.  С Постановление от 21.06.2010 г. прокурор при ОП – ****** е отменил взетата мяка за защита на св.А. и  К.,  от което следва че към датата на провеждане на разпита на св.Д. в полицията, същите не са били с лична физическа охрана от органите на МВР, както твърдят.

Нелогично и необяснимо е последващото поведение на св.А., който твърди, че в следствие на отправени заплахи и нанесен побой от подсъдимия се е разпоредил със собствения на него и на сестра му апартамент. Същият  два месеца след  прехвърлянето на собствеността на апартамента на сестрата на подсъдимия – св.Б.Х. – на 08.06.2013 г.  разказва, че отново взел заем от подсъдимия Х.. Човек, който е заплашван и уплашен от поведението и личността на друго лице не би прибягнал до такова действие. От горното може да се направи извода, че същият си е създал представата, че прехвърля собствеността на апартамента временно, с цел да изплати в рамките на една година получения заем и да си запази автомобила да не бъде продаден от подсъдимия Х., за да се удовлетвори от продажната цена, а не че се разпорежда с имота вследствие на отправените от подсъдимия заплахи по негов адрес и упражненото насилия спрямо неговата личност.

В настоящия случай дори да се приеме, че подсъдимия Х.  е осъществил заплашване както и да е упражнил физическо въздействие върху св.А. липсват доказателства, че пряката цел на подсъдимия е била да мотивира св.А. към осъществяване на акт на имуществено разпореждане. Доказателства в тази насока липсват.

По настоящото дело се твърди в обвинителния акт, че подсъдимия Н.Х. е упражнил физическо и психическо въздействие върху пострадалото лице – частния обвинител А.А., с цел да го мотивира към осъществяване на акт на имуществено разпореждане. Акта на имуществено разпореждане хронологически следва упражнената физическа или психическа принуда, която е насочена към това пострадалия да извърши имуществено разпореждане. В настоящия случай от показанията на св.Б., св.А. и св.Р.А. става ясно, че се твърди извършване на насилие  - нанасяне на удар по лицето от подсъдимия Х. на св.А. пред кафене „*****“ в гр.****** и психическа принуда от страна на подсъдимия Х. спрямо частния обвинител А.А., възприети заплахи от страна на подсъдимия  по отношение на сина й при св.А., една година след като св.А. е извършил имущественото разпореждане със съсобствения си апартамент в полза на св.Б.Х.. От времевия период посочен по-горе следва, че това въздействие върху волята на св.А. не е било насочено към извършване на имуществено разпореждане против волята му и не се намира в причинно-следствена връзка с него.

Показанията на св.Б. и св.А. относно нанесен му удар пред кафене „*****а“ си кореспондират, но това физическо насилие е извършено от подсъдимия след разпореждането с апартамента като липсва повдигнато обвинение спрямо него за престъпление по чл.143 от НК.

 След като се направи сравнение между датата на сключване на договора за покупко-продажба на апартамента  - 21.04.2009 г. и датата на подаване на жалбата от А.Й.А. за осъществявани принудителни действия - вербални заплахи и нанасяне на шамари  спрямо него от страна на подсъдимия Н.В.Х., а именно 30.04.2010 г. може да се направи логичния извод, че частният обвинител се е почувствал заплашван и изнудван едва на 30.04.2010 г. или след изтичане на уговорената в договора за покупко-продажба една година на запазеното в полза на продавачите на апартамента правото на ползване.  

На следващо място обективната страна на състава на  чл. 214, ал. 1 от НК изисква упражняването на сила или заплаха, която да мотивира пострадалия да извърши нещо, противно на волята му. В настоящия случай не се установява и обективна връзка между т. нар. "заплаха" и „сила“ и имущественото разпореждане със съсобствения апартамент на частния обвинител и граждански ищец. От показанията на последния, както и тези на св.М.К. и  св.С.М., се установява, че съображенията, поради които е прехвърлил собствеността върху апартамента на сестрата на подсъдимия св.Б.Х., са били основани на негова субективна представа за това, че дава апартамента в залог на получения от него заем от подсъдимия Х., който съгласно твърденията на св.К. бил в размер на 4 000 лева. Апартаментът го заложил, за да си вземе колата от подсъдимия Х., да си удължи срока на заема и да се намали лихвата по заема, а не за да бъдат преустановени осъществяваните сила и заплашване от страна на подсъдимия Х. по отношение личността на св.А.. Св.К. сочи, че св.А. получил 2 000 лева преди прехвърлянето на апартамента и 2 000 лева след изповядването на сделката съгласно уговорката. Съда не кредитира показанията на св.А. в тази им част в която сочи, че не знаел защо св.Х. му е предала 2 000 лева и че може би тази сума му била дадена за добре свършена работа.   В конкретния случай, актът на разпореждане на пострадалия с апартамента се дължи изцяло на субективни представи, че  дава апартамента в залог на заема, което е получил от подсъдимия Х. и че след една година след като изплати дължимата сума ще получи апартамента отново.  Св.А. твърди, че след сделката подсъдимия Х. му върнал ключовете за колата и му казал, че ако до една година не му върне парите става собственик на апартамента. От горното става ясно и каква е субективната представа и каква е причината св.А. да се е съгласил да прехвърли собствеността върху апартамента на сестрата на подсъдимия Х.. За тези субективни представи на подсъдимия свидетелства и неговото поведение впоследствие, а именно два месеца след като твърди, че бил заплашван и бит от подсъдимия Х., той отново е взел заем от подсъдимия Х. в размер на 200 лева.  

Свидетелката Р.А., майка на св.А. сочи, че чула как по телефона подсъдимия заплашва сина й, като съгласно нейните твърдения тези заплахи съвпадат с периода от време, когато подсъдимия е настоявал св.А. да освободи апартамента.

Св.С.М., познат на подсъдимия Х. и свидетелите М.К. и А.А., който  разказва, че от св.К. разбрал защо св.А. продава апартамента си на подсъдимия. Св.К. му казал, че А. заложил апартамента си срещу пари на Н.Х..

 В случая настоящия съдебен състав намира, че от състава на престъплението по чл.214, ал.2 от НК липсва и специалната цел получаването на неследваща се имотна облага и причиняването на имуществената вреда на гражданските ищци и частни обвинители А. А. А.А.. От показанията на св.В.Х. и св.Б.Х. става ясно, че посочената в нотариалния акт цена на апартамента е била изплатена на св.А. изцяло на 21.04.2009 г., като 2 000 лв. св.Х. е дала на св.А. в присъствието на св.М.К. непосредствено след изповядване на сделка от нотариус К., а останалата сума св.А. я е получил в апартамента на св.Х. вечерта на същия ден.  Самият св.А.  потвърждава, че след сключване на договора за покупко-продажба е получил 2 000 лв. от св.Б.Х., като не дава логичен отговор за причината, поради която е получил тази сума, след като твърди, че бил изнудван от подсъдимия да прехвърли собствеността, тъй като не можел да изплати претендираната от подсъдимия Х. сума дадена му в заем. За получената от св.А. сума освен показанията на св.Б.Х. и св.В.Х. свидетелства и представената в оригинал разписка по делото. Свидетелят В.Х. сочи, че уговорената сума за продажба на апартамента между двамата била от 25 000 лева. Като 2 000 лева били предадени на св.А. след сделката, както и с цел изваждането на документи за имота, а именно данъчна оценка и други необходими за сделката били платени от св.Х. неиздължени данъци за апартамента. В разписката е отразено, че долуподписаният А.А. лично и като пълномощник /пълномощно с рег.№1829/16.04.2009 г. на нотариус Е.Х.М. с рег.№*** с район на действие СРС/ на А.Й.А. е получил сумата от 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева, представляваща продажната цена по нотариален акт ******* г. на нотариус Н.К. от Б.В.Х.. Под разписката фигурира подпис и са изписани саморъчно имената на А.Й.А.. Действително показанията на св.Х. и Х. следва внимателно да бъдат изследвани и да се ценят в светлината на това, че същите са роднини по права и съребрена линия на подсъдимия и същите могат да имат за цел да изградят защитна теза на подсъдимия с цел избягване на наказателна отговорност. На първо място същите са депозирали свидетелските си показания след като са предупредени за отговорността по чл.290 от НК и са обещали добросъвестно да изложат всички факти, които са им известни по случая. На второ място показания на св.В.Х. и Б.Х. са логични, подредени и непротиворечиви и си кореспондират както помежду си, така и с представеното по делото писмено доказателство – разписка за получената от св.А. продажна цена на апартамента. Показанията на св.Х. са в унисон с представения договор за банков потребителски заем на физическо лице от 27.11.2008 г., за отпуснат на св.Х. заем в размер на 30 000 лева, с посочена цел закупуване на недвижим имот. Показанията на св.Х. си кореспондират с показанията на св.М. Г.,***, на който св.Х. съобщил, че е купил апартамент на дъщеря си и който е дал съвет на св.Х. да състави разписка за получените от купувача пари, както и по какъв начин да я състави. Заключението на изготвената по делото  графическа експертиза е категорично, че след извършено визуално изследване на подписа с помощта на микроскоп „*****“, не били установени признаци за предварителна подготовка при полагането му. Вещото лице е посочило, че подписа в разписката от името на А.Й.А. за получената сума от 21 000 лева е положен от лицето. Ръкописният текст, с който са изписани имената на А.Й.А. в същата разписка, също е изписан от св.А.. Подписа и ръкописния текст в разписката, са изписани с еднакъв вид и цвят на химикалната паста и не били установени признаци характерни за имитация или изписване с технически прибор. Съда намира за неоснователно искането на представителя на прокуратурата да не бъде ценена  представената по делото разписката за получената от св.А. сума, тъй като  по делото било изяснено, че пострадалия подписал различни по вид документи вследствие на формирания у него страх от подсъдимия Х. без да чете съдържанието на същите. В показанията си св.А. сочи, че е подписвал документи единствено в нотариалната кантора на нотариус К. при изповядването на сделката за покупко-продажба на апартамента. Тези документи са приложени по нотариалното дело, копие от което е изискано и се намира по делото. Нотариусът е  органът, който следи за законосъобразното сключване на сделката и за документите, които се подписват и е нелогично да се твърди, че точно при него е подписана процесната разписка за получаване от св.А. на уговорената в договора сума. Още повече, че в нотариалния акт е посочено, че продавача ще получи парите не преди сключване на сделката или пред нотариус, а след нейното изповядване.

Действително в обвинителния акт е посочена двойно по-висока цена на инкриминирания недвижим имот, а именно 48 500/четиридесет и осем хиляди и петстотин лева/ лева, но тази цена представлява пазарната оценка на имота, докато  в договора за покупко-продажба е обективирана цената на апартамента според данъчната оценка на имота и така полученото разминаване между двете цени на недвижимия имот се дължи на свободата на договаряне между страните , поради което и като цена на апартамента следва да се вземе в предвид отразеното в нотариалния акт.

Не следва да бъдат пренебрегвани и събраните по делото доказателства за наличието на заинтересованост на свидетелските показания на св.М.К. – неуредени парични и бизнес отношения с подсъдимия Х. и изострени на тази основа лични взаимоотношения. Св.Б., св.И., които имат преки впечатления върху отношенията между двамата, тъй като са работили в стопанисваното от тях заведение в к.к.“П.......“, сочат, че св. К. и подсъдимия са били първи приятели преди време през 2009 г.-2010 г. и не знаят какво се е случило, но същите си развалили отношенията. Дори самият частен обвинител А.А. разказва в разпита си в хода на съдебното следствие, че с подсъдимия Х. го свързал св.К., като двамата били приятели и били неразделно заедно. Св.Г. управител на хотел „***“, където се е намирало стопанисваното от подсъдимия и св.К. заведение също сочи, че св.К. представил подсъдимия Х. като негов близък приятел и двамата работили заедно в ресторанта. Св.К. отрича така безспорно установения факт по делото като сочи, че не е имал каквито и да било отношения с подсъдимия, напротив дори заявява, че се страхувал  от него, тъй като бил „здравичко момче“. Нелогично звучи твърдението на св.К., че се страхувал от подсъдимия Х., след като в периода след изповядването на сделката за покупко-продажба на апартамента на св.А. същият е имал съвместен бизнес с подсъдимия и го представял като свой добър приятел.

Съда намира, че не следва да бъдат  кредитирани показанията на св.М.Б., в частта, в която твърди, че сина й св.К. не е имал общ бизнес с подсъдимия Н.Х., както и св.К. не е вземал пари от подсъдимия. Тези показания също противоречат на показанията на св.Г., Б., И., Х.. Напротив същата е била счетоводител на фирмата на сина си и е следвало да знае откъде е финансирането на заведение.  

Целта на подадената жалба от св.А.А. срещу подсъдимия Н.Х., по съвет на св.К., въз основа на която е образувано и настоящото дело, може да се извлече и от показанията на св.Д. П., К. С. и В.Д., който твърдят, че са изпращани при бащата на подсъдимия св.В.Х. с предложението подсъдимия да върне апартамента на св.А. и плати на св.К. сумата от 6 000 лева, като св.А. в замяна на това ще си оттегли жалбата срещу него. Така направените предложения не били приети от св.Х..  За начина на процедиране на св.К. чрез използване на държавната репресия /чрез органите на полицията и прокуратурата/ за уреждане на лични взаимоотношения става ясно и от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.04.2010 г. /л.513-514, т.2 от СП/.

 На следващо място, обвинението се крепи  на показанията на пострадалия от престъплението, който в хода на съдебното следствие е конституиран в качеството на частен обвинител – А.Й.А., показанията на св.М.К., св.М.Б. и св.Р.А.. Тези показания в определени свои части си противоречат помежду си, както и противоречат на писмените доказателства по делото.  Св.К. твърди, че преди изповядването на сделката видял подсъдимия пред кантората на нотариус К. да стои в кола с тъмни стъкла. Свидетелят А. не разказва такива факти. Показанията на св.К., който твърди, че е присъствал на уговарянето на заема, неговия размер и времето и мястото на предаването му, дадени в хода на съдебното следствие, противоречат  на заявеното от св.А.. Свидетелят К. твърди, че св.Х. е предала след сделката сумата от 2000 лева, останалата част от уговорения заем. Св.А. не отрича предаването на тази сума, но твърди, че не знае защо му е дадена, отрича да му е предадена като останалата част от уговорения с подсъдимия Х. заем. Св.К. твърди, че въпроса с апартамента бил повдигнат от подсъдимия Х. при срещата между подсъдимия и св.А. в управлявания от св.К. автомобил „*****“. Св.А. пък твърди, че този въпрос е повдигнат от подсъдимия в пункта на Е стопанисван от св.К.., като не сочи на този разговор да е имало свидетели.

Не на последно място следва да се има в предвид и заинтересоваността на показанията на св.К. при даването на такива показания. Същият в показанията си твърди, че не е бил в каквито и да било отношения с подсъдимия, напротив той се страхувал от него, поради това на него и на св.А. им била предоставена закрила след арестуването на подсъдимия. В проведения допълнителен разпит св.К. заявява, че подсъдимия Х. му дължал пари около 6 000 лева, от получена  печалба, която следвало да даде на св.К.. Други свидетели по делото  - св.М.Г., св.И.И., св.А.Б., св.В.Х. сочат, че знаят, че двамата са имали общ бизнес в к.к.П......., като са стопанисвали ресторанта и мини-маркета в комплекс „***“. Същите твърдят, че св.К. и подсъдимия Х. са били приятели в периода 2009 -2010 г., но отношенията им се развалили поради неуредени финансови взаимоотношения между двамата.

От друга страна показанията на св.А., К. и Б. противоречат на показанията на св.В.Х., св.Б.Х., св.С. А., св.М.Г., както и на обясненията на подсъдимия Н.Х., касаещи начина на сключване на сделката и изплащане на дължимата покупна цена, за което са представени и безспорни писмени доказателства. Версията изградена от показанията на св.М.К. и св.А.А.  по отношение на начина на прехвърляне на собствеността на апартамента са диаметрално противоположни на версията изградена от свидетелите В.Х., Б.Х., С. А. и съдържащи производни доказателства за прехвърлянето на имота показания на св.Г.. Втората група показания внасят сериозни съмнения в обективността и безпристрастността на показанията на св.А.А. и св.М.К., което пък води до невъзможността съда да достигне до единствения безпротиворечив и несъмнен извод за виновността на подсъдимия Х. в извършване на престъплението, за което е обвинен.

Неоснователно се явява възражението на представителя на прокуратурата, че изградената версия от св.В.Х. и Б.Х. се оборва от изразеното от същите крайно негативно отношение към закупения от св.Х. апартамент.  Такова негативно отношение  за състоянието на апартамента, предмет на покупко-продажбата на 21.04.2009 г., св.Х. не е изразил в показанията дадени пред съда. Същият е посочил, че  апартамента не е бил в добро състояние, когато той е направил оглед и за това предложил на св.А. и по-ниска цена  - 25 000 лева от исканата от същия – 30 000 лева. Останалите аргументи на представителя на прокуратурата са в сферата на предположенията, а не на събраните по делото доказателства, поради което не следва да бъдат обсъждани.

 

 2.По оправдателния диспозитив на присъдата за извършено престъпление по чл.252 от НК.

 

В чл. 252 НК е предвидена забрана за извършване на банкови сделки /кредитиране/ в отклонение от установения правен ред. Когато системно /по занятие/ се предоставят заеми на други лица срещу възнаграждение /лихва/ за ползване на заетата сума, се касае за кредитиране чрез получаване на печалба, което е типична б. дейност, поставена под разрешителен режим /Решение № 122 от 30.04.2009 г., по н. д. № 88/09 г.на ВКС, ІІІ НО/. За да е осъществено от обективна страна престъпното деяние по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК, свързано с понятието "банково кредитиране", кумулативно следва да са налице следните материалноправни предпоставки - да липсва разрешение за извършване на б. дейност, банковите сделки да се извършват по занятие - да бъдат основен източник на доходи и средства за препитание за дееца. Сделките в случая банковите такива следва да са поне три, което говори за наличието на престъпление на системно извършване.

 

 

 

 

В обвинителния акт по настоящото дело е посочено, че за времето от 08.07.2004 г. до 21.04.2009 г. в гр.****** и к.к.П....... подсъдимия Н.Х. без съответното разрешение по чл.11, ал.1 от Закона за банките /обн.ДВ, бр.52/97 г. в сила до 01.01.2007 г. и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, обн. ДВ № 59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г. извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като предоставил кредит в български лева на различни лица: Г.Д.Г., В.К.С., Х.А.Х., А.Й.А., Д.В.М. и С.Р.В..

В мотивите си съда следва да обсъди всяка една сделка по предоставяне на заем от страна на подсъдимия Х., както и да прецени дали тези сделки отговарят на критерия б. сделка съгласно разпоредбата на чл.1, ал.4 във вр. с ал.1 от Закона за банките пи по чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции.

Съда намира показанията на св.Г. за противоречиви и непоследователни, поради което не следва да ги кредитира. От същите не става ясно каква е точната сума предоставена му в заем от подсъдимия Х. през 2004 г., както и какви уговорки са имали страните по договора  и каква сума същият е върнал на подсъдимия. Свидетелят първоначално твърди, че имало уговорена лихва върху предоставената му в заем сума, но не сочи точно в какъв размер. По надолу в разпита твърди, че върнал на подсъдимия сумата от общо 650 лева, от които 200 лева главница и 450 лева лихви. Показанията на св.Г. освен, че са вътрешно противоречиви не кореспондират и с показанията на св.Ж. и св.Б., които са присъствала на уговорките между св.Г. и подсъдимия за предоставяне на заема. Същите сочат, че на св.Г. била предоставена сумата от 100 лева от подсъдимия Х., като страните не са постигали съгласие заемополучателя да върне сума с лихва. След известно време св.Ж. върнал заетата сума на подсъдимия Х., като парите му били дадени от св.Г.  Г.. Показанията на св.Ж. и св.Б. са подредени и логични и кореспондират както помежду си, така и с приложения към материалите по делото запис на заповед, от който става ясно, че св.Г.Г. на 08.07.2004 г. се е задължил да върне на подсъдимия на 14.07.2004 г. сумата от 100 лева, в какъвто размер твърдят св.Б. и св.Ж., че е отпуснатия от подсъдимия заем. От горното следва, че отпуснатият заем е безлихвен и не попада в хипотезата на чл.11, ал.1 от Закона за банките /обн.ДВ, бр.52/97 г. в сила до 01.01.2007 г./.

По отношение на възражението на адв.Б., че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Г. предвид изготвената по отношение на същия съдебно-психиатрична експертиза, която внася съмнение във възможността на св.Г. да свидетелства по делото, съда намира същото за неоснователно. Видно от заключението  по изготвената съдебно –психиатрична експертиза, вещите лица сочат, че задачата им относно преценката на свидетелската годност на св.Г. е силно затруднена поради липсата на актуален психиатричен преглед, специфична психиатрична или психологична документация, касаеща психичното му състояние. От наличната медицинска документация по делото може да се направи извода, че към дата 30.03.2011 г. при него не са отбелязани манифестни психиатрични нарушения, както и че е бил ауто и алопсихотичен. От горното следва, че не е внесено съмнение във свидетелската годност на св.Г.. Съда както посочи по-горе не кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са както вътрешно противоречиви и непоследователни, така противоречат и на показанията на свидетелите – Ж. и Б., който са били очевидци на отпускането на кредита от подсъдимия Х., както и какви уговорки са били направени от страните за неговото връщане.

  Във внесения в съда обвинителен акт се сочи, че подсъдимия Х. осъществил със св.В.С. две банкови сделки, а именно през първата половина на 2008 г., когато св.С. получил сумата от 2 000 лева в заем и се уговорили с подсъдимия да му върне сумата и лихва в размер на 100 лева, поискана му от подсъдимия Х. и през лятото на 2008 г. също получил 2000 лева при същите условия. Тъй като не успял да върне заетата сума в уговорените срокове, той  предал на Х. автомобила си л.а. марка „“***“, модел „***“, който съгласно съдебно-счетоводната експертиза, към онзи момент струвал 3 100 или със 1000 лева над дължимата сума Като сумата от 1000 лева, с която се сочи, че автомобилът надвишавал заема и сумата от 100 лева е приета от прокуратурата като уговорена лихва  и пресметната от вещото лице като начислени 30 % лихва върху предоставената в заем главница. При направени изчисления от съда следва да бъде отбелязано, че при извършеното пресмятане от вещото лице е допусната грешка като 1 100 лева представляват 55 % лихва от  сумата от 2 000 лева, а не 30 %, както  е посочено в заключението на вещото лице.  В прочетените части от показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, св.С. сочи, че предполага, че подсъдимият е определил сумата от 100 лв., която трябвало да му върне допълнително при първия заем. В хода на съдебното следствие е заявил, че не знае как се е стигнало до уговарянето на тази сума от 100 лева, която следвало да върне заедно със заетата сума от 2 000 лева. С оглед изказването на несигурност и предположения, съда намира, че не следва да се приема за безспорно установено, че действително е била уговорена лихва между страните. По отношение на втората сделка за отпускане на кредит между св.С. и подсъдимия Х. също не се установява от събраните по делото доказателства, че е налице сключена сделка, която да покрива признаците на б. сделка съгласно разпоредбата на Закона за кредитните институции. При отпускането на сумата не е установено да е постигнато съгласие св.С.  да върне заетата сума с лихва. С оглед невъзможността му да върне сумата е предложил на подсъдимия Х. в замяна автомобила си, чиято стойност неправилно е изчислена на 3 100 лева. На първо място видно от сключения договор за покупко-продажба на МПС от 04.12.2008 г. /л.476, т.2 от СП/ между собственика по документи на автомобил „***“, модел „***“ с ДК № ***** и св.В., застрахователната стойност на същия е 720 лева, която представлява на действителната стойност на автомобила. На следващо място неправилно е изчислено от вещото лице и прието от прокуратурата, че разликата от 1 100 лева между стойността на автомобила, която в действителност не е реална и заетата сума, а именно сумата от 1 100 лева представляват изплатена лихва от С. в размер на 30 %. Основен принцип в договорното и търговско право в Р България е свобода на договаряне. Св.С. се е договорил автомобила да бъде прехвърлена на името на бащата на подсъдимия за да може да си изплати заема. Съгласуването на волите за сключването на договора за покупко-продажба на моторно превозно средство не се дължи на предварително постигнато договорка за изплащане на лихва върху заема. С оглед на горното съда намира за недопустимо волята на страните да се тълкува превратно и то в интерес на обвинителната власт.

По отношение на отпуснатия кредит на свидетеля Х.Х., посочен в обвинението повдигнато на подсъдимия Н.Х. с обвинителния акт съда намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може да се стигне до извода, че е сключена сделка, която да представлява б. такава по смисъла на чл.2, ал.1 и 2 от ЗКИ. Същият в хода на съдебното производство разказва, че с брат си С.Х. през 2008 г. се нуждаели спешно от пари за да финансират бизнеса си, за това поискали от подсъдимия Х. да им предостави сумата от 30 000 лева. Парите от уговорения заем взел брат му св.С.Х. и той ги върнал на подсъдимия в уговорения срок. Св.Х.Х. единствено гарантирал с изплатения от него лек автомобил джип  „*****“, че в случай, че няма средства да върне заема подсъдимия ще може да се удовлетвори от продажбата на автомобила. В прочетените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК части от показания на свидетеля Х.Х., дадени в хода на досъдебното производство същият е заявил, че подсъдимият Х. им е предоставил заем в размер на 30 000 лева, но с уговорката да  плащат лихва в размер на 2 000 лева месечно, като след четири месеца следвало да му върнат 38 000 лева. В съдебно заседание същият сочи, че е заявил прочетено му в полицията, тъй като бил много афектиран от слуховете които се носели в гр.******, че трябвало да заложи автомобила на Н. пред нотариус и че подсъдимия го изнудвал за това. В съдебно заседание същият заявява, че не е присъствал на даването и на вземането на парите, които показания се потвърждават от заявеното от св.С.Х.. За да се отблагодари на подсъдимия св.С.Х., когато му върнал заема, му дал 300-400 лева, като сочи, че не е имало предварително уговорена лихва. Тези твърдения кореспондират и с обясненията на подсъдимия Х., че същият е предоставил заем в размер на 30 000 лева на братята Х. без да бъде определена лихва, а за да им направи услуга.

По отношение на отпуснатия кредит на св.В. от подсъдимия Х., свидетеля твърди, че той определил срока, в който ще върне парите, тъй като очаквал от банката да му отпуснат заем. Сочи също така в разпита си в хода на съдебното следствие, че  подсъдимия Х. дал на св.В. исканата сума, като  св.В. предложил след един месец  да му върне парите с 500 лева отгоре за услугата, както и станало. От горното следва, че не подсъдимият е определял лихва и договора не е бил сключен при условията на лихвоносен заем – б. сделка по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗКИ, а самия заемополучател е предложил сумата от 500 лева като благодарност за услугата, която му направил подсъдимия.

По отношение на отпуснатия кредит от подсъдимия Х. на свидетеля Д.М. се установява, че подсъдимият му е предоставил в заем сумата от 5 000 лева за срок от един месец. От показанията на св.Д.М. и св.М.К. безпротиворечиво се установява, че върху заетата сума е била определена лихва от 1 000 лева. На уговорките за сключването на договора за заем е присъствал и св.М., който запознал св.М. с подсъдимия Х.. Свидетелят К., в качеството си на приятел на св.М., съгласно указанията на подсъдимия е получил 4 000 лева от сестрата на подсъдимия и 1000 лева от самия подсъдим в к.к.“П.......“, като ги е предал на заемополучателя. По делото е приложен запис на заповед съгласно, който св.М. на 27.02.2009 г. е издал запис на заповед, с който се е задължил да заплати на св.М.К. сумата от 6 000 лева на 28.03.2009 г. /л.1,т.7 от ДП/. Като свидетел на записа на заповед се е подписал подсъдимия Н.Х.. Ценната книга била съставена по искане на св.М., като подсъдимия отказал да бъдат вписвани неговите имена, поради което като получател на сумата бил посочен св.М.К.. Показанията на свидетелите К. и М. си кореспондират помежду си относно размера на отпуснатата в заем сума, начина й на получаване и съставянето на записа на заповед, в който е вписано като получател името на св.К., а не на действителния заемодател – подсъдимия Х., поради което следва да бъдат кредитирани. Съда намира, че обясненията на подсъдимия Х. относно начина на предоставяне на заема на св.М. не следва да бъдат ценени, тъй като същите противоречат на показанията на св.М. и К. и представляват изградена защитна версия на подсъдимия, касаещи декларирания от същия алтруизъм при отпускане на заеми, а не възпроизвеждат обективни факти от действителността.

Във връзка с предоставения заем на свидетелят А.А. съда намира, че такъв действително е бил предоставен от подсъдимия Х. на св.А. в сочения размер от 2000 лева със лихва от 10 %  за срок от един месец на 17.02.2009 г. На постигнатата между страните уговорка за размера на сумата, лихвата и срока на договора за заем присъствал и св.К.. Обясненията на подсъдимия Х., че не е отпускал паричен заем на св.А. не следва да бъдат ценени, тъй като от показанията на св.А., св.К., св.Б. и св.Р.А. става ясно, че същият е дал пари на заем на св.А., който заемополучателя не е успял да върне в определения срок. Покупко-продажбата на апартамента на св.А. и А. е послужил като гаранция именно за това, че заема ще бъде върнат в уговорените срокове, в рамките на една година, поради което и свидетелите А. А.  А.А. си запазили правото на ползване на апартамента в посочения срок. Освен гореизложеното липсва и мотив у св.А. да се оплаква в полицията с твърдението, че е изнудван от подсъдимия Х., в случай, че действително не е предоставян такъв заем.

Безспорно прието е и от практиката на съдилищата, става ясно че разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК инкриминира системното (повече от три пъти), по занятие извършване на всякакви банкови сделки, без разлика дали са от един и същи или от различен вид. С оглед   приетото по-горе, че банкови сделки по смисъла на ЗКИ подсъдимия Х. е сключил  със св.Д.М. и св.А.А. се стигна до извода, че банковите сделки не са извършвани системно. Всяка сделка сама по себе си не покрива признаците на престъплението, а всички заедно, като система от действия /поне три на брой/, като същия не е осъществил обективните признаци на този престъпен състав.

Освен всичко гореизложено банковите сделки следва да са извършвани по занятие от подсъдимия Н.Х., което означава, че получавания доход от банковите сделки следва да е основен такъв за лицето, от което да се издържа. От събраните по делото доказателства и главно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от време 2004 г. – 2009 г. подсъдимия е получил доход от 6 050 лева вследствие начислени лихви. Така посочената сума не може да бъде приета като основен  и изключителен източник на доходи на подсъдимия Х.. Още повече, че видно от изготвената справка от  **** АД – ЦУ, гр.С., изх.№**** г. /л.508-510, т.2 от съдебното производство/ става ясно, че за периода 16.04.2007 г.-26.10.2009 г. на подсъдимия е изплатена сумата в общ размер от 153 050,79 лв., спечелена вследствие направени залагания от Е.

По делото е иззет от дома на подсъдимия Х. тефтер и един пощенски плик, в които са изписани имена или прякори на хора и посочени цифри. От така посочените веществени доказателства може да се направи извода, че имената са на хора получавали в заем посочените срещу тях суми. От горното обаче не може да се направи извода, че тези  заеми са били давани от подсъдимия Х. срещу задължението да бъдат върнати с лихва, тъй като не са изписани такива проценти или пък суми различни от сумите на отпуснатите заеми.

Съда противно на становището на прокуратурата намира, че наличието на обезпечение по договорите за заем няма отношение към съставомерността на деянието, тъй като обезпечението е гаранция за кредитора, че ще получи удовлетворение на вземането си, а не представлява печалба за него, каквато е лихвата, когато е уговорена такава. Наличието на обезпечение не представлява и доказателство, че подсъдимия  е сключвал банкови сделки по занятие.

 Несъстоятелна е тезата на адв.А., че деянието по чл.252 от НК е несъставомерно поради обстоятелството, че подзащитният й не е осъществявал дейност по влогонабиране, от набраните средства от която да предоставя заеми /чл. 1 от Закона за банките, в сила до 01.01.2007 година, чл. 2 от сега действащия ЗКИ/, т. е. че не е осъществявал дейност, която да се е намирала под разрешителен режим. Тези доводи нямат правна опора, защото посочените норми регламентират типичните и най-присъщи на всяка б. организация сделки - влогонабиране и кредитиране. Законът обаче не създава задължение за предоставяне на кредити единствено от привлечения влогов капитал. А няма съмнение, че банковият кредит е сред видовете банкови сделки, поставени под разрешителен режим.

Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно фактическите констатации за инкриминираните деяния квалифицирани като такива по чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213 А, ал.3, т.2, вр. с чл.214, ал.1 от НК и чл.252    , ал.1 от НК  което води до единствения възможен изход, а именно съда да оправдае подсъдимия Н.В.Х. по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения.  

           

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Веществените доказателства по делото с оглед  изхода на същото, а именно признаването за невиновен на подсъдимия Н.В.Х. съда е постановил да бъдат върнати на подсъдимия:

- 1 бр. тефтерче с 12 листа 

- 1 бр. мобилен телефон „****“ със СИМ карта на „****“,  предаден с Протокол за доброволно предаване от ОС ИН, Сектор „Ареста“ ******

- 1 бр. нож с дървена дръжка с дължина 32,7 см., и дължина на острието 19,7 см. и 25 броя банкноти с номинал 50 евро, иззети с Протокол за претърсване и изземване на лек автомобил „***“, модел „***“ с ДК №****

- 1 бр. метален бокс от тъмен метал и 1 бр. бокс от светъл метал с надпис на английски език „Бодигард“, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 30.04.2010 г. в жилище, находящо се в гр.******, ул*****************

- 1 бр.метална черна палка, сгъваема състояща се от три части, с гумена дръжка,  с дължина в разгънато състояние 67 см.

- дървена бейзболна бухалка, червена в горния край, с бял надпис с дължина 60,5 см., 1 бр. електрошокова палка, черна на цвят.

- газов пистолет марка „****“ 9 мм с № ****, с пълнител в него, с намиращи се в пълнителя 8 бр. газови патрони 9 мм

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

         

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.” За да възникне отговорност за непозволено увреждане, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. С оглед констатираната липса на извършено от подсъдимия Н.Х. противоправно деяние с правна квалификация чл.214, ал.2, т.2 вр. с чл.213 А, ал.3, т.2, вр. с чл.214, ал.1 от НК липсва първият от елементите от сложния фактически състав на нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което и предявените граждански искове от гражданските ищци А.Й.А. и А.Й.А. в размер на  24 250 лв. за всеки един от тях, претендирани за причинени им имуществени вреди вследствие извършеното от подсъдимия Н.В.Х. престъпление, са неоснователни и съда ги е отхвърлил.

          С оглед постановената оправдателна присъда и на осн. чл.190 от НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.

 

 

СЪДИЯ: