Решение по дело №3148/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2012
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430103148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр.Плевен, 16. 10. 2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Плевенският районен съд, тринадесети  граждански състав, в открито съдебно заседание на   петнадесети октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                               

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при   секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА гр. д. № 3148 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

              

               Иск с правно основание чл. 415  от ГПК.

               Делото е образувано по подадена искова молба от   Т.  Б.  ЕАД, ***,   против М.  А.А., с посочено правно основание чл.415 от ГПК и цена на иска  255,42  лв.

                В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  ч.  гр. д    1229  / 2019 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на  ПлРС.

                В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

                          За ищеца,  редовно призован, не се явява представител.

                    Ответникът,    редовно призован, не се явява и не се представлява.

                По делото е безспорно, че съдът е разпоредил  М.  А.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора  Т.  Б.  ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, заедно с ***, чрез адв. ***, съдебен адрес ***, сумата от общо 255,42 лв.- от които сумата от 152,89лв- главница, съставляваща потребени услуги за клиентски номер на абоната ***, за периода 10. 09. 2016 - 09. 11. 2016 г. и сумата от 102, 53 лв.  главница, съставляваща потребени услуги за клиентски номер на абоната ***, за периода 05.09.2016 - 04. 11. 2016 г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на  заявлението -  25. 02. 2019 г.  до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв - деловодни разноски и сумата от 180 лв.- адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за далекосъобщителни услуги за кл.№ ***г.  и фактура № ***г. и по  договор за далекосъобщителни услуги за кл. № *** и фактура № ***.

  Ответникът  не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з. и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Твърдението, че претендираната сума от  255,42  лв.  не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78,  ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 50  лв. за юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от горното, съдът

                                                                  

                                                          РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че М.  А.А., ЕГН **********,***, дължи  на Т.  Б.  ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, заедно с ***, чрез адв. ***, съдебен адрес ***. сумата от общо 255,42 лв.- от които сумата от 152,89лв- главница, съставляваща потребени услуги за клиентски номер на абоната ***, за периода 10. 09. 2016 - 09. 11. 2016 г. и сумата от 102, 53 лв.  главница, съставляваща потребени услуги за клиентски номер на абоната ***, за периода 05.09.2016 - 04. 11. 2016 г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на  заявлението- 25.02.2019г.  до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв - деловодни разноски и сумата от 180 лв.- адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК, М.  А.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на   Т.  Б.  ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, заедно с ***, чрез адв. ***, съдебен адрес ***, разноските по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 50  лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: