№ 213
гр. Ловеч, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Гражданско дело №
20244300100198 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. №
32048/19.03.2024 г. от А. Н. П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния си представител адв. П. С. М. от САК срещу ЕОС Матрикс
ЕООД, с ЕИК ********* и адрес *** с цена на иска 134 477,80 лева. В
исковата молба се посочва, че в края на месец ноември 2023 г. ЕОС Матрикс
ЕООД е уведомила по телефон ищцата, че има задължение към тях и е
образувано изпълнително дело при ЧСИ А. Б. с peг. № 850 на КЧСИ. След
направена справка в кантората на ЧСИ А. Б. ищцата разбира, че се явява
длъжник по изпълнително дело № 20128500400800 по описа на ЧСИ А. Б. с
peг. № 850 на КЧСИ, образувано срещу нея през 2012 г. Ищцата е установила,
че образуваното срещу нея изпълнително дело № 20128500400800 по описа на
ЧСИ А. Б. с peг. № 850 на КЧСИ е предхождано от друго изпълнително такова,
а именно изпълнително дело № 20118590400108 по описа за 2011г. на ЧСИ С.
С. с peг. № 859 на КЧСИ. Позавава се на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска
колегия на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г., относно давността в
изпълнителното производства, се счита, че само действия по принудително
1
изпълнение на вземането прекъсват давността. Излагат се доводи, че след
прехвърляне на изпълнително дело № 20118590400108 по описа за 2011г. на
ЧСИ С. С. с peг. № 859 на КЧСИ към ЧСИ А. Б. с peг. № 850 на КЧСИ въз
основа на молба с вх. № 02146/12.07.2012г., Получените припубличната
продан средства за погасяване на дълга били неодстатъчни и праводателят на
ответника с молба с вх. № 15923/10.11.2015 г. е поискал отново извършване на
изпълнителни действия срещу ищцата – длъжник.Счита, че образуваното
изпълнително дело № 20128500400800 по описа на ЧСИ А. Б. с peг. № 850 на
КЧСИ по описа за 2012г. се е перемирало на 10.11.2017г., а съответно на
10.11.2020г. процесното вземане предмет на принудително събиране по
процесния изпълнителен лист се е погасило с изтичането на общата 5 годишна
погасителна давност. Заявява, че претендираните суми от ищцата по
изпълнително дело № 20128500400800 по описа на ЧСИ А. Б. с peг. № 850, не
са дължими, поради изтеклата обща погасителна 5 г. давност още към
10.11.2020 г. С оглед на обстоятелството, че главницата по вземането е
погасена по давност, погасена по давност е и претенцията за лихви за забава за
периода и разноски по вземането.Моли съда след като установи коректността
на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови
решение, с което да приеме за установено, че А. Н. П. ЕГН: ********** не
дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
Управител, като погасени по давност, претендираните с изпълнителен лист от
02.03.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 1754/2011г. по описа на 37 с-в СРС от
ищцата в режим на солидарност суми в общ размер на 134 477,80 лева,
съобразно Удостоверение с изх. № 02765/30.01.2024г. за размера на актуалния
към 22.12.2023г. дълг по изпълнително дело № 20128500400800 по описа на
ЧСИ А. Б. с peг. № 850 по описа за 2012 г.
В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба вх. №
3478/27.05.2024 г. от „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В., в качеството си на управители,
действащи заедно и поотделно, чрез пълномощника си юрисконсулт К.
В.,съдебен адрес за връчване на книжа: ***. Считат предявения иск за
допустим и основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение
на вземането действително е погасена по давност. Считат, че направените
разноски в настоящото исково производство следва да бъдат възложени върху
ищеца и не следва да се присъждат в тежест на ответника, тъй като освен
2
признанието на иска с депозирания отговор на исковата молба, „ЕОС
Матрикс" ЕООД с поведението си не е дало повод за завеждане на
делото.Излага доводи, че тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК
дава основание да се приеме, че приложението й е обусловено от
кумулативното наличие и на двете визирани в нея предпоставки, като първата
от тях отразява процесуалното поведение на ответника - той трябва да
признае иска, а другата - неговото поведение, което предхожда образуването
на съдебното производство - той не трябва да е дал повод за завеждане на
делото.С оглед гореизложеното считат, че следва да се вземе предвид на първо
място, че съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, поради
което и за кредитора не възниква задължение да я прилага автоматично.
Поради изложените съображения приемат, че отговорността за съдебните
разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по
давност вземане, би възникнала за кредитора само ако той предприеме
действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане,
респективно оспори предявения иск. В този смисъл посочват Определение №
534/6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г. и Определение №
549/29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 r. IV г. о., ГК. В настоящия
случай след прекратяването по право на изпълнително дело № 800/2012 г. по
описа на ЧСИ Б., не са предприети последващи изпълнителни действия, които
да застрашат или накърнят правата на длъжника - било чрез депозирането на
молба за нови изпълнителни действия, или било чрез депозирането на молба
за връщане на изпълнителния лист с цел образуване на ново дело. Налице е
период повече от 10 години на бездействие на кредитора. Считат, че предвид
признанието на иска по отношение задължение, предмет на събиране по
изпълнителен лист от 02.03.2011 г. по описа на СРС, издаден въз основа на
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1754/2011 г. по описа на 37 граждански
състав на СРС, както и предвид обстоятелството, че „ЕОС Матрикс" ЕООД не
е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,
направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата
страна. Считат, че наличието на изпълнителен титул може да обоснове правен
интерес за водене на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, но този
факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на
иска. Излага доводи в тази насока. Посочва се, че предявения иск е допустим
и основателен, тъй като е погасена по давност възможността за принудително
3
изпълнение на вземането по изпълнителен лист от изпълнителен лист от
02.03.2011 г. по описа на СРС, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1754/2011 г. по описа на 37 граждански състав на СРС г. и моля на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК претендираните от ищеца разноски по делото
да останат в негова тежест, като съдът вземе предвид и изричното му
признаване от страна на представляваното от мен дружество.В условията на
евентуалност, в случай, че съдът прецени, че разноските по настоящото
производство следва да останат в тежест на „ЕОС Матрикс" ЕООД, молят да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение под предвидените минимални
размери съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява,а се
представлява от адв. М.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да
бъде уважена, като искът бъде уважен. В подробна писмена защита
въззивникът доразвива позицията си по правния спор.
Оветникът,редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител.
От представените писмени доказателства, от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Издаден е изпълнителен лист от 02.03.2011г. по ч.гр.д.№ 1754/2011г. по
описа на 37 с-в СРС, по силата на който А. Н. П. и В. И. П. са били осъдени да
заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“, София,бул. „Витоша“№1
сумата 50 50232,52 евро, от които 47 178,82 евро главница, съгласно чл.1 от
Договор за жилищен кредит № 2595/R/2008 г., изменен и допълнен с чл. 1 от
Анекс № 1/28.10.2009 г. и чл. 1 от Анекс № 2 от 13.04.2010 г., 2 863,97 евро
просрочена лихва съгл. чл.13 ал.1 от Договор за жилищен кредит №
2595/R/2008r. от 24.09.2008г., изменен и допълнен с чл.2 от Анекс № 1 от
28.10.2009 г. и чл. 2 от Анекс № 2 от 13.04.2010г., за периода от 26.04.2010 г. до
13.01.2011 г., включително 39,58 евро наказателна лихва, съгласно чл. 14, ал.
31 от Договор за жилищен кредит № 2595/R/ 2008 г. от 24.09.2008 г., за
периода от 26.04.2010г. до 13.01.2011 г., включително 150,15 евро месечна
такса 0,065% съгласно чл.156 „в" от Договор за жилищен кредит № 2595/R/
2008 г. от 24.09.2008 г., за периода от 26.04.2008г. до 13.01.2011 г.,
4
включително със законната лихва за забава върху главницата от 14.01.2011 г.
до окончателното плащане, която към 30.06.2011 г. е в размер на 2 021 евро,
въз основа на Извлечение от сметка № BG04PIRB740*********** с титуляр
А. Н. П. и В. И. П. за дължими суми по Договор за жилищен кредит №
2595/R/2008r. от 24.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 28.10.2009г.
и Анекс № 2 от 13.04.2010 г. към 13.01.2011 г., включително, като основание
по чл. 417, т. 2 от ГПК, а на основание чл.78, ал. 1 от ГПК - сумата от 3 397,39
лева разноски по делото, както такси и разноски по съдебното изпълнение,
съгласно Раздел I и II от ТТР към ЗЧСИ в размер на 6 707 лева.
Подадена е молба с №01018/21.04.2011 г. на „Банка Пиреос България“
София , до бул. „Витоша“№1 и е образувано върху посочения изпълнителен
лист и.д. № 20118590400108 по описа за 2011г. на ЧСИ С. С. с per. № 859 на
КЧСИ/преобразувано в и.д. № 20128500400800 по описа за 2012г. на ЧСИ А.
Б. с peг. № 850 на КЧСИ /.В молбата банката е поискала проучване на
имущественото състояние на дължниците, като е заявила, че последващите
изпълнителни действия ще бъдат поискани сдопълнителна молба. В делото не
е приложена покана за доброволно изпълнени, връчена на А. П.. Приложена е
такава покана за доброволно изпълнение –л.61 и л.-64 по изп.д. №108/2011 г.
,но в нея няма данни да е връчвана на длъжника-ищец лично. С молба №
01195/16.05.2011 г. банката е поискала насрочване на опис и оценка на
недвижим имот, върху който е учредена договорна ипотека на 29.09.2008 г.
апартамент №15 ,който е секция от комплекс „П. на М.“ в ***“ ,складово
помещение към него. Протокол № 48575/08.08.2012 г./ 09.08.2012г./ с
48575/08.08.2012 г. обявява публична продан на ипотекирания имот
собственост на ищцата. С протокол от 14.12.2012 година е обявен за купувач
по проведената публична продан М. И. М. от гр. София за сумата 72485 лева.
Издадено е и постановление за възлагане на недвижимия имот, влязло в
законна сила на 09.01.2023 г. Издаден е протокол за въвод във владение на
28.02.2013 г. в полза на купувача М. М. за процесния недвижим имот
.Поискано е от ЧСИ Б. заличаване на законна ипотека върху имота с писмо от
27.03.2024 г..С писмо от ЧСИ Б. от 28.03.2013 г. е поискано вдигане на
възбраната върху процесния имот. Изпратено е писмо от ЦКБ до частния
съдебен изпълнител, в който е уведомен, че по сметката на В. П. е наложен
запор, но поради липсата на движение по сметката повече от една година са
уведомили титуляра и съдебния изпълнител, че сметката ще бъде закрита. С
5
писмо 140334/02.10.2015 г. „Уникредит Булбанк“-АД-София са уведомили
частния съдебен изпълнител, че сметките на А. П. са закрити.“Банка Пиреос
България“АД-София е поискала по изпълнителното дело с молба
№15923/10.11.2015 година да бъде извършена проверка в НОИ за трудови и
граждански правоотношения на длъжниците и налагане на запор върху тях.
С молба от 12.09.2016 г. М. е поискал вписване на поправка на
постановлението за възлагане и с писмо 15.09.2016 г. частния съдебен
изпълнител е поискал да се извърши такова вписване от СВ-АВ-София.
„Еос Матрикс“ЕООД подал молба №12821/10.08.2016 г. като посочил,
че е цесионер по договор за цесия с банката от 30.06.2016 година и възложил
на частния съдебен изпълнител извършване на „всички необходими действия
за нормалния ход на производството“/к.ц./. При проверка на списъка на
длъжниците по Приложение 1 към договора за цесия се установява, че не
фигурира нито А. Н. П., нито В. П.. Няма данни ,че на дължниците е
съобщена цесията при действие на чл.99,ал.2 и ал.3 от ЗЗД.
С писмо №13134/06.11.2018 г. ЦКБ-АД-клон Дървеница е уведомила
ЧСИ Б., че В. П. няма наличности движение по сметката в банката и същата
ще бъде закрита.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439,ал.1 от ЗЗД за защита
на длъжника,спрямо „ЕОС матрикс“ЕООд-София. Уважаването на този
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането се обосновава
на факти, възникнали след приключване на производството, по което е
издаден изпълнителния лист.Доколкото в казуса изп.лист е издаден в
производство за издаване на заповед за изпълнение от 20.12.2011 г. по чл. 417
от ГПК, не може да се счете че проведено съдебно дирене по смисъла на чл.
439,ал.2 от ГПК. Действията на праводателя на ответника по снабдяване с
изпълнителен лист и цедирането на дълга по договор за цесия от 30.06.2016 г.
дават повод на ищеца за защита с отрицателния установителен иск за
признание, че сумите предмет на изпълнителното производство са недължими
като погасени по давност. В случая няма данни дали изп.производство е
прекратено поради перемпция,но този факт и дали са предприемани
изпълнителни действия срещу ищеца не влияят на положителната
процесуална предпоставка правен интерес. Тя се извежда от изпълнителните
действия,предприети от ответника против ищеца и с възможността да развива
6
или образува ново изпълнително дело. Ответникът, разполагайки с изп.лист
може да поиска прекратяване на изпълнително дело и да образува ново при
друг съдебен изпълнител. В този смисъл съдът споделя актуалната съдебна
практика- определение №3252/01.11.2023 г. на ВКС по ч.гр.д №3618/2023 г. на
ВКС, определение № 320/20.07.2022г. по ч.т.д. № 1122/2022 на ВКС и
определение № 50413/05.10.2022г. по ч.т.д. № 2100/2022г. на ВКС.
Снабдяването на кредитора с изпълнителен лист е свързано с реализиране на
втората фаза на развитие на производството след съдебната,т.е.
изпълнителната. Снабдяването с изпълнителен титул на кредитора му дава
възможност във всеки един момент да премине към удовлетворяване на
вземането като инициира образуването на изпълнително производство. По
настоящето дело значение имат данните относно изп.производство по
изпълнителен лист от 02.03.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 1754/2011г. по описа на
37 с-в СРС.
Съдебната практика е имала повод да се произнесе още с решение №755
от 19 март 1964 година по гражданско дело №2951/63 година на ВС, че чл.
116,б.“в“ от ЗЗД следва да се тълкува като прекъсване на давността с
предприемане на действията за принудително изпълнение и след всяко
прекъсване започване да тече нова давност. Доколкото с постановление 3 от
1980 година на ППВС-относно приложението на чл. 115,б.“ж“ от ГПК, беше
възприето друго решение, противоречието в Съдебната практика беше
отстранено с Тълкувателно решение №2 от 26 юни 2015 година по т.д. №
2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд и Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Погасителната давност се прекъсва от изпълнителни действия по изп.дело,
макар и да е настъпила перемция - Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г.
на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК. Затова има значение утвърдената съдебна
практика, че действията на съдебния изпълнител относно налагане запор и
възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на публична продан, възлагане
вземане за събиране или вместо плащане, съставляват действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Същевременно не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността -образуването на изпълнителното дело, изпращането
и връчване покани за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи и
7
книжа, включително и назначаване на експертиза за определяне непогасен
остатък от дълга, извършване на разпределение и плащане въз основа на
влязло в сила разпределение. В изпълнителното производство се установява,
че не са извършвани действия по изпълнителните способи, тъй като частният
съдебен изпълнител не е предприел изп.действия след 10.11.2015 г. По
изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е
текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, а погасителна давност за
тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. Настоящето производство е
било висящо към 26.06.2015 година, като след 10.11.2015 г. , когато е уважено
искането на банката за налагане на запор не са извършвани изп.действия.
Последващите години не са били предприемани конкретни изпълнителни
действия по изп.дело. Молбата на ответника от 10.08.2016 г. не изхожда от
кредитор, предвид липсата на данни за цедиране на конкретния дълг и
несъобщаването на цесията на длъжниците. От друга страна в нея липсва
искане за извършване на конкретно изп.действие. Дори обаче да се счете тази
молба като изп.действие, 5 годишния давностен срок след нея също е изтекъл.
Следва да се отбележи, че ответникът признава допустимост и
основателност на иска в писмения отговор на исковата молба
№3478/27.05.2024 година.
Следователно 5 годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл и
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ловешки окръжен съд счита, че предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във връзка с 124, ал. 1 да се
установи, че А. Н. П. не дължи спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата в общ размер на 134 477,80 лева, като погасена по давност,
претендирана с изпълнителен лист от 02.03.2011 г., издаден по ч.гр.д.№
1754/2011г. по описа на 37 с-в СРС от ищцата в режим на солидарност
съобразно Удостоверение с изх. № 02765/30.01.2024г. за размера на актуалния
към 22.12.2023 г. дълг по изпълнително дело № 20128500400800 по описа на
ЧСИ А. Б. с peг. № 850 по описа за 2012 г. е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Що се отнася до процесуалното поведение на ищеца, то е неотносимо
към хипотезата на чл. 78,ал.2 от ГПК. В този аспект значими са действията –
8
извънсъдебни и съдебни на ответника в изпълнителното производството. С
поведението си той е дал повод за завеждане на делото и неговото възражение
по присъждане на разноските е неоснователно.
При този изход от процеса ответникът следва да бъде осъден, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК, да заплати на проц.представител на ищцата
сумата 6000 лева при уважаване на възражението за прекомерност на
разноските на основание чл. 78,ал.5 от ГПК. Общият размер на дължимите
разноски съобразно изхода на спора и цената на иска е 10029.11 лева. В
производството проц.представител на ищцата – адв. М. е упълномощена с
пълномощно от 29.01.2024 г. за проц.представителство пред всички
инстанции. С договор за правна помощ и съдействие страните са договорили
адв.възнаграждение при условията на чл. 38,ал.1, ,т.2 от ЗА. В
първоинстанционното производство е подадена искова молба,
проц.представител е участвал в две открити съдебни заседания и представил
писмена защита. Ответникът е признал допустимост и основателност на иска
с писмения отговор. Не са изслушвани свидетели, допускани и изслушвани
съдебни експертизи, не са извършвани процесуални действия по събиране на
доказателства в производството. При това положение съдът изцяло се
съобразява с решение на СЕС С-38/22 от 25.01.24 г. по преюдициално
запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл.101, §1 ДФЕС във
връзка с чл.4 §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната
правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният
съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
целта,“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при
наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни
цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
9
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания,
които са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК съдът
приема приложимост и в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към
Наредба №1/04 г, задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е
осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено
лице е съответна на правото на ЕС. В този смисъл настоящата инстанция
съобразява актуалната практика на ВКС, отразена в определение
№50015/16.02.24 г. по т.д.№1908/2024 г . на ВКС и определение №211/10.05.24
г. по ч.т.д.№1378/23 г. на ВКС.
Следователно не се касае до казус с висока фактическа и правна
сложност, ответникът е признал иска,не са извършвани голям обем
процесуални действия от проц.предсавителна ищцата и при това положение
ответникът следва да заплати на адв. М. сумата 6000 лева съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
Съдът счита, че следва да бъде осъден ответинкът да заплати в полза на
бюджета на съда сумата 5379.11 лева държавна такса , тъй като първоначално
не е внесена такава от ищцата на основание чл. .83 от ГПК.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от А. Н. П. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. П. С. М. от
САК срещу ЕОС Матрикс ЕООД, с ЕИК ********* и адрес ***. че А. Н. П. не
дължи на ЕОС Матрикс ЕООД сумата в общ размер на 134 477,80 лева,
като погасена по давност, претендирана с изпълнителен лист от
02.03.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 1754/2011г. по описа на 37 с-в СРС от
ищцата в режим на солидарност съобразно Удостоверение с изх. №
02765/30.01.2024г. за размера на актуалния към 22.12.2023 г. дълг по
изпълнително дело № 20128500400800 по описа на ЧСИ А. Б. с peг. № 850 по
описа за 2012 г.
10
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, с ЕИК ********* - гр. София, с
горните данни да заплати на адвокат П. С. М., член на САК личен
№********** с адрес на кантората – ***, адвокатско възнаграждение в размер
на сумата 6000 лева / шест хиляди лева/ за първа инстанция.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, с ЕИК ********* - гр. София, с
горните данни да внесе в полза на бюджета на съда държавна такса в
размер на сумата 5379.11 лева / пет хиляди триста седемдесет и девет лева и
единадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщение на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11