О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ...................... / …………………2020
г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д.
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Христова
въззивно гражданско дело № 1446 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на Молба
с вх. Рег. № 270316 от 27.11.2020 г. с
правно основание чл. 248 от ГПК подадена от И.С.В. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Таня З.Р., с искане да бъде
изменено решение № 2606667 от 05.11.2020
г., в частта за разноските.
В
обстоятелствената част на молбата се посочва, че съдът е осъдил И.С.В., да заплати :
на К.Й.А., сумата от 460
лева,
на О.Л.Н., М.Г.Г., В.И.Б. и Г.П.Б.
общо сумата от 1130 лева.
на Х.М.М., П.Ж.Я.,
Н.Р.Б., сумата
от 1000
лева
без да
отчете възражението за прекомерност и без да съобрази, че последните две суми
не са платени от всички от ответници, а само от един от тях. Поставя правния въпрос, дали съдът е съобразил
размера на присъдените разноски като дължими за всеки от ответниците или само
за този, който е платил и дали на останалите се дължат разноски след като не са
сторили такива. Иска се от съда да измени решението като намали размера до
предвидения в Наредба № 1/2004 г.
Постъпил е
писмен отговор вх. Рег. № 271331 от 17.12.2020 г. подписан от адв. Д.И. пр.
представител на Х.М.М., П.Ж.Я., Н.Р.Б. в който се възразява срещу допустимостта на произнасянето по
искане за изменение на първоинстанционното разрешение на спора за разноските.
По отношение на искането за изменение на въззивното решение, изразява становище
за неоснователност.
Постъпил е писмен отговор вх. Рег.
№ 271332 от 17.12.2020 г. от адв. Д.В. в качеството на пр. представител на О.Л.Н.,
М.Г. Н., В.И.Б. и Г.П.Б.. С отговора е оспорено като неоснователно искането за
намаляване на разноските.
В двата отговора възраженията се свеждат до това, че всяка страна има
право на защита и съответно на разноски, които е направила в производството,
независимо от вида на претенцията и начина на съединяването на исковете.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С
решение № 260667 от 05.11.2020 г. съдът е потвърдил Определение № 2015 от 31.01.2020 г., с което е оставена без уважение,
молбата за изменение на Решение № 4822 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.№
10 503 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна,ХХХXII -ти състав, в частта за разноските.
Осъдил
е И.С.В., ЕГН **********,*** да заплати, на
К.Й.А., ЕГН **********,***, сумата
от 460
лева, общо на О.Л.Н., М.Г.Г., В.И.Б., Г.П.Б., сумата от 1130 лева, общо на Х.М.М., П.Ж.Я., Н.Р.Б.,ЕГН
**********,***
сумата
от 1000
лева.
Основанието
за присъждане на горните суми е на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 78 от ГПК в нейната цялост,
урежда различни хипотези, като разрешава въпроса – как съдът следва да присъди
направените от страните разноски. Изведен е общ принцип, че страната която е направила разноски следва да бъде овъзмездена за
тях, когато спорът е разрешен в нейна
полза. Отклоненията от принципа, че разноски се присъждат в полза на страната,
са изрично уредени и те са „в полза на съда“ и в „полза на НБПП“. Т.е. субект
на претенцията и съответно на задължението е страната. Съществува и още една хипотеза в чл. 38, ал.1 от ЗА, когато разноските не се
присъждат в полза на страната, а в полза на процесуален представител.
Размерът на разноските съдът определя , като има предвид цената на иска, дължимата
държавна такса и действително заплатения разход. Присъждането
на разноски се съобразява с уважената/отхвърлената част от иска и с наличието/липсата на списък по чл. 80 от ГПК.
В случая, се иска намаляване на разноските по
съображения, че ответниците са защитавали общ техен интерес - претенцията към
тях е била за солидарното им осъждане. Във въззивното съдебно решение, съдът е
приел, че общият интерес не предполага
общо процесуално представителство. В молбата по чл. 248 от ГПК се иска ревизия
на този извод. Общият интерес ограничава
само задължението за заплащане на една държавна такса, съответно присъждането и
като разход с решението при наличие на другите предпоставки, но не може да
ограничи правото на защита за всяка една страна, като я задължи с общо
представителство. Общото възнаграждение на всички страни, може да се ревизира
само по съображения за прекомерност за всяка една от тях, като бъде намалявано
в съответствие с правилата, които са от компетентността на съда. Съобразявайки тази компетентност, съдът намира
искането за неоснователно в неговата цялост. За присъждане на разноските не е
от значение кое лице фактически е заплатило възнаграждението. Присъждат се
разноски в полза на страната за която е платено, а тя в какви отношения е с
действителния платец е друг вид правоотношение, чуждо за спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. Рег. № 270316 от 27.11.2020
г. с правно основание чл. 248 от ГПК
подадена от И.С.В. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Таня З.Р., с искане да бъде изменено решение № 2606667 от 05.11.2020 г., в частта за
разноските, на основание 248 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.