Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.04.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
двадесет и шести състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Веселина Тодорова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 7754 по
описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на
вземането, предмет на Заповед № *** от
04.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № **** по описа на ВРС за следните
суми: сумата от 378,62 лева,
представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем №****, сключен на 14.05.2015г. между „И*** М***” АД и П.Г.М.,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „И*** ” АД в полза н.
„А***” ООД по силата на Приложение № *** към Р**** договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.; сумата от 309,92 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на между „И**** ” АД и П.Г.М. е
сключен Договор за паричен заем № **** от
14.05.2015г. По силата на договора заемодателят предоставил на заемателя паричен заем в размер на 750 лева, като сумата
била усвоена веднага след сключване на договора. Ответникът следвало да върне
сума в размер на 893,88 лева, включваща и договорната лихва, на 26 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 34,38 лева. По договора заемателят изплатил сума в общ размер от 981,76 лева, но
все още дължал главница в размер на 378,62 лева. С договора заемателят
се задължил в 3-дневен срок от усвояването на сумата по заема да предостави на
заемодателя обезпечение от изчерпателно посочените в договора, като в случай на
неизпълнение на това задължение дължи неустойка, която се начислявала
еднократно и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски. Останала била дължима неустойка в размер на 309,92 лева. Вземанията на
заемодателя от длъжника були прехвърлени на ищщцовото
дружество по силата на Приложение № **** към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са след успешно провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
Ответникът не е взел становище по исковете, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.**** от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер на 75 лева за платена държавна такса
и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП както
и направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева за
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А****.” ООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 378,62 лева, представляваща дължима главница, произтичаща
от Договор за паричен заем №****, сключен на
14.05.2015г. между „И**** ” АД и П.Г.М., вземанията по който са прехвърлени от
страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение № **** към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г.; сумата
от 309,92 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.01.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № *** по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А****” ООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 175 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както
и сумата от 75 лева, направени в заповедното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: