Р Е Ш Е Н И Е
№ 2358
гр. Пловдив, 21.12.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесета и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от Председателя Ангелов касационно административно
дело № 2155 от 2023 г.
по описа на Административен съд Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Делото е образувано по касационна
жалба от Н.С.А., чрез адв. С. против Решение № 1402 от 21.07.2023 г., постановено
по административно дело № 852/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, седми
състав, в неговата отхвърлителна част.
Производството пред първата
инстанция е образувано по искова молба
на Н.С.А., ЕГН **********, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане
на: - сумата в размер на 20 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба
до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 17.11.2016 г. до
26.01.2017 г.; - сумата в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 25.05.2017 г. до 31.05.2017 г.; -
сумата в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Пловдив в периода от 02.06.2017 г. до 21.12.2017 г.; - сумата в размер
на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив в
периода от 24.05.2020 г. до 17.08.2020 г.; - сумата в размер на 20 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба
до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 17.08.2020 г. до
30.03.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба).
С оспореното решение, ГД „ИН” София е осъдена да заплати на ищеца
Н.С.А., ЕГН **********,
сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по
време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 02.06.2017 г. до 21.12.2017
г., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 202 дни в посочения
период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба, а именно 30.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 20
000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Отхвърлена е исковата претенция на Н.С.А. за присъждане на
сумата в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Арест Пловдив в периода от 24.05.2020 г. до 17.08.2020 г. вкл.
Осъдена е Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Н.С.А., сумата от 2 260 (две
хиляди двеста и шестдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на
престоя му в Затвора Пловдив в периода от 17.08.2020 г. до 30.03.2022 г. вкл.,
изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 451 дни в посочения период,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба, а именно 30.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 20
000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание- Н.С.А. не се явява и не се представлява.
Ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София не се представлява. Постъпил е писмен отговор на касационната жалба, с
който същата се счита за неоснователна, претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намира жалбата
за допустима, а по същество за неоснователна.
Съдът обосновано и в
съответствие с ангажираните доказателства е приел, че през процесните периоди
на престой, в достатъчна степен индивидуализирани, се установяват твърдените
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и заявената претенция е частично основателна.
Съдът относно процесните периоди,
като е съобразил действително прекараното
време в Затвора Пловдив, е приел, че
ищецът е бил в пренаселени килии, като от представените справки се установява,
че през 653 дни ищецът е бил в помещение, в което не е спазено изискването за
минимална жилищна площ от 4 кв.м.
Първоинстанционният съд е направил извод, че
предявения иск е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ГД "Изпълнение на наказанията". По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до посочените
в осъдителния дипспозитив размери и е отхвърлил исковете за разликата до пълния
предявен размер от 20000 лева за всеки един от исковите периоди.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като в тази
връзка наведените с касационната жалба
основания, съдът намира за необосновани.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по
повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца за част от периодите
предмет на исковата молба. Съдът е направил задълбочен анализ на релевантните
доказателства през призмата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС регламентиращ, че при
своята решаваща дейност съдът е длъжен да съобразява кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Кумулативното
въздействие на вредоносните фактори са съобразени и с приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите. Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови
задължения – пренаселеност в килиите, за част от исковия период, в които ищецът
е изтърпявал наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението. От установеното по делото неизпълнение, обаче, не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие
с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното
решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените
вреди. Според настоящата съдебна инстанция, първоинстанционният съд е установил
категорично нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед съдържанието на
същите, правилно е намерил, че те действително водят до неприятните психически
изживявания, посочени от ищеца в исковата му молба. Съобразно с общите принципи, изложени и в
Делото „А. и др. срещу България“, властите трябва да гарантират, че едно лице е
задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че
начинът и методът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода или друг вид
мярка за задържане не подлага човека на стрес или трудности с интензитет,
надвишаващ неизбежната степен на страдание, присъща на задържането и
практическите изисквания на лишаването от свобода, че здравето и
благосъстоянието на човека са гарантирани в достатъчна степен.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо
искането на ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Ищеца не претендира разноски.
Водим от изложеното, Административен съд гр. Пловдив,
XХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1402 от 21.07.2023 г., постановено по административно дело № 852/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, седми състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :