№ 428
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100600604 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от подсъдимия Б. А., чрез
защитникът му – адв. В. В., срещу Присъда от 17.06.2022 г., постановена по
н.о.х.д. № 14440 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, НО, 9 - и състав,
с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 162, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, чието
изтърпяване било отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 /три/
години, „парична глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, както и
„обществено порицание“, изпълнимо, чрез прочитане на диспозитива на
присъдата, след влизането й в сила в Централните емисии новини на
Българската национална телевизия.
Подсъдимият е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сумата
от 170 лв., по сметка на СДВР, представляваща разноските, сторени в
досъдебното производство, ведно със сума в размер на 5 /пет/ лева, в полза на
СРС, за служебно издаден изпълнителен лист, сумата от 1268,45 лв., по сметка
на СРС, представляваща разноски, сторени в съдебната фаза, сума в размер на
60 лв, представляваща ДТ от 4 % върху размера на уважения граждански иск,
ведно с 5 лева, в полза на СРС, за служебно издаден изпълнителен лист. Както
и сумата от 1100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
за повереник на частния обвинител и граждански ищец.
1
Настоящото въззивно производство е второ по ред, а
първоинстанционната присъдата, в гражданско-правната си част, е влязла в
сила, поради което е извън обхвата на настоящата въззивна проверка.
В депозираната въззивна жалба и допълнително писмено изложение
защитата излага подробно съображенията си за необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт, за наличието на допуснати съществени
процесуални нарушения, поради липсата на мотиви, както и допуснати
нарушения на материалния закон. Поддържа се, че обжалваната присъда е
постановена при липса на доказателствена обезпеченост и превратно
тълкуване на доказателствата, поради което подсъдимият моли за нейната
отмяна и постановяването на нова така – оправдателна по характер. В
условията на евентуалност, претендира, че така наложеното наказание е явно
несправедливо и моли за изменението му. В сезиращият документ липсват
искания за попълване на доказателствената съвкупност.
В производството не са постъпили възражения от останалите страни.
Настоящият съдебен състав в свое определение от 21.03.2025г., след
проверка на въпросите по чл. 327 НПК прецени, че присъдата е атакувана в
срок и е от категорията актове подлежащи на инстанционен контрол пред
въззивния съд по съответния ред, както и че за изясняване на обстоятелствата
от предмета на доказване по делото следва да бъде допуснат до разпит
частният обвинител Г. Р. М..
В проведеното открито съдебно заседание, подсъдимият Б. А., чрез
защитника си отбелязва дългата продължителност на производството, за което
не би могло да му се вмени вина. Насочва вниманието към допуснато от
първия съд нарушение на правилата за събиране и проверка на
доказателствата, което според защитата довело до неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа, че не са налице еднопосочни доказателства
досежно авторството и вината на подсъдимия, като намира, че свидетелските
показания на С.В. не следва да се ползват с доверие, доколкото последната не
била очевидец на случилото се, като възприема аналогична позиция и по
повод на останалите гласни доказателствени средства. Поддържа, че липсват
доказателства, от които по безпротиворечив начин да бъде прието, че
поведението на подсъдимия е продиктувано от етническата принадлежност на
пострадалия. По тези причини намира, че първоинстанционната присъда
почива на предположения.
Пред въззивният съд, представителят на държавното обвинение оспорва
въззивната жалба и претендира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Счита, че са събрани всички необходими доказателства, от които
районният съд е извел правилни правни и фактически изводи. По тези
причини намира присъдата за правилна и предлага тя да бъде потвърдена.
Частният обвинител М. моли за потвърждаване на осъдителната присъда.
В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума,
подсъдимият А. моли да бъде оправдан.
Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314
НПК, намира следното:
Въззивната жалба е постъпила в рамките на законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на ревизия съдебен акт,
2
поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност
установява сходна на възприетата от Софийски районен съд фактическа
обстановка, а именно:
Подсъдимият Б. А. А. е роден на ****г. в гр. София. Същият е българин, с
българско гражданство, със средно образование и е неосъждан. Понастоящем
живее в гр. София, ж.к. „Дружба", бл. ****.
Частният обвинител Г. М. е от ромски произход и през 2013г. обикалял
кофите за смет и събирал вестници, за да се прехранва.
На 03.11.2013 г. подс. Б. А., заедно със св. К.С. – М. и св. Н.М. около
13:00 – 14:00 ч., участвали в организиран протест срещу нелегалните
емигранти, в гр. София, с начало – пред църквата „св. Неделя“ и завършващ
пред сградата на Министерски съвет на бул. „Дондуков“, като подсъдимият Б.
А. през цялото време вървял начело на протеста.
На същата дата, частният обвинител Г. М., заедно с 8-9 годишния Б.лав –
син на негов приятел, обикаляли кофите за смет в центъра на гр. София.
По същото време, на детската площадка в парка до НДК, около бул.
„Витошва“ и бул. „Патриарх Евтимий“, в близост до ул. „Фротьоф Нансен“, се
намирали св. С.В., Ю.М., св. И.Ц., св. Д.П. заедно с децата си. В. и Ю.М.
отивали да купи сладолед за децата.
Около 14 – 14:30ч., частният обвинител М. и малолетното дете се
намирали на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“, като
детето поискало от частния обвинител М. да му купи царевица от
павилионите, находящи се в градинката от страната на НДК, в близост до
кръстовището с „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“. Двамата пресекли и се
насочили към количката, от която продавали варена царевица.
В този момент св. М. забелязал група от мъже, които му заприличали на
скинари, поради това, че били облечени с черни дрехи и кубинки.
Групата от 7-8 човека била забелязана и от св. В., която заедно с Ю.М.
тъкмо щели да пресекат на светофара на бул. Витоша. На св. В., направило
впечатление, че групата мъже имала сходни белези с оглед на облеклото им,
стила им – облечени в черно.
Подсъдимият Б. А. и Б. С. също били част от тази група. Мъжете,
приближили М. и започнали словесно да го нападат с думите: „Ей, **** какво
правиш тук, кой ти каза да идваш тук, тук не е за ****, ****те на сапун.“. В
този момент, св. В., възмутена от случващото се, решила да се намеси в
съприкосновението, в опит да измъкне малкото дете, придружаващо М., от
центъра на случката. Свидетелят М. незабавно избутал детето, а св. В. го
дръпнала и го скрила при приятелката си Ю., за да го предпази от групата
мъже. Лице от групата казал на св. В., че е „по – долна от ****те щом ги
защитава“.
Част от групата, започнали да дърпат М., да го блъскат и го повалили на
земята, след което всички започнали да го бият и ритат. Подсъдимият А.
основно давал наставления на групата мъже. М. успял да стане от земята и
взел в ръце парче от намираща се в близост до него счупена плочка, като я
размахал, с цел да уплаши нападателите си. В този момент в побоя се включил
и подсъдимият А., който се появил зад гърба му го хванал за гушата, като му
казал: „Спри да чупиш, ****“ и изблъскал парчето плочка от ръката му.
3
Частния обвинител започнал да се задушава от приложената хватка и паднал
отново на земята, а групата мъже подновили побоя над него. Св. М. бил
зашеметен, до степен, в която за наблюдателите изглеждал като припаднал,
което изплашило групата мъже, нанасящи му побоя и последните избягали.
Двете жени се погрижили за М., като го поливали с вода и се уверили, че
не си е глътнал езика.
Св. В. се върнала на детската площадка, за да вземе мобилния си телефон,
без да споменава нищо за случващото се на останалите жени, но св. Д.П.,
усетила, че нещо не е наред и я последвала обратно към
местопроизшествието.
Св. С.В. се обадила на телефон 112 и помолила за съдействието на
полицейските и медицинските екипи.
След като били сезирани, на подадения сигнал били изпратени св. С.С. и
св. Д.А. – полицейски служители при 04 –РУ – СДВР. Около 14:40 те
пристигнали на местопроизшествието, където установили св. С.В., която им
посочила, частния обвинител М.. Пристигнала още и линейка. След като
медицинските специалисти се уверили в здравословното му състояние,
напуснали местопроизшествието. Тръгнал си и М.. Последният отказал да
бъде отведен в болнично заведение, защото се притеснявал за финансовата
възможност да заплати медицинската помощ, както и да не загуби количката
си, с която събирал вестници.
След като развилата се ситуация деескалирала, В., М. и П.а се върнали
при св. И.Ц. на детската площадка, но се засекли с част от групата момчета –
облечени в черно, която също се движела по алеите в парка до НДК, а друга
част от групата, свидетелите видели позиционирана на терасата на билетния
център на НДК, поради което се насочили към заведение „Кълчър Бийт“,
където да се скрият. Свидетелят Д.П. позвънила отново на полицията, като се
опитвала да ги насочва относно местонахождението на групата младежи, в
която се намирали подсъдимият А. и Б. С.. Докато вървял по алеята,
подсъдимият А. обърнал лицевата страна на якето си откъм зелената й страна,
с цел да заблуди виделите го свидетели.
Около 15:35 в полицията постъпил нов сигнал, че лицата, причинили
побоя по – рано, са забелязани около главния вход на НДК, а св. В. наблюдава
посоката им на движение. Към този момент, групата мъже се била разделила и
заедно били останали подсъдимият А. и Б. С.. На място били изпратени св.
Н.Г. и В. М., които на пресечката на бул. „Витоша“ с ул. „Доспат“, спрели
няколко лица, отговарящи на описанието, дадено от В., като едно от тях било
облечено със зеленикаво горнище и имало брада, а друго по – слабо, по -
ниско и с белег на челото. На мястото пристигнали и свидетелите Г. и С.,
както и свидетелката В., която разпознала заловените лица като част от
извършителите на побоя, който наблюдавала по – рано.
Полицейските служители установили лицата като подсъдимия Б. А. и
като Б. С., които в 15:50 ч. били задържани от св. В. М..
На 07.11.2013г., частният обвинител М. посетил УМБАЛ „Царица
Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, за извършването на медицинско освидетелстване.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред, в рамките на което е събрал както непосредствено, така и чрез
приобщаването по предвидения в НПК ред следните доказателства: гласните
4
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите: Д. Г.,
непосредствено пред СРС и приобщени от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 1, т. 4, НПК, /л. 70/; К.С.-М., приобщени
непосредствено пред първия съд /л. 928/ и приобщени от досъдебното
производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, /л.231/; С.С.,
приобщени непосредствено /л. 1022/ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 НПК /л. 70 ДП/; Н.Г. /л. 1024/, непосредствено пред съдебния състав
и приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 72 ДП/; С.В. – непосредствено пред първия съд /л. 1025,
том 2/ и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л.
59, 62 и л. 238 ДП/; Н.М. – непосредствено пред първия съд /л. 1054, том 3/ и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП на л.
232; В. М. – непосредствено, на л. 1055 и приобщени от досъдебното
производство – л. 73 ДП; И.Ц. – непосредствено /на л. 1057, том 3/ и частично
приобщени от досъдебното производство – /л. 68/; Д.П. /л. 2051, том 3 – СП/, и
приобщените от ДП /л. 64-65/; писмените доказателства: Справка съдимост
/л. 114 ДП/; СМУ /л. 125-127/; Фиш за спешна медицинска помощ /л. 128 и
сл./; писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване /л.
48 ДП/; протокол за разпознаване /л. 50 ДП/; протокол за разпознаване /л. 55
ДП/; протокол за разпознаване /л. 60/; Заповед за задържане на А. /л. 103 ДП/;
Заповед за задържане на Б. С. /л. 106/; способи на доказване: съдебно –
графическа експертиза за св. С. Г. /л. 1005 – том 2 съд. П./; съдебно-
графическа експертиза за св. Н.Г. /л. 2037, том 3/; съдебно-медицинска
експертиза /л. 83 сл. ДП/.
В рамките на въззивното съдебно следствие, на свой ред, въззивният съд
прецени за необходимо и попълни доказателствената съвкупност по делото,
което по същество доведе до прецизиране, но не наложи внасянето на
съществени корекции във възприетата от районния съд фактическа
обстановка, посредством провеждането на разпита на частния обвинител Г.
М..
Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на
собствения си прочит на събраните в хода на съдебното следствие пред първия
съд гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи на
доказване, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно
следствие гласни доказателствени средства, като прецени, че същите са
достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формирането на
правилни и безпротиворечиви изводи по фактите.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд, в
достатъчна степен е преценил доказателствени източници, приобщени по
делото, като последните са ценени според действителното им съдържание,
което по същество е довело да правилни фактически изводи досежно
релевантните към предмета на доказване факти в конкретното производство.
Въззивният съд споделя фактите, установени от първата инстанция, респ.
извършения доказателствен анализ като намери, че оценката на
доказателствата по отношение на фактически констатации, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на правната и формалната логика.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав,
обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на
съдебния акт, следва също да разгледа всички въпроси, отнесени до
5
правилността на присъдата, предвид необходимостта да даде отговор на
твърде общите възражения на защитата, касаещи липсата на доказателствена
обезпеченост на първоинстанционната присъда.
На първо място, следва да се отправи критика към първоинстанционния
съд, по отношение на позицията възприета спрямо гласните доказателствени
средства, събрани по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, чрез прочитането на
протокола за разпит на свидетеля Д. Г.. В рамките на проведеното съдебно
следствие, свидетелят заявява, че не би могъл да потвърди със сигурност
авторството на положения в протокола подпис, което от своя страна наложило
изготвянето на съдебно-графическа експертиза /л. 1005, том 2/, според която,
действително подписът под протокола за разпит не е положен от сочещия се за
автор – Д. Г.. По тези причини и доколкото, свидетелят всъщност не е заявил
нищо конкретно по фактите, за които е бил разпитан непосредствено пред
първоинстанционния съдебен състав, според въззивния съд, прочетените от л.
70 ДП свидетелски показания, с категоричност следва да се изключат от
доказателствената съвкупност, което по същество не наложи корекции във
възприетата от първия съд фактическа обстановка.
Софийски градски съд, аналогично на районния, ползва с доверие
показанията на свидетелите С.В., Д.П., И.Ц., С.С., Н.Г. и В. М. – както
приобщените по съответния процесуален ред, така и изложените
непосредствено пред първия съд относно времето и мястото, на което са се
намирали по време на инкриминираното деяние. Освен този самостоятелен
прочит, позициониращ всеки един от свидетелите на конкретно време и място
при извършване на инкриминираното деяния, при съвкупния прочит на
всички тези гласни доказателствени източници, въззивният съд успя да
установи последователна и непротиворечива хронология на събитията,
случили се на 03.11.2013г.
Макар районният съд да е пропуснал това, по въпросите, касаещи
авторството на деянието в лицето на А., гласните доказателствени източници
не са еднопосочни. Според свидетелите К.С. /М./ и Н.М., на инкриминираната
дата, подсъдимият А. е бил заедно с тях през целия следобед – както при
провеждане на протестните действия – до около 14:00ч., така и впоследствие –
до около 17:00 – 18:00ч., когато свидетелите твърдят, че са си тръгнали от
срещата с А.. Впрочем, в частта в която свидетелите посочват, че са участвали
в протестно шествие, начело с подсъдимия, въззивният съд им дава пълна
вяра, тъй като тези обстоятелства звучат логично и в синхрон с останалата
установена по делото фактология. В останалата си част, досежно твърденията,
че М. и М. са прекарали целия следобед заедно с А., по време, на което не са
възприели никакви конфликти, настоящият състав прие, че изложеното е
недостоверно. От една страна, в лицето на другата група свидетели, се съзират
логични, последователни и кореспондиращи си едни на други обстоятелства,
от които по необходимия безспорен начин се установява, най – малкото, че на
инкриминираната дата и час, подсъдимият е бил на местопроизшествието, а
не в заведение близо до местопроизшествието, както твърдят М. и М.. За да
бъде отстранено обаче всякакво съмнение, при един задълбочен прочит на
писмените доказателствени средства е видно, че в заповедта за задържане на
подсъдимия А. е вписан час от 15:50ч., респективно, поне час преди
свидетелите да се разделят с него. В случай, че изложеното от М. и М.,
кореспондираше на действителността, последните би следвало да възприемат
и полицейските служители и факта на задържането на А., което те не споделят.
6
По тези причини, не само в резултат на количествена съпоставка на двете
групи свидетелки показания, а и чрез прочит на обективните писмени
доказателствени средства, удостоверяващи, дата, час и местоизвършване на
съответното процесуално действие – Задържане на подсъдимия, въззивният
съд намери, че не следва да ползва с доверие свидетелските показания на С.а
/М./ и М..
Правилно е съобразено от районния съд, че всеки един от кредитираните
в ревизирания акт свидетели, излага свои преки възприятия за част от
релевантните към предмета на доказване факти, а в друга своя част,
свидетелските показания, съпоставени помежду си, служат като косвен способ
за проверка на достоверността на изложеното от останалите свидетели. В
рамките на тази преценка, въззивният съд, също както и районния намира, че
показанията на кредитираните свидетели: С.С., Н.Г., С.В.; В. М.; И.Ц.; Д.П. са
логични, последователни и подробни, а доколкото не се установят причини,
които да поставят заинтересоваността им от изхода на делото под въпрос – и
безпристрастни, поради което въззивният съд също им се довери напълно.
Извършване на съвкупна преценка на тези доказателствени източници
позволява да бъде формирана една логична, безпротиворечива, обективна и
изчерпателна картина досежно процесното деяние, поради което настоящият
състав намира доводите на защитата, касаещи липса на доказателствена
обезпеченост за напълно несъстоятелни.
Правилно, в основата на своята аналитична дейност, районният съд е
поставил показанията на независимия свидетел – пряк очевидец – С.В..
Действително, предвид отдалечения период от време от датата на деянието, до
датата на разпита й пред първия съд, известни детайли са избледнели в
паметта на свидетелката, което е житейски обяснимо. Независимо от това, по
отношение на релевантните за предмета на доказване факти, касаещи: лицата,
с които се е намирала – включително и присъствието на местопроизшествието
на Ю.М., възприятието й за групата мъже, еднотипният им начин на обличане,
принадлежността на подсъдимия А. и Б. С. към групата мъже, наличието на
частния обвинител на местопроизшествието, липсата на провокация от негова
страна, упражняването на насилие от страна на всички мъже, принадлежащи
към групата върху Г. М., включително от подсъдимия А. и Б. С., посредством
нанасянето на удари, наличието на паважни плочки; отправянето на
множество обиди спрямо частния обвинител, провокирани от етноса и цвета
на кожата му; конкретната заплаха отправена към нея лично; последващото
поведение на мъжете от групата, а именно: разхождането им по алеите на
парка пред НДК, както и обръщането на дрехите им, свидетелката споделя
ясни, логични и последователни възприятия. Районният съд надлежно и по
предвидения от закона ред е положил усилия да уточни детайли от
фактическата обстановка, посредством прочитането на показанията на
свидетелката от досъдебното производство, като по този начин с
категоричност са изведени датата и часа на инкриминираното деяние,
лидерската роля на подсъдимия А. спрямо участниците в групата, точния
момент, в който А. е предприел по – активна роля в упражняването на насилие
спрямо М.. Прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания, всъщност не
съдържат противоречия спрямо споделеното от свидетелката непосредствено
пред районния съд, а внасят допълнения и уточнения, поради което и
въззивният съд прие, че следва да ползва с доверие всички тези
доказателствени източници в съвкупност.
7
В подкрепа на изложеното се явяват и приобщените от досъдебното
производство писмени доказателствени средства – Протоколи за разпознаване
на лица /л. 60/, където по предвидения в НПК процесуален ред свидетелката с
категоричност сочи именно подсъдимия А. за автор на инкриминираното
деяние.
В конкретен отговор на възражението на защитата, че св. С.В. не е
очевидец на инкриминираното деяние, въззивният съд съобрази, че тя е
възприета като такава от свидетелите Д.П. и И.Ц., както и от полицейския
служител – свидетел по делото – С.С. – от него, включително и като автор на
първия подаден до телефон 112 сигнал, касаещ случващото се. По тези
причини, за въззивния съд няма съмнение, че свидетелката пряко, лично и
непосредствено е възприела процесното деяние.
Въззивният съд констатира пропуск в ревизирания съдебен акт, по
отношение на факта, че районният съд не е съобразил изложеното от св. В.
досежно обстоятелството, че Ю.М. безспорно също се е намирала на
местопроизшествието и е станала очевидец на случката. Това обстоятелство
по категоричен начин се посочва и от св. Д.П. и св. И.Ц., които макар да не са
били преки очевидци на случилото се, непосредствено са възприели, че
именно заедно с Ю.М., В. е напуснала детската площадка и е отишла да купи
сладолед. Независимо от това, че по обективни медицински причини, М. не е
била разпитана като свидетел непосредствено пред първия съд, нито са били
налице предпоставките за приобщаване на протокола й за разпит от
досъдебното производство, районният съд е допуснал пропуск като е
изключил от доказателствените материали протокола за разпознаване на лица,
на на л. 55 ДП, от който е видно, че и другият независим очевидец на
събитията в лицето на М. категорично е разпознал подсъдимия А. като автор
на „побоя над рома Г.“.
Както бе посочено по – горе, свидетелите Д.П. и И.Ц. не са били преки
очевидци на инкриминираното деяния, но свидетелските им показания служат
като способ за проверка на изложеното от св. В., тъй като непосредствено след
деянието, първо на тях тя е споделила за случилото се, в момент, твърде
близък до деянието, за да има възможност свидетелката да обмисли и сподели
нещо различно от действително случилото се. Нещо повече, св. Д.П. е имала
възможността лично да възприеме и частния обвинител М., непосредствено
след нападението, пристигането на медицинските екипи и отказа му да бъде
откаран с линейката. И двете свидетелки лично са възприели,
обстоятелството, че В. и М. са разпознали подсъдимия и С. по алеите на НДК,
посочили са ги като извършители и са сигнализирали правоохранителните
органи. На свой ред, св. Д.П. е категорична, че е възприела подсъдимия А. да
сменя дрехите си, с цел да заблуди жените, за да не бъде разпознат. По тези
причини, въззивният съд също не намира причина да постави под съмнение
показанията на тези свидетели.
От приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК свидетелски показания на
С.С., от една страна, отново е възможно за въззивния съд косвено да провери
достоверността на изложеното от основния свидетел по делото – В., а от
друга, фактът, че при пристигане на местопроизшествието е бил установен
непосредствено пострадалият М., пристигането на линейка, присъствието на
св. В. на местопроизшествието.
Противоречие в гласните доказателствени източници се съзира относно
броя на членовете в групата, нападнала частния обвинител. По този въпрос се
8
констатират вътрешни противоречия в основните доказателствените
източници, в лицето на свидетелските показания на В. и М., който обаче не
разколебава мнението на въззивния съд, че свидетелите обективно и
добросъвестно са споделили възприятията си. Последното е обяснимо в
контекста на ролята, които двамата са имали в развилата се ситуация, в която е
логично да не са отдали съществено значение на точната бройка на лицата,
участващи в нападението. От друга страна, не следва да бъде подценяван
значителният период от време от датата на деянието, до датата на разпитите на
В. и М. /разпитан в рамките на настоящото въззивно производство/. За
изясняването на това релевантно обстоятелство, въззивният съд се довери на
показанията на свидетеля Спасов, който непосредствено след деянието е
възприел от очевидеца В., твърдения, за група, наброяваща 7 – 8 човека, което
кореспондира с един от споделените от В. и М. варианти.
По реда на чл. 281, ал. 4 НПК са били приобщени и свидетелските
показания на Н.Г. и В. М., от които по безспорен начин се установява, че
свидетелките В., П.а, Ц. са разпознали лицата, участвали в извършване на
деянието, указвали са на полицейските служители посоката им на движение,
задържането именно на посочените от свидетеля очевидец лица - подсъдимия
А. и Б. С., часа на тяхното задържане.
От приобщената по делото съдебно-графическа експертиза /л. 2037, том
3/ е отстранено всякакво съмнение по отношение на авторството на
волеизявлението, закрепено в приобщените по чл. 281, ал. 4 протокол за
разпит на св. Н.Г., поради което, въззивният съд се довери на свидетеля
изцяло.
Въззивният съд, в рамките на служебните си правомощия по чл. 327 НПК,
намери за необходимо, с оглед изясняване релевантните за предмета на
доказване обстоятелства, да приобщи към доказателствената съвкупност и
свидетелските показания на частния обвинител Г. М., чрез непосредствения
му разпит.
Въззивният съд, след като съобрази заинтересоваността на свидетеля към
изхода на делото, подходи с особено внимание към обстоятелствата, изложени
от М., като изцяло ги съпостави спрямо показанията на независимия свидетел
очевидец В.. Доколкото намери двата доказателствени източника за
кореспондиращи помежду си, последователни, непротиворечащи си и
взаимодопълващи се, въззивният съд не намери причина да се усъмни в
достоверността на изложеното от М.. От коментирания доказателствен
източник по един безспорен начин се внася яснота досежно обстоятелството,
продиктувало упражненото спрямо частния обвинител насилие – а именно
поради етническата му принадлежност към ромския етнос, предвид конкретно
отправените спрямо него обидни изрази „Ей, **** какво правиш тук, кой ти
каза да идваш тук, тук не е за ****, ****те на сапун.“, което напълно
кореспондира с изложеното от В., която е възприела, множество обиди,
касаещи цвета на кожата на пострадалия, както и директно отправеното към
нея изказване „че е по – долна от ****те“ щом им помага.
Посредством приобщените от въззивния съд показания на свидетеля М.,
по един категоричен начин се установява, че именно ромският произход на М.
е станал повод за упражненото от страна на подсъдимия А. и Б. С. и
останалите мъже насилие.
От извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване на
9
лица /Протокол, л. 48 ДП/, е видно, че свидетелят М., с категоричност е
посочил, че едно от лицата, нанесли му побой е Б. С., което обстоятелство се
подкрепя от останалата доказателствена съвкупност по делото.
В отговор на възражението на защитата, че в рамките на друго
процесуално следствено действие по разпознаване на лица /Протокол за
разпознаване л. 50/, М. сочи лице, различно от подсъдимия А., поради което
авторството на извършеното от него, според защитата не било подкрепено от
доказателства, е неоснователен. На първо място, както бе посочено по – горе,
въззивният съд, също както и районния с приоритет ползва доказателствените
източници, произхождащи от независимите свидетели очевидци, включително
протоколите за разпознаване, а от друга, като бъде съобразено, че в
упражненото насилие са участвали неустановени лица, освен подсъдимия и Б.
С., то съвсем обяснимо е частният обвинител да разпознава и други лица. По
тези причини, независимо, че М. е разпознал друго лице, това обстоятелство
по никакъв начин не поставя под съмнение и участието на подсъдимия А. към
инкриминираната деятелност, противно на доводите на защитата. Това е
обяснимо от друга страна и с обстоятелството, че при най – отличителната си
самостоятелна проява – стискане на пострадалия за гушата, подс. А. се е
намирал зад него.
Според заключението на приобщената Съдебно-медицинска експертиза,
находяща се на л. 83 ДП на частния обвинител Г. М. са причинени следните
телесни увреждания: палпаторна болезненост в лявата гръдна половина;
подутина по вътрешната област на лявото бедро; анамнестична загуба на
съзнание;, които телесни увреждания, според вещото лице са с характер на
„травматични“ и са получени по механизма на „удари с или върху твърди
тъпи или тръбестотъпу предмети, каквито могат да са и човешките ръце и
крака /обути в обувки/, както и особености на терена при падане и
провлавчане на тяло върху тях. Мекотъканните травматични увреждания, в
съвкупност са причинили на пострадалия болка и страдание. Според вещото
лице, отразеното като работна диагноза „мозъчно сътресение“ е било
„лекостепенно“, придружено само от степенна промяна на съзнанието –
„зашеметяване“ и е реализирало медико-билогичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. В тази насока, погрешно
районният съд е интерпретирал изводите на заключение, че пострадалият е
изгубил съзнание, но тъй като това обстоятелство не представлява елемент от
престъпния състав, за който лицето е предадено на съд, корекцията от страна
на въззивния съд по същество не внася необходимост от промяна на крайните
изводи, възприети в ревизирания акт.
Заключението на вещото лице е обективно и пълно, поради което
настоящия състав му се довери изцяло.
От приобщената по делото Справка съдимост /л.114 ДП/ е видно, че към
датата на деянието подсъдимият А. е неосъждан.
При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за
квалификацията на престъплението, за което подсъдимото лице следва да
понесе наказателна отговорност. От събраните по делото доказателствени
материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив
начин се установява, че подсъдимият Б. А., в съучастие с Б. С. и други,
неустановени по делото лица е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 162, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
10
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е установено, че
на инкриминираната дата, място и час, подсъдимият Б. А., в съучастие с Б. С.
и неустановени по делото лица, като извършител употребил насилие срещу Г.
М., чрез нанасянето на побой и стискане за гърлото, поради неговата
етническа принадлежност към ромския етнос, личащо си от отправените от
неустановено лице от групата изрази „Ей, **** какво правиш тук, кой ти каза
да идваш тук, тук не е за ****, ****те на сапун.“ и отправените към
свидетелката В. изрази „ по – долна от ****те щом ги защитава“.
За обективната съставомерност на деянието е необходимо деецът да е
употребил насилие, спрямо друго лице, респ. правилно е посочено от
районния съд, че престъплението е формално такова, а същото е довършено
със самата употреба на насилието. В конкретния случай, по безспорен начин
се установи, че групата, от която били част и подсъдимият А. и Б. С., нанесли
побой над М., чрез удари с юмруци и ритници, а подсъдимият А. стиснал за
гърлото пострадалия, което поведение е достатъчно, за да бъде подведено под
изпълнителното деяние „употреба на насилие“, в конкретния случай, изразено
чрез физическо посегателство върху телесния интегритет на частния
обвинител М.. Употребата на насилие под форма на удари и ритници е
доказана, посредством приобщената СМЕ, от която е видно обективното
отражение върху телесния интегритет на частния обвинител, причинявайки
му две увреждания, покриващи правния критерий за лека телесна повреда.
На следващо място, необходимо е мотивът за употребеното насилие да се
явява етническата принадлежност на лицето, обект на нападението. Именно
възприятията на дееца, относно расата, цвета на кожата, произхода,
народността, етническата принадлежност, религията, политическите
убеждения или сексуалната ориентация на пострадалия, следва да са станали
причина за упражнената форма на насилие.
В процесния случай, няма съмнение, че упражненото спрямо пострадалия
насилие се намира в пряка причинно-следствена връзка с неговата етническа
принадлежност към ромския етнос.
Частният обвинител Г. М. е представител на ромския етнос. Това, било
възприето, както от свидетелите В. и П.а – мургавия цвят на кожата му,
скромното му облекло, типичното му за етноса занимание – обикаляне на
кофите за смет за събиране на суровини. Това било възприето и от групата
мъже, към която принадлежали подсъдимият А. и Б. С., което обстоятелство е
пряко изводимо от отправените от неустановени лица от групата изрази: „Ей,
**** какво правиш тук, кой ти каза да идваш тук, тук не е за ****, ****те на
сапун.“ и отправените към свидетелката В. изрази „по - долна от ****те щом
ги защитава“.
Действително, по делото не бе установено кое е точно лицето, отправило
тези изрази, което обаче, по никакъв начин не рефлектира върху
съставомерността на извършеното от А., поради това, че се установява
безспорно, че решението за нападението над М. е взето от неколцината мъже,
участници в групата, включително и от подсъдимия А. и Б. С.. Безспорно се
установи, че всички лица, включително подсъдимият А. са нанасяли удари на
М..
Противно на доводите на защитата, няма съмнение и че това е било
продиктувано от желанието за демонстрация на нетърпимост към ромския
етнос. При тази фактическа обстановка е достатъчно само едно от лицата –
11
съучастници да е обективирало безспорно нагласата си за осъществяване на
нападението поради етническата си нетърпимост към етноса, към който
принадлежи пострадалият, а останалите участници само да са се съгласили с
това. Подсъдимият А. предприемайки конкретни фактически действия
/стискал е М. за гушата/ на практика е подчинил поведението си на водещия
мотив в групата - да бъде осъществено насилствено физическо въздействие
над пострадалия с цел да бъде той увреден единствено поради факта на
етническата му принадлежност към ромския етнос, като по този начин е
показал и е демонстрирал своята етническа нетърпимост към представителите
на този етнос. Нещо повече, от свидетелските показания на В. се установява,
че подсъдимият не просто се е съгласил с решението на групата, а се е
намирал в лидерска роля в нея. По тези причини, възражението на защитата за
липса на отправени изрази с дискриминационно съдържание лично от А. не е
в състояние да доведе до изводи, различни от възприетите по – горе.
Не може да бъде възприето виждането на защитата за липса на
специалния признак на престъпния състав, поради това, че единствена цел на
упражненото от А. насилие /стискане за гушата на М./ била М. да пусне от
ръцете си държаната от него плочка, респективно да бъде предотвратено
настъпването на по – тежки престъпни последици.
От събраните по делото гласни доказателствени средства /показанията на
В. и М./, безпротиворечиво се установява, че М. е взел плочката, за да се
отбранява срещу група от 7-8 мъже, след като вече бил нападнат от тях, а
не преследвайки някаква друга неправомерна цел. По тези причини, не може
да бъде споделено мнението, че упражненото от А. насилие е било мотивирано
единствено от намерението му да предотврати противоправното поведение на
М., напротив, частния обвинител е бил принуден да се защити с каквито
средства намери срещу нападателите си.
Деянието е извършено с пряк умисъл, който извод се извлича от
действията на подсъдимия, обективиращи съзнаване на общественоопасния
характер на извършеното и стремеж за извършването му.
Доказано е целенасоченото извършване на физическо насилие над
пострадалия, мотивирано от етническата нетърпимост спрямо същия.
Налице е и общност на умисъла на подсъдимия А., Б. С. и другите,
неустановени по делото лица, тъй като всички те са съзнавали, че съвкупно
упражняват насилие над М., мотивирано от нетърпимостта им към ромския
етнос и са целели това.
Независимо от тези констатации, въззивният съд споделя възражението
на защитата, че наложеното на А. наказание е несъразмерно спрямо
преследваните цели. Извършвайки собствена преценка на релевантните за
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия фактори, въззивният съд
намира, че наложеното на А. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1
/една/ година, чието изтърпяване било отложено по реда на чл. 66 НК с
изпитателен срок от 3 /три/ години, „парична глоба“ в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, както и „обществено порицание“, изпълнимо, чрез прочитане на
диспозитива на присъдата, след влизането й в сила, в Централните емисии
новини на Българската национална телевизия е било индивидуализирано
несправедливо и в тази си част първоинстанционната присъда следва да бъде
поправена. Първият съд, правилно е отчел наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства досежно лошите характеристични данни,
12
наличието на деяние, подводимо под престъпен състав по чл. 130, ал. 2 НК;
причинени две травматични увреждания, всяко от които самостоятелно
покриващо правния критерии на лека телесна повреда; внезапността на
нападението; бруталността на побоя над М., фактът, че деянието е извършено
в съучастие с множество лица, като този състав на Софийски градски съд,
намира, че останалите, констатирани от районния съд отегчаващи
отговорността обстоятелства са преекспонирани. На следващо място, не се
констатира опит за нанасяне на побой над детето, придружаващо М., противно
на възприетото от районния съд, макар действително то да е било в опасност
поради близостта до М..
Правилно е съобразено от районния съд, че чистото съдебно минало на
подсъдимия, следва да бъде оценено в посока смекчаване наказателната му
отговорност.
Съдът счете, че като основно и най – съществено смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде оценен изтеклият изключително
дълъг период от датата на деянието, до датата на разглеждане на делото от
въззивния съд, който надвиша 12 години. Подсъдимият е бил предаден на съд
едва в средата на 2017г., респективно, само досъдебното производство е
продължило близо 4 години. Поради преразпределение на делото, присъдата
на първия съд, разгледал делото, е постановена едва през 2022г. Настоящото
въззивно производство е второ по ред, поради отмяна на решението при
предходната му въззивна проверка. Не може да се приеме, че конкретният
казус касае особена фактическа или правна сложност, нито че подсъдимият
умишлено е шиканирал процеса, противно на мнението на районния съд, но
категорично издирването на пострадалия М. е възпрепятствало развитието на
делото пред първата инстанция за продължителен период от време.
Поради това, изминалият период от време от датата на извършване на
деянието, до датата на постановяване на присъдата, респективно до датата на
окончателното й влизане в сила, по независещи от дееца причини, според
въззивния съд е основание за приложението на чл. 55 НК.
Прекрачени са границите на разумния срок в такава степен, че изтеклият
неразумен срок на продължаване на производството спрямо подсъдимия
представлява смекчаващо вината обстоятелство от категорията на
изключителните такива, поради което и нарушаването на правото на
справедлив процес в разумен срок следва да бъде компенсирано. Адекватната
и справедлива компенсация се явява съразмерното смекчаване на
наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р. № 711 от
22.10.2007 г. по н. д. № 481/2007 г. на III-то н. о. на ВКС/. Поради това
неправилна се явява преценката на контролирания съд, че наказанието на
подсъдимия следва да се индивидуализира съгласно разпоредбата на чл. 54
НК.
Съдебният състав е на мнение, че наказание „лишаване от свобода“,
определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на 9 месеца, ведно с
позоваване на правната възможност, предвидена в чл. 55, ал. 3 НК, според
която кумулативно предвидените наказания „Глоба“ и „Обществено
порицание“ могат да не бъдат налагани, би бил достатъчен разумен
компромис между извършеното от подсъдимия противоправно деяние и
липсата на сериозен ангажимент от страна на държавните органи да решат
делото в разумен срок, преценено с оглед на предвидените в чл. 36 НК цели,
които успешно могат да бъдат реализирани и с определяне на наказание под
13
минималния предел, предвиден в особената част на НК.
Независимо от внесената корекция, въззивният съд е съгласен със
становището, застъпено в ревизирания акт за приложение на разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 НК, чрез отлагане на изпълнението на наложеното наказание с
минимално допустимия изпитателен срок от 3 години. Срокът от 3 /три/
години представлява гаранция на опасността подсъдимият да изтърпи
ефективно наложеното му наказание, в случай на последващи престъпни
прояви, което ще му въздейства в достатъчна степен възпиращо и
предупредително.
Доколкото се споделят крайните изводи, че подсъдимият е осъществил
състав на престъпление, за което следва да осъден, то присъждането на
разноските от районния съд следва да се приеме за правилно и
законосъобразно. Такива бяха сторени и във въззивното производство, поради
необходимостта от провеждането на разпит на свидетел и предвид изхода на
делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва също да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия А..
Въз основа на изложеното, Софийски градски съд намира, че атакуваната
присъда е незаконосъобразна в частта за индивидуализацията на наказанието
и следва да бъде изменена.
В останалата й част, не се констатира наличие на основания, налагащи
отмяната й, поради което следва да бъде потвърдена.
При тези мотиви и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК,
Софийски градски съд, II- ри въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 17.06.2022г., постановена по н.о.х.д. №
14440/2017г., по описа на СРС, НО, 9-ти състав в частта относно наложеното
на подсъдимия Б. А. А., ЕГН ********** наказание, като вместо определеното
по реда на чл. 54 НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година, му налага наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 55, ал. 3
НК, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца.
ОТМЕНЯ присъдата в частта й с която на Б. А. А., ЕГН ********** е
наложено наказание „глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева и наказание
„обществено порицание“, изпълнимо чрез прочитане на диспозитива на
присъдата, след влизането й в сила, в Централната емисия новини на
Българската национална телевизия.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 17.06.2022г., постановена по н.о.х.д. №
14440/2017г., по описа на СРС, НО, 9-ти състав в останалата й наказателно-
осъдителна част.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Б. А. А., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 15 /петнадесет/ лева,
представляваща сторените във въззивното производство разноски. На
основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б. А. А. за сумата от по 5
/пет/ лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15