Р Е Ш Е Н И Е
№ 914
гр. Пловдив, 19 май 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
І отд., ХVІІІ състав в открито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2137 по описа за
2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Синта Транс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
административен акт на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИААА), с който са прекратени правата на
дружеството, произтичащи от лиценз на Общността за международен превоз на
пътници и товари.
В жалбата се сочи, че „Синта Транс“
ЕООД има издаден лиценз за международен автобусен превоз на пътници за чужда
сметка или срещу възнаграждение (лиценз на Общността) № 10660 от 27.11.2018 г.
При извършена от дружеството проверка в края на месец юни 2021 г. в официалната
интернет страница на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, ИААА където се съдържа списъка на всички дружества, притежаващи
лиценз на Общността се установило, че към 25.06.2021г. жалбоподателят не фигурира
в списъка. На 30.06.2021 г. управителят на дружеството е отправил запитване до
ИААА, с което се иска извършване на проверка дали „Синта Транс“ ЕООД разполага
с лиценз на Общността и в случай, че същият е отнет да се посочи каква е
причината за това, като моли да му бъдат връчени всички книжа и съобщения. На
23.07.2021 г. в отговор на отправеното запитване изпълнителният директор на
ИААА е уведомил дружеството, че по отношение „Синта Транс“ ЕООД има подадено
заявление, от упълномощено лице – А. Генова, за прекратяване правата,
произтичащи от лиценз на Общността по молба на неговия притежател с рег. №
30-17-23-324 от 20.05.2021 г., поради което правата на превозвача са
прекратени. С жалбата се иска отмяна на административния акт на ИААА, с който
са прекратени правата на „Синта Транс“ ЕООД, произтичащи от Лиценз за
международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу
възнаграждение № 10660 от 27.11.2018 г. Претендират се разноски.
Ответната по жалбата страна - Изпълнителният директор
на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация", редовно призован, в писмено становище от процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата,
моли да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установени следното:
Производството е започнало по повод Заявление с
вх. № 30-17-23-324 от 20.05.2021 г. от Анна Веселинова Генова, в качеството на
упълномощено лице на „Синта транс“ ЕООД, с което е поискано прекратяване на
Лиценз на Общността за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка
или срещу възнаграждение № 10660/27.11.2018г. на Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. На 30.06.2021 г.
управителят на дружеството е отправил запитване до ИААА, с което се иска
извършване на проверка дали „Синта Транс“ ЕООД разполага с лиценз на Общността
и в случай, че същият е отнет да се посочи каква е причината за това, като моли
да му бъдат връчени всички книжа и съобщения. На 23.07.2021 г. в отговор на
отправеното запитване изпълнителният директор на ИААА е уведомил дружеството,
че по отношение „Синта Транс“ ЕООД има подадено заявление, от упълномощено лице
– А. Генова, за прекратяване правата, произтичащи от лиценз на Общността по
молба на неговия притежател с рег. № 30-17-23-324 от 20.05.2021 г., поради което
правата на превозвача са прекратени.
По делото са приети Лиценз на Общността за международен автобусен
превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение № 10660/27.11.2018г.
на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, писмо
изх. № 82-00-00-1090/23.07.2021г. на изп. директор на ИААА, Заявление с вх. №
30-17-23-324 от 20.05.2021 г., декларация(без дата) от управителя на „Синта
транс“ ЕООД, пълномощно от 14.04.2021г., разпечатка от Регистър Лицензи на
ИААА.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване пред съда и в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от 30.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари (Наредба № 11) международен превоз на пътници и
товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което
притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от
него длъжностно лице.
Според нормата на чл. 6,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността
и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна
форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на
професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния
лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с
които превозвачът извършва дейността.
Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него
длъжностни лица, издават лицензите по ЗАвтП по предложение на ИААА – чл. 7, ал.
1 ЗАвтП. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 с.з. лицензът за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България и лицензът на
Общността се издават за срок 10 години. В чл. 11, ал. 1 ЗАвтП законодателят е
определил случаите, в които правата, произтичащи от лиценза за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България или от
лиценза на Общността, се прекратяват.
Оспореният акт е
индивидуален административен акт по дефиниция. Специалният закон - ЗАвтП - не
съдържа административнопроизводствени правила за неговото издаване. Поради това
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ е
бил длъжен да спази правилата, установени с глава пета, раздел първи на АПК.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 от кодекса за започване на
производството (по издаване на индивидуалния административен акт) се уведомяват
известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Според чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите
и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. За да могат те да направят възражения и да дадат обяснения, преди
всичко трябва да знаят, че е образувано производство по издаването на
административен акт с определени последици.
Това правило обезпечава
задължението на административния орган, регламентирано с нормата на чл. 35 от АПК
да издаде административния акт след като изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните
граждани и организации. А за да могат последните да направят възражения и да
дадат обяснения, преди всичко трябва да знаят, че е образувано производство по
издаването на административен акт с определени последици.
В случая ответният
административен орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 и чл. 35
от АПК, поради което не е съобразил действителната воля на дружеството –
жалбоподател за притежаване на лиценз за превоз на пътници в Общността.
Противно на поддържаното от процесуалния представител на административния
орган, лицето Анна Генова не е упълномощена да се разпорежда с притежанието на
издадения лиценз на името на дружеството. Приетото по делото пълномощно от
14.04.2021г. дава общи права на упълномощеното лице да представлява фирмата и
физическото лице- управител, пред ИААА, но не и да се разпорежда с документ с
правно значение, като лицензия за превоз на пътници. Според състава на съда в
случая е налице презумпцията на чл. 301 ТЗ- действия на пълномощник при
превишение на представителната власт.
Чл. 13, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 казва, че действието на лиценза на Общността се прекратява преди
изтичане на срока на неговата валидност считано от датата на т. 1. (изм. - ДВ,
бр. 83 от 2005 г., доп., бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) искането
на неговия притежател за прекратяване валидността му. Правната последица от
прекратяване на действието на лиценза на Общността е погасяването на
съответното право на притежателя й да извършва услугата, поради което да се
приеме, че заявлението, подадено от пълномощник и водещо до посочените правни
последици за притежателя не е необходимо да се провери действителната воля на
собственика на дружеството, би означавало, че се създава една несигурност по
отношение на придобити права, което очевидно е несъстоятелно.
Допуснатото от ответника
нарушение в процесния случай е съществено, защото има за последица лишаването
на жалбоподателя от възможността да упражни правото си на защита като даде
обяснения или направи възражения, които да бъдат обсъдени по силата на чл. 35
от АПК. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения
пред административния орган въпрос. В случая тези признаци са налице. По делото
е представено единствено обсъденото общо пълномощно от 14.04.2021г. от
управителя на дружеството-превозвач. Ако изп.директор на ИААА бе съобщил на
жалбоподателя за започналото производство и след взето становище бе обсъдил
повдигнатите въпроси и възражения, той вероятно би стигнал до друг извод за наличието
на желание у жалбоподателя да прекрати лиценза си.
Съдът счита, че в случая
е налице съществено нарушение на административно – производствените правила,
представляващо основание за отмяна на акта по чл. 146, т.3 от АПК.
Вярно е, че липсата на
уведомяване на лицето преди започване на производството, представляващо
нарушение на чл. 26, ал.1 от АПК, според
константната съдебна практика, никога не е само по себе си основание за отмяна
на акта. Съгласно чл. 146, т.3 от АПК основание за отмяна на административния
акт е само извършено "съществено" нарушение на административнопроизводствените
правила. Съществено, от своя страна, отново с оглед на правната теория и
съдебната практика е процесуалното нарушение, изразяващо се в неизвършване на
съответното задължително действие, само в два случая: 1. когато е довело до
нарушаване на процесуалните права на защита на лицето и 2. когато в случай, че
не е било извършено, би довело до постановяването на различен по съдържание
административен акт.
Съдът при горната фактическа
обстановка смята, че в случай, че жалбоподателят беше уведомен за започване на
процедурата, съответно съображенията и доказателствата, изложени в настоящата
жалба бяха изложени и пред административния орган, последният нямаше да издаде
акт с такова съдържание и при неизяснена фактическа обстановка, също в
нарушение на чл. 35 от АПК.
Въз основа на
представените от страните доказателства и техните становища и като провери
законосъобразността на оспорения административен акт по отношение на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът счита, че той е постановен от компетентен орган
и в изискуемата форма, но при постановяването му е допуснато съществено
процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменен на основание чл.
146, т.3 от АПК.
Делото ще се изпрати на
изп. директор на ИААА като преписка по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК, за ново
административно решение след установяване на всички релевантни за спора
юридически факти от значение за спора и обсъждане доводите и възраженията на
лицензирания превозвач.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна. Такива се установиха в
размер на 1040(хиляда и четиридесет) лева- 50лв. заплатена държавна такса,
150лв. заплатена държавна такса пред ВАС и 840лв. заплатен адвокатски хонорар.
Банковите такси не влизат в масата на направени разноски по водене на делото.
Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да остане в размера, заплатен от
страната поради фактическата и правна сложност на делото. Възражението на
ответника за неговата прекомерност е неоснователно.
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ волеизявление на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което са прекратени правата на „Синта Транс“
ЕООД, ЕИК *********, произтичащи от Лиценз за международен автобусен превоз на
пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение № 10660 от 27.11.2018г. на Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията по Заявление с рег. № 30-17-23-324 от
20.05.2021г.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, който да реши въпроса по
същество като съобрази и указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с това решение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „Синта
Транс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1040(хиляда и четиридесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Top of Form