Решение по дело №1523/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,12.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 11.07.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1523 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Делото е било образувано по искова молба вх. №5981/ 18.04.2019 г. от ”Кастор Груп”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Христо Ботев”№94 ап.3,представлявано от управителя Д.Т.Т.,чрез адв.Ц.С. *** адвокатско дружество ”Пешковски и Карамелски”,против ”Пътстройинженеринг”АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Стоян Кялъчев”№6,представлявано от изп. директор Т.П.П..

    Твърди се,че страните са били във валидни облигационни правотношения,по силата на договор №31/ 27.08.2018 г. с предмет проектиране,доставка и монтаж на алуминиеви тръбни парапети по предварително уточнена и одобрена оферта на обект ”жилищна сграда” в гр.Мездра ******Ответникът,като възложител,бил заплатил на ищеца,като изпълнител,аванс в размер на 3 192 лв. с ДДС, за което била издадена фактура №338/11.09.2018 г..След завършването на обекта била издадена фактура №341/03.10. 2018 г. за остатъка от 2 280 лв. с ДДС.Ищецът бил изпълнил работата пълно,качествено и в срок.Ответникът бил приел изпълнението без възражения,но не бил заплатил остатъка,вкл. след покана за доброволно изпълнение от 10.12.2018 г..

    Исканията са били ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

    -2 280 лв. с ДДС-главница,дължима по фактура №341/ 03.10.2018 г. по договор №31/27.08.2018 г. с предмет проектиране,доставка и монтаж на алуминиеви тръбни парапети по предварително уточнена и одобрена оферта на обект ”жилищна сграда” в гр.Мездра ******

    -228 лв.-неустойка за забава,съгласно р.VІ т.2 от договора;

-законна лихва върху сумите,считано от предявяването на исковете до изплащането на сумите;

-разноските по делото.

Исковете са с правни основания чл.чл.79 ал.1 и 92 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.чл.258 и сл. от ЗЗД и 288 от ТЗ.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника не е постъпил отговор.

В с.з. на 11.07.2019 г.,ищецът е оттеглил и Съдът съответно е прекратил производството по делото по иска за главницата,поради заплащането й на 17.05.2019 Г./след връчването на исковата молба/.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

С договор №31/27.08.2018 г. с предмет проектиране, доставка и монтаж на алуминиеви тръбни парапети по предварително уточнена и одобрена оферта на обект ”жилищна сграда” в гр.Мездра ******ищецът се е задължил към ответника да извърши горните работи,на стойност 5 320 лв. без ДДС,50% платими авансово,30% при доставката на материалите на обекта и 20% до 15 дни след завършването му.Договорът съдържа и уговорката за начисляване на неустойка за забава на плащанията-0.1% дневно,но не повече от 10%.

Ищецът е издал на ответника фактура №341/03.10.2018 г. за остатъка от 2 280 лв. с ДДС.

Горното е видно от представените договор и фактура.

Сумата по фактурата е била платена едва на 17.05.2019 г..

Горното е видно от представеното извлечение от сметката на ищеца.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим/като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,искът е и основателен.

Съдът е докладвал делото,като е указал на ищецът,че е следвало да докаже твърденията си за дължимост на претендираните суми,вкл. наличието на договорни отношения между страните и на задължения на ответника.Приел е,че ищецът е представил годни доказателства-договор и фактура.

При това положение,ответникът е следвало да докаже изпълнение на задълженията,което не е сторил.

Съответно следва да се приеме,че дължи уговорена с договора неустойка за забава,като размерът й е изчислен правилно от ищеца.

Съответно,искът следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото във връзка с иска-50 лв. държавна такса и 72.73 лв. адвокатско възнаграждение,общо 122.73 лв..

Не следва да бъде репарирана разноската втора банкова такса,тъй като се дължи само на поведението на ищеца /довнасянето на държавна такса по исковете/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ”Пътстройинженеринг”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Стоян Кялъчев”№6,представлявано от изп. директор Т.П.П.,да заплати на ”Кастор Груп”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Христо Ботев”№94 ап.3,представлявано от управителя Д.Т.Т.,следните суми:

    -228 лв.-неустойка за забава плащането по фактура №341/03.10.2018 г.,съгласно р.VІ т.2 от договор №31/ 27.08.2018 г. с предмет проектиране,доставка и монтаж на алуминиеви тръбни парапети по предварително уточнена и одобрена оферта на обект ”жилищна сграда” в гр.Мездра ******

-законна лихва върху неустойката,считано от 18.04.2019 г. до изплащането на неустойката;

-122.73 лв.-разноски по делото.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :