РЕШЕНИЕ
№ 2942
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110142572 по описа за 2021 година
Ищецът М. П. С. твърди, че на 07/02/2017 г. е сключила договор
за потребителски кредит № ....с „Ф. Б." ЕООД. В договора било
посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1450.00 лева, а
общата сума която следва да върне М. С. е в размер на 1783.50 лева,
платима на дванадесет равни вноски по 148.63 лева всяка.
Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 23.00 % /лихва в
размер на 333.50 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ - в размер
на 49.11 %. Също така в договора е уговорено, че изпълнението на
задължението на заемателя ще бъде обезпечено от „Ф. Б.“. В
изпълнение на горното на същия ден М. С. сключила договор за
гаранция с „Ф. Б.“. На 09.03.2017 г. тя погасила предсрочно изцяло
сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1570.83 лева,
включваща главница - 1450 лева. възнаградителна лихва - 27.79 лева,
както и възнаграждение за поръчител - 93.04 лева. Сумите били
изплатени единствено на „Ф. Б." ЕООД.
В исковата молба се навеждат многобройни основания за
нищожност на договора. Твърди се, че той противоречи на :
-/ чл.10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК поради неспазване на формата.
-/ чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи
1
на законоустановените императивни правила.
-/ разменените между доставчика и потребителя електронни
съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ.
-/ чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
общият размер на кредита.
-/ чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като в договора не е
налице годишният процент на разходите. Липсвала методика за
определяне на ГПР.
-/ действителния размер на ГПР бил над 100%
-/твърди се, че клаузата определяща сключване на гаранционен
договор с „Ф. Б.“ е неравноправна и нищожна. Целта на клаузата била
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Твърди, че сумата по гаранционния договор следва да се счита
възнаградителна лихва, поради което размера й противоречи на
добрите нрави.
-/ твърди, че с горната клауза е нарушена Директива 2008/48/ЕО
-/ твърди се, че неточно посочения размер на ГПР. който не бил
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП
-/ договора бил нищожен и поради липса на клауза за право на
отказ
Навеждат се в исковата молба и твърдения за унищожаемост на
договора поради грешка измама, крайна нужда или при явно
неизгодни условия.
Петитума на иска съдържа молба ответника да бъде осъден да
заплати 120.83 лева - разликата между получената и върнатата по
кредита сума. Претендират се законна лихва и разноски.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва
допустимостта и основателността на съединените искове. Твърди, че
исковата молба е неясна, а искът не е предявен срещу надлежна
страна – „Ф. Б.“, поръчител по договора за кредит. Договорът за
гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Ф. Б
не е страна. Заявява, че процедурата по сключването на договора за
кредит е била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове,
в това число ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
След като е бил одобрен, ищецът получил на електронната си
поща Договор № ..., погасителен план, Общи условия и
2
Преддоговорна информация. Ищецът е изпратил нарочен CMC от
телефонен номер - ......на 07.02.2017 г. в 11:51 ч, с което е дал своето
съгласие да сключи Договора за кредит при предложените условия.
Ищецът дал своето съгласие Идентификационният номер (т.е.
телефонният номер) на ищеца да има силата на саморъчен подпис във
взаимоотношенията с Ф. - такава уговорка била налице в чл. 8 от
процесния договор. В чл. 3 от Договора за кредит ясно било посочено,
че общата сума, която следва да бъде върната от Ищеца е в размер на 1
783,50 (хиляда седемстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки
), като главницата е в размер на 1450 лв., а лихвата е в размер на
333,50 лв. Твърди се, че всички съществени условия да договора са
били ясно представени на заемателя по разбираем за него начин.
Подчертава, че М. С. се е ползвала от услугите на дружеството
петдесет и един пъти
Не било вярно твърдението на ищеца, че бил принуден да сключи
договор за поръчителство с банката. По силата на общите условия на
ответника кандидатстващите за кредит могли да избират дали да
представят лично поръчител, или да се възползват от услугата на „Ф.
Б.“. Нямало основание сумата по договора за поръчителство да се
включва във възнаградителната лихва или в общия ГПР. Правото на
отказ от сключения договор за потребителски кредит е уредено в чл.
12 от Общите условия. Ищецът се възползвал от правото на отказ по 4
от кредитите, по които е бил одобрен.
Оспорва евентуално съединените искове за унищожаемост на
договора за кредит.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства намира следното: Предмет на иска е връщане на сума,
заплатена от ищец по евентуално неравноправна/недействителна
клауза, съдържаща се в договор за потребителски кредит. Както е
посочено в Исковата молба сумата е заплатена на трето лице - „Ф. Б.“.
Въпреки указанията на съда ищецът отказа да конституира това
дружево на ответната страна в процеса.
При това процесуално положение иска следва да се отхвърли.
Ответното дружество не е страна по договора за гаранция, а
капиталовите отношения между него и дружеството гарант могат да
се установяват само в производство, в което участват и двете
дружество. Безпредметно е и установяването на недействителност на
посочената от ищеца клауза, тъй като евентуалната й нищожност не
води в случая до уважаване на петитума на иска.
Разноските на ищеца следва да останат за негова сметка. Ищецът
3
дължи разноски на ответната страна, но по делото липсват
доказателства за размера на тези разноски, поради което разноските
на ответника остават за негова сметка. Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на М. П. С. ЕГН ********** за
осъждане на „Ф. Б." ЕООД ЕИК .....да й заплати сумата 120.83 лева -
разлика между получената и върнатата по договор за потребителски
кредит № 475628 сума.
РАЗНОСКИТЕ остават въърху страните както са направени.
РЕЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4