№ 7654
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110120697 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. СТ. Ч. против
„фирма” ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 2249.96 лв., представляваща главница за разходвана
топлоенергия за периода м. 04.2012г. до м. 04.2014г., сумата от 391.26 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 31.05.2021г. до 17.04.2015г., за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 24527/2015г. на СРС, 48 с-в. Позовава се на изтекла погасителна
давност.
Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли. Твърди, че давността е била прекъсвана с извършване на
изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело. Поддържа, че по време на
извънредното положение не е текла давност.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 19.07.2017г., издаден по
гр. д. № 24527/2015г. на СРС, 48 с-в във връзка с влязло в сила решение по гр. д. №
9479/2016г. на СГС срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ****/2017г. на ЧСИ Як..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
1
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди и че през исковия период между страните
са съществували облигационни отношения по договор за доставка на топлинна енергия за
топлоснабдявания имот; че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на
процесните суми.
Единственият спорен въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по
давност.
Вземането на ответника е установено с влязло в сила решение.
Видно от събраните по делото доказателства на 02.10.2017г. е образувано
изпълнително дело, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне
начина на изпълнение.
На 19.01.2019г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца.
На 17.09.2019г. ответникът е направил искане до ЧСИ за насрочване на опис на
движими вещи на длъжника.
С разпореждане от 04.02.2020г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи.
С молба от 24.11.2021г. взискателят е отправил до ЧСИ искания за предприемане
на определени изпълнителни действия.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на
пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
2
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Вземането на ответника към ищеца е било установено със съдебно решение.
В Решение №141/17.07.2019 по дело №3152/2018 на ВКС, ГК, III г.о., ВКС приема,
че разпоредбата на чл. 117,ал. 2 ЗЗД има предвид съдебни решения, които са станали
окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на
влизането им в сила.
Ето защо, в настоящия случай, давността е започнала да тече от датата на влизане
на решението по гр. д. № 9479/2016г. на СГС, II В с-в в сила на 14.02.2017г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е винаги пет години.
От 14.02.2017г. до датата на образуване на изпълнителното дело на 02.10.2017г.,
респективно датата на налагане на запорите върху банковите сметки на 19.01.2019г. от ЧСИ,
не са изтекли повече от 5 години. Налагането на запорите прекъсва давността, като от
19.01.2019г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
От 19.01.2019г. до датата на образуване на настоящето дело на 18.04.2022г. не са
изтекли повече от пет години.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. СТ. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес), искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че М. СТ. Ч. не
3
дължи на „фирма” ЕАД, сумата от 2249.96 лв., представляваща главница за разходвана
топлоенергия за периода м. 04.2012г. до м. 04.2014г., както и сумата от 391.26 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 31.05.2021г. до 17.04.2015г., за които е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 24527/2015г. на СРС, 48 с-в, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М. СТ. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати
на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4