Определение по дело №265/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.

Образувано е по Жалба от Д. М. П. от [населено място], обл. Габрово с която се оспорва Заповед №ЗАП569-11.06.2024г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.

С жалбата срещу посочената по- гонре Заповед е направено искане за спиране на изпълнението й. В подкрепа на така заявеното искане са изложени мотиви, не са представени доказателства.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Със Заповед № 3АП569 от 11.06.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция по Горите София жалбоподателят Д. П. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №13057/21.09.2017г., ведно с всички права, произтичащи от него.

Срещу заповедта е подадена жалба и е образувано настоящото дело.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите.

Настоящата жалба е подадена в срок от лице с правен интерес срещу предварителното изпълнение на заповед № 3АП569 от 11.06.2024г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция по Горите София и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 240, ал. 2 от ЗГ е предвидено, че в случаите по чл. 239, ал. 1, т. 5 - 9 заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона.

Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им е на оспорващия.

В случая с жалбата се твърди, че допуснатото предварително изпълнение на атакуваната Заповед ще причини както значителни и/или трудно поправими вреди.

Твърденията на жалбоподателя са, че предварителното изпълнение на атакуваната Заповед неминуемо ще доведе до невъзможност за жалбоподателя да работи като лице на лесовъдска практика, предвид разпоредбата на чл. 230 от Закона за горите, според която дейностите в горските територии се извършват от лица регистрирани в публичните регистри в Изпълнителната агенция по горите и притежаващи удостоверение за регистрация за упражняване на лесовъдска практика.

Посочените доводи от жалбоподателя не са факти и обстоятелства, които са настъпили след издаване на оспорената заповед. Те са пряка последица от оспорената заповед. Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на акт по чл. 239, ал. 1 от ЗГ, той безспорно е бил наясно, че с отнемането на правото да се упражнява лесовъдна практика лицето ще бъде лишено от правото на труд досежно конкретната професия, но именно това е била целта на законодателя – лице, за което са налице основания за отнемане на правото на упражняване на лесовъдна дейност да не може да я упражнява в периода до влизане в сила на акта, с който е отписан от регистъра.

Пряка житейска последица от издаването на заповедта и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са и възможните финансови затруднения за жалбоподателя. Всеки, който е лишен от възможност да упражнява съответна професия е потенциално изправен пред финансови проблеми, но това не са факти и обстоятелства, които са настъпили след издаване на заповедта по смисъла на чл. 166, ал. 4 в във вр. с ал. 2 от АПК. По своя характер това са правни последици на заповедта, а законът в чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК няма това предвид, а такива факти и обстоятелства, които законодателят не е бил в състояние да отчете, защото не е могъл да ги предвиди и които биха довели до значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. С оспорената заповед се запретява осъществяване на конкретна законово регламентирана дейност, но не и правото на Д. П. да упражнява друга трудова дейност.

Съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение само при наличие на новонастъпили факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение може да причини значителни или трудно поправими вреди.

В случаите, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закон, както е в казуса, законодателят е презумирал наличието на редица предпоставки - необходимост да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да бъде спряно предварителното изпълнение в случая жалбоподателят следва да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Според настоящия състав в случая това не е сторено. По делото не са представени доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че предварителното изпълнение на акта ще окаже прекомерно влияние, ще премине границата на гарантирани права и интереси на лицето и ще въздейства по недопустим начин върху неговата правна сфера. Лишаването на жалбоподателя от възнаграждение в случая е последица на самата заповед, а други доказателства не са представени по делото. /В този смисъл е Определение № 10776 от 25.11.2022 г. по адм. д. № 10226/2022 г., ВАС, V о. /.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не се установяват основания за спиране на предварителното изпълнение и искането следва да се отхвърли като неоснователно.

Действително възможно е постановената заповед и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение да създаде неудобства за жалбоподателя, но това само по себе си не води до извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда, която да е основание за спиране на изпълнението.

Поради превес на обществения интерес, съдът не намира основания за спирането на изпълнението на заповедта поради причинените временни неудобства за жалбоподателя. Ето защо в случая превес следва да се даде да обществения интерес, пред частния.

По изложеното съображения, настоящия съдебен състав на АС Габрово намира искането за спиране на допуснатото по силата на чл. 240, ал. 2 от ЗГ предварително изпълнение на оспорената Заповед за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП,

Административен съд Габрово

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на от Д. М. П. от [населено място], обл. Габрово за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед №ЗАП569-11.06.2024г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.