Решение по дело №121/2020 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е  №2

гр. Габрово, 21.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на тринадесети януари ........... през две хиляди двадесет и първа година  в състав :        

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

     ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ

               ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

при секретаря .МАРИЕЛА КАРАДЖОВА..... и на прокурора ........НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА.......... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №121 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

          С Решение №342/03.09.2020г. по НАХД№194/2020г. Габровски районен съд е потвърдил НП №**********/09.01.2020г. на Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от санкционирания Н.Р.К. ***. В жалбата се твърди, че постановеното от въззивния съд Решение е незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се, че неправилно съдът не бил приел, че нормата на чл. 55, ал. 1 от Наредба №8/05.08.2011г. не би могла да се отнася до позволителни за сеч, които се издават за имоти, частна собственост на физически или юридически лица. От съдържанието и систематичното място на цитираната разпоредба било видно, че същата се отнася за имоти- горски територии, собственост на физически и/или юридически лица, за които изискванията за издаване на позволително за сеч били изложени в предходния текст от наредбата. В този смисъл посочената разпоредба се отнасяла само за частните, но не и за държавните парцели. В тази връзка са посочва и съдържанието, като необходими елементи на карнет- описите, които са различавали за държавни гори и за други такива.

Жалбоподателят излага, че въпросното позволително за сеч било издадено не за имот, както се предвиждало в чл. 55, ал. 1 от Наредбата, а за подотдел, за горска територия, държавна собственост. В подобни случаи не се изисквало издаващия го да проверява на място дали са налице обозначени граници на подотдела. По този начин не следвало да се приема, че е извършено нарушение на посочения чл. 55, ал.1 от Наредбата. 

Неправилно състава на първоинстанционния съд не бил приел възражението на жалбоподателя за липса на осъществено нарушение от субективна страна, като неправилно не била възприета и тезата за приложение на чл. 28 от ЗАНН досежно процесния случай.

Развиват се доводи, че вмененото на наказаното лице нарушение не е доказано от обективна и субективна страна, поради което се прави искане за отмяна на обжалваното Решение както и отмяна на обжалваното НП.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител, който поддържа изложените в жалбата доводи и искането по същество.

Ответната РДГ В. Търново не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд.

           Представителят на Окръжна прокуратура Габрово в представено по делото писмено Становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.       

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

             Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на НП.

             На Н.Р.К. е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 55, ал. 1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, за това че на 01.02.2019 година издава позволително за сеч №0483554/01.02.2019г. за отдел **, подотдел „**“, землище с. ********* общ. ******- държавна горска територия без границите на подотдела с други собственици, а именно границите с подотдел „**“ и „**“ да са трайно обозначени на терена. Нарушението е извършено на територията на РДГ В. Търново, общ. Габрово гр. Габрово ул. „********“№*, ДГС „Габрово“.

          За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

          От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че наказаното лице Н.К. е издал процесното позволително за сеч №0483554/01.02.2019г. за отдел **, подотдел „**“, землище с. ********* общ. **********- държавна горска територия. Не се оспорва факта, че границите на подотдела с други собственици, а именно границите с подотдел „**“ и „**“ не са били трайно обозначени на терен.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Наредба №8 от 05.08.2011 година за сечите в горите Позволително за сеч се издава само за имоти, чиито граници с други собственици са трайно обозначени на терена.

Правилно състава на РС Габрово е приел, че посочената норма на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/2011г. не би могла да се отнася само до позволителни за сеч, които се издават за имоти, частна собственост на физически или юридически лица. В тази насока се споделят мотивите на първоинстанционня съд, че вида на съответната горска територия за добив на дървесина, която е възможно да представлява не само частен или държавен имот, идентифициран чрез кадастрален номер, но и подотдел, който би могъл да обхваща един или няколко самостоятелни имота, като в тази връзка не е споделен като основателна поддържаната теза от процесуалния представител на жалбоподателя, за това, че процесната норма касае имот, а не подотдел. Изискването за разграничаване на един вид горска територия от друг вид служи преди всичко за предотвратяване на възможността при този добив да се навлиза в територия, за която няма издадено разрешение за сеч, без значение каква собственост се явява тя. Правилно е преценено от решаващия съд, че извършеното от жалбоподателя осъществява състав на нарушение по чл. 55, ал. 1 от Наредба №8/2011г. В тази насока са преценени показанията на разпитаните свидетели и събраните по делото писмени доказателства. В случая не се оспорва факта, че посочените граници към съседните имоти не са били маркирани. Липсват категорични доказателства за това, че на твърдяните граници има прокаран път, като същият не е нанесен на представените като доказателство по делото карти. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели. Дори и да е наличен такъв път, то няма данни същия да съвпада с границите на имота. Следва да се има предвид, че издаденото разрешение за подотдел „з-1” не е било за 100% сеч, а за пробирка – в рамките на 15%, която е позволявала да се извърши маркиране с такава боя според нормативните изисквания на оставащите в него дървета дори и в случай, че на естествена граница от западната страна на този подотдел (въпросния горски път) не е имало такива.

Правилно състава на РС Габрово е приел, че с оглед данните в приложените по делото писмени материали и тези в показанията на разпитаните по него свидетели, нарушението следва да се счита не само за извършено, но и за доказано по надлежния ред. За резултатите от проверката на място контролните органи са изготвили констативен протокол, който съдържа ясно и точно описание на установените от тях обстоятелства, имащи пряко отношение към състава на нарушението от обективна страна, както и на съответните обстоятелство, при които то е осъществено и които са били свързани с него. Въпреки че не е присъствал лично при проверката на 21.05.2019 г., жалбоподателя се е запознал с установените при нея констатации от служителите на РДГ – Велико Търново, описани в съставения Констативен протокол, видно от положения подпис и отбелязването върху гърба на последната страница от екземпляра на този протокол. Констатациите впоследствие са пренесени в обстоятелствената част на съставеният акт, както и в тази на издаденото въз основа на него НП. При издаване на процесното позволително за сеч Н.К. е действал в изпълнение на резолюция, поставена върху отнасящите се до него документи от Директора на ТП „ДГС” Габрово. Не следва да се приема, че въпросната резолюция е съдържала очевидно за него нарушение. Тя не го е освобождавала от задължението да издаде позволителното за сеч само след като се е убедил лично, че всички необходими условия за това са били изпълнени преди издаване на самото разрешително. Същият не го е сторил, поради което и при указаното в чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, следва да се приеме, че това обосновано е довело до ангажиране на неговата отговорност във връзка с извършеното нарушение по смисъла на предвиденото в чл. 257, ал. 2 от ЗГ, тъй като в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, той е издал позволителното за сеч в нарушение на норма от подзаконов нормативен акт- Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, който според §11 от неговите Преходни и заключителни разпоредби е приет в изпълнение на указаното в чл. 101, ал. 3 от ЗГ.

Нарушението е  установено по предвидения за това ред, като актът и атакуваното наказателно постановление съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление, чрез което нарушението е санкционирано, също е издадено от компетентен орган, съобразно направеното позоваване в него на посочената Заповед № РД 49-199/16.05.2011, издадена от Министъра на земеделието и храните и приложена на л. 18 от НАХД № 194/2020 г., което обстоятелство води до заключение, че Директор на РДГ Велико Търново представлява компетентно по смисъла на чл. 275, ал.1 т. 2 от ЗГ лице.

Правилно състава на РС Габрово е приел, наложеното наказание е законосъобразно по отношение на неговия размер. Същото е в минимално предвидения размер и съответства на извършеното нарушение.

В постановения съдебен акт е коментирано и приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като мотивите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Не са налице предпоставки за приложение на посочената законова разпоредба тъй като процесния случай на нарушение не се отличава по никакъв начин от други подобни, който факт да обоснове приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Не се доказват твърдяните процесуални нарушения, като съставеното НП съдържа ясно и точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Налице са безспорни доказателства, които потвърждават извършеното противоправно деяние. Изложените доводи в касационната жалба са изтъкнати от жалбоподателя и неговия пр. представител и пред РС Габрово, който в обжалвания съдебен акт ги е обсъдил подробно и аргументирано, като изводите, до които е достигнал районния съд се споделят напълно от касационната съдебна инстанция.

          При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването на Н.К. и с оглед своевременно заявеното искане от страна на пр. представител на ответника Директор на РДГ В. Търново за присъждане на разноски, същото се явява основателно и следва да бъде уважено. В случая разноски представляват възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат определени в минимален размер- 80 лева,  предвид факта, че не са посочени като конкретен размер и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Н.Р.К. *** следва да заплати на РДГ В. Търново, представляван от Директор сума в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.   

             Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

             Р Е Ш И :            

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №342 от 03.09.2020 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД №194 по описа за 2020 година.

ОСЪЖДА Н.Р.К. *** да заплати на РДГ В. Търново, представлявана от Директор сума в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт

              Решението е окончателно.

 

 

 

                             

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.