Присъда по дело №1439/2021 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 1439/21.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против АТ. ИЛ. СП. от гр.Септември за това, че на
20.01.2020г. в гр.Септември,обл.Пазарджик,с цел да набави за себе си имотна
облага-сумата от 550лева,е възбудил и поддържал заблуждение у крупието В.
В. Г.,че е разговарял по телефона с управителя на игрална зала „Болеро"
гр.Септември- С. В. СТ.,който бил разрешил В. В. Г. да му заплати от касата
на игралната зала сумата от 550 лева,и с това е причинил имотна вреда в
размер на 550 лева на дружеството „АРИСТОКРАТ ГЕЙМС
2000“ЕООД,представлявано от управителя П. ПЛ. П. от гр.София -
престъпление по чл.209ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе по общия ред.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание при превес, което да не се изтърпи ефективно, а се
приложи чл. 66, ал.1 от НК.
Защитникът оспорва обективната и субективна съставомерност на
вмененото престъпление, настоява за оправдаване на подсъдимия, чиято
претенция е същата.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 302
от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Подсъдимият е трикратно осъждан ( л. 49-50, ДСП), като първите два
пъти за престъпления против собствеността по чл. 195 от НК, а последният –
за изнудване.За всички осъждания е настъпила през 2015 г. абсолютна
реабилитация по право, по чл. 88а НК.
Към м. януари 2020г. живеел в гр. Септември и посещавал често
находящата се в града игрална зала „Болеро", поради което бил познат „по
физиномия“ и на управителя св. С. и на св. Г. - крупие.
На 20.01.2020г., следобед, също посетил игралната зала. По това време
на работа била Г..
Подсъдимият взел служебния мобилен телефон с обяснението ,че ще се
обади на управителя. Извършил действия по него, с които я оставил с
впечатление, че набира някакъв номер и води разговор, като дори излязъл
навън. След минути се върнал и заявил на Г., че е говорил със С. и той
разрешил тя да му даде сумата от 550 лева от служебните на игралната зала.Г.
повярвала, извадила от касата 550 лева и му ги дала. Подсъдимият й оставил
личната си карта и изписан на лист телефонния си номер,като заявил до два
часа ще върне парите, след което излязъл.
1

Минали няколко часа, той се върнал и си взел от нея личната карта, без
да й върне парите.
За да не й се отчетат липси в касата, свидетелката възстановила сумата
със свои лични пари.
Впоследствие подсъдимият неколкократно обещавал на св. Г. , че ще й
върне парите, каквото обещание депозира и съдебно заседание и не изпълни
до приключване на делото.
Горната фактология Съдът въз основа показанията на Г., С. (
интегрираните от ДСП), В., данните от ВТЕ, които доказателствени
източници са съответни и взаимнодопълващи се и предоставящи по този
начин достатъчно и достоверна информация относно елементите от състава
на инкриминираното престъпление.
Посочените гласни доказателствени средства визират достатъчно
еднопосочно обстоятелствата в предмета на доказване. Най-съдържателни
досежно тези факти са, разбира се, показанията на св.Г., която има преки
впечатления относно своите и тези на подсъдимия думи и действия в
процесната ситуация, изолирала престъпното деяние. От тях стана ясно, че
подсъдимият я е въвел в заблуждение относно факта, че провел по телефона
разговор с управителя на игралната зала св. С., в който той дал разрешение Г.
да вземе от наличните в касата на залата пари 550 лева ( виж допълнителния
разпит на л. 28 по делото) и да му ги даде. Г. повярвала и установеността на
този факт не е разколебана от забраната ( потвърдена от нея и С.) за
служителите в игралната зала да се дават пари от касата в заем. Факт е, че тя
е нарушила тази забрана и за това може да й се търси съответния вид
отговорност.
За ангажиране на такава обаче управителя св. С. процесната дата св. С.
нямал основани, тъй като безспорно е, че към момента на проверка ( при
приключване на смяната й) на касата липси не били установени.
Този факт неправилно се интерпретира от защитника с настояване, че
няма щета за дружеството, тъй като парите били родово определени вещи и
Г., без да е въвеждана в заблуждение, всъщност заела на подсъдимия лични
550 лева, които тя по свое решение взела от касата на дружеството и след
това възстановила там, замествайки ги със свои банкноти. Затова се твърди
липса на резултат на инкриминираното престъпление ; алтернативно – вреда
имало за дружеството само час-два, докато Г. възстановила парите в касата.
Първо – тези твърдения са лишени от доказателствена опора, тъй като
се опровергават от лансираните твърдения на Г., които ясно и категорично
сочат, че тя дала парите от касата само, защото подсъдимият я убедил и тя му
повярвала, че той е получил разрешение за това от управителя и след
разбрала, че е измамена, върнала същата сума от собствените средства, за да
не се установят липси в касата, за които ще носи отговорност като
материално-отчетно лице.
Обясненията на подсъдимия, че поискал пари от крупието Г.,
2

заявявайки й, че звънял на управителя, но не се свързал с него и въобще
твърденията му, с които той целенасочено представя отношенията си с Г. като
облигационни – по договор за заем, в който тя встъпила с ясното съзнание, че
предоставя процесната сума за послужване без да е мотивирана по определен
начин за това решение, са опровергани от детайлните и убедителни показания
на Г.. С последните тя ясно и категорично установи, че дала парите на
подсъдимия от касата само, защото той я убедил чрез думи и предхождащите
ги действия по (привидно) проведен разговор по телефона, че в същия
управителят позволил да му се дадат пари от касата, с чието връщане от
личните средства впоследствие крупието избегнало имуществена
отчетническа отговорност.
В константната практика на ВКС (решение № 1170/20.02.2006 г. по н.д.
№ 568/2005 г. на ІІ н.о. и мн. Др. ) се изяснява, че при измамата
съставомерните последици настъпват като увреждащото разпоредително
действие се извършва от заблудения в полза на измамника, който чрез
действия, насочени към възбуждане или/и поддържане на заблуждение го
мотивира да извърши тези разпоредителни и увреждащи пострадалия
действия, които причиняват на последния имотна вреда. Като резултатно
престъпление, измамата се счита за довършена с настъпването на вредата,
която може да не се понася от измамения ( „причини нему или другимо“). В
този смисъл деянието е било довършено в момента, когато подсъдимият е
взел парите, извадени от касата и дадени му от Г. само, защото я убедил, че
следва да изпълни такова нареждане.
Последващото възстановяване на паричната сума от личните средства
на Г. няма отношение към съставомерността на деянието, како за него
материалният наказателен закон не е предвидил и хипотеза на леконаказуем
състав ( както нпр. чл. 197, чл. 205 и др.).
Горното обсъждане сочи, че деянието е доказано от гледна точка на
неговите обективни елементи .
То е и субективно съставомерно .От субективна страна е налице пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянието си ,
предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Съзнавал е, че въвежда в заблуждение Г. относно факта, че получил
разрешение от управителя да му бъде дадена от касата процесната сума и че
това я е мотивирало да извърши акта на разпореждане, предоставяйки му я.
Съзнавал е, че поддържа това заблуждение с предоставянето на личната си
карта и на изписан телефон, на който може да бъде потърсен, като дори
когото часове по –късно взел от нея личната си карта, а и до приключване на
делото не върна парите, въпреки обещанията.
Горното обоснова постановената осъдителна присъда по повдигнатото
обвинение .
При определяне на вида и размера на полагащото се на подсъдимия
наказание, Съдът съобрази изискването на чл. 54 от НК .Не само процесната
3

престъпна деятелност, но и съдебният статус на подсъдимото лице изключва
възможността за приложение на чл. 55 НК. За всяко от осъжданията ( виж на
л. 49-50, ДСП) е настъпила на 29.06.2015г. реабилитация по чл. 88а ( в
съответната хипотеза, обусловена от датата на изтърпяване на наказанието и
вида му; в подредбата по справката на л. 49-50, ДСП - по чл.88, ал.4 вр. ал.1
вр. чл. 82, ал.1 т.5 и за следващите две осъждания по по чл.88, ал.4 и вр. ал.3
вр. ал.1 вр. чл. 82, ал.1 т.4 НК). Въпреки това обаче тези осъждания следва да
се преценяват като негативни характеристични данни, затвърдени от
настоящата престъпна деятелност. В този смисъл дори и да се прецени
паричната сума от 550 лева като изключително смекчаващо обстоятелство с
оглед своя размер под минималната работна заплата, невъзможен е изводът
по чл. 55 , ал.1 от НК, че и най-лекото наказание би се оказало несъразмерно
тежко за този деец за това престъпление.
Съдът прецени, че при този размер на вредите и данните за предходни
осъждания на дееца (негативни, доколкото съдебната практика е установила,
че въпреки настъпилата реабилитация в тази хипотеза предходните
осъждания се отчитат като негативни характеристични данни ) - тъкмо това
наказание – от една година лишаване от свобода е съответно на тежестта на
деянието и обезпечава постигане на целите от реализиране на наказателната
отговорност.
Налице се констатира предвидената в чл. 66, ал.1 от НК материално-
правна предпоставка, обусловена от настъпилата реабилитация за
осъжданията до момента. Прецени се, че нито за постигане на личната, нито
за постигане на генералната превенции се налага реалното изтърпяване на
наложеното наказание и тези превенции ще се постигнат и при отлагане на
изтърпяването му. Поради това и на основание чл. 66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието се отложи за изпитателен срок от три години,
като възпитателната работа с условно осъдения се възложи на Наблюдателна
комисия при Община Септември.
По отношение на веществените доказателства – 1 бр. СД, ползван за
ВТЕ и със запаси от охранителната камера, се постанови да бъде унищожен с
делото, по съответния ред.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 206.99 лева – в
полза на ОД МВР Пазарджик , а в полза на бюджета на съдебната власт и по
смета на РС Пазарджик – в размер на 20 лева.
По изложените съображения Съдът постанови присъдата си, обяви й на
страните като разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и
протестиране.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	72
Дата:	9 декември 2021 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20215220201439
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 септември 2021 г.

Присъда по дело №1439/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите