№ 179
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20204100100929 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от С. С. С., ЕГН ********** и от Д. С. С., ЕГН **********,
лично и със съгласието на родителите й С. С. С. и З. Т. С., и двамата с адрес град Л., ул.“А.
м.“ № 9, чрез пълномощник - адвокат Д.П., срещу ЗАД „Б. И.“, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление град С., бул.“Д. Б.“ № 87. Ищците твърдят, че на 15.06.2018г., около
07.40 ч., в град Л., на ул.“Т. м.“, при управление на л.а. „А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ,
водачът М. Д. А. нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал навлезлия в
пешеходната пътека С. С. Г., вследствие на което причинил смъртта му. Срещу виновния
водач било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с
която същият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 вр.
чл.342 ал.1 НК. Твърдят, че първият от тях е син на починалия, а вторият – негов внук,
поради което смъртта му им е причинила непреодолимо страдание над нормалния
интензитет. Сочат, че към датата на смъртта на своя дядо ответницата била на 14-годишна
възраст, характеризираща се с висока чувствителност към събитията в живота й.Приживе
починалият се грижел за внучката си Д., водел я на детска градина и училище, празнували
заедно рождени дни и други празници, осигурявал грижа и надзор в часовете, в които
родителите й били на работа. Излагат, че същият бил стожера на семействата на двамата му
сина, поради което внезапната му смърт им причинила значителни по обем неимуществени
вреди. Сочат, че за управлявания от Атанасов лек автомобил имало сключена застраховка
„ГО“ с ответното дружество към датата на събитието. Между последното и първият
ответник било сключено споразумение, съгласно което ЗАД „Б. И.“ се задължило да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но тъй като това не било сторено
в уговорените срокове, същото било прекратено. Поради това правят искане за осъждане на
ответника да заплати на първия от тях сумата от 130 000 лв., а на втория – сумата от 50 000
лв., представляващи обезщетения за претърпените от тях вследствие настъпилото на
1
15.06.2018г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на техния баща и дядо, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Съдът, като взе предвид изложените от ищците фактически обстоятелства, на които
основават претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
искове по чл.432 от КЗ– пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, както и акцесорна претенция за законна
лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „Б. И.“ е подал писмен отговор на ИМ, в който
оспорва изцяло предявения от ищцата Д. С. С., ЕГН **********, лично и със съгласието на
родителите й, иск по основание. Оспорва всички изложени в ИМ твърдения относно
интензитета на търпените болки и страдания от страна на ищците в резултат от загубата на
техния близък. Оспорва предявените искове по размер, като счита, че същите са силно
завишени, а по отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение следва да
бъде съобразена разпоредбата на § 96 от ПЗРЗИДКЗ вр. чл.493а ал.4 КЗ, определяща
застрахователен лимит. Оспорва акцесорните претенции за лихва за забава досежно
началната й дата. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез своя пълномощник, поддържат ИМ и предявените с
нея искове. Молят последните да бъдат уважени в претендираните размери по съображения,
подробно изложени в писмена защита. Поддържа се искането за присъждане на разноски
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответното дружество, представлявано от процесуалния представител по пълномощие,
поддържа направените с писмения отговор на ИМ възражения и моли за отхвърляне на
предявенияот втория ищец иск, съответно за частично отхвърляне на предявения от първия
ищец иск. Излага подробни правни доводи в писмена защита. Претендира разноски по
делото съгласно списък по чл.80 ГПК, приложен по делото. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение, като
моли същото да бъде намалено до предвидения в наредбата минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че на 15.06.2018г. в град Л. настъпил пътен
инцидент, при който управляваният от водача М. Д. А. л.а. „А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ
ударил преминаващия по пешеходната пътека С. С. Г., вследствие на което настъпила
смъртта на последния. Безспорно е, че с влязла на 18.10.2019г. в сила присъда №
89/02.10.2019г., постановена по НОХД № 256/2019г. по описа на Окръжен съд-Велико
Търново, водачът М. Д. А. е бил признат за виновен в това, че на посочената по-горе дата и
място при управление на л.а. „А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ, нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато ППС, което
управлявал, чл.116 пр.1 от ЗДвП – не бил внимателен и предпазлив към пешеходеца
Гайдардочев и чл.119 ал.1 от ЗДвП – не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека
пешеходец С. С. Г., като не намалил и не спрял, и по непредпазливост причинил смъртта му
– престъпление по чл.343 ал.3 пр.посл., б.“б“вр. ал.1 б.“в“вр. чл.342 ал.1 от НК.Не е спорно
по делото и е видно от приложената застрахователна полица, че управляваният от Атанасов
лек автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, към датата на събитието.
От представените по делото препис – извлечение от акт за смърт на С. С. Г., починал
на 15.06.2018г. и удостоверения за родствени връзки и за раждане се установява, че ищците
2
са съответно син и внук на починалия при процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства на ищците. От показанията на св. Миро
Иванов установява, че починалият С. С. Г. приживе е живял във фамилната къща на
синовете си, като семейството било много сплотено. Докато родителите на детето Д. били на
работа, тъй като работели на пълен работен ден, С. Г. се грижел за внучката си, водел я на
детска градина, на разходка, посещавал родителски срещи, четял с нея книги, участвал
активно в живота на семейството. Дядо и внучка били много привързани един към друг, тя
постоянно го търсела, а той присъствал на всички рождени дни. И двамата ищци много
тежко приели смъртта на С. Г..
Св. П. С., брат на първия ищец, установява, че приживе баща му е живял на първия
жилищен етаж от фамилната им къща, в който самият той живеел със съпругата и децата си,
а С.С. живеел на втория етаж със своето семейство. Посочва, че баща му бил почтен и
изключително отговорен човек, на който всички от семейството разчитали. Той се грижел за
внучката си Д., като я водел на детска градина, след това на училище, посещавал
родителските срещи, учели и пишели домашни заедно, съществувала голяма близост
помежду им. Свидетелят установява, че след развода на родителите му, неговият баща
изцяло посветил живота си на двамата си сина, а след това и на внуците си – четял книги с
тях, играели заедно на различни игри, учел ги да играят на шах. Ищците много тежко
приели загубата му. Когато починалият бил споменаван, ищцата реагирала емоционално –
насълзявали се очите й.
По делото е представено Споразумение от 09.01.2020г., сключено между ответното
дружество и С. С. С., по силата на което първото се съгласило да изплати на ищеца
обезщетение за претърпени от смъртта на неговия баща при настъпилото на 15.06.2018г.
ПТП имуществени и неимуществени вреди в срок от два месеца по посочена банкова
сметка. Не е спорно, че такова не било заплатено.
Видно от писмо с изх. № НЩ-9002/09.12.2019г., адресирано до ищцата Д.С.,
ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение за причинени от смъртта
на нейния дядо, настъпила при процесното ПТП, неимуществени вреди.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по предявен иск, квалифициран по чл.432 ал.1
от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е
допустима дотолкова, доколкото всеки от ищците е предявил извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник, който е сключил споразумение с първия ищец за изплащане на
обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени и имуществени вреди, но не го е
заплатил и е отказал изрично на втория ищец изплащането на такова. Поради това и с оглед
наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки, предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане.
За успешното провеждане на иска по чл.432 КЗ в тежест на всеки един от ищците е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
3
събитие.
Безспорно е по делото и се установява от представената застрахователна полица
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М. Д. А.
л.а. „А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ към датата на събитието. Не се спори и че при
произшествието на 15.06.2018г. настъпила смъртта на С. С. Г., баща на първия и дядо на
втория ищец. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД №
256/2019г. по описа на ВТОС влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, по отношение факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира
кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази
разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума
на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с
починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца,
включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. ВКС прие, че по
изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особена близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е установено по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка
и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която със
смъртта търпи „изключителни“ по интензитета си болки и страдания. Липсва дефиниция на
критерия „изключителни“, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва
да се приеме, че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко
и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието
и бъдещето му с продължителни негативни и сериозни като интензитет емоции именно
поради липсата на изключително значим близък. Всички обстоятелства на трайна и силна
привързаност в живота и сериозност на вредите подлежат на сигурно доказване и не се
предполагат само поради факта на родство между лицето и починалия. Разбираемо е, че в
обхвата на това изключение, допълващо очертания с Постановление № 4/1961г. и
Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС кръг от правоимащи лица, може да попаднат
внуците и братята и сестрите. Принципно функцията на обезщетението е да овъзмезди по
справедливост душевни страдания и състояния от загубата на морална опора и подкрепа,
получавана от починалия близък. Особено близката, трайна и дълбока житейска и
емоционално връзка с починалия изключва проявите на отношения от време на време при
разделно живеене, дори те да са много добри, емоционално топли, на уважение и взаимна
подкрепа. При родство по низходяща линия от втора степен /дядо и внук/ това понятие
предполага най-вече съвместен живот в едно общо домакинство и то характеризиращо се с
трайност и продължителност във времето, отношения на взаимна или едностранна
безвъзмездна грижа, подпомагане при всяка нужда до степен на невъзможност един без
друг, силна емоционална привързаност, сравнима с тази между родител и дете. Такава
особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционално връзка между дядо и внук би
съществувала, когато напр. първият е изпълнявал продължително време заместваща роля на
родител или преживяна съвместно житейска драма или наличието на някаква обективна
предпоставка, довела до силна духовна привързаност между тях. Освен на емоционално
ниво, близостта може да има проявления и в очакване за материална подкрепа в бъдеще,
4
очаквани лични грижи и внимание. Изразът „особено“, употребен в ТР, означава нещо,
което се различава по качество и степен от обикновеното и нормалното. Поради това за
наличието на такава особена близост между дядо и внук или между братя не са достатъчни
само нормално и обикновено произтичащите от факта на родството им отношения на обич,
доверие, уважение и т.н.
Предвид изложеното, ищцата, като внучка на починалия, не е изключена от кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо, но при доказана особена близка
връзка с починалия, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между такъв
тип родственици. Безспорно се установява по делото от ангажираните от страна на ищците
гласни доказателства, че С. С. Г., ведно със създадените от неговите две деца семейства, е
било много здраво, сплотено и задружно семейство. Починалият живеел в жилището на
сина си – св. П. С., разположено на първия етаж на фамилна къща, вторият етаж на която
обитавали ищците. Той бил грижовен и всеотдаен към децата и внуците си. Гласните
доказателства установяват, че те са контактували ежедневно, той се е грижел за внучката си
Д. докато родителите й са на работа, водел я на детска градина, а след това и на училище,
четял й книги и подготвяли заедно уроците й, учел я да играе шах, присъствал на рождените
дни на семейството. Несъмнено отношенията между него и ищцата, негова внучка, са били
близки и между тях е съществува емоционална връзка, като смъртта му е довела до
страдания за нея. Всичко тези факти, установени от гласните доказателства и съобразявайки
традиционните за българския бит отношения между такъв тип роднини, характеризиращи се
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, обосновават извода за
наличие на обичайни отношения между дядо и внук и липсата на такава дълбока
емоционална връзка, която да обоснове прилагането по отношение на ищцата на
изключението, предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно
цитираното тълкувателно решение. Не се установи двамата да са разчитали помежду си на
взаимна грижа, помощ и подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между
такъв вид близки роднини. Разпитаните по делото свидетели еднопосочно установяват, че
ищцата е била привързана към своя дядо, той се грижел за нея и е преживяла загубата му с
негативни емоции, характерни за хора, преживяващи загубата на близък човек. Същата е
имала изградена емоционална връзка с починалия и свързва личността му с част от своето
детство и с положителните преживявания, които е имала с него. Липсват данни тези
емоционални преживявания обаче да са довели до сериозна като интензитет и
продължителност психична травма, до съществена и трайна промяна на личността.
Безспорна е помощта на починалия за отглеждането на внучката му Д. в ежедневието и
полаганите от него грижи за нея и макар и отношенията помежду им преди процесното
произшествие да са се основавали на посочените чувства, очевидно е, че те не запълват
съдържанието на описания по-горе израз. Установените от гласните доказателства прояви на
грижи и помощ не обосновават извода, че връзката между тях е била „специална“ до степен
да се приближава по интензитет като отношенията между родител и дете. Затова
емоционалните страдания на ищцата от загубата на този неин родственик не подлежи на
възмездяване с парично обезщетение.
Ето защо, поради изложените по-горе съображения, съдът намира, че не се доказа
наличието на активна материално-правна легитимация на ищцата по делото. С оглед на това
не следва да се обсъжда възражението на ответното дружество за приложимостта на § 96 от
ПЗРЗИДКЗ вр. чл.493а ал.4 КЗ в случая.
По отношение на предявения от ищеца С. С. С. иск с правно основание чл.423 КЗ,
съдът намира следното:
По категоричен начин се установява по делото и извънсъдебно е признато от
ответника - застраховател правото на обезщетение на първия ищец за претърпените от него
5
неимуществени вреди, като син на починалия от трагичното събитие.
Събраните по делото гласни доказателства, които са с една и съща насоченост и
съдът няма основание да не кредитира, установяват интензивното присъствие на
починалия в живота на ищеца, факта, че първият е поел изцяло родителските грижи и
за двете си деца много рано и е бил опора и безспорен авторитет за този ищец, грижовен
и всеотдаен родител. Освен внезапността на настъпилото събитие, вследствие фактически
прекъснатите лични отношения между С.С. и неговия баща поради настъпилата смърт на
последния, за ищеца са настъпили тежки психологически последици. Не подлежи на
съмнение фактът, че загубата на родител е тежко и непреодолимо емоционално изживяване,
с трайно и неотменимо проявление във времето. Събраните гласни доказателства по делото
дават ясна представа за изживяванията на ищеца след смъртта на баща му. От същите се
установява, че семейството на починалия е било здраво и сплотено, всички са се подкрепяли
взаимно, отношенията както между починалия и неговия син С.С., така и между всеки от
членовете на семейството, са били изградени на взаимна обич, уважение и доверие. Между
тях не са съществували конфликти, царяло е разбирателство. Свидетелите категорично
установяват, че починалият е бил опора в семейството си и на неговата подкрепа и помощ
са разчитали и децата му, и създадените от тях семейства. Внезапната му смърт има
изключително тежки последици за сина му С.С.. Действително показанията на св. П. С.
следва да бъдат преценявани съобразно чл.172 ГПК с оглед всички останали данни по
делото, но съдът им дава вяра и приема същите за достоверни, тъй като това са факти, които
могат да установят само най-близки до страните или лица от семейния кръг, а и същите се
подкрепят изцяло от изложеното от другия разпитан по делото свидетел. Отчитайки
гореизложеното и практиката на ВКС, както и на други равни по степен с настоящия съд
съдилища, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението е
в размер на 130 000 лв. за този ищец. Посочената сума съответства на принципа за
справедливост, постановен в чл.52 ЗЗД, както и на разбиранията на настоящия състав за
справедливо обезщетяване.
По отношение на акцесорната претенция за лихва за забава:
Обезщетението за забава в размер на законната лихва следва да бъде присъдено от
10.03.2020г. – денят, следващ този, в който е изтекъл двумесечния уговорен срок за
изплащането му и от когато ответникът се счита в забава /чл. 84 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД/.
Спогодбата е изключила приложението на нормите на чл.497 от КЗ /арг. от чл..20а ЗЗД/. С
отстъпката, която е направил ищецът, съгласявайки се да получи обезщетение след
определения от закона срок по чл.497 ал. КЗ, независимо от последващото неизпълнение в
двумесечния срок, не може да бъде вменена забава към момента на изтичане на първия
срок.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ищецът има право на
претендираните от него разноски по делото. Видно от приложения договор за правна защита
и съдействие, договореното и заплатено от ищеца С.С. на упълномощения адвокат
възнаграждение за образуване и процесуално представителство по делото е в размер на
6 000 лв. В договора не е посочено каква част от възнаграждението представлява такова за
процесуално представителство за всеки от ищците по делото. С оглед на това съдът приема,
че сумата от 4 000 лв. е цената на адвокатската услуга на първия ищец и 2 000 лв. – на
втория ищец, предвид цената на всеки от предявените от тях искове. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение по иска на ищеца С. възлиза на сумата от 4 130 лв.,
съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност, направено от ответника и
свързаното с него искане за намаляване на същото се явява неоснователно.
6
Поради отхвърляне на предявения от Д. С. С., ЕГН **********, лично и със
съгласието на родителите й С. С. С. и З. Т. С., основателно се явява искането на ответното
дружество за присъждане на сторените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, страната е
договорила и реално заплатила на упълномощения от нея адвокат възнаграждение в размер
на 6 240 лв. с вкл. ДДС. Защитата е осъществена по три иска без изрично за всеки от тях да е
посочена цената на адвокатската услуга. Поради това, че защитата е осъществена по два
иска, съдът приема, че половината от възнаграждението е за предоставеното процесуално
представителство по иска на втория ищец. При това положение ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 3 120 лв., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска, предявен от първия ищец, а именно сумата от 5 200 лв. по
сметка на ВТОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д.
Б.“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, адрес град Л., ул.“А. м.“ № 9, сумата
от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия баща С. С. Г., настъпила при ПТП на
15.06.2018г., виновно причинено от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответото дружество водач, ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.432 КЗ от Д. С. С., ЕГН **********, лично
и със съгласието на родителите й С. С. С. и З. Т. С., с адрес град Л., ул.“А. м.“ № 9 против
ЗАД „Б. И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д. Б.“ № 87,
осъдителен иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.06.2018г. до
окончателното изплащане, настъпили вследствие смъртта на нейния дядо С. С. Г., починал
при настъпило на 15.06.2018г. в град Л. пътно - транспортно произшествие, виновно
причинено от застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество
водач, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С.,
бул.“Д. Б.“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, адрес град Л., ул.“А. м.“ № 9,
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000
/четири хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, лично и със съгласието на родителите й С. С.
С. и З. Т. С., с адрес град Л., ул.“А. м.“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. И.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град С., бул.“Д. Б.“ № 87, направените от дружеството
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 120 /три хиляди
сто и двадесет/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С.,
бул.“Д. Б.“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС сумата от 5 200 /пет хиляди и двеста/ лв.
7
– дължима държавна такса върху уважения иск, от заплащането на която ищецът е бил
освободен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8