№ 576
гр. Дупница, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. М.
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101242 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. В. К. срещу Прокуратурата на
Република България.
Ищецът твърди, че на 19.10.2020г. било образувано досъдебно производство (ДП) №
513 ЗМК-228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г. на СРП, което било
образувано от РП – Дупница (вх. № 1682/2021г., ДП 602/2020г. по описа на РУ Дупница).
Заявява, че по същото на 13.11.2020г. бил привлечен като обвиняем затова, че на ***
противозаконно унищожил чужди движими вещи – 2 бр. автомобилни гуми „Bridgeston” и 2
бр. автомобилни гуми „Continental” на обща стойност 400 лв., които били поставени на л.а.
марка „Пежо“, модел „208“, с ***, собственост на Я. М. М.. Поддържа, че по досъдебното
производство имало издадена срещу него заповед за задържане за срок от 72 часа, като било
внесено и искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което
искане на прокуратурата било отхвърлено от съда. Поддържа, че с постановление на
прокурор от СРП от 26.03.2021г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, производството било
частично прекратено, а наказателното производство било спряно. Въвежда твърдения, че в
резултат на наказателното производство понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес,
влошаване на здравословното състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто
име и пр. Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
повдигнатото му незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 03.06.2021г. до
1
окончателното плащане.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
наличието на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.
Поддържа, че наказателното производство не било образувано срещу ищеца и не било
водено срещу него. Отрича ищецът да е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Възразява вредите да са претърпени в резултат на процесното
обвинение, като изтъква, че по същото време като процесното срещу ищеца имало водени и
други наказателни производства, за вредите от които ищецът инициирал отделни искови
производства (гр.д. № 588/2023г. и № 1243/2023г., двете по описа на ДРС). Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приложеното постановление за привличане на обвиняем от 14.11.2020г. (л. 160-162) на
СРП по ДП № 228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г. на СРП (ДП №
602/2020г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. № 1682/2020г. по описа на РП-Дупница) е видно,
че Н. В. К. е бил привлечен като обвиняем за това, че на ***, противозаконно е унищожил
чужди движими вещи – 2 бр. автомобилни гуми „Bridgeston” и 2 бр. автомобилни гуми
„Continental” на обща стойност 400 лв., които били поставени на л.а. марка „Пежо“, модел
„208“, с ***, собственост на Я. М. М. – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
От приложената заповед за задържане от 13.11.2020г. (л. 171-176, л. 179-180) е видно, че по
отношение на Н. В. К. е разпоредено задържане за срок от 24 часа, която заповед му е
връчена на 13.11.2020г. в 13:30 часа.
От приложеното постановление от 14.11.2020г. на СРП (л. 163-164) е видно, че по
отношение на Н. В. К. е постановено задържане за срок до 72 часа.
От приложения протокол от открито съдебно заседание от 16.11.2020г. по чнд №
1112/2020г. по описа на РС-Дупница (л. 194-201) е видно, че е оставено без уважение
искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на Н. В. К., в качеството му на обвиняем по ДП № 513 ЗМК-228/2020г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г. на СРП.
От приложеното постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно
производство на СРП от 24.03.2021г. (л. 45-47) е видно, че образуваното наказателно
производство е частично прекратено по отношение на Н. В. К..
От приложената искова молба, по която е образувано гр.д. № 588/2023г. по описа на РС-
Дупница (л. 17-18), е видно, че по твърдения на самия ищец (ценени при усл. на чл. 175
ГПК) срещу него имало образувано и ДП вх. № 860/2020г. на РП-Дупница, по което бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и по което обвинение бил
2
оправдван с присъда, постановена по нохд № 427/2021г. по описа на РС-Дупница,
потвърдена с решение по внохд № 609/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, в сила от
08.12.2022г. При претенциите си за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди,
ищецът се позовава на това, че личният му живот станал обект на медиен интерес, получил
масирани нападки и обиди в социалните мрежи, семейство и роднини го гледали с
подозрение, отръпнали се и страняли от него, приятелите му се отдалечили и престанали да
го търсят и комуникират с него, загубил контакт с колегите си студенти, започнал да
боледува, качвал температура без видима причина, нарушил се образователния му процес,
изпаднал в депресивни и истерични състояния, не спял по цели нощи, станал затворен и
сприхав, изолирал се от външния свят.
От приложената искова молба, по която е образувано гр.д. № 1243/2023г. по описа на РС-
Дупница (л. 19-20) е видно, че по твърдения на самия ищец (ценени при усл. на чл. 175 ГПК)
срещу него имало образувано и ДП вх. № 1896/2021г., ДП-666/2021г. по описа на РП
Кюстендил и сл.дело. № 62/2021г. по описа на ОСлО при ОП Кюстендил, по което бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и което наказателно
производство било прекратено с постановление на прокурора от 28.10.2021г. При
претенциите си за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ищецът се позовава
на сходни неимуществени вреди - личният му живот станал обект на медиен интерес,
получил масирани нападки и обиди в социалните мрежи, семейство и роднини го гледали с
подозрение, отръпнали се и страняли от него, приятелите му се отдалечили и престанали да
го търсят и комуникират с него, загубил контакт с колегите си студенти, започнал да
боледува, качвал температура без видима причина, нарушил се образователния му процес,
изпаднал в депресивни и истерични състояния, не спял по цели нощи, станал затворен и
сприхав, изолирал се от външния свят.
От показанията на свид. В. К. и свид. Д. К. се установява, че по отношение на ищеца имало
повдигнати няколко обвинения. Първото от тях се отнасяло до „надраскаване на автомобил“
и във връзка с него Н. К. бил задържан, като бил настанен в помещение срещу помещението
на баща му – свид. В. К., задържан по същото време. Според същия свидетел задържането
на сина му Н. К. по второто повдигнато обвинение, касаещо спукана гума, е осъществено
пред вратата на съдебната зала, след като е било отказано вземането на мярка за
неотклонение по първото обвинение. При второто задържане на сина му същият бил отведен
във II РУ, а след това бил задържан „на Г.М. Димитров“. Според свид. К. в резултат на
повдигнатите обвинения състудентите на ищеца започнали да странят от него и да го
избягват, а самият Н. не искал да излиза от вкъщи и станал затворен в себе си. Стигнало се
до среднощни напикавания и приятелката му искала да го изостави, защото не е могъл да се
справи с интимността си. Допълнително напрежение създало и медийното отразяване на
случаите. В същия смисъл са и показанията на свид. К., който също е наясно, че срещу
ищеца имало предявени няколко обвинения (за надраскана кола и за спукани гуми), като по
второто му сложили белезници, докато излизал от залата. След тези случаи Н. станал
затворен, не искал да излиза навън, притеснявал се за кариерата си като юрист, успехът му
3
като студент спаднал. Според свид. К., приятелката на ищеца била „на кантар“ да го остави,
тъй като не е имал сексуални контакти с нея.
От приложената справка за съдимост (л. 212) е видно, че по време на воденото срещу него
наказателно производство, ищецът Н. В. К. е бил неосъждан.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За възникване на вземането
за обезщетение е необходимо да се установят следните факти: че срещу ищеца е имало
обвинение в извършване на престъпление, по което обвинение наказателното производство
е било прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване; че е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени вреди (в т.ч. описаните болки и страдания, разочарование,
депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословното състояние, загуба
на самочувствие, накърняване на доброто име и пр.); причинната връзка между вредите и
конкретното повдигнато обвинение.
В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено
по несъмнен начин, че срещу ищеца Н. В. К. е имало обвинение в извършване на
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК за това, че на ***, противозаконно е унищожил чужди
движими вещи – 2 бр. автомобилни гуми „Bridgeston” и 2 бр. автомобилни гуми
„Continental” на обща стойност 400 лв., които били поставени на л.а. марка „Пежо“, модел
„208“, с ***, собственост на Я. М. М.. От приетата фактическа обстановка се установява и
това, че въз основа постановление за привличане от 14.11.2020г. ищецът е бил привлечен
като обвиняем по образуваното ДП № 228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 48144/2020г.
на СРП (ДП № 602/2020г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. № 1682/2020г. по описа на РП-
Дупница), както и че наказателното производство срещу него е прекратено въз основа
постановление на СРП от 24.03.2021г. (л. 45-47).
Установено е още и че ищецът е бил привлечен като обвиняем по още 2 обвинения: 1) по ДП
вх. № 860/2020г. на РП-Дупница, образувано на 08.05.2020г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, по което обвинение е оправдан с присъда, постановена по
нохд № 427/2021г. по описа на РС-Дупница, потвърдена с решение по внохд № 609/2021г.
по описа на ОС-Кюстендил, в сила от 08.12.2022г. и 2) по ДП вх. № 1896/2021г., ДП-
666/2021г. по описа на РП Кюстендил и сл.дело. № 62/2021г. по описа на ОСлО при ОП
Кюстендил, образувано на 03.06.2021г., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като наказателното производство е прекратено с постановление на
прокурора от 28.10.2021г.
От обсъдените по-горе доказателства става ясно и това, че обвиненията срещу ищеца са
повлияли на социалния му и личен живот, като същият станал затворен, състудентите му
започнали да го избягват и да странят от него, не искал да излиза от вкъщи, спаднал успехът
му като студент и се притеснявал за кариерата си като юрист, временно страдал от
4
среднощни напикавания, а приятелката му искала да го изостави, тъй като не се справял
интимно. Допълнително напрежение му създало и медийното отразяване на обвиненията.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват всички
елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на
разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши
при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
във всеки отделен случай. В съдебната практика (вж. напр. Решение № 60221 от 16.12.2021
г. на ВКС по гр. д. № 909/2021 г., III г. о., Решение № 115 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 593/2011 г., IV г. о., Решение № 9 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.
о., Решение № 299 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о., Решение №
49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о., Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2407/2015 г. на IV г. о. и мн. др.) се приема, че по иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда, характерът и тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението (дали то е за едно или за няколко
престъпления – умишлени или по непредпазливост), продължителността на наказателното
производство (включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му,) взетата мярка за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот (т.е. цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.),
разгласа и публичност, причиняването на здравословни увреждания (в т.ч. в каква степен, от
какъв вид и с каква продължитеност), икономическата обстановка и стандарта на живот в
страната, съдебната практика при аналогични случаи.
В съдебната практика е имало повод да се подчерате и това, че когато присъжда
обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на
установеност по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение
както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД.
Наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на
иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение
за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от
вредите, които претендира (Решение № 240 от 04.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 1117/2016г. на
III г.о. и цит. там Решение № 554 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г. на IV г. о.,
Решение № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г. на IV г. о.). На ищеца
следва да бъде присъдена припадаща част съобразно броя на водените и прекратени
наказателни производства от общия размер на причинените му имуществени вреди. Ако по
всяко от паралелно заведените граждански дела се присъжда обезщетение в пълен размер, то
би се стигнало до неговото неоснователно обогатяване (Решение № 354 от 25.09.2012г. на
5
ВКС по гр.д. № 1591/2011г. на IV г.о.).
Съотнесени към настоящия случай горните принципни положения означават, че при
определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетено обстоятелството, че
обвинението е повдигнато по отношение на млад човек (около 20-годишен по време на
наказателното производство), студент по право, при когото разгласяването и публичността
на обвинението са в състояние да породят негативни последици за ищеца още в началото на
професионалния му и обществен живот. Следва да се съобрази и това, че се касае за
неосъждано лице, при което негативните изживявания от повдигането на незаконно
обвинение обяснимо са с по-голям интензитет. От значение за размера на обезщетението е и
това, че по отношение на ищеца е било осъществено задържане в периода от 13.11.2020г. до
16.11.2020г., което само по себе си представлява допълнителна неблагоприятна последица
от повдигнатото незаконно обвинение. Несъмнено важни са и настъпилите промени в
личния и социален живот на ищеца, обсъдени по-горе (отбягване от състуденти, затваряне в
себе си, нежелание да излиза навън, спаднал успех, притеснения за кариерата, страх от
изоставяне от приятелката му поради невъзможност да се справи интимно). Следва да бъдат
отчетени още характера и тежестта на престъплението, по което е повдигнато обвинението -
чл. 216, ал. 1 НК (умишлено повреждане на чуждо имущество на стойност 400 лв., за което е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години), както и продължителността на
наказателното производство (около 4 месеца), което в случая е приключило в напълно
разумен срок.
Както бе посочено по-горе, срещу ищеца е имало повдигнати още две незаконни обвинения,
като установените по настоящото дело неимуществени вреди в значителната си част са
идентични по вид и характер с тези, които ищецът е търпял като неблагоприятна последица
по всяко от незаконните обвинения. При липсата на доказателства, които да налагат извод,
че обсъдените по-горе негативни промени в живота на ищеца се явяват специфична
последица единствено за някое от повдигнатите незаконни обвинения, следва да се приеме,
че всяко от тях се намира в причинна връзка с вредите. В такъв случай, след като ищецът е
предявил отделни искове за обезщетение за вреди за всяко от обвиненията, релевантна за
настоящото дело е само припадащата се част от общия размер на претърпените вреди,
отнасяща се до обвинението по ДП № 513 ЗМК-228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. №
48144/2020г. на СРП (образувано преди това от РП – Дупница вх. № 1682/2021г., ДП
602/2020г. по описа на РУ Дупница). Присъждането на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ в пълен размер по отношение на всяко от снетите обвинения би довело до
неоснователно обогатяване за ищеца, тъй като фактически би се стигнало до обезщетяването
на едни и същи вреди. При преценката за това каква част от претърпените вреди се намират
във връзка с всяко от повдигнатите обвинения, съдът намира, че с оглед продължителността
на наказателните производства и тежестта на обвиненията, процесното наказателно
производство е допринесло в най-малка степен за настъпване на вредите. Процесното
обвинение е било за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК (повреждане на чуждо имущество на
стойност 400 лв.) и е продължило около 4 месеца. Съпоставено с него, обвинението по ДП
6
вх. № 860/2020г. на РП-Дупница, макар да е по същия престъпен състав (чл. 216, ал. 1 НК),
се отнася до обвинение за увредено имущество на по-висока стойност (1150 лв.), разгледано
е и в съдебна фаза (на две инстанции), а наказателното производство е продължило
значително по-дълго – 2 години и 7 месеца. По третото наказателно производство (ДП вх. №
1896/2021г., ДП-666/2021г. по описа на РП Кюстендил и сл.дело. № 62/2021г. по описа на
ОСлО при ОП Кюстендил) ищецът е бил обвинен за престъпление срещу личността (чл. 144,
ал. 3 НК), за което е предвидено лишаване от свобода до 6 години, а наказателното
производство е продължило около 5 месеца.
При това положение според настоящия състав на съда припадащата се част на процесното
незаконно обвинение от общия размер на вредите, претърпени от ищеца по трите
обвинения, се равнява на 1/5. Към нея следва да бъдат допълнени и вредите, специфични за
конкретното обвинение, свързани с обстоятелствата, при които му е повдигнатото
обвинението (докато е обвинен незаконно в друго престъпление) и е осъществено
задържането му (на излизане от съдебната зала, непосредствено след като е разпоредено
незабавното му освобождаване – л. 201).
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че размерът на
справедливото обезщетение в случая се равнява на 2300 лв. Така определеното обезщетение
в максимална степен съответства на установените по-горе критерии, преценени и в
контекста на възрастта на пострадалия (около 20-годишен по време на незаконното
обвинение), икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната
практика при аналогични случаи. От една страна, определянето на по-нисък размер на
обезщетението би било несъвместимо с възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от осъществена незаконна наказателна принуда. От друга страна,
осъждането на държавата (в лицето на процесуалния й субституент ПРБ), само по себе си
също има ефект на репарация за ищеца (Решение № 60289 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 837/2021 г., IV г. о. и др.), поради което присъждането на по-голямо обезщетение за
конретното обвинение би могло да превърне обезщетението в източник на неоснователно
обогатяване.
По изложените съображения, претенцията за обезщетение за неимуществени вреди следва да
се уважи като основателна до сумата от 2300 лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 15000 лв., искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се отхвърли като
неоснователен. Съгласно т. 4. ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС
отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, като от
този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение. В случая постановлението за прекратяване на наказателното
производство по отношение на ищеца е от 24.03.2021г., като не са наведени твърдения за
неговото обжалване, поради което следва да се приеме за основателно искането за
присъждане на законната лихва от 03.06.2021г. до окончателното плащане.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на ищеца
7
следва да се присъди сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса, както и
199,33 лв. – адвокатско възнаграждение, определено съразмерно на уважената част от иска.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което не надхвърля минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на Н. В. К., ЕГН: **********, адрес: *** следните суми: 2300 ЛЕВА - обезщетение
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат
на обвинение в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за което е образувано
досъдебно производство (ДП) № 513 ЗМК-228/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. №
48144/2020г. на СРП (образувано преди това от РП – Дупница вх. № 1682/2021г., ДП
602/2020г. по описа на РУ Дупница), по което наказателното производство срещу
ищеца е прекратено с постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно
производство на СРП от 24.03.2021г., ВЕДНО със законната лихва от 03.06.2021г. до
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, а именно: 10 ЛЕВА –
държавна такса и 199,33 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 2300 лв. до пълния предявен размер от
15000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8