№ 1804
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500910 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу разпореждане
№9846/22.03.22г., постановено по ч.гр.д. №2486 по описа за 2022 година на ВРС, с което е
отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника К. В. К..
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че за да е
редовно заявлението, то е достатъчно да са посочени съществените юрид.факти, от които то
произтича и които позволяват индивидуализацията му. Тъй като в заявлението и
уточн.молби били посочени юрид.факти на които се основавали вземанията, техния размер и
период на дължимост, както и обстоятелствата за настъпване на изискуемостта, то липсвали
пречки за издаване на заповедта. Счита, че дадените от ВРС указания за посочване на
дължимите суми по всеки от договорите били неправилни, като с уточнението, че се
претендира главница, основана на предоставени, но незаплатени телекомуникационни
услуги /разговори, интернет и телевизия/ заявителят е индивидуализирал вземането си в
достатъчна степен. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на
заповед за изпълнение за претендираното вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
1
Производството по ч.гр.д. №2486/2022г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. В. К., за сумата от
1430,85лв-главница по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е
открит акаунт №5011356, за които са издадени описани в заявлението фактури.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че
заявителят не е отграничил сумите, които са дължими по всеки един договор и за какъв
период, въпреки дадените указания.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК
заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл същото
следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както
и изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.
В настоящия случай въззивният съд намира, че вземането по заявлението не е
индивидуализирано по изискуемия начин. Претенциите в заповедното производство следва
да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на
претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково
производство и е необходимо да има идентичност между двата предмета, която се преценява
въз основа на заявлението и исковата молба.
Въпреки дадените от заповедния съд указания, заявителят не е посочил ясно
основанието на задължението, което се претендира. С подадена уточн.молба
жалбоподателят е описал два договора, както и е уточнил, че претенцията е сформирана от
стойностите на ползвани мобилни услуги. Липсва уточнение относно размера на отделните
вземания по всеки един от посочените договора, включени за общо плащане в сметка с
акаунт №5011356. Такова уточнение е необходимо, тъй като всеки от процесните договори,
представлява самостоятелна облигационна връзка, следователно налице са различни
основания за ползваните услуги, които имат своя индивидуална цена. Следва да се
отбележи, че заявителят е посочил два договора, но съгласно представените документи част
от тях съставляват допълн.споразумения, без обаче да става ясно към кой от договорите се
отнасят те. Фактът, че абонатът е заявил заплащане на всички услуги в една обща сметка не
може да замести нуждата от индивидуализация на вземането, чрез посочване на конкретното
основание, от което произтича, и съответния му размер, още повече когато са сключени
множество договори. Надлежната индивидуализация на вземането по основание и размер,
освен че обуславя редовността на заявлението, съставлява и гаранция за защита правата на
длъжника, който следва да има възможност да прецени за каква услуга, по кой договор и за
кой период на неговото действие дължи претендираната сума. Ако ответникът не е наясно,
кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на
2
претенцията към него, то той бива поставен в невъзможност за преценка, и съответно
възражението му би било несъответно на действителното положение.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №9846/22.03.22г., постановено по ч.гр.д.
№2486 по описа за 2022 година на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3