Решение по дело №272/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20223400500272
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Силистра, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500272 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 154/25.07.22г., постановено по гр.д. № 596/2021г. по
описа на ТРС, е отхвърлен предявеният иск от Р. А. А., с ЕГН **********, за
признаване за установено спрямо Р. М. Й., с ЕГН **********, че ищцата е
собственица по давностно владение на 17/18 ид.ч. (седемнадесет
осемнадесети идеални части) от Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
21230.11.5, находящ се в землището на с. Дичево, община Главиница по
КККР на с. Дичево, одобрени със Заповед № РД-18- 1707/17.10.2018 г., в
местността „Баалък Сърт 11“, с площ 12198 кв.м., трайно предназначение
Земеделска земя, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: шеста;
номер на предходния план: 011005, при съседи: 21230.11.4, 21230.11.8,
21230.11.17, 21230.11.119 и е прекратено производството по гр.д.№ 596/2021
на ТРС за останалата 1/18 ид.ч. от правото на собственост върху същата вещ.
Недоволна от постановеното решение, е останала Р. А. А., която чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е неправилно, поради което моли съда да го отмени и постанови
друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна Р. М. Й. не се явява в съдебно заседание и не
депозира становище по делото.
1
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 77 ЗС
вр. чл. 79 ЗС.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 40/27.07.2021, издадено
от с. Дичево, общ. Главиница, обл. Силистра, към момента на образуване на
делото ищцата, ответницата Й. и още седемнадесет лица са наследници на
Юсеин Алишев Ислямов. Предвид наведени твърдения в уточняващата молба
вх.№ 4325/15.12.2021 и молба вх.№ 4457/22.12.2021, че единствено Р. М. Й. е
предявила вербални претенции към имота на ищцата, ТРС правилно е приел,
че установителният иск за собственост е допустим единствено спрямо нея и с
влязло в сила Определение № 320/29.12.2021г. е прекратил производството по
делото спрямо останалите ответници.
Не се спори по делото, а и от представеното Решение №
ДИ01/08.06.1994 г. на поземлената комисия в гр. Главиница се установява, че
на наследниците на Юсеин Алишев Ислямов е възстановена собствеността
върху процесната нива, представляваща имот № 011005 по плана за
земеразделяне на с. Дичево. От свидетелските показания на Джемал Кара и
Бирсел Ниязи се доказва твърдението на ищцата, че от 2009 година само тя
сключва договори за наем на цялата нива. Свидетелят Ниязи уточнява, че той
е наемателят и договорите ги е сключвал година за година, като единствено на
ищцата А. е плащал наемната цена за цялата нива.
С ТР № 1 от 06.08.2012 на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на
чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването, т.е. при наследяването презумпцията по чл. 69 ЗС
се счита за изначално оборена - сънаследникът владее своята идеална част, но
държи вещта като обща /той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици (сънаследници)/.
Правилно, въз основа на горното и съобразявайки Тълкувателно
решение /ТР/ № 1 от 06.08.2012 на ВКС по тълк.дело № 1/2012 на ОСГК, ТРС
е приел, че фактическата власт върху земеделската земя се е осъществявала от
ищцата А. от 2009 година насетне, но тази фактическа власт не покрива
признаците на владение, а на държане по отношение на идеалните части на
всички останали сънаследници, в т.ч. на ответницата Й..
След като фактическата власт по отношение на чуждите идеални части
върху спорния имот е установена като държане от страна на ищцата А.,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното й отношение,
тази фактическа власт не може да доведе до придобиването на чуждите
идеални части по давност. Само ако е променила намерението си и е
превърнала държането във владение, както твърди да е сторила, в нейна полза
би започнала да тече придобивна давност. Но за да се приеме, че е налице
промяна в намерението й да упражнява фактическата власт вместо за другиго
изключително за себе си, тази промяна е следвало да намери външна проява
2
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите
сънаследници. /В този см. Р. № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС,
I г.о./.
Сключването на облигационни договори за наем на процесната
земеделска земя не представлява действие, с което се отрича правото на
собственост на останалите сънаследници, а дава основание техните
правоотношения да се уредят въз основа на чл. 30, ал. 3 от ЗС /В този см. и
Решение № 192 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 763/2016 г., I г.о./. В този смисъл
доводите във въззивната жалба, че тя е владяла цялата нива за себе си, тъй
като не е давала на другите наследници част от сумите, които е получавала
като наемна цена за нивата, е несъстоятелен.
По делото не са представени доказателства, установяващи ищцата и
настоящ жалбоподател с някакви други фактически действия да е
обективирала по несъмнен начин спрямо останалите сънаследници промяната
в намерението си да осъществява фактическа власт върху техните идеалните
части не като държател, а като владелец - за себе си.
Следв ада се посочи, че в ТР № 1/2012 ОСГК е изведено изключение
от необходимостта да се обективира спрямо останалите сънаследници
намерението да се своят техните идеални части, но само ако това е обективно
невъзможно. В случая обаче не може да се приеме, че такава обективна
невъзможност е налице, след като ищцата сама заявява, че има телефонна
връзка с всички сънаследници, прозвънила ги е чрез дъщеря си, и само
ответницата Й. е проявила несъгласие с намерението на ищцата да се сдобие с
констативен нотариален акт за собственост. Следователно А. е имала
възможност да сведе до знанието на всички съсобственици, намерението си да
преобърне държането на техните идеални части във владение за себе си, но не
доказва някога да го е сторила. При това положение правилно ТРС е приел
обратното, а именно, че щом ищцата е била несигурна дали останалите
съсобственици ще се съгласят тя да се снабди с нотариален акт за собственост
по давност чрез обстоятелствена проверка, значи едва за първи път с
телефонните обаждания преди завеждане на исковата молба е заявила
собственическите си претенции към техните идеални части.
Разпитаният свидетел Кара заявява, по отношение на една от
наследниците, живееща в Белгия, че се била „усукала“ по отношение на
имота, но после са се били разбрали с ищцата, без да става ясно колко са се
разбрали и какво точно са се разбрали. Става ясно обаче, че до провеждането
на телефонните разговори дори самата жалбоподателка не е била напълно
сигурна дали останалите съсобственици са я възприемали като едноличен
владелец на нивата, а и те самите не са били наясно със собственическите
желания на същата към техните идеални части.
Предвид всичко изложеното до тук се налага изводът, че искът следва
да се отхвърли, тъй като по отношение на идеалните части на всички
останали сънаследници /до размера на 1/18 ид.ч. от процесния имот/
жалбоподателката не доказва да е обективирала по несъмнен начин спрямо
тях промяната в намерението си да осъществява фактическа власт върху
3
техните идеалните части не като държател, а като владелец - за себе си
Що се касае до нейната идеална част /1/18 ид.ч./, то макар да я е
владяла, тя не може да се позове на този придобивен способ, тъй като вече е
придобила собствеността на друго правно основание - наследственото
правоприемство от Юсеин Алишев Ислямов. След като правото на
собственост вече е придобито на едно основание, докато не се изгуби, по
отношение на същата вещ не може собствеността да се придобие на друго
основание. Ето защо ТРС правилно е преценил, че същата няма правен
интерес да претендира да бъде призната за собственик по давност на своята
идеална част от процесната нива, след като вече е придобила собствеността
по наследство и е приел, че искът е недопустим в тази част, което е довело до
прекратяване на производството по делото в тази част – относно придобитата
от нея по наследство 1/18 ид.ч. от недвижимата вещ.
Като е достигнал до същия краен извод и е прекратил иска за
собственост на нивата, основан на придобивния способ давностно владение,
като недопустим за 1/18 ид.ч. и съответно го е отхвърлил, като неоснователен,
за останалите 17/18 ид.ч., ТРС е постановил правилен съдебен акт, който
подлежи на потвърждаване.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че след като
ответницата Й. не взема становище по иска, не представя писмен отговор и с
поведението си демонстрира незаинтересованост по делото, то следва да се
приеме, че искът спрямо нея се явява основателен. Дали всички останали
сънаследници оспорват правото на собственост на ищцата, дали проявяват
заинтересованост към имота и дали имат някакво намерение да се ползват от
него, няма никакво значение за настоящия спор, защото неупражняването на
собственическите права не води от само себе си до тяхното изгубване. За да
се изгубят, съгласно чл. 99 от ЗС, следва някой друг да ги придобие, а както
вече бе посочено, ищцата не доказва да е придобила идеалните части на
останалите сънаследници, предвид липсата на доказателства, установяващи
да е демонстрирала явно спрямо тях, че оспорва правото им на собственост, а
оттам че е преобърнала държането на техните идеални части във владение за
себе си.
Съобразно изхода на делото пред СОС, на жалбоподателката не следва
да й се присъждат деловодни разноски.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/25.07.22г., постановено по гр.д. №
596/2021г. по описа на ТРС.


Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5