Мотиви   към присъда № 154 от 03.08.2020 год.  по чнх дело № 5192 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

 

            Делото е образувано въз основа на тъжба на С.А.С. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнал обвинение срещу  М.М.Ц. ***  за извършено престъпление от частен характер по чл.148,ал.1,т.2,вр.чл.147,ал.1 от НК.

            Според тъжбата в публикация от 28.01.2019 год. вестник „ Добруджанска трибуна” на първа страница / с продължение на трета страница/ под заглавие „ Разследват шефа на съдебната охрана за убийство на домашно куче” излага журналистически материал с автор К.П.. В статията на няколко места в кавички са поставени цитати с несъмнен автор веднъж собственичката / понеже се цитира изказване на лице от женски пол/ и втори път собствениците / в множествено число, което включва и собственичката /. Именно съдържанието на цитатите, които всъщност представляват волеизявление и думи на М.М.Ц. дословно пресъздадени в статията, които са разпространени чрез печатно произведение са и основното, което стои зад настоящата тъжа. В цитатите / думите на М.М.Ц./ се съдържат следващите позорни обстоятелства, които ме засягат, обидни квалификации и ми е приписано престъпление, а именно:

„ Когато наближих видях ловците, колите и кучетата им.На около 10 метра от групата един от мъжете насочи пушката си към мен, чух изстрел и едно от кучетата ни изскимтя… Питах защо застреля кучето, а убиецът каза, че го било нападнало…”. „ Колкото повече време минава, толкова по-трудно ми става да свикна с мисълта, че беше убито просто ей така, без нищо … Всички сме много разстроени и се притесняваме за живота и здравето си от извършителя …”. „ Чудя се каква е тази държава, която въоръжава и държи на отговорни постове хора, като С.А.С..Той е известен с недобрия си нрав и безпардонно поведение.Но честно казано, не вярвах, че може да убие едно беззащитно същество.” В тъжбата се твърди, че по описания по-горе начин  М.Ц. обективно е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя, както и му е приписала извършването на престъпление, което не е било извършено. Очевидно за тъжителя е, че са били разгласени позорни обстоятелства, представящи го като „ убиец”,” човек с недобър нрав”,”безпардонен”, като в добавка на това и който е „ насочил пушка” към автора на думите цитирани в статията.

Изложеното в статията мотивирало тъжителя да защити честта и достойнството си от една страна като нормален и съвестен гражданин, а от друга като председател на ловна дружинка в с.Преселенци и като офицер в Звено „ Съдебна охрана” при ГДИН МП.

С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 3000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата  на увреждането – 28.01.2019 год..Гражданският иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.

            Частният тъжител по делото, чрез  редовно упълномощения си повереник адв. М. К., ДАК поддържа обвинението и иска от съда  подсъдимата  да бъде призната за виновна по предявеното  обвинение и и бъде наложено  наказание по справедливост, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди,както и направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.

            Подсъдимата Ц., редовно уведомена се явява лично и с адвокат С.,  ВАК. В  хода на производството дава обяснения и  не признава вината си. Посочва, че лично е възприела изстрела произведен от тъжителя и ситуацията, тъй като била на около 20 метра. Твърди, че е била потърсена от журналиста св.П. и е направила изявление, но не и искала да обиди никого. Твърди,че поставените думи в кавички се нейно и това е било отражение на възприятията и ,като твърди, че смисъла на думите е верен, но не е категорична дали е използвала същите думи, които са използвани в статията.

Адвокат С.,ВАК – защитник на подс. Ц. моли подзащитнита и да бъде оправдана, като намира, че същата не е извършила деянието нито от обективна, нито от субективна страна.Моли предявения граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, претендира за направените разноски.

Според обясненията на подсъдимата на 25.01. била на работа във фермата в с.Преселенци, общ.Ген. Тошево. След приемане на фураж видяла, че порталът е отворен и тъй като чула, че в непосредствена близост има ловни кучета и ловци тръгнала да затвори портала, за да не излязат нейните кучета.Кучетата и обаче я изпреварили с около десет метра. Когато подсъдимата излязла от портала на фермата видяла, че кучетата и се сборили с кучетата на ловците. Един от ловците когото първоначално не разпознала се обърнал и с пушката си стрелял по тях.Едно от кучетата изскимтяло и тя извикала :” защо го уби”, на което ловецът отговорил, че кучетата нападнали неговите кучета. В този момент разпознала, че това е тъжителят С., тъй като било зимен ден и ловците били „ зачохлени”. Подсъдимата се обадила на съпруга си, който излязъл, а ловците се насочила към пътя, отдалечавайки се от мястото. Според подсъдимата, съпругът и също попитал тъжителя, защо е убил кучето, на което последния му отвърнал:”млъкни, да не се върна”. Това  накарало подсъдимата да се обади на тел.112 и след около половин час на място дошли полицаи. До този момент кучето било още живо, но по-късно починало. Седмица след инцидента дала показания в полицията, а няколко дни по-късно била потърсена по телефона от журналистката П..Според подсъдимата св.П. вече знаела за случилото се, но поискала отново да и разкаже за инцидента. Твърди, че каквото била казала пред полицията, това казала и пред журналистката П..Посочва, че не се е запознавала със съдържанието на статията преди нейното публикуване.  Посочва, че убитото куче било кръстено на името на синът и, че тя и семейството и били много привързани към животното, приемали го като член на семейството си и смъртта му много ги наранила, когато видяла кучето си простреляно изпитала мъка и яд, че е тръгнала към портала.

            В хода на съдебното следствие са събрани показания на свидетели, присъствали на инцидента с прострелването на кучето. Условно тези показания могат да бъдат разделени на две групи, според близостта на свидетеля или с тъжителя или с подсъдимата. Отделно от тях следва да се разгледат показанията на св.К.П..

В групата на свидетелите близки до подсъдимата се включва само съпругът и св. М.Ж.М.. В показанията си той твърди, че бил в стая във фермата, когато чул изстрел. Знаел, че в близост до фермата се провежда лов от около 10,30 часа, като инцидентът станал около час по-късно.  След като чул изстрела предположил, че нещо се случило и тръгнал към портала.След като излязъл от портала видял съпругата си – подс.Ц. и тъжителя С. , стоящ с пушка пред портала. Видял застреляното куче на  около десет метра от оградата, като Ц. му казала, че С. го застрелял.В близост до тях се намирал само св.Г.П.. С. започнал да се изтегля без да дава информация за случилото се. На около 50 метра имало джип и свидетелят помислил, че ловците си тръгват и това го накарало да запише номера на автомобила. Твърди, че попитал ловеца който се намирал в близост до тях защо са застреляли кучето, а той само кимнал към С. с глава.Свидетелят попитал С. защо е застрелял кучето, а той му отвърнал:” мълчи бе натегач, с натегач да не идвам там да се разправяме”. Тогава се обадили на тел.112. Свидетелят твърди, че отишъл при кучето,надявал се да остане живо, видял, че е простреляно в задните части. Твърди, че е видял статията след нейното публикуване. Твърди, че след инцидента съпругата му била афектирана, простреляното куче било кръстено на името на сина му, спал бил с това животно, от малко било като член на семейството му.

  В другата група, състава на съда включва  свидетелите Д.Т.Д., Г.С.Г. и Г.П.Г..

В показанията си св.Д.Д. посочва, че е участвал в лова, при който е станал инцидента.Тъй като имал здравословни проблеми спрял джипа си до овчарника, в който работела Ц., за да изчака основната група. Твърди, че когато групата стигнала почти до него от овчарника изскочили три кучета и след около десет секунди се чули изстрели и скимтене на куче. От мястото на което стоял не могъл да види какво се е случило, само чул изстрели и скимтене на куче. Твърди, че С. бил с кучето си.

От показанията на св. Г.С.Г.  се установява, че  стоял на асфалта и не е бил в групата на тъжителя С.. От мястото на което се намирал видял как от двора на фермата навън се втурнали три кучета, лаейки завили край оградата и се втурнали към сметището.Твърди, че не видял по-нататъшното им движение, тъй като имало купчина пръст. След като кучетата се втурнали чул изстрели.

От показанията на св.Г.П. се установява,  че е видял кучетата на Ц., които се движели с тях, джафкали, а те си вървели. Когато стигнали до един „балур” ги чул да лаят и да идват към тях на големи подскоци. В момента, в който чул лаят им се завъртял и видял С. да стреля два пъти в посока на кучетата, те изскимтели и се върнали обратно.Отрича да е  видял някое от кучетата да пада. Твърди, че С. е стрелял от около 30 метра.

Отделно от двете групи следва да се разгледат показанията на св.К.П.А., журналиста публикувал статията. От показанията и се установява, че  преди написването на статията не е познава подсъдимата.Твърди, че като е научила от други хора за инцидента се свързала с Ц. и говорила с нея няколко пъти по телефона.Твърди, че е звъняла и на С., но първоначално той не и вдигнал телефона. По-късно и върнал обаждането, като и казал, че не може да коментира случилото се. Свидетелката твърди също така , че е разговаряла със С. и в редакцията на вестника в присъствието на управителя му, в който разговор С. и е казал, че ще съди Ц.. На неин въпрос наистина ли е убил кучето в гръб, той и обяснил, че се е прицелил точно в мястото, което гарантирано ще го убие – в тестисите му …

Според А. по време на разговора, Ц. се разплакала,казала, че детето и плачело непрекъснато, била много травмирана.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подс.Ц., показанията на  разпитаните в съдебно заседание свидетели Д., С., П., М. и А., както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Анализ на доказателствата:

Имайки предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимия съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран доказателствен материал, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимата. Обясненията и са съотносими с показанията на свидетелите М., Д.Д., Г.С. и Г.П. като всички описват в показанията си едни и същи възприятия относно излизането на кучетата на Ц. от двора на фермата и посоката в която се отправят.

Свидетелите М.,Д., С. и П. са  очевидци на процесните събития. Техните показания представляват преки доказателства, тъй като е безспорно, че и четиримата са присъствали на описания в тъжбата инцидент и дават информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК.

Състава на съда кредитира показанията на свидетелите Д., С. и П., в частта, в която свидетелстват относно начина на излизане на кучетата от портала на овцефермата, насочването им към мястото където се е намирал тъжителя С. и случилото се след стрелбата. Показанията им  кореспондират изцяло с обясненията на подс.Ц. в тази и част.  

По отношение показанията им относно поведението на кучетата спрямо тъжителя С. съдът не ги кредитира, като намира, че те са заинтересовани  поради личен интерес и стремеж да помогнат на тъжителя. Доказателства за тази заинтересованост се съдържат в материалите по ДП № 1/2019 год. по описа на ОП Добрич ОСлО , образувано за престъпление по чл.325б,ал.1 от НК. Видно от доказателствата съдържащи се в него е, че свидетелите и тъжителя С. са били част от ловна група провеждаща индивидуален лов за птици в района около овцефермата на фирма „СТАН1” ЕООД, разположена в района на с.Преселенци, общ.Ген.Тошево. Установява се също така, че тъжителят С. е председател на ЛД „Преселенци”,общ.Ген.Тошево , като и тримата свидетели Д., П. и С. са членове на същата ловна дружина.

По отношение показанията на св.М., съпруг на подсъдимата съдът също ги кредитира, тъй като кореспондират с останалите гласни доказателства.

От правна страна:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с оглед гореизложената фактическа обстановка не може да се приеме, че са налице всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението клевета по чл.148,ал.1,т.2,вр. чл.147,ал.1 от НК, в което е обвинена Ц..

Безспорно се установи по делото, че подс.Ц. е произнесла инкриминираните фрази по време и място, така както се твърди в тъжбата.

Основният въпрос, на който трябва да се даде отговор е, дали употребените изрази – посочените по-горе, са клеветнически по своя характер, или не.

Съставът на престъплението „клевета” по чл.147, ал.1 НК може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна знае, че не е извършено. „Разгласяването” като форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт / Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане до знанието на трето лице на приписваните неистински позорни обстоятелства-  Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о. /.

Безспорно е, че св.А. в качеството си на журналист е публикувала статията във в-к „ Добруджанска трибуна”, в която е цитирала произнесените от Ц.  инкриминирани фрази , което е дало възможност на неограничен брой адресати да ги възприемат, т.е. налице е съставомерния признак разгласяване, и квалифициращия признак - разгласяването, да е публично.

Следващият съставомерен признак от обективна страна е разгласеното обстоятелство да е позорно. „Позорното обстоятелство” по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация , укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно , който е от естество на накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството. Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, включващо информация за времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат, и всички релевантни детайли, е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес. Логическо следствие от това е заключението, че предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото; изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния състав на клеветата. Така изрично Решение № 167/26 септември 2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/2016 година.   В същия смисъл е и Решение № 429/25 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1452/2015 г, в което е прието, че предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Като „позорно обстоятелство“ се твърди, че се явяват  инкриминираните с тъжбата фрази: „ убиец”,” човек с недобър нрав”,”безпардонен”.

Третият елемент от обективна страна на престъплението е  посочените обстоятелства да са неистински.

От субективна страна клеветата може да се осъществи само умишлено. Деецът трябва да съзнава, че довежда до знанието на трети лица неистински позорни за другиго обстоятелства, или че приписва неизвършено от съответното лице престъпление. Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства са истински трябва да се основава на обективни факти. Субективното отношение на дееца следва да се определи въз основа на съзнанието, което той е имал за разгласените обстоятелства към момента на огласяването им. За да е извършено престъпление „клевета“ деецът е достатъчно да съзнава, че разгласените позорни обстоятелства са неистински и че престъпленията, които се съобщават не са извършени от лицето.

В случая по делото се установява, че изразите казани от подс.Ц. и цитирани от св.А. са реакция и оценка по повод действията на тъжителя С. при прострелването на кучето и и субективното и усещане, че е налице нарушение на закона от страна на тъжителя, за което към момента на разговора между Ц. и А. вече е било образувано ДП № 1/2019 год. по описа на ОП Добрич, ОСлС.

Представената информация, че С. е стрелял и убил кучето / и в този смисъл се явява убиец – човек, който е убил друг човек или в конкретния случай животно / на Ц. е факт, установен в досъдебното производство и възприет от нея непосредствено . Ц. е възприела непосредствено и поведението на С. след прострелването на кучето и в този смисъл фразата :“ той е известен с недобрия си нрав и безпардонно поведение „ са в контекста на думите отправени от тъжителя към св.М. ,съпругът на подсъдимата на въпроса защо е убил кучето :”млъкни, да не се върна”  и в този смисъл се явяват оценка на поведението му  / имайки предвид значението на думата безпардонно – грубо, арогантно/ ,т.е. не е налице третия елемент от фактическия състав на клеветата.

Съдът намира, че деянието на подсъдимата е несъставомерно и от субективна страна. Вината представлява субективното отношение на дееца към извършеното общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици.

 В трайната практика на ВКС се приема, че:  от субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им /Решение № 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение/;  липсва умисъл за клевета при основана на обективни факти увереност в истинността на изнесеното позорно обстоятелство /Решение № 21/ 04 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, кнохд № 1635 /2015г, Решение № 227/ 12 юни 2015г., наказателно дело № 554 / 2015 г/ От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им /Решение № 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд/.

         В настоящия случай съдът намира, че у подсъдимата е била налице  субективна увереност, че разпространените от нея обстоятелства отговарят на действителността. Към момента, в който подсъдимата Ц. е направила изявленията си пред св.П., тя вече е била разпитвана по образуваното досъдебно производство по чл. 325б,ал.1 от НК / противозаконно причиняване на смърт на животно /, касаещо смъртта на кучето и.

Тъй като, казаните и инкриминирани в тъжбата фрази от подс.Ц. са в контекста на случилото се предмет на ДП №1/2019 год. по описа на ОП Добрич, ОСлС, състава на съда намира, че следва да направи кратък анализ на част от доказателствата събрани в хода на това разследване:

Действително от доказателствата по ДП 1/2019 год. по описа на ОП Добрич, ОСлС се установява, че на 05.01.2019 год. в близост до овцефермата на дружеството, в което Ц. е работила се е провеждал ловен излет, в който е участвал тъжителя С. и свидетелите Д., С. и П.. Безспорно е също така, че кучетата на Ц. са излезли от портала на фермата и са се насочили към групата от ловци, намиращи се в т.нар. балдаран. Безспорно е също така, че С. е произвел изстрели със законно притежаваната си ловна пушка  „ Тула” 20 кал., К4985, с която участвал в ловния излет и предал доброволно. Обстоятелството, че действително С. е прострелял кучето се съдържа и в приложена по настоящото дело Заповед № 3-432/15.02.2019 год. на главен директор на ГД Охрана при Министерство на правосъдието / л. 56 от делото /.

Въз основа на назначена тройна комплексна строително техническа, геодезическа и ловно стопанска експертиза се установява, че С. на 05.01.2019 год. е имал право да извършва лов на мястото, където е било простреляно кучето, собственост на Ц..

Според състава на съда обаче при обсъждане на доказателствата по делото РП Ген.Тошево е подходила избирателно, като е игнорирала е показанията на Ц. и М., дала е вяра само на показанията на тъжителя и свидетелите Д., С. и Пенчев и въз основа на тях е приела, че  С.С. е причинил смъртта на кучето при наличието на условията на чл.13,ал.1 от НК „ крайна необходимост”, т.е. непротивозаконно. Не са били коментирани и съпоставени с другите доказателства   показания на свидетелите, че С. и други ловци са били с ловните си кучета, както и твърденията на самия С., че е стрелял по кучетата на Ц. защото са нападнали неговите кучета.

Именно за да бъдат избегнати съмнения в безпристрастността на органите по разследването  е и писмото от  ВКС / л.107 от делото/, в което се дава възможност на РП Добрич да извърши преценка относно приложението на чл.195, ал.5 от НПК, съгласно който  текст с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг съдебен район с оглед по-пълното разследване на престъплението.

Факта, че тъжителя С. заема длъжността началник Областно звено Охрана Добрич е бил достатъчен за всички съдии в РС Добрич да си направят отвод по реда на чл.29,ал.2 от НПК по чх наказателно дело № Р 953/2019 год. по описа на РС Добрич и на осн. чл.43,т.3 от НПК, ВКС,I н.о. е изпратил делото за разглеждане от ВРС.

Според заключението на комплексната съдебно балистична и ветеринарно медицинска експертиза по кучето е стреляно с ловна гладкоцевна, двуцевна пушка „ Тула” 20 кал., К4985. Намерените при аутопсията проектили били с размер 4,5 мм и по ловна номерация определени като 2/0, предназначени за отстрел на лисици, глухари, зайци и едни птици..

Според настоящия състав на съда заключението на балистична експертиза е непълно, тъй като не са били иззети и изследвани патроните ползвани от С. по време на лова и стрелбата по кучето, а са изследвани произволни такива от  ловен магазин, а в частта по отношение разстоянието и позицията  от които е простреляно кучето е необосновано. Това е така според състава на съда, защото на първо място, ако бяха изследвани патроните използвани от С. и при огледа на място бяха търсени елементи от същия / гилзи, тапа, концентратор/ щеше да се определи мястото, посоката и разстоянието от което са произведени изстрелите. На следващо място и експерта при анализа си приема само версията изложена от С., той не обсъжда останалите гласни доказателства. В този смисъл заключението че първоначално С. е бил обърнат с гръб и когато чул приближаващите се кучета се обърнал фронтално с лице към тях и въпроизвел бързо два изстрела по убитото куче единият от които попаднал в него е необосновано. На трето място, в експертизата се сочи, че от извършеното изпитване и справка в ловен магазин се установява, че снаряда на един ловен патрон кал.20 с ловна номинация 2/0 е с грамаж-32 грама.Единична сачма 2/0 е с маса 0,6 грама. Като се раздели общата маса от 32 грама на една сачма се получава стойност от 53,33 броя сачми в един патрон. След като се твърди, че по кучето са произведени два изстрела, т.е. са изстреляни приблизително 106 сачми, не става ясно как в кучето са попаднали само десет сачми имайки предвид, че на разстояние от около 4-5 метра сачмите са били групирани.

За илюстрация на начина на разсейване на сачмения снаряд е  снимка от „Балистика на гладкоцевно оръжие” от Кръстьо П.:

 

 

 

 

 

/ На тази фотография е посочен сачмения снаряд на 3 метра от дулния срез на цевта, на която много добре се вижда сачмения снаряд с плътно ядро в челната част и значително разширена задна част и летяща по-високо от оста на изстрела пластмасова чашка, при което чашката лети вече с дъното напред /.

При аутопсията на кучето са  намерени и извадени 10 сачми и то разположени в коремната област, вътрешната част от бутовете на двата задни крайника и двата тестиса.

Изхождайки от изложеното по-горе състава на съда намира, че е необосновано заключението на експерта, че кучето е било простреляно от 4-5 метра, тъй като снопът на разпространение на сачмите след изстрелване на патрона е много по-концентриран в началото си. Много по-вероятно е разстоянието да е такова, каквото е посочил в показанията си св. Г.П., а именно, е че  С. е стрелял по кучето  от около 30 метра, което от своя страна поставя под съмнение т.нар. „ крайна необходимост”.

Предвид всичко изложено  състава на съда намира, че в инкриминираните в тъжбата фрази казани от подс.Ц. липсва разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Фразата „ той е известен с недобрия си нрав и безпардонно поведение“ да се свързва с тъжителя С., то същата представлява обобщение, с което се изразява отношение към личността на тъжителя. Като каква обаче се характеризира тази личност  остава въпрос на итерпретация от четящия текста. За да е налице съставомерност по чл. 147 НК е необходимо да бъдат разгласени факти от обективната действителност, които могат да бъдат проверени, докато в случая според съда се касае за изразена лична оценка, която не подлежи на проверка.

На следващо място от обективна страна според състава на съда твърденията на Ц. изложени в цитираната статия не представляват приписване на престъпление, тъй като същите не са неистински, а намират своето потвърждение във фактите по цитираното ДП.

Липсва и субективната страна на престъплението клевета. Според състава на съда преследваната цел от подс.Ц. с казаните пред св.А. фрази не е била да се повлияе отрицателно върху обществената оценка за частния тъжител, а тези изявления представляват описание на личностните възприятия на подсъдимата.

По силата на чл.82 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.Тежестта на доказване по дела,образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител съгл. чл.83 ал.1 пр.2 от НПК.Обвиняемият не е длъжен да доказва,че е невинен/чл.83 ал.2 от НПК/.

             С оглед изложеното по-горе  съдът намира,че не са налице предпоставките на чл.303 от НПК за постановяване на осъдителна присъда,тъй като обвинението не се доказа по безспорен и категоричен начин.

        Ето защо и с оглед гореизложените съображения,съдът намира,че в случая са налице условията на чл.304 от НПК,поради което призна подс. М.М.Ц. за невиновна и я оправда по обвиненията по чл.148 ал.1,т.2 , вр.   чл. 147, ал. 1   от НК

            По предявения граждански иск:

При този изход от делото съдът отхвърли като неоснователен предявения от частния тъжител против подсъдимата Ц. граждански иск за сумата  от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с  престъплението  неимуществени   вреди.  

По разноските по делото:

Предвид това, че подс.Ц. е призната за невиновна на основание чл. 190,ал.1 от НПК разноските по делото  остават за сметка на тъжителя.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                           СЪДИЯ В РС ВАРНА: