РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601192 по описа за 2022 година
Производство по реда на глава ХХІ от НПК
С Присъда № 260006/26.05.2022 г. по НОХД № 728/2020 г., Районен
съд - Карлово, II н.с., е признал подсъдимата Г. И. Г. за виновна в това, че на
15.07.2020 г. в гр.К., обл.П. и в с.С., общ. К., обл.П. при условията на
продължавано престъпление, чрез две деяния, които осъществяват един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила заблуждение у К. А. П. от с.С, обл.П. и й е причинила имотна вреда
в общ размер на 290,00 лева, като едно от деянията представлява опит, както
следва:
- на 15.07.2020 г. в гр.К, общ.К., обл.П с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила заблуждение у К. А. П. от с.С., обл.П., че ще й помогне да
разреши проблемите в семейството си, както и че ако не й прати 290,00 лева
1
,,ще плаче на гроб на внуче или на деца‘‘ и с това причинила на К. А. П. от
с.С., обл.П. имотна вреда в размер на 290,00 лева;
- на 15.07.2020 г. в с.С., общ.К., обл.П., с цел да набави за себе си
имотна облага е направила опит да възбуди у К. А. П. от с.С., обл.П.
заблуждение, че посредством закупени от К. А. П. девет литра вода за сумата
от 900,00 лева, която вода ,,правела чудеса“ Г. И. Г. щяла да ,,спаси“ децата
й, и с това да причини на К. А. П. имотна вреда в размер на 900 лева, като
това деяние е останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини, поради което и на основание чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК
във вр. с чл.54, ал.1 от НК я осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.68, ал.1 от НК е
постановено подс.Г. И. Г., да изтърпи отделно и изцяло и наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено й с
присъда № 9/28.02.2017 г. по НОХД № 29/2017 г. по описа на Софийски
окръжен съд, влязла в законна сила на 31.05.2017 г., при първоначален общ
режим за изтърпяване на това наказание.
Има произнасяне по направените по делото разноски и по
вещественото доказателство.
Срещу присъдата, в законоустановеният срок, е постъпила въззивна
жалба адв.С. П.-К. – защитник на подс.Г., в която се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, постановена е в нарушение на
процесуалния и материалния закон, заявява се довод и за явна
несправедливост на наложеното наказание. Настоява се за отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимата, алтернативно – за изменение на
присъдата, като извършеното се преквалифицира като маловажен случай и се
наложи наказание Пробация.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание, както от
защитника, така и лично от подсъдимата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив, намира жалбата за
неоснователна, като предлага, оставянето й без уважение, съпроводено с
потвърждаване на атакуваната присъда.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция,
2
правилността на постановената присъда във връзка с направените
оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от
НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:
През 2011 г. подс.Г. Г. се снабдила с удостоверение № * от същата
година за феноменологична, мултимедиаторна способност и надареност,
феноменологична, мултимедиаторна способност и надареност по
ултрасенсорна хармонизация, издадено от Национален институт по
ултрасернсорна мултимедиаторика и феноменология към МА Феномени
филиал Република България с посочен в същото псевдоним ***, валидно от
31.12.20** г. до 31.12.20** г.
През 2020 г. подс.Г. направила заявка за излъчване на реклами по
телевизия „***“. В рекламите се представяла с посоченото в
удостоверението име „***“ и посочвала телефонния си номер – **** за
връзка с потенциални клиенти. На 15.07.2020 г. по тази телевизия била
излъчена поредна реклама на подсъдимата, която била със следното
текстово съдържание: „***, Тя е достойна жена за името, което носи.
Дарбата, която има и вярата Ви към нея, побеждава всяко зло вече 15
години по цял свят. Успешно помага и изчиства всякакви магии, прави бяла
за любов. Събира разделени двойки и семейства. Прави огнени защити и
муски за късмет. Лекува и помага при зависими от алкохол и наркомания,
както и при безплодие. Ако сте в безизходица и не намирате верния път,
потърсете я и тя ще ви подаде ръка на 100%. Тя е вашият Ангел Спасител.
За връзка: ****.“ Св.К. А. Ц. /с фамилно име П. към посочената дата, тъй
като впоследстие последвала промяна на фамилията поради развод/ от село
С., обл.П. имала проблеми в семейството си и решила да се свърже с
подсъдимата. Още същият ден - 15.07.2020 г. позвънила от личния си
мобилен телефон, който използвала със сим-карта с абонатен номер **** на
посочения в обявата телефонен номер – ****, като повикването било
прието от подсъдимата Г.. При проведения разговор между двете,
свидетелката попитала дали разговаря с „***“ и след като подсъдимата
потвърдила, й обяснила, че има проблеми в семейството, семейни със
съпруга и с внуците си, които са здравословни и я попитала дали може да й
помогне. Подс.Г. поискала от свидетелката да й продиктува трите си
3
имена и единния си граждански номер и й казала, че след малко ще й звънне,
за да й отговори. След кратко време последвал втори разговор между двете,
при който подсъдимата Г. обяснила на пострадалата, че положението й е
много сериозно и че „ще плаче на гроб на внучета и на деца“, дава й се гроб,
но ще й помогне, да не се притеснява и че за да не се случи казаното, трябва
веднага да внесе на нейно име сумата от 290 лева. Г. посочила и начина, по
който следвало да й бъде изпратена исканата сума - само чрез внасянето й
в каса на „Изипей“ АД на нейно име, като й продиктувала трите си имена.
Думите на подсъдимата, че ще плаче на гроб на деца и внуци, ако не внесе
исканата сума, много уплашили и притеснили пострадалата, въпреки че не
знаела за здравословни проблеми на децата си, а тези на внуците й били
свързани със зрението и за да й помогне подсъдимата да не се случи това,
още същия ден отишла в офис на „Изипей“ АД, находящ се в гр. К., обл. П. и
превела сумата от 290,00 лева на името на подсъдимата Г., след което се
прибрала у дома си в с. С., обл. П., откъдето отново се свързала по
телефона с нея. В хода на разговора между двете, пострадалата
свидетелка не получила обещаната помощ, нито някакъв съвет. Вместо
това, след като се уверила, че исканите от нея 290 лева били преведени и
искайки да се снабди с още, подсъдимата я попитала „Да действам ли?“ и
след като пострадалата потвърдила, Г. й казала, че положението й е много,
много сериозно и за това трябвало да й прати още 900 лева, за да закупи 9
литра вода. Тази вода по думите на подсъдимата била чудотворна и
посредством нея Г. твърдяла, че ще оправи нещата, за да не плаче на гроб,
казала й, че не била нито първата, нито последната, на която е помогнала.
Пострадалата заявила на подсъдимата, че не разполага с исканата сума и
няма как да й я даде, при което Г. започнала да я убеждава да поиска пари
от работодателя си, да продаде колата си, защото децата били най-
милите. При последвал разговор по телефона между двете подсъдимата
убеждавала свидетелката и да не се страхува, тъй като няма защо, освен
ако подаде жалба в полицията. Настоятелността на подсъдимата и
споменаването на полицията накарали пострадалата да съобрази, че е
станала жертва на измама и да сезира полицията, което сторила чрез
подаване на жалба на 20.07.2020 г.
На 15.01.2021 г., в хода на съдебното производство по делото,
подсъдимата превела на пострадалата чрез пощенски запис сумата от 290 лв.
4
За да възприеме за установена така описаната фактическа обстановка,
съдът е ползвал обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните
свидетели, писмените и вещественото доказателства.
Въззивната жалба е частично основателна.
Правилно и законосъобразно подсъдимата е призната за виновна в
извършване на престъплението измама. Налице са всички елементи от
обективната и субективната страна на състава по чл.209, ал.1 от НК.
Основните факти, попадащи в предмета на доказване, са установени
правилно. От показанията на пострадалата свидетелка се установява, че тя е
формирала представи за наличие на специални възможности у подсъдимата в
резултат на възприета реклама по телевизионен канал, със съдържание,
оформено и заплатено като абонамент за излъчване от подсъдимата.
Наличието на рекламираните способности не се установява по безспорен
начин, доколкото приложеното по делото удостоверение, издадено след
анализ за изследвани способности за феноменология е заверено само за една
година след издаването му – до 31.12.20** г. и подновяване на валидността на
това удостоверение не е налице. След преценка на поведението на
подсъдимата в инкриминирания период и преди това, може да се направи
извод, че публикувайки рекламното съобщение, тя е разчитала на наивността
и болката на уязвима към момента категория граждани, желаещи подобряване
на състоянието си, които лесно би могла да убеди във възможността на
всичко, от което те имат нужда, направено от нея, без на практика да може да
го осъществи. В периода преди сега инкриминираните деяния, подсъдимата е
осъждана за избягване на данъчни задължения, свързани с приходи от
пощенски записи, изпратени й от 172 лица за дейност, свързана с гадаене.
Въпреки защитната си позиция, че не е обещавала нищо свързано с 9 литра
вълшебна вода за 900 лева и това обвинение е изненада за нея, то от
приобщената присъда на друг съд, влязла вече в законна сила, се вижда, че
подсъдимата е автор на идентична дейност в месеца преди инкриминираното
деяние и в този след извършването му. Заплахите, които подсъдимата е
отправила към пострадалата, че ако не преведе поисканата й сума за решаване
на житейските й проблеми, ще плаче на гроба на децата и внуците си, е
показателна за това, че срещу поисканите пари всъщност не се очертава
действителна помощ, като само безизходицата на пострадалата и моментното
5
й състояние, умело използвано от подсъдимата, са попречили навреме да
осъзнае, че е въвлечена в измамна схема. Принос за това има и
обстоятелството, че рекламното съобщение се излъчва в национален ефир, по
телевизия, което неминуемо е мотивирало пострадалата да повярва в
способностите на подсъдимата. Така, изпратената сума от 290 лева, всъщност
се явява не хонорар за услуга, а неправомерно облагодетелстване вследствие
на погрешно създадени представи у пострадалата. Настояването за изпращане
на допълнителна сума от 900 лева и съвета тя да се вземе назаем или да се
продаде лично МПС, не е срещу бъдещи действия по нормализиране
състоянието на пострадалата и родствениците й, а отново цели неправомерно
облагодетелстване, предвид обстоятелството, че подсъдимата всъщност няма
способностите, чрез които обещава внасяне на положителни промени в
здравето и семейното щастие на посочените вече лица. Двете прояви,
правилно са подведени под нормата на чл.26, ал.1 от НК, като е обсъдена и
възможността за приложимост на ал.5 на същия текст, която обосновано е
отречена.
При обсъждане искането на защитата за преквалифициране на
извършеното като маловажен случай, районният съд е изложил аргументи,
изключващи приложимост на по-леката квалификация и така е отмерил
наказанието по основния текст. Пред въззивната инстанция отново се
настоява, при отхвърляне на искането за оправдаване, да бъде преценено
наличието на предпоставките за такава промяна. Въззивният състав на съда,
след обстойна преценка на извършеното от подсъдимата и обстановката, в
която деянията са осъществени, намира, че в конкретния случай,
действително може да се обсъжда маловажност на извършеното. Няма спор,
че пострадалата сама е потърсила контакт с подсъдимата и убедена във
верността на рекламираната дейност е поискала помощ от нея, за която е била
наясно, че следва да плати, като е направила и паричен превод за 290 лева.
Размерът на прерасналото във вреда плащане, не е голям, а наличните по
делото смекчаващи отговорността обстоятелства са в обем, който позволява
възприемането на маловажност на извършеното. Подсъдимата е в млада
възраст, грижи се за малко дете, съпругът й е с тежко заболяване,
причинената имуществена вреда е възстановена, при което обществената
опасност на извършеното в сравнение с останалите обичайни случаи на
измама е в значително по-ниска степен, а това води до приложимост на ал.3
6
на чл.209 от НК.
Предвиденото в разпоредбата на чл.209, ал.3 от НК наказание е
Лишаване от свобода до 1 година или Пробация. Следвайки изискванията на
чл.57, ал.1 от НК за определяне на най-подходящото по вид и размер
наказание, като съобрази всички относими обстоятелства, въззивният съд
прецени, че такова в случая се явява наказание Пробация, включващо двете
задължителни пробационни мерки за срок от една година. С така избрано
наказание могат успешно да се постигнат целите по чл.36, ал.1 от НК.
Произнасянето по разноските и вещественото доказателство е правилно
и законосъобразно.
С оглед изложеното, и след извършената проверка на обжалваната
присъда в нейната цялост, при което не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната й,
Пловдивският окръжен съд намери, че тя следва да се измени в посочения по-
горе смисъл, поради което и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260006/26.05.2022 г. постановена по НОХД №
728/2020 г., по описа на Районен съд - Карлово, II н.с. както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимата Г. И. Г. като
маловажен случай по смисъла на чл.209, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
като при условията на чл.57, ал.1 вр. чл.54 от НК й НАЛАГА наказание
ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от
НК, а именно – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – ***, за срок
от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОТМЕНЯ присъдата в частта относно приложението на чл.68, ал.1 от
НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8