№ 1214
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20251110201017 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц. Т. М. от гр. София чрез адв. Ч. е обжалвал електронен фиш, серия К
№7379615 на СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че
неправилно е определено мястото на извършване на нарушението – пътен участък в
населено място, от където и неправилно е квалифицирано нарушението и наложено
наказанието. Твърди, че по цялата дължи на Околовръстния път на гр. София няма
поставени пътни знаци Д11 и Д12, обозначаващи съответно начало и край на населено
място. Това означавало, че максимално допустимата скорост на движение е 90 км/ч. и
при скорост от 91 км/ч. деянието се явявало ненаказуемо. Намира, че от съдържанието
на ел. фиш не ставало ясно дали използваната АТСС притежава удостоверение за
одобрен тип, преминала ли е успешно първоначална и последваща проверка.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Ч. поддържа жалбата и моли ел.
фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Допълва съображенията си, че
категорично от събраните писмени доказателства, изпратени от ОПУ-АПИ се
установило, че пътния участък, където е извършван контрол на скоростта с АТСС е
извън населено място, поради което и скоростта на движение от 91 км/ч. действително
се явявала превишена, но разрешената скорост била 90 км/ч., т.е. в границите до 10
км/ч., която според разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП се явявала ненаказуема.
Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие.
1
Въззиваемата страна чрез юрк. М. оспорва жалбата и моли ел. фиш да бъде
потвърден като издаден правилно и законосъобразно. Поддържа депозирани по делото
от нея писмени бележки с вх.№82542/97.03.2025г. и вх.№87592/12.03.2025г., в които са
изложени съображения за издаване на процесния фиш, при спазване на процесуалните
изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП за форма и съдържание. Намира, че от
приложените към АНП доказателства, безспорно се установило, че жалбоподателят е
извършил нарушението, за което е наказан, като точно и ясно било посочено, че
нарушението е извършено в населено място. Превишената скорост била установена с
АТСС, което е от одобрен тип и преминало успешно периодичен технически контрол.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата
бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
при липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката
действия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С електронния фиш, Ц. Т. М. е наказан с глоба, в размер на 1200 лева, за това,
че на ***ч. в гр. София по Околовръстен път до №257, посока от ул. “Бизнес парк“ към
бул. „Александър Малинов“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено
място е установено и заснето с АТСС нарушение на скоростта, извършено с лек
автомобил „БМВ 318Д” с рег.№***, движещо се с превишена скорост от 41 км/ч.,
установена на 91 км/ч. при условията на повторност – в едногодишен срок от влизане
в сила на ЕФ К/5886244 на 06.03.2023г. - нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронния фиш е издаден въз основа на снимка и справка от ЦБД за
собственост на заснетото МПС.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалвания ел. фиш, изпратени от ОПУ-АПИ с писма вх.
№85762/11.03.2025г. и вх.№99830/20.03.2025г. писмени доказателства, както и
представени от пълномощника на въззиваемата страна в съдебно заседание писмени
доказателства относно признака за повторност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП относно използването на преносими автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта.
2
Процесната система за контрол на скоростта - ARH CAM S1 отговаря на
изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП - АТСС - уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
В случая става въпрос за преносима - мобилна система за контрол,
установяваща нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Участието на контролния орган се свежда
до позициониране, включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и
изключване на системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Това е онагледено
и от снимката на работещата система за контрол на скоростта на процесната дата.
Видно от удостоверение №17.09.5126, преносимата система за видеоконтрол тип
ARH CAM S1 е от одобрените за използване типове средства за измерване до
07.09.2027г., като според протокол №037-СГ-ИСИС/30.03.2023г. е преминала успешно
периодичен контрол, със срок на валидност една година. Това означа, че към датата на
заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение – 19.04.2023г. е
технически изправна да засича и заснема скоростта на движение на МПС.
Процесният фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвП-
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, от одобрен
образец е със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи,
както е със задължителното съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП - посочена е
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Според протокол за използване на АТСС от 19.04.2023г., АТСС е позиционирана
в гр. София по Околовръстен път до №257, посока от ул. “Бизнес парк“ към бул.
„Александър Малинов“ на 19.04.2023г., с въведено ограничение от 50 км/ч. за населено
място, без пътен знак, с посока на действие - приближаващи, стационарен режим, с
3
начало на работа 11:50 часа и край в 14:00 часа, онагледено със снимка на АТСС.
Видно от изпратените писма – становища и проект за организация на
движението от ОПУ-АПИ по целия Околовръстен път няма поставени пътни знаци
Д11 и Д12, указващи начало и край на населено място, а участъкът от Околовръстен
път до №257, посока от ул. “Бизнес парк“ към бул. „Александър Малинов“ съвпада с
републикански път I-6, който не попада в населено място. В този участък от пътя,
няма поставен пътен знак В26 за ограничение на скоростта, различно от 90 км/ч.
При това положение се явява неправилно посоченото място на извършване на
нарушението, че е в населено място, от където и неправилно е определена
максималната разрешена скорост на движение от 50 км/ч. по правилата на чл.21, ал.1
от ЗДвП и неправилно последващо прилагане на санкционната разпоредба и налагане
на наказание по чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Според изготвената снимка от АТСС на заснетия автомобил с рег.№*** на
19.04.2023г. в процесния участък, МПС се е движило със засечена скорост от 94 км/ч.,
което означава, че след приспадане на 3% толеранс се получава скорост от 91 км/ч.
Така, с оглед на установеното, че участъка от пътя е извън населено място по
правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максималната разрешена скорост на движение е от 90
км/ч., а видно от проекта за организация на движението няма въведено ограничение с
пътен знак В26 за по-ниска скорост от тази. Иначе казано, превишаването на скоростта
е с 1 км/ч., която е ненаказуема по аргумент на разпоредбата на чл.182, ал.2, т.1 от
ЗДвП, предвиждаща глоба за превишаване с 10 км/ч. Затова, установеното движение с
превишена скорост от 91км/ч. извън населено място, при ограничение на скоростта от
90 км/ч. не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН -
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Ето защо е неприложима и разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, с оглед на
легалното определение за „Повторно“ нарушение по §6, т.33 от ДР на ЗДвП -
нарушение, извършено едногодишен срок от влизането в сила на ел. фиш, серия К
№5886244, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение.
При изложените съображение, е ненужно да се обсъжда доказването на
авторството – извършено ли е нарушението от жалбоподателя, а процесния ел. фиш
следва да бъде отменен, като издаден незаконосъобразно.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в размер от 400 лева. Възражението за
прекомерност от отсрещната страна не следва да бъде уважено, тъй като адвокатското
възнаграждение се явява под минималните размери, с оглед размера на глобата от 1200
4
лева и разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН
въззиваемата страна – СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
претендираните, сторени от него разноски в размер на 400 лева като адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К №7379615 на СДВР, тъй като е
издаден незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна – СДВР да заплати на жалбоподателя Ц. Т.
М. с ЕГН ********** сторените разноски, в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5