Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.02.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на единадесети февруари две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3422 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 476463-F496241
от 12.11.2019 година на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА НАП, чрез отдел „Оперативни
дейности” Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „КОРАТ ТРЕЙД”ООД, с ЕИК *********,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща плащане по договор за правна помощ
и съдействие.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд - град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 476463-F496241 от 12.11.2019 година на Началник Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП.
В
жалбата и в постъпилото писмено становище, чрез процесуалния представител се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло. Посочва се че е налице
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Претендират за направените по делото
разноски.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема отношение, че жалбата е неоснователна а
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление № 476463-F496241 от 12.11.2019 година на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП на нарушителя „КОРАТ
ТРЕЙД“ ООД, град София на основание чл.185, ал.2, , във връзка с ал.1 ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, за
това, че на 24.06.2019 година при извършена проверка на обект, представляващ – автомивка
на самообслужване, находяща се в град Стара Загора, булевард „Свети Патриарх
Евтимии” № 46 е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице
е допуснало нарушение, като не се регистрира и отчита всяка продажба чрез
фискално устройство, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова
бележка на хартиен носител за това.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено от фактическа страна следното :
При
извършена проверка на 24.06.2019 г. в 15.15 часа на обект – автомивка на
самообслужване – стопанисван от „КОРАТ ТРЕЙД„ ООД град София и находящ се в
град Стара Загора ул. „ Свети Патриарх Евтимий“ № 46 е установено, че
дружеството в качеството на данъчно задължено лице не регистрира и отчита всяка
продажба чрез фискално устройство, което се вгражда в автомата и се издава
касова бележка на хартиен носител.
Дружеството
е регистрирало и въвело в експлоатация фискално устройство вградено в автомат
на самообслужване с регистрационен № 4164333, индивидуален № на ФУ – ZK134650 и индивидуален № на
фискалната памет – 50171818. Извършеното нарушение не е довело до неотразяване
и неотчитане на приходи.
Нарушението
е констатирано на 24.06.2019 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните
по делото доказателства установени с доказателствени средства – Протокол за
извършена проверка в обект, протокол за извършена проверка в обект, протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства и по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган не е
имал алтернатива и е приел, че е нарушен чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във вр. с чл.118, ал. 4 т. 1 ЗДДС /действали към до издаване на
обжалваното наказателно постановление/ и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с
ал. 1 ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът
обаче намира, че към настоящия момент е налице хипотезата на нормата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях
която е по-благоприятна за нарушителя.
В
тази връзка съдът приема, че за отчитането на продажбите на услуги в конкретния
търговски обект е приложимо предвиденото по чл.118, ал.3, изречение второ от ЗДДС, въвеждащо изключение от общото правило за издаване на фискален касов бон
на хартиен носител за отчитане на продажбите чрез фискално устройство, въведено
с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Настъпилата промяна е обнародвана в ДВ брой 96 от 2019
година и е в сила от 10.12.2019 година, след датата на издаване на обжалваното
наказателно постановление но преди негово влизане в сила. Съгласно променената
нормативна уредба, оказваща се по благоприятна за дееца по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят
от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират
и отчитат, чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, фискалния бон, регистриращ
продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава на хартиен
документ по ред и начин, определен по ал.4 от закона.
Несъмнено
по делото е установено, че търговския обект на жалбоподателя, в автоматичен
режим на работа съществуват фискални устройства по смисъла на чл.2, ал.2, т.5
от Наредба Н-18/2006 година, като същите безспорно отчитат оборотите от
продажби, но не се издава фискална касова бележка на хартиен носител и тъй като
се касае за търговски обект – автомивка, тоест не се предоставят развлекателни
услуги и стоки, то следва, че случаят несъмнено попада в приложното поле на
изключението, въведено в края на 2019 година по чл.118, ал.3, изречение второ
от ЗДДС и не следва да се прилага изискването за издаване на фискална касова
бележка на хартиен носител.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление на
основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да бъде отменено.
По
отношение на направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, същото
за основателно. По делото е представена разписка за заплатени 300 /лева/ по
сключения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че
следва да осъди въззиваемия да ги заплати на направилата ги страна, като
намира, че искането да прекомерност е неоснователно, тъй като размера на
заплатеното не надвишава предвиденото в тези случай съобразно нормативната уредба.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: