№ 4310
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7055454, издаден от
СДВР, с който на Д. С. С., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от Д. С. С., чрез адв. И., се твърди, че обжалваният
електронен фиш в електронния фиш липсват данни за повторност извън
формалното посочване, че е налице такава, тъй като не е посочено дали и кога
е влязъл в сила посоченият електронен фиш за предходно санкциониране на
жалбоподателя за нарушение от същия вид. Сочи се, че законът не приложен
правилно и квалификацията в наказателното постановление не позволява на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран и на какво
правно основание му е наложено наказание „глоба“ в посочения размер, тъй
като е посочена единствено разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
предвиждаща в случай на повторност налагане на наказание за съответното
нарушение в двоен размер без да е посочена разпоредбата, предвиждаща
наказание за констатираното превишаване на позволената скорост. Наведени
са аргументи, че описанието на нарушението е лаконично, както и че липсват
данни дали използваното АТТС е било от одобрен тип, както и че липсвал
1
клип на заснетото нарушение. Релевирани са оплаквания, че не е установено
дали именно жалбоподателя е управлявал автомобила. Иска се отмяна на ЕФ.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Депозира писмени бележки, в
които се преповтарят доводите, съдържащи се в иницииралата
производството жалба.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Депозира писмени бележки, чрез пълномощника си юрк. Х., в
които се излагат аргумент за правилност и законосъобразност на обжалвания
електронен фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено
е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 15.02.2023 г. в 11:52 ч. е управляван лек автомобил „ФИАТ ПУНТО“,
с рег. № ХХХХ, в гр. София, по бул. „Черни връх“ до номер 13, с посока на
движение от бул. „Свети Наум“ към бул. Евлоги и Христо Георгиеви. На
посочения участък от пътя било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за движение в населено
място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да
се движи със 68 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 65 км/ч. Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, мобилна система за видеоконтрол
(ATCC), с номер 11743ее. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на Д. С. С., с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева,
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В Електронния фиш е вписано, че нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5295280.
Липсва конкретизиране на датата на твърдяното влизане в сила на така
посочения електронен фиш.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
2
квалификация съвпадат по признаци по отношение на квалификацията на
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
От материалите по делото се установява, че с Решение № 24 по НАХД №
52 на Районен съд – Радомир, влязло в сила на 14.04.2022 г. Електронен фиш
серия К № 5295280 е отменен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и одобрен тип, справка за собствеността на автомобила, копие от
заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет, копие от
Решение № 24 по НАХД № 52 на Районен съд – Радомир, влязло в сила на
14.04.2022 г., електронна справка за НАХД № 52 на Районен съд – Радомир,
списък с намерени фишове с отбелязан техен статус, както и от останалите по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност
изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при наличието на
еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира
подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на
чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът
служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за
регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на
3
когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
посочения участък от пътя е било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч. (скорост за движение в населено
място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да
се движи със 68 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 65 км/ч. От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за
измерване, както и че същото е било в изправност. Изложените възражения в
жалбата за липсата на тези документи се явяват неоснователни. От
приложения протокол се установява, точното място, на което е било
поставено стационарното средство за видеонаблюдение. Съдебният състав
намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от
АНО – конкретизирано е до кой номер на посочения булевард и в каква
посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно
за установяване на мястото на извършване на нарушението.
Неоснователни са възраженията в жалбата за недоказаност на
обстоятелството, че именно жалбоподателят е извършил нарушението, тъй
като същият не подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП съгласно
действащите правила към момента на нарушението, в която писмена
декларация да е посочил данни за друго лице с твърдение, че то е извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство в определения в закона срок, поради което правилно с
електронния фиш е санкциониран собственика на моторното превозно
средство.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната в закона скорост за
движение в населено място, поради което именно нарушението е
4
квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава
на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна нарушението, което е на просто извършване и е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е
съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил
установеното в закона ограничение на скоростта на движение.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци по отношение на квалификацията на
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
В съответствие с описаната в електронния фиш фактическа обстановка е
посочена и санкционната разпоредба за налагане на наказание с електронен
фиш във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която предвижда в случай на
повторност – при извършване на нарушението в едногодишен срок от влизане
в сила на наказателно постановление или електронен фиш за санкциониране
на нарушителя за нарушение от същия вид, да му бъде наложена
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, както и
правилно в случая е направена превръзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която
предвижда за превишаване на позволената скорост за движение в населено
място с от 11 до 20 км/ч да се налага глоба в размер на сумата от 50 лева.
Възраженията в жалбата, касаещи неясна правна квалификация в това
отношение са неоснователни.
Въпреки това съдът констатира, че фишът е незаконосъобразен от
материалноправна страна по отношение на санкционирането на
жалбоподателя за нарушение, извършено при условията на повторност.
От материалите по делото се установява, че с Решение № 24 по НАХД №
52 на Районен съд – Радомир, влязло в сила на 14.04.2022 г. Електронен фиш
серия К № 5295280 е отменен. Следователно не се доказва извършване на
нарушението при условията на повторност. Поради изложеното не
съответства на описаното нарушение правно основание във връзка с чл. 182,
ал. 4 от Закона за движение по пътищата, която разпоредба предвижда
„Когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – предвидената за
5
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“ Следователно
електронният фиш следва да бъде отменен в частта, в която жалбоподателят е
наказан за нарушение, извършено при условията на повторност с наказание,
наложено в двоен размер, и да измени електронния фиш като намали размера
на наложеното административно наказание глоба за доказаното нарушение по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата до размера, предвиден в чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това нарушение вместо наложеното наказание за
нарушение, извършено при условията на повторност в двоен размер .
За констатираното превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч. в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 е предвидено, че водач, който превиши
позволената скорост на движение в населено място с превишаване 0т 11 до 20
км/ч, се санкционира с глоба 50 лв.
Доколкото съдът намира, че именно това е съответното на
констатираното и доказано в случая нарушение, за което следва да се
санкционира жалбоподателя и именно това е размерът на наказанието, което
следва да му бъде наложено, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1, чл. 63, ал.
2, т. 5 и т. 4 във връзка с ал. 7, т. 2 от ЗАНН съдът намира, че следва да
отмени електронния фиш в частта, в която жалбоподателят е санкциониран
във връзка с чл. 182, ал. 4 за нарушение извършено при условията на
повторност, да потвърди решението в частта, в която жалбоподателят е
санкциониран за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по
основния състав и да измени електронния фиш в частта за наказанието
„глоба“ като намали размера на същото до предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП размер от 50 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63 д от ЗАНН в полза на
жалбоподателя, съразмерно с уважената част от жалбата, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на ½ от минималното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, определено съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждния, с оглед възражението за прекомерност на
заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар, което съдът намира за
основателно, като в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата
от 150 лева.
6
В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдена ½ от
възнаграждението за юрисконсулт, определено от съда в размер на 80 лева, а
именно 40 лева.
Така мотивиран и на основание на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1,
чл. 63, ал. 2, т. 5 и т. 4 във връзка с ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7055454, издаден от СДВР,
с който на Д. С. С., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в частта,
в която на Д. С. С. е наложено административно наказание на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, извършено при
условията на повторност, като потвърждава електронния фиш в частта в
която Д. С. С. е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 7055454, издаден от СДВР,
с който на Д. С. С., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на
основание чл. 63, ал. 7, 2 ЗАНН постановява: намалява размера на
наложеното наказание от 100 лв. на 50 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д,ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати в полза
на Д. С. С., с ЕГН **********, сумата в размер на 150 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Д. С. С., с ЕГН
**********, да заплати в полза на СДВР сумата в размер на 40 лева за
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
7
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8