РЕШЕНИЕ

 

Номер 496                        20.08 Година 2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На  20.08 Година 2019

В закрито заседание в следния състав:

                            

                                      Председател: АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ

Секретар :

 

като разгледа докладваното от Съдията  дело номер 597 по описа за 2019 година намери за установено следното:

Производство с правно основание чл.25 от ЗТР.

Постъпила е жалба от ПЛАЗА ООД с ЕИК ********* против постановен отказ на АВ № 20190625154135-2/ 01.07.2019г. за вписване на промени по партидата на дружеството- прехвърляне на дружествени дялове между съдружници.

В жалбата се сочат мотиви за отмяна на постановения отказ.

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, като разгледа постъпилата жалба намери за установено следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна. АВ е постановила отказ по партидата на търговеца относно вписване на промени по партидата на дружеството- прехвърляне на дружествени дялове между съдружници с мотива, че в случая следва да се представи декларация по образец, че няма изискуеми и неплатени задължения по ал.1 на чл.129 от ТЗ, както и поради това, че пълномощното за прехвърляне на дружествени дялове нее в изискуемата законова форма – с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

 Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ (доп. – ДВ, бр. 102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г.), дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

  От буквалното, но и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ в допълнената й от 22.12.2017г. редакция следва, че изискването за изплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае хипотезата на прехвърляне на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото изискване граматически е отнесено към втората хипотеза на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ТЗ – прехвърляне на дружествен дял на трети лица, както и изискването е с оглед целта на закона – да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с ограничена отговорност или еднолично такова дружество  във връзка с трудови правоотношения.   В подкрепа на това тълкуване са и Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017г.), съгласно които с допълнението на чл. 129 от ТЗ се е целяло прекратяване на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си и по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново търговска дейност.  За автентичната воля на законодателя в този смисъл може да се съди и от обсъжданията при приемането на допълнението на закона на първо и второ четене от Народното събрание   – с очертана цел на допълнението основно недобросъвестен работодател да не може да прехвърли своите дялове и фирми на трето лице, което очевидно е неплатежоспособно.      

   В случая исканите вписвания са във връзка с прехвърлени дружествени дялове от един съдружник в дружество с ограничена отговорност на друг и изискванията на чл. 129, ал. 1 от ТЗ да се удостоверяват изплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, съответно липсата на такива,  е неприложимо.

Вторият аргумент на длъжностното лице към АВ обаче е правилен и законосъобразен. Съобразно чл.129, ал.2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Респективно упълномощаването за сключването на тази сделка следва да е също с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Договорът е сключен през 2019г., когато са били актуални правилата по посочения член, поради което и несъмнено е следвало същите да бъдат съблюдавани от договарящите. Обстоятелството, че упълномощаването е извършено по – рано, когато посочената новела не е била актуална не е аргумент в полза на жалбоподателя. Действително разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ действа занапред, което от своя страна определя необходимост да се спазва формата прогласена от закона за процесната сделка. Това обаче не е сторено, като процесното пълномощно не отговаря на актуалните, към сключване на съглашението, правила по ТЗ.

Поради изложените съображения Съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА отказ на АВ № 20190625154135-2/ 01.07.2019г. по заявление за вписване на промени по партидата на ПЛАЗА ООД с ЕИК ********* - прехвърляне на дружествени дялове между съдружници.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 7-дневен срок.

                                                         

 

СЪДИЯ: