Р Е Ш Е Н И Е
№………………….. /28.09.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2812 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.Х.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв.
Ю.Г. *** срещу Наказателно постановление № 03 – 011492 от 14.08.2019 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр.
с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 6000 лева (шест хиляди лева) за това, че на
08.07.2019 г. в гр. Варна, дружеството „Р.Х.“ ЕООД, в качеството си на
работодател е допуснал до работа лицето М.П.Т., с ЕГН: **********, да управлява
строителна машина „бобкат“ на строителен обект –
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 39 и ул. „Стара планина“ № 54, ПИ 10135.1501.638, ПИ
10135.1501.639, преди да e предоставенo на лицето копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда,
заверено от ТД на НАП – нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса
на труда.
Дружеството –
жалбоподател „Р.Х.“ ЕООД изразява
несъгласие с издаденото наказателно постановление, като представя подробни
аргументи в защита на своето становище. На първо място подчертава, че АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържат всички
изискуеми реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Оспорва се материалната компетентност на административно – наказващия орган.
Навеждат се твърдения, че на работника/ служителя М.П.Т. му е било връчено
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД
на НАП. Претендира се, че процесното нарушение би
могло да попадне в хипотезата на разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, дружеството „Р.Х.“ ЕООД моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на
16.09.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2812 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „Р.Х.“
ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв.
Ю.Г. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна
на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за
редуциране на размера на наложеното административно наказание „имуществена
санкция“.
В проведеното на 16.09.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2812 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Богомил Николов, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, мотивирайки се, нарушението е безспорно установено, доколкото
трудовите договори, сключени между дружеството – работодател „Р.Х.“ ЕООД и
лицето М.П.Т. са били регистрирани в ТД на НАП – гр. Варна часове след
извършената проверка по работни места от св. Н.И.И..
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 05.07.2019 г. били
подписани 2 броя трудови договори между дружеството „Р.Х.“ ЕООД, в качеството
на работодател и лицето М.П.Т., с ЕГН: ********** в качеството на работник/
служител. По силата на първия трудов договор М.П.Т. поел задължение да
изпълнява длъжността „машинист, многокофов багер“ с
код по ШНКПД: 8342 – 2003 при осемчасов работен ден срещу трудово
възнаграждение в размер на 302 лева месечно. По силата на втория трудов договор
работника/ служителя Т. поел задължение да изпълнява длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с код по ШНКПД № 8332 - 2005 при осемчасов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 302 лева
месечно.
Макар, че дружеството „Р.Х.“
ЕООД не изпълнило задължението си да връчи на М.П.Т. копия от уведомление по
чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП – гр. Варна,
дружеството допуснало до работното му място работника/ служителя Т., който
започнал на 08.07.2020 г. да изпълнява своите служебни задължения по трудовите
договори в строителен обект – жилищна сграда, находяща
се в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ № 39 и ул. „Стара планина“ № 54, ПИ
10135.1501.638, ПИ 10135.1501.639 и конкретно управлявал строителна машина от
типа „бобкат“, с която извършвал строителни дейности.
Около 11:40 часа на
08.07.2020 г. св. Н.И.И. – гл. инспектор в дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство в строителен обект – жилищна сграда, находяща
се в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ № 39 и ул. „Стара планина“ № 54, ПИ
10135.1501.638, ПИ 10135.1501.639, като констатирал, че лицето М.П.Т. полага труд
в полза на дружеството „Р.Х.“ ЕООД.
По – късно св. И.
установил, че двата на брой трудови договори, сключени между „Р.Х.“ ЕООД в
качеството на работодател и лицето М.П.Т. са били регистрирани в ТД на НАП –
гр. Варна съответно в 17:17 часа и 17:37 часа на
08.07.2019 г., т.е. вече след приключване на проверката по работни места,
поради което и св. И. преценил, че на датата 08.07.2019 г. въззивното
дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда,
доколкото е допуснало М.П.Т. да престира труд, без
обаче да му е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП –
гр. Варна.
Поради тази причина на
06.08.2019 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение,
с който санкционирал дружеството „Р.Х.“ ЕООД за извършено нарушение на чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, на 14.08.2019 г. Директорът на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда, наложил на дружеството „Р.Х.“ ЕООД „имуществена санкция“ в
размер на 6000 лева (шест хиляди лева).
По отношение на доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Н.И.И.; 2 броя
трудови договори, сключени на 05.07.2019 г. между дружеството „Р.Х.“ ЕООД и М.П.Т.;
Констативен протокол от 11:40 часа на 08.07.2019 г.; Справка от ТД на НАП – гр.
Варна за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда;
Протокол за извършена проверка от 06.08.2019 г., изготвен от св. Н.И.И..
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. И., като
последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните в хода
на административно – наказателното производство писмени доказателства. Св. И. сподели
в хода на съдебното следствие, че в предиобедните
часове на 08.07.2019 г. е извършил проверката в строителния обект, находящ се на ул. „Патриарх Евтимий“ № 39 и ул. „Стара
планина“ № 54 в гр. Варна, като е констатирал, че на обекта престира
труд лицето М.П.Т.. Показанията му се потвърждават напълно от изготвения в
11:40 часа на 08.07.2019 г констативен протокол, в който лично работникът/
служителят е декларирал елементите на своето правоотношение с дружеството „Р.Х.“
ЕООД.
Същевременно видно от
приложените към преписката справки, изготвени от ТД на НАП – гр. Варна двата
броя трудови договори, сключени между „Р.Х.“ ЕООД и М.П.Т. са регистрирани
съответно в 17:17 часа и 17:37 часа на 08.07.2019 г.,
т.е. вече след приключване на проверката по работни места.
От гореизложените факти се
извежда единствения обоснован извод, че към момента на проверката на
строителния обект, извършена от св. И. (около 11:40 на 08.07.2019 г.) на
работника/ служителя Т. не са били връчени уведомления от ТД на НАП – гр. Варна
за регистрация на трудовите му договори, макар, че същият е започнал да
изпълнява своите трудови функции.
От правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я
намира за частично основателна, поради следните съображения:
На първо място, съдът не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Описаното в обжалваното
наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно
нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл. 63,
ал. 2 от КТ е императивна и гласи, че работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите,
лимитирано изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
В хода на съдебното
производство с категоричност се установи, че трудови договори между „Р.Х.“ ЕООД
и М.П.Т. са били сключени на 05.07.2019 г., но са били регистрирани в ТД на НАП
– гр. Варна съответно в 17:17 часа и 17:37 часа на
08.07.2019 г. При това положение се обосновава извода, че в предиобедните
часове на 08.07.2019 г. конкретно около 11:40 часа (когато е била извършена
проверката от страна на св. И.) в строителния обект, находящ
се на кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Стара планина“, М.П.Т. е престирал труд, без да му е връчено копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Поради изложеното, съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно – наказателната отговорност на въззивното дружество
за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Предвид разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от КТ, съдът няма как да квалифицира случая като „маловажен“, в
каквато насока бе направено искане от страна на въззивното
дружество във въззивната жалба.
По отношение вида и размера на наказанието.
Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и според съда необосновано е наложил административно
наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум –
1500 лева. При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи
вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се
съдържат данни дружеството „Р.Х.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения
на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на
смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е
извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер
наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Още повече, че на практика М.П.Т. е работил
само един ден, без да му е връчено копие от уведомлението от ТД на НАП – гр.
Варна, поради което и съдът с категоричност приема, че административно наказание
в минимален размер, а именно „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева е
съизмеримо с тежестта на административното нарушение.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че следва процесното наказателното постановление,
издадено на 14.08.2019 г. от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна да бъде изменено по отношение на размера на наложеното наказание, като
размера на наложената имуществена санкция бъде намален от 6000 лева на 1500
лева.
Предвид изхода на делото,
според съда не следва да се присъждат разноски на нито една от двете страни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 011492 от 14.08.2019 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Р.Х.“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.
3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 6000 лева (шест хиляди лева) извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от
1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: