№ 4972
гр. С, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110102279 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от ИВ. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ №,
подадена чрез адв.Т., със съдебен адрес гр.С, ж.к.К С бл..., насочени срещу „К И И БГ” ЕАД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”П В” №, представлявано от З Д, за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: сумата от
6336.58 лв., представляваща главница по договор за кредит, сключен между ищеца и „БНП
П П Ф“ ЕАД, ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1416.11 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2008 г. до
10.02.2010 г., сумата от 1684.01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
10.12.2008 г. до 15.04.2011 г., както и сумата от 288.73 лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№
18133/2011 г. по описа на СРС, за които е издаден на 08.08.2012 г. изпълнителен лист по
гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС, 65 състав и е образувано изп.дело № .. по описа на
ЧСИ Н М, рег.№ .. от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по гр.д.№ 18133/2011 г. по
описа на СРС, ответникът е образувал пред ЧСИ Н М, рег.№ .. от КЧСИ изп.дело № .., в
което се е легитимирал като кредитор с договор за цесия. Ищецът твърди, че не е
уведомяван за прехвърляне на задължението му към нови кредитор.
Отбелязва се, че към момента на образуване на изп.дело присъдените вземания са
били вече погасени по давност. Отделно от това ищецът оспорва тяхната дължимост поради
липсата на качеството кредитор на взискателя. С оглед на това от съда се иска да се
установи тяхната недължимост.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
По същество ответникът признава, че между неговия праводател и ищцата е сключен
договор за потребителски паричен кредит № ..-01.../08.08.2008 г.,
вземанията по които кредиторът му е прехвърлил с договор за цесия. Също така ответникът
признава, че по молба на „БНП П П Ф“ ЕАД на 23.11.2011 г. е образувано изп.дело №
9814/2011 г. по описа на ЧСИ Н М, по което взискателят е възложил на ЧСИ правомощията
1
по чл.18 от ЗЧСИ. В отговора се прави хронология на извършените изп.действия, като се
обосновава становище, че с тях е прекъсната течащата погасителна давност. Освен това,
ответникът обръща внимание, че след изпратените запорни съобщения от 27.01.2012 г. и от
12.03.2012 г., на 20.08.2015 г. е конституиран нов взискател, който на 03.12.2015 г. е подал
молба с искане за насрочване на опис на движими вещи. Отбелязват се извършени
изп.действия и през 2016 г. Признава се прекратяването на това изп.дело и образуването на
ново на 23.04.2019 г. Ответникът се позовава на постановено по реда на чл.290 от ГПК
решение от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г., ГК, ІV г.о., в което се приема, че
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ, като единствената последица от перемпцията е че следва по новото
искане да се образува ново изп.дело, като независимо дали съдебният изпълнител е направил
това, новото искане прекъсва давността.
Като допълнителен аргумент се излага обстоятелството, че първото изп.дело е
образувано и изп.действия са извършвани преди 26.06.2015 г. /датата на приемане на ТР
2/2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТКВКС/, когато в сила е Постановление на Пленума
на ВС № 3/18.11.1980 г., с което се приема, че погасителната давност не тече по време на
висящ изп. процес.
С оглед на така изложеното се обосновава неоснователност на предявените искове и
се иска от съда да ги отхвърли като присъди на ответника направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявените
искове. Ответникът не се представлява, взема писмено становище по съществото на спор.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се
позовава на настъпила погасителна давност.
В тази насока следва да се отбележи, че вземанията за главница по договорите за
кредит се погасяват с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, а тези за лихви – с
кратката 3-годишна – съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като
се касае за вземане, присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е
приравнен като последици на съдебното решение /за разлика напр. от съдебната спогодба –
чл.234, ал.3 ГПК/ и който акт е издаден в друго, различно от исковото производство, което
няма характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД /в
този смисъл решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК/.
По делото не е спорно, че на 08.08.2011 г., по ч.гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС,
65 състав, срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за задължения към „БНП П П Ф“ ЕАД
за главница от 6336.58 лв. по договор за кредит № 01.../08.08.2008 г., за договорна лихва от
1416.11 лв. за периода от 10.11.2008 г. до 10.02.2010 г., за лихва за забава от 1684.01 лв. за
периода от 10.12.2008 г. до 15.04.2011 г., като са присъдени и разноски по делото в размер
на 288.73 лв.
По делото са налице доказателства за образувано от кредитора, въз основа на така
издадения изпълнителен лист, на 23.11.2011 г. изп.дело № 9814/2011 г. по описа на ЧСИ Н
М, рег.№ .. от КЧСИ. От представения препис от това дело е видно, че са извършени
2
справки за открити на името на длъжника банкови сметки, като с разпореждане на ЧСИ от
27.01.2012 г. е наложен запор върху сметки в „Б ДСК“ ЕАД, „И А Б“ АД и „Р Б /България/“
ЕАД. Същите са получени съответно на 02.02.2012 г. /л.50 от ИД/, 08.02.2012 г. /л.51 от ИД/
и 06.02.2012 г. /л.60 от ИД/. С разпореждане от 12.03.2012 г. на ЧСИ е наложен запор върху
сметки на длъжника и в „ОБ Б“ АД и „У Б“ АД, получени на 20.03.2012 г. /л.61-2 от ИД/ и
на 15.03.2012 г. /л.59 от ИД/.
На 20.08.2015 г. по изп.дело е подадена молба от ответното дружество за
конституирането му като взискател, въз основа на сключен с кредитора договор за цесия от
15.05.2015 г. и Приложение № 1 към него, а на 09.11.2015 г. и на 05.05.2016 г. са подадени
молби за предприемане на изп.действия – опис на движими вещи на длъжника.
С постановление от 05.07.2017 г. изп.дело № 9814/2011 г. е прекратено от ЧСИ Н М,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 23.04.2019 г. кредиторът е подал нова молба до
ЧСИ Н М за образуване на ново изп.дело /изп.дело № 355/2021 г./ срещу ИВ. АНГ. Г. с
посочен изпълнителен способ, а именно опис на движими вещи и налагане на запор върху
банкови сметки и вземания по трудови правооношения на длъжника. С разпореждане от
17.05.2019 г. на ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Б ДСК“ ЕАД
и „ОБ Б“ АД, получени съответно на 22.05.2019 г. и на 21.05.2019 г. С молби от 15.06.2020
г. и 29.10.2021 г. взискателят е поискал насрочване на опис и публична продан на
движимите вещи на длъжника по изп.дело. С разпореждане от 21.12.2021 г. на ЧСИ е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, от който на
12.01.2022 г. е постъпила сумата от 1944.54 лв.
При тези данни съдът следва да съобрази становището на ВКС, залегнало в ТР №
2/2013 г. на ОСГТКВКС - т.10 от същото, според което в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изп.дело сама по себе
си не прекъсва давността за вземанията, предявени за събиране, но когато в нея се съдържа
искане за прилагане на определен изп.способ, то тогава такъв ефект настъпва от момента на
поискването му, освен ако осъществяването му е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал неговото прилагане /в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /. Данни за това обаче липсват по
настоящето дело.
В случая безспорно с подадената на 23.11.2011 г. молба от „БНП П П Ф“ ЕАД за
образуване на изп.дело не е поискано извършване на определени изп.действия. Такива са
предприети обаче от ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ, като са налагани запори върху налични
на длъжника средства по банкови сметки. Както се посочи вече, с ТР № 2/2013 г. на
ОСГТКВКС, са дадени задължителни указания към съдилищата, като ВКС приема в т.10 от
цитираното ТР, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
3
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От описаните
по-горе изп.действия, предприети по изп.дело № 9814/2011 г. на ЧСИ Н М, е видно, че по
същото са налагани запори с разпореждания на ЧСИ от 27.01.2012 г. и от 12.03.2012 г.
Действително, по делото липсват данни да са събрани суми и да е удовлетворен
взискателя с предприетите изп.действия, но това не е условие за прекъсване на давността,
доколкото ВКС изрично подчертава в ТР, че релевантно е самото приложение на конкретен
изпълнителен способ, респ. извършване на изпълнително действие, изграждащо съответния
способ, което е резултат от активното поведение на кредитора по поддържане висящността
на изпълнителния процес. С оглед на това с получаването и приемането от цитираните по-
горе банки на наложените от ЧСИ запори, е прекъсната давността. Последно наложените
запори по изп.дело № 9814/2011 г. на ЧСИ Н М са приети през м.март 2012 г. След тази дата
обаче единственото действие, което е в състояние да прекъсне започналата да тече
погасителна давност е подадената от „К И И БГ” ЕАД молба за конституирането му като
взискател по изп.дело. Това е станало на 20.08.2015 г., към който момент обаче са изтекли
повече от 2 години, в които взискателят не е проявил активност, поради което изп.дело е
прекратено по силата на закона /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ още на 21.03.2014 г. Тук следва да
се отбележи, че е без правно значение момента на постановяване от страна на ЧСИ на
постановлението за пракратяване на делото, доколкото то само констатира настъпилата
перемпция. В същото време всички действия, извършени след прекратяване на делото по
силата на закона са без правно значение, доколкото въз основа на подадените от взискателя
молби за изпълнение след 21.03.2014 г. ЧСИ не е образувал ново изп.дело.
Ето защо към момента на подаване на молбата от „К И И БГ” ЕАД пред ЧСИ Н М от
23.04.2019 г. за образуване на ново изп.дело – изп.дело № 1552/2019 г., вземанията,
присъдени с процесния изп.лист са били вече погасени по давност, доколкото е изминал
период от време по-дълъг от 5 години от последното валидно извършено изп.действие по
изп.дело № 9814/2011 до датата на образуване на новото изп.дело № 1552/2019 г.
По така изложените съображения, съдът намира, че към момента на подаване на
исковата молба по настоящето дело, процесните вземания са изцяло погасени по давност и
предявените в тази насока искове следва да се уважат в пълния им размер.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, за което е
направил искане и епредставил списък по чл.80 от ГПК. Ищецът претендира заплатена
държавна такса от 427.47 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.,
което е под минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото са
налице данни за реално плащане на претендираните разноски, поради което същите следва
да бъдат възложени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К И И БГ” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.С, бул.”П В” №, представлявано от З Д, че ИВ. АНГ. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ № не му дължи сумите, за които е издаден на
08.08.2012 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС, 65 състав и е
образувано изп.дело № .. по описа на ЧСИ Н М, рег.№ .. от КЧСИ, а именно: сумата от
6336.58 лв., представляваща главница по договор за кредит № 01.../08.08.2008 г., сключен
между ищеца и „БНП П П Ф“ ЕАД, ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1416.11 лв., представляваща договорна лихва за
4
периода от 10.11.2008 г. до 10.02.2010 г., сумата от 1684.01 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 10.12.2008 г. до 15.04.2011 г., както и сумата от 288.73 лв. присъдени
разноски по ч.гр.д.№ 18133/2011 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „К И И БГ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”П В” №, представлявано от З Д, да заплати на ИВ. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“К“ №, сумата от 927.47 лв., представляваща направени от последния разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5