Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 197 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба от „ХАЛЕС” ЕООД гр. Варна против
Решение № 4248/25.10.2018 г. на ВРС по гр.д. № 2812/2018 г. по описа на същия
съд, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че „ХАЛЕС“ ЕООД, гр. Варна, дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, гр.Варна, сумата от 788,46 лева, представляваща незаплатена цена за
ползвани ВиК услуги за периода от 10.05.2013 г. до 25.10.2017 г. за обект на
потребление, находящ се в град Варна, бул. Владислав Варненчик № 53, аб. № 63391, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 193,34 лева,
представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата от 788,46 лева, изчислено за периода от 13.07.2013 г.
до 15.11.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 9560/21.11.2017г., постановена по гр. дело №
17702/2017г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК чл. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят моли
за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове като поддържа, че
надлежно е оспорил подписите за абонат в представения от ищеца документ –
карнет за партидата на абонатен номер, че подписите не са на управителя, нито е
упълномощавал други лица с правомощия да го разписват при отчитане на водомери.
Отделно от това заявява, че имотът не е собственост на дружеството от 2013 г.
поради реализацията му чрез публична продан в образувано изпълнително
производство.
Ответната по
жалбата страна счита същата неоснователна, а решението на ПРС законосъобразно и
правилно, постановено при точно прилагане на материалния закон. Заявява, че
партидата се води на дружеството и същото не е предприело действия, за които е
задължено и по ОУ на водоснабдителното предприятие за уведомяването му за
смяната на собствеността. Поддържа, че отразеното в карнета удостоверява
количеството потребена вода в имота, с което полагайки подпис, абонатът се е
съгласил. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски
за въззивна инстанция..
В
съдебно заседание страните не се представляват.
В
молба от 27.03.2019 г. въззиваемата страна, чрез процесуален представител
поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски за въззивна инстанция.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
В производството по ч.гр.д. 17702/2017г. на ВРС е удовлетворено
заявление на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД и издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредено длъжникът „ХАЛЕС” ЕООД да
заплати на ВиК дружеството сумата
от 788,46 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за
периода от 10.05.2013 г. до 25.10.2017 г. за обект на потребление, находящ се в
град Варна, бул. Владислав Варненчик № 53, аб. № 63391, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 193,34 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 788,46
лева, изчислено за периода от 13.07.2013 г. до 15.11.2017г.. Възложени в тежест
на длъжника по заповедта са и разноските в заповедното производство.
Искът по чл. 422
от ГПК е предявен след упражнено от ЕООД възражение по реда на чл. 414 от ГПК и
указания на съда към кредитора по реда на чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че е кредитор по вземане за ползвани от
ответника и незаплатени услуги по партида с абонатен номер на платеца 63391 за
имот, находящ се в гр. Варна. Доставени на обекта са ВиК услуги в периода на
търсене на претенцията, цената за които, съгласно чл. 33 ал.2 от ОУ на
водоснабдителното предприятие следва да се заплати в 30 дневен срок от датата
на фактуриране, след който срок потребителят е в забава. Твърди се,че
дружеството не е заплатило дължимите суми, описани подробно в справка за
недобона на платец № 63391 до 15.11.2017 година.
Ответникът не е депозирал писмен отговор като в първо
съдебно заседание бланкетно е заявил, че не дължи никакви суми към ищеца като е
оспорил съдържанието чрез заявление за невярност представеното с молба от
27.09.2018 г. доказателство – карнет по партида на ответното дружество.
От доказателствата по делото – справка за неплатени суми
на абонат се установява, че във „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД се
води открита партида на „ХАЛЕС” ЕООД с абонатен № 63391 за имот на адрес гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” 53 /така справка за недобора на абонат /л. 74 по
делото/. Пак от справката за платец е видно, че в имота на ответника са доставени
общо 321.95 куб.м. вода за периода с първа издадена фактура 13.06.2013 г. и
последно издадена на 26.10.2017 г. за потребление от 10.05.2013 г. до
25.10.2017 г. Справката сочи и размера на дължимите суми за главница и лихви.
Представеното извлечение от карнета за абоната за периода
2016 г. и 2017 г. удостоверява, че имотът при ВиК оператора се води на името на
дружеството „ХАЛЕС” ЕООД към 25.10.2017 г. Срещу всяко отчетено количество
потребена вода има подпис в графа „подпис на потребителя”.
При установената фактология съдът счита, че ищецът
доказва при условията на пълно и главно доказване качеството на потребител на
ответника и количеството потребена вода.
Във въззивната жалба се отправят твърдения, които не
следва да се разглеждат като нови при настъпила преклузия и отсъствие на
предпоставки по чл. 266 ал.2 от ГПК.
В първата инстанция, в която настъпва преклузия по
твърдения и ангажиране на доказателства ответното дружество не е оспорило нито
принадлежността на правото на собственост върху имота на бул. „Вл. Варненчик”
53, нито авторството на подписите в представения карнет. Възразило е общо
единствено по дъжимостта на сумите. Общо е и възражението в заповедното
производство, като правилно при тези отрицателни изявления районният съд не е
разпределял тежест на доказване на ответника, а именно да докаже положителния
факт на отчуждаване на имота и уведомяване на ВиК оператора за това с искане да
се закрие партидата, водена на негово име. Правилно не е открил при липса на
основание за това и производство по чл. 193 от ГПК по оспорване формалната сила
на документа - карнет.
Противно на соченото в жалбата, съдът има задължение да
открие производство по чл. 193 от ГПК, в случая при изрично оспорен подпис в
карнета, а не при оспорване на съдържанието с твърдения, че не е вярно. За
частните свидетелстващи документи какъвто е карнета, оспорването на
съдържанието не влече нужда от нарочно производство по чл. 193 от ГПК, а се
преценява в контекста на останалите доказатества. Ответното дружество не е
възразявало и конкретно по размера.
Що се отнася до промяната в правото на собственост,
съглассно чл. 61 от ОУ на ищцовото дружество при промяна на собствеността
новият или предишният собственик са длъжни да уведомят за това ВиК оператора с
представяне на документи, удостоверяващи придобиване, респективно прекратяване
на правото на собственост. Няма как ищцовото дружество без активност от абоната
да разбере за реализация на имота. Ако новият собственик не декларира
придобиване на имота и стария неговото отчуждаване, резонно продължава
партидата да се води на стария собственик, който е и задължен да заплаща
сумите.
Жалбата при горните доводи е неоснователна, а решението е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски при този изход от спора се следват на
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, при чието присъждане
представеният списък по чл. 80 от ГПК е ирелевантен. При диапазон на дължимото
възнаграждение по чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ от
100 до 300 лева, при липса на каквато и да е фактическа и правна сложност на
делото в настоящата инстанция и при неявяване на процесуален представител в
съдебно заседание дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя в
минималния от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4248/25.10.2018 г. на ВРС
по гр.д. № 2812/2018 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ХАЛЕС” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна да заплати на
„Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.