Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К.,13.03.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд,в публично
заседание,на седемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА
МАЖДРАКОВА
при
секретаря...........Димитринка Иванова……………………………. …….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията.............................. гр.дело № 2515 по
описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.439ал.1 от ГПК.
Ищецът Д. Д. К.,чрез процесуалния си представител адв.Т.Д. твърди,че по заявление на „М.“ ЕАД срещу него е било образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд-К.,по което е издадена Заповед за изпълнение №***г.Със същата било
разпоредено да заплати на заявителя следните суми : 292,74лв., представляваща главница; законната лихва върху
главницата,считано от 19.07.2010г. до окончателното изплащане на
вземането;както и сумата от 65лв. разноски по делото. Вземането произтичало от
неизпълнение на договорно задължение за заплащане в 15-дневен срок от
издаването на съответната данъчна фактура на ползвани далекосъобщителни услуги
за периода от 21.06.2008г. до 21.08.2008г. въз основа на Договор № ***., за
което са издадени данъчни фактури. Заповедта за изпълнение била влязла в сила
на 11.08.2010г. и на 16.08.2010г. в полза на заявителя бил издаден изпълнителен
лист за процесните вземания. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба
на „Ю.“ЕООД е образувано изп.дело № 2953/2019г. по описа на Ч.Г.И. рег.№ 765 на
КЧСИ.Със съобщение от 07.09.2019г., връчено на ищеца на 11.09.2019г. той бил
уведомен, че между „А1 Б.“ЕАД и „С.Г.Г.“ООД,ЕИК-********* е сключен договор за
прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. Със същото уведомление „С.Г.Г.“ ООД го
известили, че на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, в качеството си на цедент по
Договор от 30.05.2019г. сключен между „С.Г.Г.“ООД и „Ю.“ЕООД с ЕИК-*********,
вземането срещу него е прехвърлено на ответника.Счита, че не дължи на ответното
дружество процесните суми,тъй като е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД
петгодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист. Давността е
започнала да тече с влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№***г. по описа на КРС, а именно от 11.08.2010г. и е изтекла на
11.08.2015г. Предвид изложеното моли да бъде образувано съдебно производство и след като
съдът се убеди в основателността на твърденията, да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника „Ю.“ ЕООД с ЕИК-*********,
че ищецът не му дължи сумите по изп.лист от 16.08.2010г., издаден по ч.гр.д. № ***г.
по описа на КРС, а именно: сумата от 292,74лв., представляваща главница;
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 65лв. разноски по делото.Моли да
бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски,в това число и тези направени
пред възз.инстанция.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК
ответникът „Ю.“ЕООД *** е депозирал
писмен отговор.Счита така предявеният иск за неоснователен, поради което моли
съда да го отхвърли в цялост.Така предявеният иск бил процесуално
допустим,доколкото се основавал на факти,настъпили след приключване на
съдебното дирене по производството,по което е издадено изпълнителното
основание,но по същество бил
неоснователен поради следните съображения : от приложените в исковата молба
твърдения се установявало, че ищецът е осъден по ч.гр.д. № ***г. на Районен
съд-К., да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 292,74лв. главница; 65,00лв. разноски
по заповедното дело. От останалите изложени твърдения се установявало,че за
събиране на тези вземания е образувано изпълнително дело №М. по описа на
кантората на Ч.Г.И. рег.№765.Всички тези обстоятелства ответното дружество
изрично признавало.Основен правопораждащ факт,на който се основавал предявеният
иск е твърдението,че за периода до датата на образуване на изпълнителното дело,вземането
се е погасило по давност поради изтичането на давностния срок,като това било
невярно.След постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. с молба по изп.дело №***. по описа на кантората на Ч.Г.И.
рег.№765 е поискано извършване на изпълнителни действия,поради което и
давността е прекъсната.Отделно от изложеното, моли съдът да има предвид,че до
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на
изпълнителния процес не е текла.Това е така, доколкото съгласно дадените
задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980г. погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.С т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС било прието,че дадените
задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980г. следва да се считат за загубили
сила, но съгласно постановеното Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017г, IV ГО: „извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. пораждала
действие от датата на обявяването на ТР,като даденото с т.10 от ТР №
2/26.06.2015г.,постановено по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилагало от тази дата“.Съгласно цитираната практика на ВКС по изп.дело №***г.
на ЧСИ М.П., до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК
давност докато трае изпълнителният процес не е текла, защото до този момент е
било приложимо ППВС № 3/18.11.1980г.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното
от фактическа страна :
По възражението за местна подсъдност, направено
от ответника, съдът се е произнесъл с определение №2374/04.11.2019г.,че предявеният иск му е подсъден,което е обжалвано и
потвърдено от ОС-С.З. по в.гр.д.№1664/19г.
На 16.08.2010г. в полза на „М.“ЕАД
гр.С. е издаден изпълнителен лист срещу Д. Д. К. по ч.гр.д.№1984/10г. по описа
на РС-К.,образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК на дружеството за следните суми-292.74лв.главница, законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 65лв. разноски по
делото.
Видно от приложените писмени
доказателства и от приложеното в цялост изп.дело №М. по описа на ЧСИ И. е ,че с договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. „М.“ЕАД е
прехвърлил на „С.Г.Г.“ООД със седалище и
и адрес на управление гр.Монтана,включително и това към ищеца К.,произтичащо от
задължението му по договори ползване на
мобилни услуги,преди датата на подписаната цесия в размер на 357.74лв., като в
качеството си на цесионер „С.Г.Г.“ООД имал
всички права на кредитор.
Междувременно,видно от договор
за цесия от 30.05.2019г. / л.28 от изп.д./ „С.Г.Г.“ООД и „Ю.“ЕООД със седалище
и адрес на управление ***,първия е прехвърлил вземанията си спрямо 5410 лица, които са придобити по
силата на договора с „А1 Б.“ / преди М.“/,като
вземанията произтичали от предоставени
далекосъобщителни услуги. Видно от уведомление
за цесия, изх.“С.Г.Г.“ООД,такова е била изпратено до ищеца К.,на
осн.чл.99ал.1 от ЗЗД. /л.32 от изп.д./
Въз основа на издадения изп.лист и описаните
по-горе писмени доказателства,по молба на ответника е образувано изп.д.№
2953/19г. по описа на Ч.Г.И. за което
на ищеца е връчено уведомление на 11.09.2019г.
Тези обстоятелства на практика не се оспорват от страните по
делото.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439ал.1 и ал.2 от ГПК,длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението,който може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание.
В
конкретният случай се твърди от ищеца К.,че за времето след издаването на изпълнителния лист до
образуването на изпълнителното
производство е изтекла предвидената в
закона давност за вземането съгл. чл.110 от ЗЗД т.е.
претенцията му е процесуално допустима.
Съдът
намира,че и в заповедното производство по аналогия от чл.116 от ЗЗД,следва да се приеме,че с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК ,давността се прекъсва и нова такава
започва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение. В
настоящият случай същата е влязла в законна сила на 11.08.2010г.,като от тази
дата до датата на която е образувано
изп.производство /29.08. 2019г./, несъмнено е
изтекла общата пет годишна
погасителна давност,уредена в чл.110 от ЗЗД.
Именно
в тежест на ответното дружество е да ангажира доказателства дали за
този период от 2010г. до 2019г.
давността е била спирана или прекъсвана.
Предявеният
отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Ответното дружество прави възражения,че съгл.ППВС №3/18.11.80г.
погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.Именно същото било приложимо до влизане в действие на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС,като погасителната давност можела да започне да тече едва от момента на постановяването му - 26.06.2015г.
Съдът
намира същите за неоснователни,тъй като не се представиха доказателства от
ответната страна,че е било образувано изобщо изпълнително производство за
събиране на вземането до 2019г. и че са предприемани каквито и да било изпълнителни
действия, преди образуваното на конкретното изп.д. №***. по описа на ЧСИ И..
По тези съображения предявеният отрицателен установителен
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно
направените по делото разноски:
Предвид изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените в настоящото делото разноски в общ размер от 601.41
лв. от които: 400лв. адв.възнаграждение в настоящото
производство,150лв.-адв.възнагрждение в
производството пред ОС-С.З., д.т. от 50лв., банк.комисионна -1.41лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Ю.“ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя Ю.Б.Ц.,че Д. Д. К. ***,ЕГН:**********
не дължи на дружеството сумата от
292.74лв. - главница,законната лихва върху главницата,считано от
19.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 65лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.“ЕООД,ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. да
заплати на Д. Д. К. ***, ЕГН:**********,на осн.чл.78ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 601.41 лв. от които: 400лв.
адв.възнаграждение в настоящото производство,150лв.-адв.възнагрждение в производството пред ОС-С.З., д.такса от
50лв., банк.комисионна -1.41лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: