№ 1781
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203869 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0432-
000466/19.03.2021г. на Началник Първо РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с
което на В. Д. Д., ЕГН **********, от ......, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
Жалбоподателят Д., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание, лично и чрез процесуалния си представител адв. М.М., моли съда
да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Навежда
доводи за определяне на случая като маловажен. Претендира разноските по
делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от Началника на
Първо РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, в което се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на обжалваното НП и се прави искане
1
същото да бъде потвърдено. Прави се възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размер на адвокатските възнаграждяние,
при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.02.2021г. в гр. Пловдив жалбоподателят Д. управлявал л. а.
„Хюндай Соната“ с рег. № ***, като в колата имало и трима спътници, сред
които били свидетелите И. Д. и Г. П.. Движейки се по бул. „Никола
Вапцаров“, посока изток, около 19:05ч. жалбоподателят Д. достигнал
кръстовището с ул. „Пере Тошев“ и след подаден зелен сигнал на
светофарната уредба, работеща при нормален режим, от най-лява лента
навлязъл в кръстовището, за да направи обратен завой. Докато изчаквал
колите в насрещното движение по път с предимство, след зелената светлина
била подадена жълта, а непосредствено след нея и червен забранителен за
преминаване сигнал. Въпреки това жалбоподателят изчакал да минат МПС с
предимство и направил обратен завой, като не се съобразил със светлинните
сигнали. Деянието на жалбоподателя било забелязано от намиращия се след
управлявания от него автомобил, в непосредствена близост полицейски
патрул със св. Д.Д., на длъжност „полицейски инспектор“ при Първо РУ
Пловдив към ОДМВР Пловдив, който подал сигнал да бъде преустановено
движението. Извършена била проверка и на място бил съставен АУАН с бл.
№ 999790/21.02.2021г. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП. Жалбoподателят се
запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че
бил вече в кръстовището и затова преминал на „червено“, за да не допусне
ПТП.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени
2
възражения срещу акта от страна на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на В.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП, като
на основание Наредба N Iз-2539 на МВР били отнети общо 8 контролни
точки.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства по делото – АУАН с бл. №
999790/21.02.2021г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, както и от показанията на свидетелите И. Д. и Г. П., които
са били очевидци на извършеното от жалбоподателя нарушение, както и от
показанията на св. Д.Д. – актосъставител. От същите се потвърждава
констатираното в акта и постановлението – извършване на обратен завой на
червен забранителен сигнал на светофарната уредба, при управление на
процесния автомобил в конкретното време и място от жалбоподателя. От своя
страна актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и направените в
него констатации. По отношение на това, че не си спомня случая, съдът го
намира за нормално предвид характера на извършваната работа и
ежедневното констатиране на подобни нарушения по ЗДП. Ето защо съдът
кредитира показанията на свидетелите изцяло като обективни, достоверни,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото и служещи за
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
3
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона.
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДП участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали. От събраните по делото доказателства се
установява, че на 21.02.2021г. около 19:05ч. жалбоподателят Д. при
управление на л. а. „Хюндай Соната“ с рег. № *** не се е съобразил със
светлинните сигнали, тъй като, макар да е навлязъл в кръстовището на бул.
„Никола Вапцаров“ с ул. „Пере Тошев“ на разрешителен сигнал, е направил
обратен завой на червен сигнал, забраняващ преминаването. Тези
обстоятелства се потвърждават изцяло от приложените по преписката
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
разпитаните свидетели.
Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП има
материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от
жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства, които се потвърждават и от събраните по делото
доказателства.
Що се отнася до наведеното от страна на жалбоподателя възражение, че
правилото на чл.31 ал.7 т.4 от Правилника за прилагане на ЗДП го задължава
да освободи кръстовището в ситуацията, в която се е намирал, то съдът не го
споделя. Това е така, доколкото, освен при разрешителната зелена светлина,
цитираната разпоредба по изключение предвижда задължение за водачите на
МПС, които навлизат или вече са в кръстовището, да го освободят, но само
при жълта светлина. Такава хипотеза логично не е предвидена при червена
светлина, която забранява преминаването, още повече, че в случая
същевременно започва движението на МПС в насрещната посока. Т. е.
същественото в задължението на водача на МПС да се освободи
кръстовището е светлината на светофарната уредба - логично жълтата, наред
със зелената, в който момент не е разрешено противоположното/напречно
движение
4
Тук следва да се има предвид и друго правило, това по чл.50а от ЗДП,
идентично с визираното в чл.31 ал.7 т.3 от ППЗДП, което забранява
навлизането в кръстовище, дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или
да възпрепятства напречното движение.
В този смисъл законодателят, в зависимост от така създалата се
ситуация, позволява различни хипотези на реакция от страна шофьора при
кръстовище, като преминаването на забранителен сигнал след навлизане във
вътрешността му, не е сред тях.
Само за пълнота, следва да се отбележи, че от доказателствата по
делото, включително и от разпита на свидетелите Д. и Петров, се установява,
че е бил подаден сигнал за спиране от движещия се полицейски автомобил, в
изпълнение на изискването на чл.207 от ППЗДП, поради което и направеното
в тази връзка възражение е неоснователно.
При това положение, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
по чл.6 т.1 от ЗДП и правилно на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП,
наказващият орган е наложил административно наказание глоба във
фиксирания от закона размер от 100 лв. който не подлежи на ревизиране.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната такава за други нарушения от същия вид.
Нещо повече, видно от справката за нарушител водач, се установява,че
процесното нарушение не е изолирана проява, напротив жалбоподателят има
и други нарушения по ЗДП, като прави впечатление, че сред тях е отново
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП.
Ето защо, съдът намира,че обжалваното НП следва да се потвърди като
5
правилно и законосъобразно.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
На основание чл.63 ал.3 вр ал.1 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски.
Въпреки изхода на спора, предвид това, че въззиваемата страна не е
направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, както и не е осъществена такава от юрисконсулт, съдът не
следва да се произнася по този въпрос. Предвид потвърждаването на
обжалваното НП, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0432-
000466/19.03.2021г. на Началник Първо РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с
което на В. Д. Д., ЕГН **********, от ......, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6