РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330105256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
срещу С. М. И.. Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на ЗРВКУ и за периода 05.12.2018г. – 06.10.2021г., в качеството си
на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. ***,
имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода в размер на 778,30 лева. За потребените
количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.
Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата от 778,30 лева, в
размер на 75,15 лева за периода 28.02.2019г. – 31.08.2021г. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично
известни общи условия. Твърди се, че ответникът е собственик на процесния
имот, представляващ къща. Отчетът в имота на ответника се извършвал
съгласно разпоредбата на чл.25, ал.8 и чл.23, ал.5 от ОУ одобрени от КЕВР –
при условия на неизправно измервателно устройство, като било връчено
известие за нередовност на водомерите, в което било отбелязано, че
водомерът е развален. Поради тази причина и при условията на неизправно
измервателно устройство били начислявани количества вода по тарифа.
1
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените
суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното заповедно производство на Районен съд
Пловдив, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените
суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в
срока по чл. 415 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението,
а именно 15.10.2021г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Г. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове и навежда редица възражения. В съдебното заседание
ответницата се явява лично, като по същество не поддържа отговора, а прави
изявление, че знае, че има да дава пари, но не знае колко, и иска да се разбере
доброволно с ВиК и да плаща на вноски. Твърди още, че от 30 години живее
на ул. ****, имат вода, но нямат водомер, като къщата е незаконна, но е нейна
от **. Признава, че не е платила задълженията си към ВиК.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, съдът намира следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими, тъй като след
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
8683/18.10.2021г. за претендираните суми, длъжникът по ч.гр.д. №
16250/2021г. по описа на ПРС и ответник в настоящото производство е
получил заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а заявителят е подал
настоящата искова молба в законовия 1-месечен срок от съобщението.
Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на
облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът
е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за
процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за
процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на
ответника, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените
услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на
доставените услуги) и на обезщетението за забава.
2
По наличието на облигационно отношение и изпълнение задълженията на
ищеца по него съдът намира следното. От признанията на ответницата, че
къщата е нейна, от 30 години живее там и имат вода, но нямат водомер се
установява, че същата има качеството на потребител на ВиК услуги, както и
че имотът е водоснабден. Въпреки че съгласно информацията от „Местни
данъци и такси“ имотът не е деклариран, тези признания за неизгодни факти
имат голяма доказателствена стойност, вкл. ценени в съвкупност с останалите
доказателства, на основание чл.175 ГПК, а именно – карнетите, в които е
налице подпис на ответницата, макар и само на едно място, както и
известието за нередовен водомер, също подписано от ответницата. На
основание чл.198о от ЗВ предоставянето на ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане се извършват от ВиК оператори, а съгласно чл. 8 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. на МРРБ (издадена на основание чл.135, т. 15 от ЗВ)
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия. Чл.40, ал.1 от същата наредба гласи, че услугите В и К се заплащат
по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. От посочените правни норми следва, че
облигационната връзка при предоставянето на ВиК услуги по правило
възниква не от индивидуален договор между страните, а по силата на
предоставянето на ВиК услуги на лице с качеството на потребител, в който
случай отношенията се регулират от публично известни общи условия.
Следователно, между страните е възникнало облигационно отношение въз
основа качеството на ответницата на собственик на имота и доставянето на
вода в имота.
От коментираното известие се установяват и твърденията на ищеца, че
измервателното устройство е неизправно – в известието е отбелязано, че
водомерът е развален, а ответницата потвърждава, че нямат водомер. Ето
защо съдът приема, че правилно отчетът е извършван при условията на
липсващо измервателно устройство. Съвкупната преценка на следните
доказателства: признанието на ответницата, че имат вода, представената
справка за задължения като частен документ, който не се опровергава от
останалите доказателства, извършваният отчет по представените карнети,
макар и за част от процесния период, както и сключеното в хода на процеса
споразумение между страните за разсрочено плащане на задълженията за
процесния имот и за процесния период в размер, надхвърлящ претенциите за
главница и обезщетение за забава, води до извода, че за процесния период се
установява ищецът да е доставял вода в имота, като се установява и размерът
на тези задължения за главница и обезщетение за забава, както са посочени в
справката за задължения и инкорпорирани в задължението по представеното
споразумение. Установява се, че ищецът е изпълнил задълженията си, както и
3
цената на отчетените количества вода и размера на обезщетението за забава.
По изискуемостта на вземанията съдът намира следното. След като
ищецът е изпълнил задължението си да предоставя ВиК услуги в имота на
потребителя, на основание чл.198о от ЗВ, за последния възниква задължение
да заплати доставените му услуги. Съгласно Общите условия на ВиК
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия
случай фактурите, по които се претендира плащане, са с период на издаване
5.12.2018г. – 06.10.2021г., като до края на съдебно дирене пред настоящата
инстанция за всяко от задълженията по фактурите е настъпил падежът, а
именно – 30 дни след датата на фактурата (за последната фактура – на
06.11.2021г.), поради което и вземанията по тези фактури са изискуеми, а
липсата на плащане в този срок определя забавата на длъжника от следващия
ден и дължимостта на обезщетение за забава. Както се посочи, размерите на
главницата и обезщетението се приемат за установени въз основа на
справката за неплатени задължения на основание чл.182 ГПК и сключеното
между страните споразумение, в което се признават задълженията. Изводът за
изискуемостта на процесните вземания не се променя от обстоятелството, че
в представеното споразумение изпълнението на задължението е разсрочено.
Независимо от изявленията на страните в това споразумение, за да се
промени падежът на едно задължение чрез новация, следва старото
задължение да се замени с ново задължение, което има различен предмет или
основание, какъвто не е случаят с цитираното споразумение. То по същество
се отнася до същото задължение, индивидуализирано с датите на издадените
фактури, партидата и адрес на имота, но кредиторът се съгласява да приеме
изпълнение на части разсрочено. В този смисъл е и Решение №
138/22.08.2013г. по т.д. № 27 по описа за 2012г. на ВКС.
От изложеното следва, че исковете за главница и обезщетение за забава
са доказани по основание и размер. Следва да се вземе предвид по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК, извършеното от ответника в хода на процеса частично
плащане. То се установява както от признанията на ищеца, така и от
представената от ищеца справка, съгласно които са платени суми в размер на
65,72 лв. за главница и 14,28 лв. за лихва. Доколкото ищецът изрично посочи,
че не се отказва от иска, съдът следва да се произнесе по исковете в цялост,
като отхвърли предявените искове за сумата, за която е налице плащане в
хода на процеса. Така исковете следва да се уважат, както следва – главницата
в размер на 712,58 лв. за период 5.12.2018г. – 6.10.2021г. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва – 60,87 лв. за период 28.02.2019г. –
31.08.2021г. Като законна последица от уважаването на иска, главницата
следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
4
съда – 15.10.2021г. до окончателното плащане. За разликата над посочените
суми, исковете подлежат на отхвърляне.
Въпреки частичното отхвърляне на исковете, разноските следва да се
присъдят изцяло в полза на ищеца и в тежест на ответника, доколкото
плащането е извършено в хода на процеса и ответникът е станал причина за
неговото завеждане. Ищецът е поискал присъждане на сторените разноски в
заповедното и в исковото производство. В заповедното производство са
сторени разноски, както следва 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство – 25 лв. за
държавна такса, 300 лв. за особен представител, а юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в поискания минимален размер от 100
лв.Ответницата ще бъде осъдена да плати на ищеца тези разноски.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. И. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. **, ул. **, че същата дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК:*********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми, за които е издадена Заповед
за изпълнение № 8683/18.10.2021г.по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16250/2021г.
по описа на РС Пловдив, а именно:
- сумата в размер на 712,58 лв. - главница, представляваща стойност
на предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална
вода за имот, находящ се в гр. **, ул. **, по фактури с период на издаване
от 05.12.2018г. до 06.10.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.10.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
установените 712,58 лв. до първоначално претендираните 778,30 лв.;
- сумата в размер на 60,87 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода 28.02.2019г. –
31.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установените 60,87
лв. до първоначално претендираните 75,15 лв.
ОСЪЖДА С. М. И., ЕГН: ********** да плати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК:*********, 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и 100 лв.
5
за юрисконсултско възнаграждение и 325 лв. за държавна така и депозит за
особен представител в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6