Р
Е Ш Е
Н И Е № 251/7.11.2019г.
гр. Ямбол, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 315 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.118 КСО по жалба на М.В.С. *** против Решение №
2153-28-42/14.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-206/05.07.2019 г. против разпореждане №
2174-28-51#3/02.04.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Ямбол, с което е изменена личната пенсия на М.В.С. за инвалидност поради
общо заболяване на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО във връзка с чл.10,
ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 07.10.2016 г.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. органа не е
направил необходимите справки и не е положил минимални усилия, за да провери
служебно достъпната му информация, не са изяснени фактите и обстоятелствата по
случая, като липсват и задължителните
мотиви за направените правни изводи, поради което се иска да се отмени
решението и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно
заседание за оспорващия се явява адв.К., която подържа жалбата с искане за
уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. оспорва
претенцията с искане да се отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение, защото атакуваното решение е издадено при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби по съображения подробно посочени в депозирана писмена защита.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По
заявление вх.№ 2112-28-26/26.01.2017 г.
подадено от М.В.С. е издадено Разпореждане №6/протокол №N01055/14.02.2017 г. на
ръководител „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ-Ямбол, с което считано от 07.10.2016
г. на М.В.С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Във връзка с
подаденото заявление с писмо изх.№ 1056-28-27/09.02.2017 г. е изискано от
началник сектор „КРДОО“, отдел „НПН“ при ТП на НОИ-Ямбол да бъде извършена
проверка/ревизия на осигурителния стаж и доход на М.В.С. положен по без трудово
правоотношение при осигурителя * ООД-гр.Ямбол за периодите 01.01.2003
г.-31.12.2003 г. и 01.01.2006 г.-31.12.2009 г.
С писмо вх.№
2112-28-26#3/13.04.2017 г. е получен изготвения в изпълнение на искането
Констативен протокол № КВ-528-00252229/12.04.2017 г.
В последния е
посочено, че при извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване
на осигурителя * ООД-гр.Ямбол в информационната база на НОИ за осигурителния
стаж и доход на М.В.С. за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. е установено,
че в Регистъра на осигурените лица има подадени данни за М.В.С. с вид осигурен
„14“ (за работещи без трудови правоотношения) за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009
г. включително, както следва: 2006 г.-1400лв месечен осигурителен доход; 2007 г.-1400
лв. месечен осигурителен доход; 2008 г.-1800 лв. месечен осигурителен доход;
2009 г.-1800 лв. месечен осигурителен доход, като данните с Декл. Обр.1 за
горепосочените периоди са подадени в ТД на НАП–Ямбол на 10.11.2016 г. Отразено
е, че М.В.С. не е регистрирано физическо или юридическо лице по смисъла на ТЗ,
същата получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от
07.10.2016 г. в размер на 169, 45лв., като видно от ПП„*“ има Заявление с вх.№4004-28-28/06.02.2017
г. за заверка на осигурителната книжка, което заявление към момента не е приключено в програмния
продукт, т.к. липсват въведени данни в модул „Справки“ за заверен осигурителен
стаж и/или доход“ и Регистъра за заверения осигурителен стаж и доход в осигурителните
книжки“, съгласно нормативните изисквания.
В тази връзка
при извършена проверка в информационната база на НОИ за внесени осигурителни
вноски във §080110 и §550110 фонд „ДОО“ от * ООД-гр.Ямбол е констатирано, че за
периодите 01.01.2003 г.-31.12.2003 г., 01.01.2004 г.-31.12.2004 г., 01.01.2005
г.-31.12.2005 г., 01.01.2006 г.-31.12.2006 г.,
01.012007 г.-31.12.2007 г., 01.01.2008 г.-31.12.2008 г. и 01.01.2009
г.-31.12.2009 г. няма внесени осигурителни вноски.
Контролният
орган е установил, че М.С. няма подадени в срок до 30 април на следващата
година декларации по чл.50 ЗДДФЛ за получените доходи по извънтрудови
правоотношения.
По време на
проверката управителя на * ООД-гр.Ямбол Н.Т.Н. е декларирал, че „не познавам
лицата Д.П.С. и на М.В.С.“, „не са упражнявали трудова дейност във фирмата“,
няма сключвани „трудови или граждански договори с тях съответно нямам такива
декларирани в ТД на НАП“, не е „подавал декларация Обр.1 в НАП“ и че „няма нищо
в фирмения архив за горепосочените лица“.
На тази база
контролният орган при ТП на НОИ е заключил, че на лицето на М.В.С. не следва да
се зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003
г. и от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. вкл. (5 г.) в качеството й на работеща
без трудово правоотношение в * ООД-гр.Ямбол.
Въз основа на
обстоятелствата отразени в Констативен протокол № КВ-5-28-00252229/12.04.2017
г. с Разпореждане № 2174-28-51#3/02.04.2019 г. ръководителят по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО във
връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е изменил
личната пенсия на М.В.С. за инвалидност поради общо заболяване и определил
пенсията в размер на 184,63 лева, считано от 07.10.2016 г.
С Решение №
2153-28-42/14.08.2019 г. Директора на ТП на НОИ-Ямбол е оставил без уважение
жалбата на М.В.С. с вх. № 1012-28-206/05.07.2019 г. против разпореждане №
2174-28-51#3/02.04.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Ямбол, което решение е получено лично от на М.В.С. с известие за доставяне
на 19.08.19 г.
Жалбата против
решението е изпратена по пощата на 02.09.2019 г. чрез административния орган до
съда.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-42/14.08.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М.В.С.
с вх.№ 1012-28-206/05.07.2019 г. против разпореждане № 2174-28-51#3/02.04.2019
г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е
изменена личната пенсия на М.В.С. за инвалидност поради общо заболяване на
основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО във връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, считано от 07.10.2016 г.
В съответствие с
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановена от надлежен орган, в
кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт
при спазване на процедурата визирана в закона.
В
административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които
да опорочават издаденото решение. Не са налице и противоречия с
материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
За да мотивира
решението си Директора на ТП на НОИ-Ямбол се позовава на Констативен протокол №
КВ-528-00252229/12.04.2017 г. и приема, че на лицето на М.В.С. не следва да се
зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и
от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. вкл. (5 г.) в качеството й на работеща без
трудово правоотношение в * ООД-гр.Ямбол.
Спорен се явява
въпроса следва ли при подадените от осигурителя
* ООД-гр.Ямбол в Регистъра на осигурените лица данни за М.В.С. с вид
осигурен „14“ (за работещи без трудови правоотношения) да се зачитат за
осигурителен стаж и доход периодите от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г.
Нормативната
уредба в редакциите ДВ, бр. 119 от 2002 г.- ДВ, бр. 41 от 2009 г., действали
през разглежданите периоди предвижда в чл.9, ал.1, т.2 КСО, че за осигурителен
стаж се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски
върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по
чл.4, ал.3, т.5 КСО.
Лицата по чл.4,
ал.3, т.5 КСО са тези, които полагат труд без трудово правоотношение и
получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата,
след намаляването му с разходите за дейността.
В настоящия
случай посочените предпоставки не са налице.
За оспорващия са
били подадени данни от осигурителя *
ООД-гр.Ямбол в Регистъра на осигурените лица данни, че е с вид осигурен „14“ (за
работещи без трудови правоотношения), но при извършената проверка по разходите
на държавното обществено осигуряване на осигурителя * ООД-гр.Ямбол в информационната база на НОИ
за осигурителния стаж и доход на М.В.С. се е установило, че в модул „Справки“ на
ПП„*“ липсват въведени данни за заверен осигурителен стаж и/или доход“ и
Регистъра за заверения осигурителен стаж и доход в осигурителните книжки“.
При тези
констатации и в изпълнение на задълженията си контролният орган на ТП на НОИ е
изпратил писма с изх.№ 1029-28-821/13.02.2017 г., изх.№1029-28-839/14.02.201
7г. и изх.№1029 28-879/21.02.2017 г. до * ООД с цел представяне на необходимите
документи.
В тази връзка са
получени и сведения от управителя на * ООД-гр.Ямбол Н.Т.Н., от които е видно,
че не познава лицето М.В.С., че последната не е упражнявала трудова дейност във
фирмата, нямат сключвани трудови или граждански договори с нея, съответно няма
такива декларирани в ТД на НАП, както и че не е подавал декларация Обр.1 в
НАП" и няма нищо във фирмения архив за това лице.
Жалбоподателя при
подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия е бил наясно с
обстоятелството, че не е подавал данъчни декларации по чл.53 във връзка с чл.50
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за получени
доходи по извънтрудови правоотношения, което оборва твърдението му, че е
полагал труд в * ООД-гр.Ямбол.
На свой ред С.
не е изпълнила задължението си по чл.108, ал.2 КСО, съгласно който физическите
и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на
Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки,
декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на
осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на
служебните им задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверка по чл.108, ал.1, т.1 КСО и не е представила доказателства,
че е работил в *ООД-гр.Ямбол. За изясняване на тези обстоятелства на заявителя
е било изпратено писмо № 1012-28-206#2/16.07.2019 г., но в подадения отговор
вх.№ 1012-28-206#3/12.08.2019 г. същия е заявил, че не пази и не е длъжна да
съхранява документи свързани с трудовата заетост и осигуряването й.
Поради това са
неоснователни доводите в жалбата както, че административният орган не е положил
необходимите грижи и не е изяснил фактическата обстановка, което да е
съществено процесуално нарушение, така и че е базирал акта са само на вътрешна
служебна информация до която С. не е имала достъп при подаване на заявлението
си за пенсиониране. Не може да бъде споделено и съображението за липса на
мотиви, т.к. такива са съдържат в документите по преписката и по конкретно в
съставения констативен протокол, на който в атакуваното решение се прави
изрично позоваване.
В резултат се
налага извода, че в процесните периоди С. не е полагала труд без трудово
правоотношение в *ООД-гр.Ямбол и не е получавала месечно възнаграждение, равно
или над една минимална работна заплата, за които периоди да са внесени или
дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за
страната, за да може същите да се зачетат за осигурителен стаж.
Като е съобразил
наличните данни и в съответствие с правомощието си по чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е издал разпореждане
№ 2174-28-51#3/02.04.2019 г., с което на основание чл.10, ал.2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж е изменил лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване М.В.С., считано от 07.10.2016 г., при спазване на процесуалните
норми и при правилно прилагане на материалния закон.
Предвид
посоченото Решение № 2153-28-42/14.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол,
с което е оставена без уважение жалбата на М.В.С. ***/05.07.2019 г. против
разпореждане № 2174-28-51#3/02.04.2019 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е изменена личната пенсия на М.В.С. за
инвалидност поради общо заболяване на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО във
връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от
07.10.2016 г., е валидно, като издадена от надлежен орган, в кръга на неговите
пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без
да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.144 АПК
във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото
разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на М.В.С. *** против Решение № 2153-28-42/14.08.2019
г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с
вх. № 1012-28-206/05.07.2019 г. против разпореждане № 2174-28-51#3/02.04.2019
г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е
изменена личната пенсия на М.В.С. за инвалидност поради общо заболяване на основание
чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО във връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, считано от 07.10.2016 г.
ОСЪЖДА М.В.С.
*** да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се
чете