РЕШЕНИЕ № 1491
гр. Пловдив, 24.11.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 2654/ 2017
г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.437 ГПК вр. чл. 435, ал.2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (по описа
на ПдОС) 32352/ 26.10.2017 г., подадена от Д.И.В., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. С.М., със съдебен адрес ***, оф.1, против действия на ЧСИ
Мариана Обретенова, по изпълнително дело № 20117580400164, по описа на ЧСИ М. Обретенова,
с рег. № 758 и район на действие Окръжен съд – Пловдив, изразяващи се в
насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение.
В жалбата се излагат оплаквания
за незаконосъобразност на запора, тъй като изпълнителното действие е предприето
след като изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция, като в
тази връзка се твърди, че за периода от 2013 г. до 10.04.2017 г. не са искани
от взискателя и не извършвани действия по принудително изпълнение. На следващо
място се развиват доводи за несеквестируемост на трудовото възнаграждение, тъй
като получаваното нетна сума била в размер под минималната работна заплата,
като в тази връзка се сочи, че освен удръжките за данъци и задължителни
осигурителни вноски, следва да се приспадне и сумата от 453,48 лв., която се
сума се удържа от възнаграждението на жалбоподателката от кредитна институция.
Отделно от това релевира оплакване, че не е била уведомена за предприетото
против нея изпълнително действие. В Допълнение към жалбата са развити
оплаквания, че неправилно работодателят на жалбоподателката е превел въз основа
на наложения запор от трудовото възнаграждение на жалбоподателката за месец юни
2017 г. сумата от 921 лв., вместо сумата от 268,15 лв., като в тази връзка се
развиват доводи, че неправилно работодателят е извършил удръжки върху цялата
сума, която е превел като възнаграждение през месец юни, тъй като в същата е
включена сума, представляваща възнаграждение за извънреден труд за шест месеца
назад – за месеците от януари до юни, и в тази връзка се поддържа от
жалбоподателката, че в базата за определяне на сумата по запора не следва да се
включва вземане по трудовия договор, което е възникнало преди налагане на
запора. Излагат се доводи, че наложеният запор обхваща вземанията, възникнали
след получаването му от третото задължено лице, но не и тези, които са
възникнали преди това, независимо че се изплащат след налагане на запора. Въз основа на изложените съображения се иска
от съда да отмени действията на ЧСИ Обретенова, изразяващи се в насочване на
принудително изпълнение върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката чрез
налагане на запор, както и да се отмени направената удръжка за месец юни.
Претендират се съдебни разноски. Направено е доказателствено искане да бъде
изискана информация от работодателя на жалбоподателката информация аз системата
за заплащане на извънреден труд в предприятието и месечна разбивка за положения
от месец януари до месец юни 2017 г. извънреден труд от жалбоподателката, неговата
месечна стойност и кога е изплатен на работника.
Ответникът по жалбата „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, чрез
пълномощник юрисконсулт В. Т., със съдебен адрес ***, с писмено възражение
оспорва жалбата като неоснователна, по изложени във възражението доводи и
аргументи, като моли съда жалбата да бъде оставена без уважение.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Мариана Обретенова, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като
обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по писмена молба на взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1882/ 2011 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, против
солидарните длъжници „ДИМАНА“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от управителя Д.И.В.,
със седалище и адрес на управление гр. П*, ул. „***, и Д.И.В., ЕГН **********,
с адрес ***, за събиране на парично вземане, произтичащо от договор за кредит.
Настоящият състав приема, че
жалбата се явява подадена от надлежна страна - длъжника, в срока по чл.436,
ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, в
хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК, поради което и доколкото жалбоподателката се позовава на несеквестируемост на вземането, към което е насочено изпълнението, същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:;
В
случая се обжалва действие на ЧСИ Обретенова по налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателката, което попада в кръга на
подлежащите на обжалване от длъжника действия, посочени в разпоредбата на
чл.435,ал.2, т.2 от ГПК, като се навеждат доводи за несеквестируемост на
трудовото възнаграждение по смисъла на чл.446 от ГПК.
От данните по делото се
установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение, изх. № 7566/
10.04.2017 г., до работодателя /„ЛУКОЙЛ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ на длъжника, който се
явява трето задължено лице по смисъла на чл. 512 от ГПК, за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение по граждански или
други видове договори на длъжника Д.В. /л. 272/. В запорното съобщение е
посочен общият размер на задължението към 10.04.2017 г., както и съдебният
изпълнител е посочил размера на дължимите суми по изпълнителния лист, както и
че запорът се налага върху трудово възнаграждение на длъжника В. и всяко друго възнаграждение по
граждански или други видове договори, с което е спазена
разпоредбата на чл.450, ал.2 от ГПК, изискваща със съобщението за запора да
бъде посочено вземането, върху което се насочва изпълнението. В запорното
съобщение съдебният изпълнител изрично е указал удръжките да се правят
ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.
Запорното
съобщение е получено от работодателя на длъжника на 11.04.2017 г. Съобщение до
длъжника за наложения запор върху трудовото й възнаграждение е изпратено за
връчване по реда на чл.49 ГПК чрез нейния работодателя, получено от последния
на 11.04.2017 г. По делото няма данни, кога съобщението е връчено на длъжника
от работодателя й.
С
писмо, вх. дата от 31.05.2017 г., работодателят на длъжника е уведомил съдебния
изпълнител, че признава вземането, върху което се налага запор, както и че
върху същото вземане няма претенции на трети лица и други наложени запори.
Неоснователно
е оплакването на длъжника, че изпълнителното действие налагане на запор върху
трудовото възнаграждение е предприето, след като изпълнителното дело е
прекратено поради настъпила перемпция, тъй като от данни по делото се
установява, че към 10.04.2017 г. /датата на изпращане на запорното съобщение/
перемция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е настъпила поради следното:
в сочения в жалбата период 2013 г. – 10.04.2017
г. от взискателя са подавани молби до съдебния изпълнител с искания за
извършване на изпълнителни действия на следните дати: 28.12.2012 г. /л.147/, 01.07.2013
г. /л.184/, 27.02.2014 г. /л.246/ и 05.04.2017 г., като в същия този период е
вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника В. от дата
27.12.2013 г. /л.252/, насрочвани са описи на движимо имущество, собственост на
длъжника. Отделно от това са постъпвали към банката взискател плащания от
длъжника за погасяване задълженията по кредита. С писмени молби от дата 05.09.2014
г. и дата 09.08.2017 г./л.262 и л.297/ взискателят е уведомил съдебния
изпълнител, че има постъпили плащания от длъжника по кредита, както следва: 150
лв. на 25.03.2014 г., 150 лв. на 01.07.2014 г., 300 лв. на 29.07.2014 г., 200
лв. на 08.08.2014 г., 200 лв. на 27.08.2014 г., 200 лв. на 31.07.2015 г. и 200
лв. на 31.08.2015 г., като е приложил справка за остатъчния размер на дълга
съответно към 05.09.2014 г. и 08.08.2017 г. и извлечение от сметка /л.263 и
л.298/. От изложеното се установява, че от датата на последното плащане –
31.08.2015 г., до датата на молбата на взискателя до съдебния изпълнител с
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. –
05.04.2017 г., не е изминал период от две години, поради което не са налице
предпоставките за настъпване на перемпция. Датите на извършените погасявания по
договора за кредит от длъжника се установяват от приложените по делото
извлечение по сметка /л.263 и л.298/, като следва да се посочи, че за периода
през който са постъпвали плащания по погасяване на кредита кредиторът не е имал
правен интерес да иска нови изпълнителни действия. Извършваните към взискателя
плащания не са ирелевантни във връзка с преценката дали изпълнителното
производство е перимирано, тъй като плащанията са правени по време на
образуваното вече изпълнително производство, както и не следва да се изключва
връзката между тях и предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело,
предвид депозираната от длъжника молба от 13.05.2013 г., с която е поискано да
бъде спрян насрочения опис на движимо имущество на длъжника и да не се
предприемат други такива изпълнителни действия, тъй като е налице сключено
споразумение между длъжника и взискателя и погасяване на дълга по сметка на
банката. Сам длъжникът се позовава на извършваните от него плащания към банката
кредитор с цел да не бъдат предприемани изпълнителни действия по отношение на
него, като в тази връзка е и конкретно неизвършеният опис на движими вещи на
длъжника на 11.07.2013 г., поради представена вносна бележка за извършено
погасяване на сумата от 300 лв., платена на 26.06.2013 г. и поето задължение от
длъжника до края на месец юли да внесе още сумата от 300 лв., които
обстоятелства се установяват от Протокол от 11.07.2013 г., изготвен по
изпълнителното дело от ПЧСИ Х. П. при ЧСИ Обретенова /л.206/. С оглед на изложеното не се установява в
рамките на целия сочен период 2013 г. – 10.04.2017 г. да е изтекъл период от
две години, през който да не е поискано извършване на изпълнително действие от
взискателя или да не е извършено изпълнително действие от съдебния изпълнител,
прекъсващо давността /така вписаната възбрана от 27.12.2013 г./ или да не са
извършвани плащания от длъжника към кредитора за погасяване на кредитното
задължение, с оглед на което към датата на налагане на запора върху трудовото
възнаграждение на длъжника изпълнителното дело не е прекратено поради настъпила
перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Неоснователни
са оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на наложения запор поради
несеквестируемост на трудовото възнаграждение.
Трудовото възнаграждение и въобще
всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, съгласно чл.446 от ГПК са
частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част (т.3 от ТР № 2/26.06.2015
г. по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС). Несеквестируемият минимум е определен
абсолютно – в размер на минималната работна заплата, и това
се отнася както за всяко възнаграждение
за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на
дохода (след приспадане на дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството
дали длъжникът издържа деца. С
оглед така цитираната законова
разпоредба, налице е определен несеквестируем минимум от определени по вид
доходи на длъжника- трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и
да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, от които съобразено техния размер не може да се удържа
определената в закона част. От данните по делото се установява, че в
изпратеното до работодателя запорно
съобщение, съдебният изпълнител изрично е
посочил, че удръжки следва да се правят ежемесечно при спазване
на правилата на чл.446 ГПК. По този начин
се вменява на работодателя
задължение да не се насочва изпълнението върху несеквестируемо имущество на
длъжника и запорът да се счита наложен не върху цялото трудово възнаграждение,
а само върху онази част, която надвишава несеквестируемия доход и може да бъде обект на принудително
изпълнение. В този смисъл следва да се има
предвид, че след налагане на запора, именно работодателя, а не съдебният изпълнител, следва да съобразява
правилата на чл.446 ГПК при превеждане
на секвестируемата част от дохода. В случай, че цялото трудово възнаграждение е
несеквестируемо, удръжки не следва да бъдат направени.
В конкретния случай, от
данните по делото /справка
от НОИ за осигурителен доход на л.268 и приложени към жалбата фишове от
заплата/ не се установява принудителното изпълнение да е насочено
върху несеквестируемо имущество, доколкото видно от доказателствата брутното трудово
възнаграждение на длъжника е над абсолютно несеквестируемата част – минималната
работна заплата, към момента на налагане на запора, от което следва изводът, че над
несеквестируемата част от получаваното от длъжника трудово възнаграждение, може
да бъде наложен запор, при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 446 ГПК. Месечното трудово възнаграждение по чл.446, ал.1 от ГПК, върху което може
да се прави удръжка, съгласно разпоредбата на ал.3 на същия член се определя
след като се приспаднат дължимите върху него данъци и осигурителни вноски, т.е.
съобразяват се само публичните задължения на длъжника, но не и други договорни
задължения на длъжника и респ. сумите, които дължи за тяхното погасяване. Извън
това са всякакви други такива задължения, като например в конкретния случай
/видно от фиша за заплати/ задължения за членски внос КТД и задължения по
дебитна карта към банка, с оглед на което е неоснователно възражението на
жалбоподателката, че сумата от 453,48 лв., представляваща удръжка в полза на
„УниКредит Булбанк“ АД следва да бъде взета предвид при определяне на
несеквестируемия минимум.
В
изпратеното до третото задължено лице запорно съобщение съдебният изпълнител е
разпоредил удръжките от трудовото възнаграждение да бъдат правени ежемесечно от
трето задълженото лице при спазване на правилата на чл. 446 ГПК, т.е. при
съобразяване конкретния размер на несеквестируемия минимум и секвестируемата
част (ако има такава).
Налагането на запор върху вземане ще породи действие,
само ако вземането или част от него
е секвестируемо, затова третото
задължено лице - в случая /„ЛУКОЙЛ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е
длъжно да преведе на съдебния изпълнител само
секвестируемата част от
вземането, предвид на което и на това, че наложеният запор е с
оглед наличие на задължение и при спазване на разпоредбите на ГПК, същият като
действие от страна на съдебния изпълнител не е извършен незаконосъобразно и не следва
да бъде отменян.
На
следващо място, неоснователни
са оплакванията, че удръжката върху трудовото възнаграждение на длъжника за
месец юни 2017 г. е извършена в нарушение на правилата за несеквестируемост по
чл.446 от ГПК и в тази връзка са неоснователни възраженията, че при определяне
на секвестируемата част от полученото за месец юни брутно трудово
възнаграждение следва да се извади сумата от 900 лв., представляващо
възнаграждение за извънреден труд за месеците от януари до март 2017 г., тъй
като вземането е възникнало преди налагането на запора. От приложения към жалбата фиш за
заплата се установява, че в брутното трудово възнаграждение на длъжника за
месец юни 2017 г. са включени сумата от 1035,79 лв. за извънреден труд 136 часа
и сумата от 50,40 лв. за нощен труд 56,00 часа. Вземането за извънреден и нощен
труд е начислено и изплатено от работодателя като възнаграждение за положен
труд към месец юни 2017 г., когато е налице вече наложен запор върху трудовото
възнаграждение и същото е предмет на запора. Запорът обхваща всички
вземания за трудово възнаграждение, които подлежат на изплащане след получаване
на запорното съобщение от третото задължено лице и които вземания в тяхната
секвестируема част следва да се превеждат по сметка на съдебния изпълнител. В
случая релевантен е моментът на плащане на възнаграждението за извънреден и
нощен труд, а не периодът, за който се отнася и в тази връзка е ирелевантно кога са отработени
съответните часове извънреден и нощен труд – дали в месеци преди или след
получаване на запорното съобщение. В тази връзка направеното
доказателствено искане е неотносимо.
С оглед на гореизложеното,
настоящият състав намира подадената жалба, ведно с допълнението към нея, за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора –
неоснователност на жалбата, на жалбоподателката не се дължат разноски за
настоящото производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Д.И.В. ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. С.М., със съдебен адрес ***, оф.1, против действия на ЧСИ
Мариана Обретенова, по изпълнително дело № 20117580400164, по описа на ЧСИ М.
Обретенова, с рег. № 758 и район на действие Окръжен съд – Пловдив, изразяващи
се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество
чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Д.И.В. и направената
за месец юни 2017 г. удръжка върху трудово възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.